?Въпроси всякакви за СО?

Елора , има  нови членове  в Семейния кодекс -чл. 56 и чл. 57:

Предоставяне на семейното жилище след развода
 Чл. 56.  (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
 (2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
 (3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
 (4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3-и ако сключи нов брак.
 (5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
 (6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
 Водещи направления на съдебната практика по брачни дела (248 анотации)
Наемно правоотношение
 Чл. 57.  (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
 (2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Има хора , които се договарят да не се плаща наем , до навършване на пълнолетие на децата , а ако се определя такъв към изгонения , той е в дроб / около 1/3 е определено за децата/.
Собствеността вече е над личните вини и т.н.

Къде ли е Милена ? Тя наистина спря да пише.

Спрягате го това като супер лесната вратичка. Дори вратичка не е, ами изконно право и като го получи, всичко е супер. Но нещата в практиката не стоят така- първо, плаща се наем и второ може да реши да се прави на интересен и да я тормози по някакъв начин.
Иди после макар и със съдебно решение за ползване на жилището да ограничиш достъпа на съсобственик.
Като ще плаща наем, по- добре да го плаща някъде другаде, да е спокойна.

Здравейте, Милена съм отново. Чета ви, но не съм писала, защото нямах възможност. За мен раздяла ще има, въпросът е дали да започна процеса сега или след като родя. Колебанията ми са породени от това, че вече имам едно дете и съответно опит с малко бебе. Дъщеря ми беше много изискващо бебе и въпреки, че минаха години още си спомням първите 6 месеца като в мъгла. Дъх успях да си поема чак към 8-9 месец, при все, че той много активно се включваше. Което сега не вярвам да седне да прави, ако разбере какви са ми намеренията, да не говорим, че освен с бебе, ще съм и с още едно дете.
За терапевта не говорех толкова за себе си, колкото да ми даде съвет как да постъпя спрямо дъщеря си, защото тя го обожава. Всъщност тя е единственото, което ме спира досега. Да бях само с корема, щях да съм се махнала или него да съм го махнала без толкова колебания. Искам да бъда подготвена как да подготвя нея, защото мисля, че нейната реакция ще утежни нещата още повече. Той иначе постоянно ѝ набива в главата как семейството е най-важното. Онзи ден си вървим двете по улицата, а тя си пее „Мама, тати и Х (тя) се обичат най-много на света“. Как не се разревах на място не знам.
Жилището е общо. Имаме още едно общо жилище, по-малко, но то е дадено под наем и трябва поне 1 месец предизвестие да се даде на човека, за да го освободи. На мен не ми е проблемът жилището като покрив над главата, защото дори и поради някаква причина да загубя права над общата собственост, си имам своя опция за закупуване на собствено жилище. Просто ще ми е трудно логистично ако трябва да се местя с бебе на ръце и със сигурност в началото ще трябва да съм на квартира, заради логистичното време, което изисква покупката на нов имот, а и предполагам тя трябва да се случи след формален развод, за да не бъде пак обща собственост.
Мислих пак за гостуване в друг град или да отида на почивка с детето, но това няма да е възможно за по-дълъг период от няколко дни, защото имах някои проблеми около бременността и предпочитам да съм близо до моето АГ.
За компаниите и новите звезди съм наясно. Преди да се задомя движех в преобладаващо мъжки среди поради спецификата на интересите и хобитата ми, та поназнайвам разни неща за коч поведението, то и затова не виждам особена надежа в нашия случай, да не каза никаква. По-скоро въпросът не е дали, а кога и как.

Милена, ситуацията ти е трудна и ми е мъчно за теб. Наистина е добре да подходиш стратегически, въпреки емоциите.
Все пак, има ли според теб, някакъв шанс да говорите искрено и открито за проблемите? Имаш ли желание за това? Решението ти крайно ли е или има нещо, което би го променило?

Съгласна съм с Елена.
Въпреки, че мъжът ти е идиот от класа предвид поведението му.
Седни и директно му кажи, че мислиш за развод предвид поведението му. Та да си прави сметката.
Кажи му, че не може да иска семейство, но да се държи грубо с бременната си жена.
Кажи му, че е свободен да си тръгне и не ти е притрябвал.

Аз пък след последното й включване давам съвет да не го предупреждава. При проблемна бременност и евентуално още едно изискващо дете - стискаш зъби, раждаш, товариш го с колкото може повече работа по двете деца и си опичаш тихомълком положението. Като ти просветне малко  и видиш как ще е новото бебе, тогава започваш да мислиш в посока отделяне. Щом си стигнала до идеята, че раздялата е неизбежна... Да, нечестен начин, но не виждам и неговото поведение да е кой знае колко честно.

И аз съм за това да поговорите и да му кажеш всичко, което ти тежи. За излизанията и новите приятели, за промяната в поведението му и грубото държание и най-вече за намерението ти да сложиш край на всичко това. От него ще зависи как ще продължи всичко. Не го заплашвай, не го манипулирай, говори спокойно. Ако не те разбере и избере тайфата, поне ще си опитала. Късмет ти желая. Мъчно ми е, че този прекрасен период (поне за мен бременността беше вълнуващо преживяване), трябва да протече по този неприятен начин. И вместо да се чувстваш специална и обичана, ти мислиш за развод.
Хай, като цяло идеята ти не е лоша, но всичко е до човек. Аз например, няма да издържа подобно поведение. Ще ме мъчи, ще се тормозя, ще "разговарям" мислено с него, ще ми иде да крещя от безсилие и яд, че съм поставена в това положение. Ще ме побърка всичко това. ММ може да мълчи с дни, а мен ме избива на агресия, ако не си кажа какво ме мъчи.

Ама чакайте малко, нали не си мислите, че ние откриваме топлата вода с идеята за разговор? Тя сигурно е толкова загубена, че не се е сетила да го направи досега, така ли?

Ега ти долния лицемер - ще промива мозъка на детето за да си опече работата, че жена му няма да му тръшне вратата заради малката, а в същото време всичко е само на думи - на дела потвърждава точно обратното. Такива тарикати много ги обичам, а още повече обичам да видя как някоя оправна жена ги поставя на мястото им и после само мигат като мишка в трици и се чудят откъде им е дошло.

Исках да добавя още нещо. Има хубава специализирана литература, както за помощ при брачни кризи, така и за навигиране на терена "развод и деца." Особено от издателство "Изток-Запад", но и други. И онлайн се намират добри материали, след отсяване; но не тип Космполитън, разбира се. Може да започнеш оттам, вместо с терапевт. Рискът да попаднеш на полу-квалифициран такъв е голям в България. А това само ще навреди, вместо да помогне.

На мен едно нещо ми направи много силно впечатление - че той много силно набива в главата на детето, че семейството е най-важно. Ако му каже какви са намеренията ѝ е много вероятно да започне да настройва детето срещу нейното решение и срещу нея.  А и да имате най-прекрасните отношения и да сте хора, които ще обичате детето и след развода и ще му казвате това непрекъснато, колкото е по-голямо е детето, толкова по-зле му се отразява един развод. А тук и с този мъж... не знам, аз бих се изнесла веднага, колкото и да ми е трудно. Това, разбира се е мое мнение, всеки си преценява за себе си. А и едно изнасяне сега може би би променило нещо у него, макар че дълбоко се съмнявам
Каквото и да стане, успех! Може би поне не му казвай, за да не настройва детето, имам усещането, че е такъв тип

Без да подтиквам авторката към раздяла (тя е достатъчно умна да си прецени сама) ще кажа, че и аз съм на мнение, че децата възприемат една раздяла по-лесно като са по-малки. И моята дъщеря обожава баща си, но миналата година като се разделихме свикна без особено сътресения. В крайна сметка той пак си остава баща.

И аз мисля, че ще опита да удря чрез детето. Затова дадох съвет, ако наистина смята раздялата за неизбежна, да не го предупреждава.

Ясно е, че ще настройва детето Той си се подготвя за това. Жалко поведение.
Хубавото е, че Милена има финансова свобода и трезво мислене. Ще се измъкне от ситуацията рано или късно. Отвратителен етап, но ще мине.
Моят съвет е- игнорирай го напълно за момента и се съсредоточи върху децата. Нека премине раждането, останалото ще го наредиш след това.

Звучиш изключително трезвомислещо, разумно, адекватно и логично.И съм сигурна, че ще намериш най-доброто решение и ще постъпиш както е най-добре и за теб, и за децата ти.   

От всичко, което описа до момента, мъжът ти е от типа "ловки манипулатори"....или поне той се има за такъв.
Имай го предвид, като водиш разговори с него, като взимаш решения кое как да става.И не се поддавай на манипулациите му.
Да, винаги е тъжно, тъпо, гадно, когато детето трябва да живее с разделени родители.Но понякога просто това е единствения щадящ начин....

аз бих посъветвала Милена да подходи практично, а не емоционално
до раждането на дедето, а и поне половин година след него най-важни са тя и децата
ако въпросният деградиращ съпруг не е прекален дразнител, то остани си с него, да помага колкото и с каквото се налага
винаги ще можеш да го напяснеш и след 6 месеца, но ще си имала времето да си подготвиш нещата без допълнителен стрес
и не бих го заплашвала с развод и напускане, може да има обратният ефект, да му даде време да се подготви и да влоши нещата
разговор, че така не и харесва едва ли ще навреди, евентуално може да помогне, но без заплахи и ултиматоми
не вярвам в чудеса, ама знаели човек, може след раждането на детето да се освести мъжа
а ако не стане, подготвяй се и си подготви новото място

най-важното е да не си прекалено нещастна и изнервена, ако човека не ти къса нервите, не те тормози, и си във фазата, когато към него не чустваш нито раздразнение нито омраза, дай-си времето да се успокоиш и да си нагласиш плановете и да си поотгледаш детето
ако цялата ситуация е прекалено физически и емоционално натоварваща - действай без да чакаш, няма смисъл да се самоизмъчваш излишно

След последното включване и описанието на "песничката" и аз съм на мнение, че трябва да действаш подмолно. Подготви се, опечи си работата и му го сервирай. Каквото повикало, такова се обадило. Мъжът ти е гнусен маниипулатор и ако му кажеш за намеренията си, тайно ще започне да работи още детето.