За нуждата от нова образователна парадигма

знаех си, че има нещо! Сега учител ли си? Без значение дали в частно училище или държавно.

Да, учител съм, но на място, където се преподава по алтернативни методики и се правят на практика нещата, за които говорих до сега в темата.

мдааа, време за рИкламаааа.

 
Тъкмо реших, че съм показала колко съм последователна и не си противореча, но ти пак ме излови в провинение  

Хайде, мисля, че е време да прекратим чата. Ще се радвам да се включа, ако се каже нещо смислено по темата.

не, няма провинение, тъкмо пъзелът се намести изцяло! 

На теб, ако ще Господ да ти каже нещо, ако е различно от това, което в момента изповядваш като възглед, няма да ти е смислено!

Морна, напълно съм съгласна с теб. Нищо не пречи в начален курс децата да се обучават по малко по-разчупени методики, а по-нагоре да се включат школите.
Не виждам защо Андариел си е внушила,че знание се трупа само ако седнеш и зубриш и че при Монтесори нищо не научават.
Например дъщеря ми учеше таблицата за умножение още преди ПУК с Монтесори дъска.
По английски в нашето училище учат по стандартната система с писане на думи. Познайте дали децата обичат часовете по английски.

Как реши, че съм писала, че само трябва да се зубри? Това, за което пишат Алана и Людмил се прави във всяко нормално семейство, така са възпитавани поколения наред, но за тази работа не се изпращат децата в ДГ или в такова училище, а трябва вкъщи, още от раждането да се работи. Тогава не ти трябва Монтесори, защото всичко се случва без разписана методика, стига да не те мързи. Нашите баби и пра-баби са пО монтесори, отколкото тукашните претендиращи за монтесори! А за това с ученето наизуст, питайте хора, които имат проблеми с паметта или имат деца с проблеми в паметта - те ще ви кажат как, ако не се работи по въпроса децата да учат наизуст песнички, стихчета и каквото може, тези деца не могат да се справят в училище, не могат да "вдигнат" информацията, за да я обработят. Хабер си нямате от тези работи и сте на нивото на жаби, дето са видяли как подковават коня, та и те вдигнали крак. Аз лично съм меко казано притеснена от това, че Алана е учител, защото би трябвало да знае повече, да има по-трезва преценка, а не да се държи като рекламен агент. Детското развитие си има свои закони и правила на развитие и всичко трябва да се развива. Първите три години на първият критичен период. Тогава трябва децата да си играят и да се работи с тях за опознаване на света, следващият период е до тръгването на училище. В България няма лицензирано училище Монтесори, има съвсем малко кадри, обучени по монтесори, а доколкото ги има, те са терапевти, а не учители. Всичко, което е "алтернативно" е зобнато оттук-оттам, подправено с галещи ухото и самолюбието на родителите приказки. Всъщност няма обучени кадри. Нека Алана каже дали е лицензирана за преподаване по методиката, по която преподава и от кого? А училището, ако преподава в училище, или градината лицензирани ли са от МОН? Защо, мислиш, че тя е толкова за домашни образования и демократични образования? ПомислИ малко!

Ох, какво общо има ученето наизуст на стихчета и песни със зубренето на уроците и после изпяването им пред учителката 

Аз никъде не съм говорила за зубрене, а за това, че има декларативно знание, което просто се учи, като ученето на думи на чужд език е - тях така или иначе трябва да ги научиш, иначе не можеш да ползваш езика. Дори ученето на броенето от едно до десет е декларативно знание, плюс това, че е автоматизиран ред, защото в името на числото няма никаква логика, по която можеш да разбереш защо точно едно се казва едно, а когато броиш не можеш да броиш едно, две, три, пет, осемнайсет, нали така! В ученето има и просто учене, ще го нарека зубрене, защото се иска основно памет. Това е формалната наука и не разбирам защо трява да образовани хора това да го обяснявам. Все едно говоря с пубери, аз дори изпитвам повече разбиране и уважение към пуберите, защото те все още са деца и нямат знания и опит, обаче възрастни хора да се държат като пубери и да тропат с крак "няма да уча урока, пък" е меко казано странно. Все едно гледам пубери, които се опитват да се напъхат в някоя субкултура, боядисват си косите, сменят си стила на обличане.

Колкото до изпяването на урока, ще ти кажа, че откакто децата минаха на тестова система, те не могат дори да изпеят един урок, не могат един преразказ свестен да направят! До четвърти клас вместо да пишат диктовки и съчинения, те чекват тестове, затова и в пети клас не могат да прочетат един урок и да го разкажат с пет изречения, най-важното само от него.

Това е мега несериозно. Това училище попълва един тон задължителна документация, в която се включва и взетият материал. Или фалшифицират информацията в документацията? А, може би, имат специална застраховка срещу проверки от РИО?

Нашите баби и прабаби хич не са Монтесори. В същината на принципа е нещо, което в много семейства се погазва, а именно насърчаването на самостоятелността и отчитането на когнитивните етапи, през които самото дете минава. Нашите баби казват "не си си изял всичко в чинията", а в Монтесори разбиранията детето само определя порцията си и само преценява кога се е нахранило. Изглежда мъничка и незначителна разликата, но пренесена към всичко друго, става съществено различен подход към процеса по учене и въобще живеене.

В образователен контекст, Монтесори принципите означават, че няма час по математика или час по български, а занимания в залата, при които всяко дете избира и се занимава с нещо, което го привлича в момента. Това "нещо" не е задължително да е пресипване на боб или преливане на вода, заради което вероятно казваш, че е работа на родителите да ги научат. Дъщеря ми например много напредна с математиката в детската градина, научи се да пише с печатни букви и да чете още на 5. Не че е чудо невиждано или че нямаше да се случи и в класическа детска градина, но за да илюстрирам разликата в подхода, ще кажа, че за първи път чух от нея знаменателната реплика "Това още не сме го учили" в първи клас, две години след като вече знаеше въпросното нещо. Този тип ограничения са характерни за "стандартното" образование и обикновено премахването им е във фокуса на по-либералните училища.

Тази тема (либерални-нелиберални) няма да я коментирам в повече детайли, защото имам особено мнение по нея. Но Монтесори определено не е компенсация за мързеливи родители, които не са си научили детето да си завързва обувките или закопчава циповете. Напротив, много е важна семейната среда и взаимоотношения, за да се адаптира едно дете добре в подобна детска градина.

Много подценяваш миналите поколения. Всяка култура има предостатъчен набор от игри и дейности,  предостатъчни за насърчаване и съобразени с когнитивните етапи на развитието на децата. Това е опит, натрупан по емпиричен път, предаван през поколенията. Не е нужно да е Монтесори, но ако ви харесва да има лъскава марка, можем и така да го наречем.

Вече написах, че писането и четенето в ДГ не е някакво ключово постижение, но явно много ви радва, защото с него можете да се похвалите пред приятелките. Прословутото смятане си е чиста домашна математика, която децата учат и на село, броейки овцете, учат и множества по същия начин, разделяйки патките от кокошките и разбират, че в множеството на кокошките не могат да сложат патка и да кажат на баба си, че има вместо 4 пет кокошки, но могат да съберат елементите от две множества и да кажат, че кокошките и патките (птиците) са 20). Едва ли бабата на баща ми е била много напреднала, когато е научила баща ми на селска математика, също и на селско разпознаване на различните тъкани и материали. Да, много лесно детето се научава тактилно да различава вълната от памука - когато му дадеш да почепка малко вълна, втори път няма как да не я разпознае. Когато трябва да изчисти една чаша с бял боб, ориз или леща, ето ти я фината моторика. Същото е и с дървото, метала и т.н. Или когато хванеш детето да ти помага в кухнята, много бързо научава как се прави супа, че картофът е различен от ябълката.
Това с недояждането от чинията е за презадоволени култури и семейства. Да я видя Монтесори, ако трябваше детето й да се храни след мъжете, жените и другите, по-големи деца, дали щеше да му казва  да си определи количеството! Децата дори не са имали избор колко да ядат, защото до тях не е стигало достатъчно ядене, че да остане в чинията, а понеже храната е била безумно скъпа и труднодостъпна, бабите са казвали да си изяжда детето всичко в чинията, защото и детската смъртност е била висока - било от болести, било от недохранване.

Не става само със зобане на Монтесори Валфдорф и пр., - трябва и малко собствено мислене да се включи!

Това, което си описала, няма нищо общо с методиката на Монтесори.
Никой не е твърдял, че без Монтесори децата не могат да се научат да броят. Напротив, те очевидно са се научавали да броят хилядолетия, преди тя изобщо да се роди.

Примерът с хранетето, който даде Dandelion имаше идеята да илюстрира разликата в отношението към обучаваното дете и към изграждането на лична отговорност у него. Нещо, което не съм сигурна доколко са го практикували нашите баби, за които най-голямата ценност е била детето да е послушно и да прави каквото му казват. А тук се стремим към дете, което да може само да измисля какво е нужно да направи
Като цяло основната разлика в "работата" по обгрижване на средата е, че при Монтесори тя е плод от личната отговорност, а не на подчинението.
Същата разлика я има и при сравнение в училищата. В Монтесори училището детето учи заради себе си, защото иска да знае, а не защото му е поставена задача и то трябва да се прояви като изпълнително и да се подчини, като я изпълни. Поради тази причина то няма нужда от външно насърчаване или наказване.
И т.н разликите са безброй.
Това, че и в двата случая има някакво научаване не значи, че до него се стига по един и същ начин.

Andariel, опитах се да ти обясня принципна разлика в случай, че се интересуваш кое му е различното на Монтесори принципа например. При това се опитах да го направя съвсем човешки и без да те нападам, така че недоумявам защо ти е нужно да ме квалифицираш по този начин.

Образователната система така или иначе ще върви натам, искаме или не искаме. Все повече се увеличава делът на хората с гъвкаво работно време, ангажирани по проекти и за изпълнение на определени дейности, а не на заплата на пълен работен ден. Съответно нагласите и уменията, за да вирееш в подобна среда, са различни - и изискват точно да се съхрани вътрешният център на контрола, а не да се затегне дисциплината.

Може би няма да стане бързо и революционно, но ето, че се случва.