48 летен пъб на ЕЛП

  • 22 934
  • 741
# 675
мислих, писах, па изтрих

 Hug Hug мерси, Пуц  Hug Hug Hug

Виж целия пост
# 676
Нема се главобОлиш.  Hug

Искам да споделя едно прекрасно чувство, а именно когато се срещнеш с приятели, които не си виждал от съвместните ви пуберски години, да осъзнаеш, че въпреки парите и успеха са си все същите готини идиоти.  Heart Eyes От вчера ми е ей такова едно много хубаво.
Виж целия пост
# 677
Много е готино чуството, Ир, съгласна съм. Преди 2-3
месеца ми се случи. Напълно независимо кой, къде и
какво е сторил в живота си - всички си бяха същите.  Mr. Green

Докато се довлека и петъкът съвсем изветря.  Hug
Виж целия пост
# 678
Наздраве! Петък е, специален за мен.
Виж целия пост
# 679
Със закъснение,  L'Agent, Наздраве!, но за специалния
петък как да не се отбележи  Hug

Поредна почти работна събота. "Почти" защото е съ-
бота, но си е чистак работна.  Laughing
А ме застигна някакъв мерак за четене на Пратчет, не
се трае, казвам ви. Снощи заредих четеца с 17! книги.
Някои за сефте, други за н-ти път ще се четат. И няма
как да не си спомня лапсуса с Дядо Праз Simple Smile, надявам
се Ира да се сети  hahaha
Виж целия пост
# 680
Сетих се.  Joy

Аз отглеждам тиранин. От ранни зори нарежда да се обличам, да тръгваме, да тръгваме, да тръгваме. Ще ходим на басейнско/скарено гости с въпросните приятели. Приготвила съм им две албумчета със снимки от тогава.   Mr. Green Mr. Green Mr. Green Но защо споменах думата басейн в кицино присъствие не знам. ooooh!
Виж целия пост
# 681
Аз се чудя как те е оставила изобщо да спиш  Mr. Green
Виж целия пост
# 682
Защо си споменала думата - ще се разбере по-късно.  Laughing
Може би за да стане партито още по-незабравимо  Hug
(простете неизлечимия оптимизъм, но добре си ми е
с него  Laughing)

И нещо, което е толкова вярно, че чак е клише:


За Ники (извинявай, систъра се справя по традиция
по-добре с превода, но този път реших да се проб-
вам, защото всяко нещо си има първи път):
Мозъкът, разбира се, не се вижда, но когато е в не-
достиг - се забелязва.
Сис?
Виж целия пост
# 683
Фкорц  Peace

систъра се справя по традиция
по-добре с превода
Това не знам защо така го реши  Blush По-скоро най-мързеливият (когато има да чертае къща, която не му се чертае) и най-свободният (когато няма къщи за чертаене) в момента превежда пръв  Mr. Green
Виж целия пост
# 684
Разкошно беше.  Heart Eyes Видяхме как живеят поне някои милионери (хапнат, пийнат бира, посмеят се над стари снимки и сядат да свирят Металика  hahaha), починахме си активно, а Кица, вече доволно богата на лели, се обзаведе и с четирима чичовци. И как ги строяваше.  Shocked Ходи и им нарежда кой да влезе в басейна, че да я плацика. И после се опита да друса дупе на Enter Sandman.  hahaha

Да ви кажа, много съм скептична към модерните жилищни "проекти" от типа затворен комплекс, обаче това някак ми хареса, Делта Хил се казва. Изключая тъпия надпис а ла Холивуд насред баира (и факта, че за таквиз кат нас със Слав е само мираж), кефи ме идеята, че къщите са хем в един стил, хем не идентични. Атти, твоето професионално мнение какво е?

ПП Нещо, което току-що видях ффейса:

Виж целия пост
# 685
Мноу е прав Пушкин  Mr. Green

Делта Хил, признавам, не бях виждала, сега го разгледах. Затворен комплекс - винаги съм За, офисът ми е в такъв и виждам разликата между там и редови блок някъде в София. Стилът - там "на вкус и на цвет..." нальъ. Но пък е достатъчно универсален и лесен за харесване, което е същественото от гледна точка на инвеститора. Мястото - на някои хора им харесва да живеят надалеч от града, но това не е за мен. Видях, че имат няколко типови разработки според площта и човек може да си избере. Абе много добре би ми дошло едно такова, ама да е в София и да можех да си го позволя  Mr. Green
Виж целия пост
# 686
Да, то тва ми хареса, че не са тотално разнородни, а има някаква мисъл вложена (аз съм лаик, сепак)  Mr. Green. И на мен ми е далече, макар че душа давам да се измъкнем от града... Но на този етап просто не е практично заради Кица. От друга страна, сравнено с 200 и кусур километра до Дълбоки, е направо на ена плюнка място. Обаче пък в Дълбоки има голям двор и дървета, и можем да си гледаме домати и боб, и сме си самички. Естествено, ако някой ни го предложи като подарък, няма да отказваме, я.  hahaha
Виж целия пост
# 687
Засега търсенето е такова - купува се или наема жилище в многоетажна сграда. Мене това би ме убило, и не бих купил нищо такова, но такива като мене са в съвсем хомеопатична доза. Затова и най-верният индикатор на настроенията - новото строителство - е повече на многофамилни сгради. Просто повечето купувачи предпочитат такъв тип жилище, "апартамент". Имам предвид онези предпочитания, които се правят с пари, а не онези, които са просто декларативни.

Аз изобщо много гледам какво хората  решават с парите си и действията си, и нерядко то се различава дор до 180 градуса с онова, което декларират с думи, и забавното е, че мнозина често не си дават сметка за това.

Колите и пътищата стават и ще стават все по-хубави. Пътуване от 40 минути от точка А до Б в София се счита за приемливо, а това е разстоянието, за което  се стига от Радомир до Руски паметник, от Дълбоки до Сливен (примерно), от Мездра до Оряхово, от Лясковец до Търговище. Та в тоя смисъл очаквам, че сравнително скоро хората ще спрат да се концентрират, и спят един връз друг по градовете, и то само "защото е по-близко  до...", а ще поставят ударението другаде.

Според това, другадето, мястото за домати, боб, тиквички и даже фешън курник, си е просто подразбиращо се, нали?

Виж целия пост
# 688
И така е, и не е така. Всеки си има приоритети в един или друг момент от живота си. Мои близки, младо семейство, се захванаха и ремонтираха от-до хубава къща на 3 етажа в китно и чисто селце, на 40 км от София. Вложиха пари, колкото за една гарсониера в София и неизчисляемо много труд. Заживяха там, работеха в София, пътуваха заедно, изчакваха се, схеми, транспорт и прочие. Роди им се детенце, мацката си остана на село с бебето. По цял ден сама, за лекар, за аптека, за пазаруване разчита на мъжа си, тя не шофира, пак схеми, пак въртележки. Детето порасна, стана на възраст за ясла, за детска градина - на село няма такива екстри. Принудиха се да се приберат в София, да се заврат в боксониера и да зарежат на село ремонт, мебели и всичко. Е, нямат окосена морава пред прозореца и барбекю на двора, но имат детска градина и училище до блока, градски транспорт до работните си места и не се налага да се изчакват един друг, за да се приберат вкъщи.
Виж целия пост
# 689
О, разбира се, Атти, че преценката е дълбоко индивидуална. А китно селце на 40 км...ясно, че е много сложно. Но трябва да се шофира, мда. Аз донякъде разсъждавам така, доколкото съм върл противник на яслите и градините, де, а и двамата с жена ми сме с неособено нормирано работно време и място.

И все пак - ако трябва да избирам между половин час с кола до училище + къща с двор, и пет минути пеш, но без - ще избера без колебание първото. То съм избрал, де.

Друго исках да кажа - че ако се увеличи търсенето на еднофамилни къщи, скоро такива ще се намират и в рамките на големите градове, или на прилична близост до тях. Пазарът ще си свърши работата. В почти централни части на София например  има толкова много промишлени или просто изоставени терени, в които сега не кипи особен икономически живот - някоя и друга автомивка и склад на едро. Въпрос на време е да бъдат изкупени и преотредени за ниско жилищно строителство. Да не говорим за комуникативни райони на североизток от столицата. Но просто интересът на инвеститорите още не е възбуден от потребителското търсене.

Една позната направи няколко къщи във Враня, от оня редовия тип, английския. Много й се харчеха. Млади семейства с деца.

Най-хуваво от всичко е човек да има възможност да избере това, което му е нужно. Щото историята помни как никой не те и пита къде и как.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия