Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

E, не винаги се налага да споменавам диагнози. А го правя след като детето ми даде ясен сигнал, че не се чувства спокойно от наближаващ човек или струпване на хора. Виж ако я погледне съседката от терасата и Хриси се ядоса, просто си влизаме във входа.

 n_alex76, това е статия, която може да бъде свалена и евентуално преведена (ако е необходимо). В нея са дадени съвети кому и колко информация за диагнозата на детето да дадем - на братчета и сестричета, на роднините, съседи, учители и на самите деца. Безспорно това се налага понякога и за най-високо функциониращите деца. 
http://www.amaze.org.au/uploads/2011/08/Fact-Sheet-Sharing-the-D … rder-Aug-2011.pdf

освен ввсичко друго на Звезден прах очевидно не и е ясно че има една много голяма група деца които имат вербални проблеми и поведение на деца от спектъра именно по тази причина.езика е най естествения канал за набавяне на информация и когато това е проблем поведението на децата е като на аутист.същото се наблюдава и при глухи деца.но докато на глухо дете можеш да направиш аидиограма, при децата чието вербално развитие не става естествено по различни пренатални страдания и асфикциии това няма как да бъде изследвано, поне тук в бг,а не както при Темпл Гр на която даже правят цветна картина на работата на мозъка.Децата с алергии към глутен и казеин,такива с тежки метали също се държат подобно.Нещата около диагностиката и терапевтирането никак не са прости,а с един замах дамата зачеркна и ППА И ГПП като дресировка.Ами то и Монтесори не би могла да заблуди децатае играят като те са доста умни и усещат че ги обучават ама метода и се практикува навсякъде .За да може да се беседа и тази беседа да е от полза човек трябва да обработи много различна информация, а определено познанията на Звезден прах са доста ограничени.

Моята мисъл беше именно това, до колкото успяхте да я проследите, както и конфликта- че ми прави впечатление, че се тръгва от краката към главата. Не се изследват първо причините  ми директно се праска някаква терапия и на база проба- грешка, като най-често се хваща терапията за стимулиране на проговарянето, което за мен е мега конфликт и безумие.  Това ми прави впечатление и в родители и в повечето терапевти и обучители, много държат на вербалният и очен контакт и малко наблягат на това да започнат от момент и подход и умения,  който са подходящи и удобни на детето и след това да вървят по пътя да го вкарат в удобният свят на "нормалните"/до колкото това изобщо е правилен подход - също/. Ако изобщо ме разбирате какво ви говоря, защото за мен е по-важно позицията и уменията и комфорта първо на детето и след това на околният свят, защото детето е страдащият, макар че се получава в случая , че уж дискомфорта е в околните и социума, поне по подходите които се избират и не се набляга си правя такива изводи, стреми се не толкова да се влезне в света и страданието на детето, а да се вкара детето в света на останалите. Това е моят конфликт с популярните и масово използвани по калъп техники.

В интервюто и историята , която ви пубикувах, аз поне открих толкова смисъл и опорни точки, детето ясно заявяваше колко е унизително да работят с теб  , все едно си малоумен, само защото си невербален . Масово не се говори с детето, а се държи то да говори. Не случайни и обърнах внимание на майката тук, как се опита да говори на трети човек, за мен, въпреки че очевадно съм налична .....заучена практика и на родители и на терапевти. Не само децата са за обучение на социализация и комуникация, ами и тези , които са най-близо до тях- мое мнение.

Абсолютно не е вярно,  че се започва с говора. Ние работихме 2 години,  преди да започнем логотерапия, защото детето не знаеше на кой свят се намира. Ако някой започва директно с работа, насочена към говора, ще се учудя.
Всеки иска детето му да се чувства добре, но зависи какво бъдеще искаш за детето си, ако искаш да си му е комфортно в неговия си свят на песнички, клатене, тъкаляне напред - назад, тогава просто един ден ще завършите заключени в една стая, поради асоциално поведение,  което може да прерасне в агресивно и опасно за вас и околните. И после репортажите по ТВ, майка държала дете заключено....
Черногледичко, а? А има и друг вариант,  в психиатрията,  на успокоителни и вързани в белите чаршафи.
Чудничко!

Ама що така си мислиш?!? Моят син е с много високи нива на тежки метали. Една от първите съм в София, които започнаха ХБОТ и за разлика от повечето майки, които го чувстват като манна небесна и си мислят, че бам, детето им ще проговори от него, аз влизам за да чистя скапаните метали. Синът ми е като опитно зайче и вече не знам дали остана добавка, която да не е пил...Така, че не ми обянявай, че не търся причината. Това, че не афиширам, не значи, че спя . И да, всичко е на проба -грешка при мен, защото няма в България кадърен лекар, който да ми каже това и това ти е на детето. една прочута невроложка ме изгони, защото аз сама съм си назначила прегледа при нея. Втора, пак с учудване защо аз искам преглед при невролог, като той е аутист и няма да се оправи поне му направи ЕЕГ. Не ми го разчете, спасявай. Вече знам толкова за биохимията, колкото не съм вярвала, че някога ще знам за тази принципно неприятна за мен наука...И знаеш ли колко уморява това ?!? Искам и аз като другите майки да си седя и да си пия спокойно кафето, а не да не мога да се отпусна за 5 мин. поне...

констанца, благодаря за линка!   
С риск да изместя и без това неградивния спор искам да попитам бг-мамите от къде може да се поръчат подобни чинове за първи клас?
http://westcork.inspire1.netdna-cdn.com/home/wp-content/uploads/ … -class.jpg?6deb9e
http://www.toughfurniture.com/sites/default/files/Akland-1-(WEB).png
http://theautismteacher.blogspot.com/2009/10/dividers.html
Говорих по телефона със заместник на секретаря на училището ни и ме увери, че за първия учебен ден ще осигурят параван на чина на Хриси.
И все пак, ако някои е минал по този път ще се радвам да сподели.
Намерих това, ама не е стабилно.
http://www.uchmag.com/?p=10295
 

n_aleks
ние търсихме нещо подобно но причини които сега не искам да обсъждам се отказахме.
спомням си че някъде намерих как да се направи нещо като кутия от която се разгъва само в горната част на чина и така става параван малко нивото на главата на детето с което то е отделено от останалите. Беше някаква много проста патентована техника- сгъваш и става удобно за носене, разгъваш и става парван за всяка маса. Беше направено от онова дето правят дипломатически куфарчета за документи тип еднодневки- едно такова полукатронено полупластмасово. Някакъв родител го беше измилсил и патентовал.

Прерових си всичко запаменето в папката соп на детето но не съм запазила линк или нещо което да ми напомни къде съм търсила.

пиша го просто да знаеш че има такъв олекотен варинат точно за нашите деца. ти се справяш перфектно с интернет издирването и съм сигурна че ще го намериш лесно. статията беше на английски. Не, не беше като това което показваш. Паравана си ставаше на букв П и беше стабилен. Освен това отсичаше детето от трите страниа не както тук. Тази преграда е според мен повече неудобна отколкото удобна.

Всяка една мебелна фирма може да ти изработи индивидуален проект. В БГ има доста, които са специализирани точно в ученически мебели, защо не им пишеш за оферта?

Ако те устройва чин за компютър:
http://www.luxobzavejdane.com/index.php?m=320&lang=1&obz … D0%B8%D1%89%D0%B5
http://www.luxobzavejdane.com/index.php?m=320&lang=1&obz … D1%87%D0%B8%D0%BD
http://www.luxobzavejdane.com/index.php?m=320&lang=1&obz … D0%B8%D1%89%D0%B0

Разбирам я Хриси, и ние си имаме такава съседка, която като я видя, ми иде да драсна обратно. 

Звезден прах, относно болднатото, колко терапевта, родители и деца си наблюдавала достатъчно отблизко, за да имаш реална преценка?

Онова клипче не е идеално, но не бих бързала да категоризирам нито майката, нито терапевта. АБА терапията не изглежда единствено по този начин, и не е необходимо да има плач. Според мен детето не желаеше да бъде снимано..
Очният контакт се стимулира по много позитивни начини, с игри, без да е неприятно на детето. Ако наистина се интересуваш, ще прочетеш Темпъл Грандин. Книгите и са изключително полезни. Както и книжката на Кристин Барнет "The Spark".

 n_alex, бих те посъветвала да потърсиш не чин, а някакъв не много набиващ се на очи параван, но да го имаш в готовност, а не да го дадеш на учителката от самото начало. Мисля, че по-важното за съсредоточаването на детето е то да е на първия чин и учителката да му показва, че се интересува от него като го поглежда от време на време и следи деликатно какво прави. Може да се окаже, че Хриси няма нужда от осигуряване на такова изолиране. Дадеш ли го от самото начало, ще предизвикаш непременно по-специално отношение на децата към нея. И още нещо - какво направи с личния/социален асистент? Ще има ли в коридора близък човек, който да тушира евентуални изблици?

Г@латея, благодаря за линковете!
Първата седмица смятам аз да бъда с Хриси в училище.Хем да обясня на учителката правилата кога и как да се реагира.Смятам дори да седя до Хриси, защото е хитрушка и ако не си до нея, може нищо да не прави.Отделно може да се наложи на по-прост език и с посочване да се наложи да й обясня какво се изисква от нея.После ще седи пенсионерката, която съм наела.
Съгласна съм, че ще е добре да е на първия чин, по възможност по-далеч от вратата, където през първия учебен ден постоянно ще влизат хора.

Това е нещо, което съм пускала вече в "Трудно проговаряне" миналата година, но си помислих, че може да е от полза не само за по-новите майки, но и за всички нас.

Малко съкратен превод от фейсбука на един психолог. Не знаех, че има термин "заучена безпомощност". В случая той говори за децата от аутистичния спектър, но мисля, че нещата са подобни и при деца с други нарушения, пък и за доста от децата "в норма". Въпреки, че при нашето момче, нещата вече са по-различни, аз си взех  бележка от прочетеното за някои неща от нашето ежедневие и грешките, които допускам.

Заучена безпомощност

”Заучена безпомощност" (learned helplessness) е състояние, с което се срещам често с децата, подрастващите и младите възрастни от спектъра.  То означава да си прекалено зависим от другите, които да правят нещата за теб, тъй като те не очакват от теб да правиш тези неща сам. Това предполага, че човекът в действителност има потенциала да направи нещо, но ние не очакваме да го направи.  Заучената безпомощност, наричана понякога "условна зависимост" е много честа при хората с нарушения в развитието, тъй като ние често смятаме, че те не могат да правят различни неща и не им показваме очакванията си. Има три основни причини за това състояние: (1) очакванията ни са малки, защото си мислим, че децата не са способни да направят нещо и така ние ги дърпаме назад, (2) поради нервността и съпротивата, която оказват децата ние се страхуваме да не изпаднат в криза и не ги побутваме  (3) при многото неща, които имаме да правим, по-бързо е да правим нещата сами, отколкото да учим децата. И трите причини са винаги налице, когато отглеждаме дете от спектъра.  Трябва много да внимаваме да не приемаме, че детето ни не е способно да научи нещо,независимо от това дали е вербално или не, социално или не и т.н. Мисля, че винаги трябва да ги смятаме за способни да се научат да правят различни неща, но не знаят как и трябва да ги подпомогнем. Щом веднъж това започне да става, ще вдигаме летвата малко по малко. Не трябва да допускаме техният „аутизъм” да снижава очакванията ни.  В моята над 30-годишна работа с деца с нарушения на развитието, най-лоша услуга ни е правила ниската степен на очакване. Ние получаваме това, което очакваме и това често дърпа децата назад.

Действия „ние правим”
За да избегнете развитието на „заучена безпомощност” и да станете добър треньор на детето си, трябва да правите всички ежедневни неща по модела „ние правим”... Ако детето не е напълно самостоятелно в нещо, не бързайте да го правите вместо него, а го направете по начина „ние правим”. При съвместното правене с вас, детето придобива умения докато се подпомагате взаимно. При „правим заедно” вие не учите детето, стоейки до него и не му подсказвате какво да прави.  При „правим заедно” вие стоите един до друг с детето и си помагате един другиму. Трябва да показвате на детето, че очаквате от него да бъде активно. С превръщането на ежедневните дейности в дейности „ние правим”, детето научава, че от него се очаква да бъде активен участник във всичко. Много деца от спектъра са несигурни и избягват да рискуват с научаването на нови неща. Ако им позволите да потънат в тази „комфортна зона” на избягване, за тях ще става все по-трудно да пораснат.  Децата от спектъра имат силни зони на комфорт за всичко (участие в дейности, социално взаимодействие, сензорна чувствителност, емоционална сигурност, избягване на мислене и т.н.). Ние искаме да научим тези деца да се чувстват сигурни, приети от другите и компетентни. За да стане това, ние трябва непрекъснато да разтягаме тези комфортни зони, като се стремим да ги разтягаме внимателно, оставяйки детето да се чувства комфортно, но не прекалено комфортно, защото това го кара да не рискува с научаването на нови неща. Не забравяйте, че децата от спектъра имат естествен стремеж да запазят зоните си на комфорт, на което се дължи настояването им за непроменимост на нещата.  Така че, разтягайки комфортните зони чрез дейности „ние правим” ние караме детето да се почувства сигурно и да придобие увереност, че може да се справи и само. Затова, не правете нещата вместо децата си, а ги улеснявайте, правейки ги заедно. Успехът от съвместното правене ще прерасне в самостоятелност
https://www.facebook.com/autismdiscussionpage/posts/431353053610867

А това е един руски сайт от който също могат да се научат полезни неща за справяне с определени ситуации или поведение http://outfund.ru/category/roditelyam/

А това е ФБ на същия психолог, на която почти всеки ден има нещо интересно и проктически важно  https://www.facebook.com/autismdiscussionpage?fref=nf