Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Не се налага да убиваш любов, той е този, който е решил да се справя с подобен казус. Ти си си го обичай като бащата на децата, обичай го като партньор във времето, прекарано заедно  и в което сигурно е имало за какво да обичаш...но времената и  хората се менят, само дето  животът не свършва с тази промяна. Обичай си важното от този човек и  толкова /точка/ за него и времето свързано с тази част от  живота ти.

Не си единствена. И аз убивам една такава /но не към мъжа ми/ вече доста години. Дори вчера, успях да преживея 6 или 6 и половина часа от живота си без да се сетя за него. А това за мен е една стъпка напредък. Но понякога любовта е такава - вредна/и невъзможна/. И пречи да бъдем щастливи.

Че защо да я убиваш? Просто си я складираш да си припомняш какво е голяма любов. А иначе любов човек може да срещне под път и над път. Важното е да иска. Е, няма да е онази, изпепеляващата, обаче пък новата е по-улегнала, зряла, разумна. Също не е зле да се опита, може да ти хареса дори повече.

"― But l still love you.
― So love me.
― But l miss you.
― So miss me. ...Send me love and light every time you think of me, then drop it. It won't last forever. Nothing does."

Любим цитат от "Яж, моли се и обичай". Понякога човек просто трябва да пусне другия.

п.с. Дано не е прекалена проява на любопитство, но 24-годишната работеше при вас? Т.е. ти и той работите заедно или? Виждаш го ежедневно или как? Тя още ли е там?

Орез, дай превод.

Авторке, времето ще притъпи болката.
Намери си новия занимания свързани с хора. Не се затваряй в себе си.

Здравей, ето няколко думи и от мен - не можах да изчета всички коментари, но в общи линии съм съгласна с мненията на момичетата! Щом толкова много от нас ти казват сходни неща, значи не е случайно! Бих искала да пиша дълго, но нямам възможност откъм време в момента, за това набързо ще ти кажа само няколко думи.
Всички имаме тежки моменти, аз имах много драми от личен характер в живота си, а съм на 38. Майка ми не е преживяла и 1/3 от моите сърдечни мъки..., но да говорим по същество - едно от нещата, което ми е помагало в "съвземането"  е осъзнаването на факта, че не ти се случва само на теб - помисли - даже в този момент има много други жени (и мъже) - хора, по света, които са в сходни ситуации. Това, че сподели в сайта е хубаво, надявам се усещаш съпричастност и подкрепа - обърни внимание на това, както и на друга мисъл , която също ми е помагала в тежки моменти, а именно, че на света има и по-големи "злини"...., няма смисъл да давам нещастни и трагични примери... Когато съм осъзнавала, че "моето зло" не е най-лошото на света това също мъничко ми е помагало.
Друго - всички тук сме единодушни относно времето - времето е много сериозен фактор! В момента ти се струва, че не е точно така, че животът ти е приключил, че това е единствения мъж на света (примерно), че никога няма да срещнеш друг и др... не! Това просто не е вярно, и това не е мое
твърдение - това е правило, което е доказано от философи, психолози и, което се е доказало и
продължава да се доказва в живота на всеки от нас! Все пак при теб са минали само 3 месеца - това е крайно недостатъчно време да се съвземеш, не очаквай, че ще стане толкова бързо, но добре правиш, че се грижиш за себе си и се опитваш да се развличаш. Спомена , че си на 42 или 43 г. - това изобщо не е много! Може би фактът, че имаш голямо дете те кара да се чувстваш "стара", но реалността е друга! Аз пътувам доста извън България, непрекъснато срещам нови хора - хората на Запад живеят с пълни сили - на 50 се развеждат и почват нов живот, срещам хора на 70 , които са на сватбено пътешествие и пр., и пр. 40-45 г в днешно време е една много активна, енергична и красива възраст! Изобщо не мисли в посока , че си стара или каквото и да било там за външния ти вид! Ти имаш абсолютно същия шанс да срещнеш някого или да попаднеш в афера с по-млад мъж! И хич не ми харесва, че някак търсиш вина в себе си!!!!
Ах, иска ми се да пиша още , но нямам много време, късно е, а трябва да стана рано. Обещавам да пиша пак. Искам да ти помогна с каквото аз мога.
Но това с вината , която търсиш в себе си не ми харесва! Но това е дълга тема...
На първо време ти препоръчвам да излезеш от омагьосания кръг на борбата да си го върнеш! Така няма да се оправиш. Трябва да вървиш напред! А той дали те заслужава? А не би ли трябвало той да се бори за теб евентуално? Да ходи на фитнес и да се доказва пред теб отново? Не се потъпквай! приеми, че го е ударила критическата! А и комплексът! Не всеки се справя лесно с комплексите си! Наблюдавам много мъже около себе си - и млади и стари - огромна част от тях страдат от някакво неосъзнато чувство за малоценност и избиват този комплекс по всякакви възможни начини, единият от които е завоеванията от другия пол... Психологията има много просто и стройни обяснения за тия неща! Опитай да се дистанцираш емоционално и да погледнеш например по-научно към тази тема, подходи като психолог, който поставя диагноза на този човек.... Неговите действия са най-вече следствие от неговите комплекси и лични психически проблеми, както и твоето състояние в момента е следствие на това, че ти изцяло си се сляла с този човек и семейството и вероятно си загубила емоционална идентичност, за това сега се чувстваш по някакъв начин духовно ограбена и поемаш своеобразна отговорност , че трябва нещо да "направиш ти" , за да си го върнеш, вменяваш си чувство за вина и пр. ...
Аз не съм психолог, но тези неща съществуват. Аз четох някои психологични книги - но не от онези "самоучители", ами сериозни книги по психология. Това ми помогна, както и искам да ти препоръчам да отидеш на няколко срещи с психоаналитик - това на мен винаги много ми помагаше. Уж всички си мислим "абе какво ще ми каже психоаналитикът , то ние тия простички неща си ги знаем", но се оказа, че не е точно така! Горещо ти препоръчвма консултация с психоаналитик. Аз посетих и невролог, който ми направи много лека приятна система от медикаменти, някои от тях на билкова основа, които ми помогнаха на нервите чисто физически. Помисли над тази идея (за психоаналитик)
Друго - разбира се четох и книги в пълна противоположност на науката - като например езотерика, духовна литература, будизъм, йога.... Кастанеда някак много добре ми се отрази, но ако не си чела "по-отвлечени" неща може би първоначално няма да ти хареса... От езотериката започнах да обръщам внмание и да опитвам да практикувам медитация и релаксация - това не са страшни и сложни неща - например за релаксация  трябва да си почиваш от мъката, за това си представяй по няколко пъти на ден как затваряш мъката в едно чекмедже за известно време - примерно за 30мин и през това време не мислиш по темата, не страдаш и спираш вътрешния говор, който непрекъснато цикли в мислите ти...
За момента ще спра да пиша, но мислено съм с теб, както и всички останали тук! Дръж се, защото животът е пред теб и всеки следващ ден може да те очаква някаква нова приятна изненада!
И последно, забравих да пиша, че има много хора, които са разведени или необвързани на твоята възраст , да знаеш Логично е ти като до скоро семейна да си била обградена повече от семейни двойки, но това е лъжлива предства за реалната социологична картина Може би не е лоша идея да пробаш интернет - по принцип "работи" - аз познавам много хора, които са се срещнали в интернет,  а и аз самата имам такъв опит с връзка започнала в интернет и съвсем не беше лоша! Но трябва да имаш многомтърпение и нерви за да се занимаваш с "интернет - дейтинг". Има си и начини да го направиш по-лесно за себе си - например - правиш си профил в сайт за запознанства. Веднага почват да ти пишат по 30 човека на ден, много от тях пишат глупости или по критериите зададени в техните профили виждаш, че са неподходящи - изобщо не им отговаряй. Така пестиш време . В тези сайтове никой не се сърди за такива неща. Ако не отговориш, значи нямаш интерес. Но аз отначало не знаех и отговарях на всички, дори на невъзпитаните и в един момент трябваше да седя денонощно на компютъра. За това пиши само на тези, които са ти интересни по някакъв начин. Това е съветът от мен ако изобщо решиш да опиташ "интернет дейтинг"...
И още нещо - я погледни и оцени по-високо себе си - по всички параграфи! Явно си успяла жена, интелигентна, изглеждаш добре, отгледала си дъщеря - не се подценявай!!!! При това си още много млада!
 

Реална възможност. Пред очите ми е една жена, която не можа да убие любовта към неверника и най-накрая любовта към неверника я уби.

Aз искам да попитам Star Light: помогна ли ти на самочувствието регистрацията в сайт за запознанства? И успя ли да срещнеш някой? Аз също предложих на авторката да си направи регистрация, но по-скоро с идеята за някакво прекарване на времето, отколкото с реални очаквания. Струва ми се, че нищо сериозно не може да излезе от сайт за запознанства.

Лошото е,че след подобни раздели,май в повечето случаи ние жените се самообвиняваме...Толкова ли съм по-зле изглеждаща,толкова ли тя е по-добра,какво тя има повече и ...куп подобни глупости с които потъваме още повече и се само наказваме.Просто за съжаление или не...никой не е собственост на другия,един път обичащ...друг път теб те обичат,това е част от живота и съвсем чистосърдечно бих те посъветвала да отидеш при психолог и да си поговориш,ей така с човек който има опит с подобни неща и може да ти даде друг ъгъл на тази ситуация...най-малкото да повярваш в себе си и да започнеш да обичаш първо себе си.

Преди се смеех когато някой казваше, че и мъжете имали нещо като критическа.
Но си попромених мнението де.
Голям смях са с тези драстични разлики във възрастта. На авторката едва ли ѝ е смешно де. Леле, колко ужасно изглеждат по-късно - тя на 40, той вече 60 и кусур годишен. Чак ти дожалява. Друг е въпросът, че повечето не докарват връзките си до там да се видят така - тя на 40 той на 60 и кусур.

Никога няма да спра да се удивлявам на такива мъже. Да се разведеш просто заради друга жена е едно. Но гладът за полутийнеджърки е съвсем друго нещо.

После стават неспособни сексуално да задоволят все още твърде младата си жена. Удря ги в егото, смачкват се и един слънчев ден пристигат при съпругата си. Ужас. Като някаква използвана вещ са. Като да използваш чужд вибратор.

Боже, действително са или безумци такива мъже с връзки с много по-млади жени, или са наистина много куражлии. Според мен е по-скоро първото.

Като човек, на когото искрената вяра е помогнала много, бях се  вдъхновила да ти пиша, че с вяра в Бог и любов и смирение в сърцето се решават нещата, но после видях, че в едно изречение си сравнила църква и врачки и ми стана неприятно.
Иначе всичко, което Бог ни праща ни доближава до любовта към него, ако не убиваме любовта.Любовта не се убива ако някой не ни обича, ако не го виждаме.Любовта трябва да пребъдва в нас, именно тя е отговорът в най-трудните и тежки изпитания, които ни се случват.

Аз не бих приела такъв човек.

Съветите за регистрация в сайт за запознанства са пълна глупост.
При така падналото самочувствие на жената, това хич няма да и се отрази добре.
В тях на 99% се търси само секс...и ако не е готова да се впусне в такова изживяване, хич и да ен припарва до тях.
А....и се търсят също млади момичета...най-много да отнесе подигравки какво прави там.

Колкото и да съм закъсала, не бих се регистрирала в сайт за запознанства.

Те са предимно за бърз секс и респективно се търсят девойки.
Не са добра идея наистина. Даже една такава регистрация може да разочарова и обиди съвсем една жена в подобно положение.