?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 854 421
  • 20 915
# 13 575
Не знам дали е съвпадение, но и бившият ми мъж 15 години твърдеше, че семейството е най-важното Simple Smile И наистина така изглеждаше доста време. Но после всичко се обърна. Не трябва да се гледат приказките, а действията. Това е.
Виж целия пост
# 13 576
Здравейте, Милена съм отново. Чета ви, но не съм писала, защото нямах възможност. За мен раздяла ще има, въпросът е дали да започна процеса сега или след като родя. Колебанията ми са породени от това, че вече имам едно дете и съответно опит с малко бебе. Дъщеря ми беше много изискващо бебе и въпреки, че минаха години още си спомням първите 6 месеца като в мъгла. Дъх успях да си поема чак към 8-9 месец, при все, че той много активно се включваше. Което сега не вярвам да седне да прави, ако разбере какви са ми намеренията, да не говорим, че освен с бебе, ще съм и с още едно дете.

Така бях и аз и затова съветът ми беше в насока да действаш сега или ще трябва да отложиш някъде с година, което не знам дали ще можеш да изтърпиш.
С новородено не можеш да се изнесеш къде да е, логистично ще ти е трудно, а и няма да можеш да обърнеш цялото си внимание към голямото дете, за да премине по-лесно през раздялата.
Виж целия пост
# 13 577
Никога не можеш да обърнеш цялото си внимание на голямото дете по време на раздяла. А дори да го направиш, пак не е достатъчно. Просто не стават така нещата.
Виж целия пост
# 13 578
Аз не можах да разбера няколко неща:

1. Как такива жизненоопределящи решения, включително за децата, се взимат за половин година? Значи, преди няма и година той е бил чудесен, до степен да се зачене второ дете, сега половин година по-късно, раздялата е неибежна?
2. Какво толкова е направил този човек, че да се развиват тези най-черни сcенарии - лъжи, криене, гонене, крайни действия? Да попаднеш в лоша компания е едно от най-често срещаните неща. Вместо помощ да се измъкне, нон-стоп съвети за абдикация?

Явно, нещо не схващам. Как за половин година се заличават осем предишни? Какво те кара да си толкова убедена, че няма шанс, че не можеш да му помогнеш, че си струва повече да продължиш сама напред, вместо с него, помагайки му?

Истински не разбирам, наистина.
Имам приятелка, която пет години проучва, бори се, моли се, преди да се раздели, заради наркотична зависимост на съпруга и.
Имам друга, която пет години осъзнаваше психологическо насилие.

Много е подмамаващо това "мога сама". Да, можеш. И?
Семейството е святост, второто от трите Боцествени тайства. Ама, ти можеш сама. Опита ли всичко, преди да тръгнеш?

Егати глупостта и свръх-егоизмът.

Виж целия пост
# 13 579
Понякога не е егоизъм, а е въпрос да съхраниш себе си, че да можеш да си отгледаш децата. Защото с двама родители, единия с голям проблем, а другия и той вторачен и вързан с проблема на първия, децата остават на втори план. Тогава егоизма идва от родителя с проблема. Защото заради него го отнасят децата му, а това е недопустимо по всякакви норми
Виж целия пост
# 13 580
Наистина в темата има свръхегоизъм. Но той не е на авторката. Егоизъм е да имаш семейство и да скиташ постоянно навън. Егоизъм е да не помагаш на жена си. Егоизъм е да отказваш да проведеш нормални разговори. Всичко в нейния съпруг лъха на егоизъм и неспособност да бъде адекватен съпруг и баща, защото баща, който манипулира децата си, е жалък смотльо, не е никакъв родител.
Виж целия пост
# 13 581
Никога не можеш да обърнеш цялото си внимание на голямото дете по време на раздяла. А дори да го направиш, пак не е достатъчно. Просто не стават така нещата.
Само че аз съпоставям ситуацията с малко бебе или с бебе в корема.
Виж целия пост
# 13 582
С бебе в корема си още няколко месеца, освен това се притесняваш за раждане, гледане и т.н. По-добре да не се разделя бременна, щом няма насилие и отявлена друга жена. Това ми е мнението. Май съм единствената, която се е разделяла с бебе и ви гарантирам, че бременна би ми било в пъти по-зле.

Mimimost, твоите приятелки, дето по 5 години търпят наркомани и насилници, ако щеш го канонизирай за светици, ама не ги давай за пример, моля ти се. Явно са пълни овци и не се уважават грам, а ако има и деца тази с наркомана е напълно безотговорна.
Виж целия пост
# 13 583
Да попаднеш в лоша компания е едно от най-често срещаните неща. Вместо помощ да се измъкне, нон-стоп съвети за абдикация?

Да попаднеш в лоша компания е въпрос на избор, при това съзнателен. До определена възраст може да се счита, че си бил подведен, но след това, особено при наличие на семейство и деца, е точно свръхглупост и свръхегоизъм да хукнеш нанякъде и да забравиш, че имаш семейство. Само че в случая свръхглупачката и свръхегоистката не е авторката. И жалко, че като жена не виждаш това, но пък бързаш да й набиеш канчето как не е опитала всичко и как така ще се оправя сама. Щото семейството може да е едно от божествените тайнства, ама за да върви, се искат усилията на ДВАМАТА в него. Не единият да се мъчи да го крепи, докато другият си гледа живота и собствените интереси. Плюс това, дори за да помогнеш на такъв, то е нужно той да иска промяна към по-добро и да прави усилия. Ако не ще - и земята да преобърнеш, все ще си стоиш там, откъдето си тръгнал. Е от какъв зор пък да си съсипва човек нервите и живота, че и деца да държи в такава среда, за да опитва да превъзпитава някого, който на определена възраст не е разбрал кое следва да му бъде приоритет и как трябва да се държи.
Виж целия пост
# 13 584
Да оставиш децата си в лошата компания на наркоман или насилник не е ОК.

Тази тема все ми напомня за Елка (Гераците) - нещастна, съсипана от срамната болест, която й е лепнал Павел и не може да се прибере при семейството си, понеже й казват, че какъвто го е избрала, такъв ще го търпи. Накрая май се самоубива, но развод не е допуснат - нали, не е църковно.
Виж целия пост
# 13 585
Какъв егоизъм, авторката звучи супер трезво и разумно...
Виж целия пост
# 13 586
Просто недоумявам какво толкова се е случило за половин година, за да се вземат такива крайни, категорични и необратими решения.

За приятелките ми - синтезирала съм пример, а не съм им разказвала историите. Нито наркоманът е бил класически наркоман, нито насилникът класически насилник. Но тая тема я спирам, защото исках само да я използвам за онагледяване, колко време е нужно, за да се взимат такива решения, при това в доста по-утежнени провинения. 5 години е много, да, но половин ми се струва нелепо малко.

За глупостта и свръх-егоизма имах предвид коментиращите, които наливат масло в огън, който едва мъждука, вместо да го загасят.

За мен, в тая ситуация не са използвани всички възможности и лостове, за да се планира до такава дребнавост развод. И все още не мога да съзра причината за този развод. "Не се чувствам добре", "Мога сама" и дотам. Ами тогава, що си бременна с второ? Последната половин година ли взе да не се чувстваш добре и да можеш сама?
Виж целия пост
# 13 587
mimimost, точно защото не е бил класически насилник онзи мъж, затова на приятелката ти са ѝ трябвали пет години - да се осъзнае изобщо. Защото съзнанието се променя.

При Милена също има психическо насилие и е добре, че тя бързо го е видяла. Иначе рискува да стане един много нещастен, смачкан човек, който губи представа за нормални отношения.
Сама винаги е можела явно, но в последната половин година може да е започнала да не се чувства добре или негативите да са задминали позитивите.
Виж целия пост
# 13 588
Дори и да е последната половин година, какво от това? Нещата не могат да се обърнат на 180 градуса и да се сбозят и за по-малко време ли? Авторката си знае, пък и не е длъжна да изкарва тук всички подробности.  А ти не си на нейно място, че да я съдиш и нападаш. Що за тъп въпрос "що си бременна с второ"?

И ако се върнеш назад ще видиш, че не всички изказвания са в посока категорична раздяла. Да не говорим, че жената звучи толкова разумно, че дори някой тук да е написал на прима виста "махай се" без да е прочел и осмислил, тя едва ли ще се подведе.
Виж целия пост
# 13 589
Това, че ти недоумяваш, не значи, че си права. Значи само, че не разбираш, а това е до капацитет.
Променило се е това, че след толкова години връзка, тй изведнъж се връща към ергенския живот, а на нея остават всичко отговорности в семейството. Според теб е малко, така ли? Ясно е тогава, че не разбираш.
След проповедите ти, да ти напомня, че прекален светец и Богу не е драг. От позицията на каква съдиш авторката? От позицията на каква прецени, че е изчерпан всеки начин да се запази този брак? Смешна си. Това може да го прецени само и единствено авторката, нали си наясно?
И от вчера да се чувства зле е в пълното си право да направи това от което ще се чувства добре.
Ти може да търпиш каквото искаш в твоя живот, но не можеш да съдиш другите, че не го правят. И противно на твоите представи, тези които търпят не са светци, а слаби и нерешителни
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия