?Въпроси всякакви за СО?

Откога човек трябва да иска одобрение от други, че да разбере дали се чувства зле или не в дадена връзка? И да очаква позволение за определи развоя на живота си, понеже на други им се струвало, че не е използвал всички възможности и лостове? Всеки сам си знае докъде са му границите и никой не може да решава вместо него използвал ли е или не възможности и лостове. И особено когато отсреща няма желание за подобряване на нещата. Та пак опираме дотам, че семейството се състои от двама и за запазването му пак двама трябва да правят усилия. Но за съжаление се разчита в повечето случаи точно на това, че на жената ще бъде набито канчето, задето не полагала усилия да "задържи" мъжа и да запази семейството, или пък баналното "тя с деца ще търпи, къде ще ходи".

Аз чета, чета и не мога да си изградя ясна позиция по въпроса, защото нещо се чудя... Той много помагал като каката била бебе, ами защо сега не се очаква същото? Ако той е бил отговорен родител на бебе и е помагал за всичко вкъщи, защо ли пък сега да не се очаква пак пооткъсване от компанията, точно поради тая заетост... Ако пък това не се случи ще затвърди решението на Милена за раздяла. Или може би това, че знае че след два месеца това скиторене просто няма да му се получава та затова да се цупи, че сега го спира... де да знам, ако няма намесена жена аз лично бих изчакала да го видя накъде смята да поеме след раждането - към "прибиране" или съвсем към "отвързване"
Другото е - Той излизал, пък Милена не... обаче по цял ден уикенда той е с детето, защо просто не го информира "Докато в събота сутрин с те с малката в парка, аз отивам на кафе, среща с вас (едикъде си, едикога си) ...". Разбирам и че води детето за занимания разни, занимава се с детето вкъщи... Милена може да се справи сама... ама дали?!? Всички гледат финансите само в сметката "мога сама", а времето? А възможността да излезеш с хремаво бебе и да развозваш/чакаш/преобличаш дете за спорт (плуване например)... или ако всичкото това излизане/водене/прибиране се пада по време за спане/ядене на бебе... то верно неговия график ще се намества постепенно, ама тая категоричност "мога сама" ми боде в очите!
Колкото и уравновесено спокойно да звучи в решението си, на моменти ми се струва и чисто самонавиване...
И моя мъж ми е звънял "Детето реве!" като съм навън... но тя беше в състояние да извади всеки от равновесие с рев защото "супата не е стоплена точно толкова", "искам точно ... чорапи"... "зайчето не се рисува точно така"... ми звънна ми, дадох инструктаж и се прибрах по план, а не скоропостижно... Но аз излизам рядко без мъжа си... той по едно време доста често, но аз надлежно го информирах всеки път, че изобщо не ми е приятно (не тръшкане, информирах го)... и всеки път като излизаше уикенда с дете, не оставах вкъщи да чистя/готвя/пера... излизах и аз с тях за да ни е приятно заедно, не аз с деца а той на работа или  той с деца а аз да се трудя вкъщи...
Идеята ми е, че ако преди (година, 6 месеца) е бил домошар и е помагал много за бебе, то няма смисъл сега преди раждането да се бърза с никакви категорични крайни решения. Или ще се върне предишния загрижен татко на бебе или купонджията ще се отнесе... сам... И в двата случая решението ще си дойде естествено, без никакви крайни действия в момента - рисковано си е за бебчето!
Пък като се цупи и мълчи, ми да си мълчи - даваш указания само за детето - сега е на плуване, утре в 6 е на танци, купи ѝ сироп за кашлица, сиренето е свършило... (а защо не и "извади ми от килера бебешките дрехи да ги прегледам")...  всичко друго абсолютно едносрично, като се цупи той, ти ставаш огледало и се цупиш...

ПП: Ако тогава нямах помощ от родителите и сестра ми нямаше как да се справя нито физически, нито организационно. Точно с тази възрастова разлика първите 6 месеца са си трудни и категорично не бих се справила сама!
Та затова и съм на мнение - ако си сигурна, че има жена, с хладен разум си планираш действия около 6-8м на бебето. Ако е само "коч компанията", следиш му отношението и ангажираността с вас когато бебето се роди, ако помощта е вяла а купонясванията все така интензивни, пак планираш и действаш в посока раздяла, но... струва ми се че промяна може да се очаква...

Мако, Милена не каза това. Тя каза, че се връща към ергенството само относно излизания вечерни/нощни.
Никъде не е казала,че е оставил на нея всички отговорности за семейството... очевидно отделя повече време и грижа за детето от един средностатистически български татко... Ама съдиш другите какви изводи си правят, а ти прости вкарваш допълнение към историята...
Проблема е неговото "ергенуване" от гледна точка на компанията и цупене/сръдни когато тя изиска в прав текст нещата да се променят... Не ставаше дума никъде за абдикиране от финанси и грижа (един котлон - божеееее, ми аз да кажем че съм абдикирала тотално от грижата за дома като не съм зашила скъсани шевове по тениски на децата от месец поне... а едно кашонче с моя козметика още не си е намерило мястото по шкафове и рафтове от пренасянето есента... Ми предпочитам да изляза с детето/децата/мъжа ми... вместо да се заема с това, сори!)

Каза и, че използва отделянето на време на детето да го настройва и манипулира, нали?
Под "връщане към ергенския живот" имах предвид, че вечер той е свободен да прави каквото иска, а тя ще не ще вкъщи, защото децата трябва да спят все пак и не могат да отидат с него на купон. Твоето предложение някак няма да сработи в тази ситуация

Това с настройване (в момента) на детето ми се вижда малко изсмукано от пръстите... и аз имам момиченце и тя мрънка за тати ако затръгва в командировка... и все преекспонира тати, та тати... а като го няма все и е тая... На 3 най-любимия родител не е този който храни и води на лекар, а този който си играе с тях, а в случая татито я води в парка и играе с нея вкъщи.
А тъй като писа, че за първото бебе много е помагал, затова предложих да види и сега как ще е... може в момента да се тръшка толкова за излизане щото после ще е зает, никой не може да знае... Още по-малко ние във форума, все пак не го познаваме и имаме доста откъслечна информация.

Как го настройва срещу нея? Като му говори колко е хубаво да имаш щастливо семейство? Ей това нещо не го разбирам съвсем.

Да, говори, че е хубаво да имаш щастливо семейство, а си живее като ерген. Утре обаче, ако майката която е родила две деца надигне глас да се развежда - ама как може, какъв подъл човек е тя, за нея семейството не значи нищо!!! А за мъжа е всичко!!! Той всичко дава за семейството на думи, децата чуват и вярват. Че гои няма по нощите и майка им страда им е крайно неясно.

С две ръце подкрепям това добре обосновано мнение и този практичен и реалистичен подход.
+ идеята, която се опита да прокара предната потребителка за изчерпване на възможностите, което, мисля, че е точно това, което всяка разведена потребителка се е опитала да направи, нищо че в този подфорум "разведи се" е съвет, който се среща максимум на втора страница от която и да е тема.

Аз давам съвет за развод само при предизвестени ситуации, които така или иначе няма да свършат по друг начин. Точно тук съветвам авторката да не бърза, а първо да роди и да поотгледа бебока.

Много е опасно толкова да си вярваме, особено за чужди ситуации. Независимо колко сме врели и кипели.
Знам, всички умеете да четете между редовете, но все пак нека проявим уважение и да допуснем, че хората са различни

Би могло и да му мине това с "ергенлъка", ако получи някой добър урок. Но тия неща обикновено се научават по трудния начин.

Не вярвам.

Според мен също няма смисъл да се бърза в случая. Мисля, че тази връзка има шанс, мъжът може да преосмисли нещата и да се стабилизира след залитането. И на мен 6 месеца ми се струват много малко за такова решение при липса на тежки провинения. Не знам за вас, но при мен с възрастта времето започна да тече страхотно бързо и 6 месеца са едно нищо. Вчера беше Коледа. Това да не се разбира като поощряване да се стои в кофти връзки с години и десетилетия...

В тази история ме чегърта тази внезапна промяна в мъжа. От какво е провокирана? Възможно ли е да иска да се находи като за последно и след раждането да се кротне? Защо авторката бърза толкова, какво е спешно? Струва ми се, че има ненаписани важни неща...

Има друга жена вероятно. Когато има друга жена,  мъжът се променя за 1 седмица, не за месеци. Но понеже не е сигурно, няма смисъл от бързане изобщо.

Така е. Бих се огледала в тази посока. Пасва с раздразнителността, за която пише.

Никой не я съветва да бърза. Но все пак авторката си е взела решението. Сама ще си реши и кога да се случи.
Аз лично апострофирах именно укора за взетото решение, от потребител хванал се за последния пост и пропуснал всичките преди това. За съдещия тон и увереността, че може да вземеш чуждо решение и си преценил по-правилно от изживяващия го.
Точно така смятам в случая. Може и да говори колко е хубаво да имаш такова семейство, но в същото време го няма всяка или почти всяка вечер, нали? Авторката каза, че все пак му дава индикации, че няма да търпи това положение, а той явно не смята да го променя и знаейки или подозирайки изхода, сега подковава детето, да изкара после майка си виновна. Втълпява на детето, че е нормално положението, а това има и друг негатив, може и на нея да стане модел и след време и тя да търпи такъв, защото ще го смята за нормално.

Аз си мисля, че той съвсем се е отпуснал след втората бременност, мислейки си, че тя наистина няма избор, освен да търпи нещо, което не ѝ харесва. И увереността ѝ, че ще се справи сама за мен е положително, а не отрицателно явление, защото ще му го покаже по-ясно.
Колко жени в такава ситуация си "налягат парцалите" защото по някакъв начин им е втълпено, че няма да се справят? Колко жени са в нещастни бракове по същата причина? Нима от това не страдат децата им? Няма щастливо дете с нещастна майка. Особено, ако са много малки