ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 21

Ехооооооооо! Стига си мислила такива неща! Радвай се на бебо и мисли колко хубаво ще се чувствате тримата! Май бушуват много хормоните в теб. Препоръчвам ти да не четеш никаква литература, освен развлекателна. Излизай с приятелки на разходка, на кафе или на шопинг. Прави неща, които ти харесват. Радвай се на това, което ти предстои. Сигурна съм, че ще бъдеш добра майка. Всяка жена го носи в себе си. Ще го усетиш, когато гушнеш малкото човече.

Ако тръгна да ви разказвам какви случки съм имала... Първият път, когато ми се отключи ПР, отивам при личната лекарка и тя ми изписва Атаракс. Не ми казва какво ми е. Дава ми болничен, за да си ида в провинцията при наще. Аз само като си представих, че ще пътувам около 300 км. с автобус и никъде НА ПЪТЯ няма болница, щях да полудея. Качвам се в автобуса и сядам точно зад шофьора. И това не ме успокои. Мисля си, сега ще ми прилошее, ще припадна и ще умра и няма кой да ми помогне. Малко преди да тръгне автобуса реших, че няма да пътувам. Веднага, със слизането от автобуса, всичко ми мина. Прибирам се и започвам да търся в интернет психолог. Мислех си, че имам някаква неизвестна до момента болест, че и нелечима. Попаднах на статия за ПР и се успокоих. След като вече знаех какво ми е, че не е болест а състояние и че не съм сама с тази трагедия,се успокоих. Ходих при личната и й се накарах, задето не ми е казала какво ми е. Почна се ходене по психиатри. Първия ми изписа антидепресант, без успокоително и полудявах от него. Спрях го. Не знаех, че се спира по схема. След това около 9 месеца си търпях симптомите. Треперех вечер. Не можех да спя. Ходих няколко пъти по спешните кабинети в малките часове. Всеки път нищо. Всичко ми било наред. А аз полудявах. Не можех да стоя сама. Не можех да съм далече от болница. Някаква безумна тъга ме обземаше. Кошмар. Знаех какво е паническа атака. Знаех, че като дойде,ще премине и толкова. Но когато започне, не си мислех за това как ще премине и нищо няма да ми се случи. Физически е толкова ужасно, че в този момент не мислиш, че е възможно да премине без последствия. Накрая попаднах на моята психиатърка. Не толкова известна, преди все такива търсих. Препоръча ми я колежка от университета, със същите проблеми като моите. Отидох. Един час плаках и разказвах. Изписа ми Стимулотона. Пих го 6 месеца и каза да го спирам. След това дълго време не бях посягала към хапче. През това време смених 2 работни места. Преживях един развод с много заплахи. Откриха ми миомен възел (на 30 съм и не съм раждала) И куп други неща.
Още една случка: Започнах да ненавиждам София. Заради работата и заради хората, на които се опитваш да направиш добро, а те те гледат, все едно ще ги убиваш. Недоверчиви. Като роботи. Не ги обвинявам. Такъв трябва да си там, за да оцелееш. Но не можах да ги свикна. Въпреки че имах страшно много приятели. И още ги имам.
Та другата случка: Ходихме си в провинцията тогава за около седмица. Пътуваме си обратно към София и аз още като си тръгнахме започнах да моля мъжа ми да ме връща обратно. Не исках и да си представя да се прибера там. Само като се сетех и че на следващия ден на мъжа ми му започват нощтните смени... Побърквах се. Той се чудеше какво ми се случва. Не ме връщаше обратно. Усещах че ще умра. Исках да ида някъде и просто да ме упоят, за да не преживявам всичко това. И тогава не издържах и пих 1/4 Ривотрил. Изведнъж заобичах света. Всичко стана толкова прекрасно. Та кажете ми, по-добре ли е търпим ужасните телесни реакции от стреса и да се разболеем от притеснение, или просто известно време да сме на медикаменти и всичко да приключи?
ПР идва да ни покаже, че нещо в начина ни на живот не е наред. Че трябва да променим нещо. Не може само хапчетата да ни оправят. Те са временни - за физическите симптоми. Защото докато този дискомфорт го има, ти не мислиш за нищо друго. А като отшуми, вече можеш да мислиш какво да промениш.
И desi, изчетох цялата тема,но не си спомням по имена кой какво е пил. И те съветвам, ако не се чувстваш добре, това не е твоето хапче. Ако е твоето - ще се чувстваш прекрасно. Може да имаш ПА, но много, много рядко.
Та приятели (по състояние) кажете ми, ако сте пили или пиете Клонарекс или Ривотрил, какви са ви впечатленията? Колко време го пихте и по каква схема? Мен това ме плаши в момента, защото ми е назначено всеки ден, докато ми подействат антидепресантите.

Първо ще отговоря на въпроса ти, Jasmine7 - дали ще ти изпишат Клонарекс, Ксанакс или Транксен решават лекарите. Те са, за да приемеш АД по-лесно или по-точно да тушират страничните ефекти. На мен ми беше изписан Ксанакс 0,25, когато започнах преди 3 години за кратко. Сега ми изписаха Клонарекс 0,5 при спиране на АД. Сменяхме докато улучим подходящия АД, макар че не съм сигурна, че точно това ми трябваше.

При мен ПР се отключи след прием на кортикостероиди. Последва повишена кръвна захар и припадък. Оказа се, че ми объркали дозата. От цялата ситуация ми остана ужасно главоболие. Последва ходене при какви ли не лекари и все нищо ми нямаше, просто съм предозирана и трябва да се изчистя, да си почивам. Едновременно с това приключих връзка от 12 години. Осъзнах, че имам "приятели", на които не мога да разчитам и нещата се натрупаха. Така един ден просто се сринах. Пропуснах, че през 2007г. претърпях катастрофа и живея втори живот. Това също повлия на психиката ми. Сега виждам нещата по съвсем друг начин. Да, боли ме главата понякога. Явно ще е така. Важното е, че всъщност съм здрава, все повече уверена в себе си и зная, че ще се справя.

Дааа, всички ще се справите, просто тлябва време и подходяща терапия, за всеки е различна. За ривотрила, пила съм го 3 месеца по 1/2 от 0,5, по схема се спираше, хапче като хапче, отпуска те. Нямаш място за притеснение, някои епилептици го пия постоянно и то във високи дози.

За Еньо имам лошо предчувствие, че не е на Карибите с 2 мацки, ами се е оженил 

Галка, абе май...май си права, щото и из фейса не съм го засичала....

Тюх, замина хубавото момче  Взеха ни го
Как набързо го оженихме

Ходих да си купувам триптофан, това дето го има в неолексана. Много пари ми се видя - 50 лева за 60 хапчета от 100 мг. Но тогава не обърнах внимание на цената, че обръщах внимание на аптекаря.

 Жасмин,Ривотрил пих близо 3 месеца  по 3 таблетки от 2 мг дневно,като го смених отведнъж с ксанакс -5 таблетки от 0,5 мг.на 10 юни пих последната си доза Ксанакс -1/2 от 0,25 мг. и до сега нямам никакви проблеми.Пия си  антидепресанта  все още-Золофт. Много ме беше страх от спирането на успокоителното,но всичко мина ок.

  Jerry F,ти спря ли оропрама и как ще минеш на триптофан,имам в предвид по каква схема спираш едното и почваш другото?Питам,защото  имам купена 1 опаковка  5-хидрокситриптофан от Айхърб  и много ме сърбят ръчичките да спра Золофта и да мина на него  

Някой от вас пробвал ли е HTP-5?

КАжете ми по каква схема ви карат да спирате антидепресантите?
Аз сега съм на половинка Есобел (което е 5 мг). Психиатърката ми каза, ако искам да ги намалявам да пия един месец през ден. Но аз се чудя дали няма да е по-плавно за организма, ако ги правя на четвъртинки, т.е. 2,5 мг ще стане?

Освен това тия дни ми е кофти. Баба получи инсулт в сряда. Докато я приемат притеснения, сега притеснения.
Днес получавам напрежение в главата, отзад в тила, "иглички" в ръцете...Кръвното ми беше 100/70.
Почвам да се чудя има ли ми нещо? От жегите ли е? От камбинацията жеги и натрупано напрежение? Много изморена се чувствам...
Имам нужда от успокоение...Моля ви кажете ми две думи.

Wonder, спрях оропрама. Първо спрях него, по-късно почнах триптофана. Оропрама го спрях бавно и мъчително, че пиех по 2 на ден. Постепенно се намалява, по май по половин на седмица. После, след малко почивка почнах триптофана. Първо по 50 мг, после по 100. Но питай лекар за по-точно. Но задължително се спира АД-то, иначе се повишава много нивото на сератонина. Аз имам близък психиатър и се консултирам , като става въпрос само за хапчета.

   Аз съм на 2 золофта от 50 мг, дневно и докато ги спра ще минат  може би два месеца че и повече. А колко време направи почивка между двете,защото това е важно май 

Slavena80, спирането на антидепресанти винаги е по схема точно определена от лекар за твоето състояние. Мисля, че щом твоята лекарка ти е определила начина, какво те притеснява?
Симптомите, които имаш са от напрежението според мен.
При мен схемата на спиране на Анафранил от 0,10 мг при 2х1 /сутрин и обед/ е следната:
10 дни без обедна таблетка, 10 дни през ден по 1 табл. сутрин и спирам.
Понеже не се дели таблетката е през ден. Ако твоите се делят може да пробваш на половин доза, но не мисля, че сега е момента.
Пропуснах Клонарекс 0,5 2х1/4 за туширане на страничните ефекти.

Wonder, аз десетина дни изчаках. Ние все пак почваме от 50 мг, а видях, че в аптеката има и от 500 мг.

Здравейте ! Отскоро съм с диагнозата ПР ,след като няколко години ме лекуваха неадекватно за нарушение на вестибуларната ф-я и др..Най -накрая посетих психиатър и вече съм на АД. Пия от два дена Есобел и Тритико. Още няма ефект ,но и не очаквам толкова скоро де .Някой пие ли тази комбинация.Не мога да се храня, не усещам глад ,а никак не ми е добре.

Здравей! Съвсем нормално е да не ти се яде. От хапчетата е. Това е само в началото. Яж нещо насила, по-леко и хранително - плодове и зеленчуци например или пък ядки. Ако искаш по малко и по-често. Ще мине. Имай предвид, че в началото може и да ти се засилят гадните симптоми. Това също е нормално. Трябват поне 2-3 седмици за да подействат антидепресантите. Аз съм на друга комбинация лекарства, но нали, при всеки е различно. Ако не е подходяща за теб, ще разбереш и ще я сменят. Не се отказвай и отчайвай. Съветвам те и да информираш психиатъра за симптомите, които ти се проявяват - той трябва да е запознат. Успех
ПП: Чакаме Miss да сподели ходи ли на психиатър и как се чувства?