За липсата на приятели

  и какво търсиш в тема за приятели,... при такива омразни хора 

А,нищо,аз да ви се похваля
Не бе,просто в такива динамични времена се чудя,защо си създавате лични драми и дискомфорт?Де да знам,аз съм си самодостатъчна,почти никога не ми е скучно,намирам си забавления-дали с деца,дали без.Това да се натъжа и подтисна,че нямам пък приятели А когато ми е много тъжно,или кофти-взимам си един лист,пиша си в него какво ми е и после си го горя в камината.Повече не го мисля и не се тормозя.Как пък не бих го разказала това дето ме тормози на някой,да слушам после клюки и сплетни!

Наистина саможивите и самодостатъчните, какво я налазиха тази тема? Върнете се пак на първият пост на авторката, такова разширение на темата едва ли й е полезно.

Всеки си има различни потребности. На теб колелото  /това знам за теб това ти давам за пример/ е важно, предполагам те разтоварва и т.н. Аз имам колело и е прекрасна закачалка в коридора, но грам удоволствие не ми доставя. Виж обаче да изляза с близък приятел, да поговорим, да се помотаме, да разбере всяка дума която кажа и аз неговата е като катарзис за душата!  

Ама Дорис,приятелите не винаги са налични.Имат работа,имат си свои дертове.За това е добре да се открие нещо самостоятелно разпускащо.Щото колелото винаги ще е на кеф да покара с мен.Или животинка домашна примерно?Не може все да разчиташ на някой.

За известно време си дадох почивка от приятели и си изясних някои неща. Прекъсвам отношения, когато ме засегнат на лична тема или обсъждат нещо, свързано с мен, което не разбират. Случвало ми се е 1-2 пъти. Достатъчно, за да се разделя с две момичета, които много уважавам и сме били наистина тандем заедно.
Дадох си сметка, че е имало дълги периоди, в които съм се виждала с хора, които по онова време съм имала нужда да са ми много близки, но не съм ги усещала по този начин, въпреки че сме били неразделни.
И...приятелките, които вдигат телефона, палят колата и идват, дават съвет според възможностите си...Опитват се да страдат, когато виждат, че на мен ми е зле. Изживяват моето щастие, по начин, по който искат на тях да им се случи нещо хубаво. Но то за всеки е различно. Никой не може да усети моята истина, нито аз неговата.
Ядосвала съм се, когато някой упорства, че не му се излиза, не му се говори с никого...до момента, в който на мен самата не ми се случи да се чувствам така. Дразнила съм се да ми пълнят главата с приказки за рокли и обувки, докато аз не почувствах нужда от това.
Когато губим приятели или си търсим такива, не бива да критикуваме хората, а за малко да се отърсим от собствения си товар(когато го прехвърлим на друг, не става по- лек). Има една граница между теб и другите, която не бива да се преминава, колкото и да имаш нужда. Но трябва да спреш и да се замислиш. Да се изправиш срещу себе си и да видиш къде е проблемът. За мен тези, които съм наричала "познати", са се оказвали много стабилна опора, когато трябва(но без да го усещат като тежест). А хората, които са били "приятели"...те ще си останат такива винаги, просто ще се губим и намираме, докато сме живи.

Че страдам от лека форма на мизантропия- страдам, но, вярвайте ми, щом аз ви казвам, че вашето не е много приемливо, то си отделете няколко минутки за размисъл, изчитайки горното отново.
С най-приятелски чувства.

Безсмислено е, с нищо не помага. Ако тъжи някой, че няма приятели, ами просто да си намери, така ще си реши проблема, а не с тъга.

Приятелство насила не става. Трябва да има желание и от двете страни.
Тенденциозното търсене и намиране на приятели доста често води до разочарования.
Нещата се получават естествено, а не просто, защото сме си навили на пръста, че трябва да имаме приятели.

Да, всички сме на това мнение ама защо не се получава? 

един възрастен професор музикант веднъж ми каза-това вашето поколение само вълци единаци сте.Всеки тръгнал сам да се бори и нещо да прави. Определено има отчуждение между хората,намусени съседи не те поздравяват.Истински приятели според мен няма такова нещо в съвременния свят.Само моментни познати.Утре ще бъдат други.След година други и така.   Четох една книга,действието се развиваше 19 век.Двама мъже-истински приятели.Единият казва на другия-идваш с мен -имам проблем,трябва да убием еди кой си.Приятелят му се съгласява мълчаливо,без да пита и една дума ,отиват и свършват работата. Е,може ли да съществува подобно приятелство в 21 век-Не.

А бе не, че ще те зарадвам ама още съществуват  През последното полугодие само при нас минаха 2 дела за убийство, в което и най-добрия приятел на извършителя на убийството бе съден наравно с максимална присъда за убийство, защото е оказал съдействие и е крил и заравял трупа на убития.  Хората гледат филми ли кво ли, но ако ти се обади приятел и заедно покривате извършеното от него убийство то пред закона ще бъдете съдени с еднакви присъди. Няма значение, кой е дръпнал спусъка!

Това не е вярно, няма да са съдени еднакво и има значение кой е дръпнал спусъка , а после е дошъл приятелят на копае 

В този живот, че не обичаш да споделяш с никой... трудно ще ме убедиш. Дори и тези, които твърдите, че не обичате да споделяте грижи, го правите някъде. Може да не е на приятелки в общия смисъл, но някъде. Кой знае. Може би на съпруг.

Да, познавам жени, които нямат приятелки и не искат да имат. За сметка на това са постоянно на врата на мъжа. С разкази. Какво ѝ се е случило, защо. Дотегливи и натрапчиви. Да, не натоварват приятелки. Не е необходимо. Те просто смазват съпружеското тяло.

Може и да има такива хора "Не човек, а желязо". Но те са предимно по филмите

Мдаа...поради тази причина мъжете от векове са си изработили качеството да не чуват какво им приказва жена им. После се чудим що така?