Хайде да не оправдаваме решенията си като възрастни с децата. Децата са егоисти и им е вложено да искат семейството да е заедно и да имат баща и майка вкъщи. Въобще не могат да осмислят поради липсата на житейски опит и егоцентричност майката щастлива ли е, в какво състояние е бракът на родителите и що е то "татко не си поема отговорностите". Чак в пубертета - евентуално - разбират, че майката е отделна личност с нейни нужди и желания.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 13 606
17 май 2018, 11:54 ч.
Те не разбират дали майката е щастлива, не съм твърдяла такова нещо. Усещат го. И се предава и на тях. Говоря за много малки деца
Виж целия пост
# 13 607
17 май 2018, 11:56 ч.
- Той може да си излиза, но тя като излиза, прави фасони. Хем е отишла само на кафе. Представям си, ако хукне като него вечер, дори веднъж в месеца да е. И й се обажда с "виж детето ти как реве" (превод ти си лоша майка)
- Не желае да говори, като адресира проблеми, започва да я наказва с мълчание и фасони, индиректно вменявайки вина, че е повдигнала въпрос, който не му изнася (превод: дресирам те да не недоволстваш много, защото иначе ще се правя, че не съществуваш, всъщност ти не съществуваш, защото не ми пука, че опъваш сама)
- Тати много обича семейството, то е най- важно и ако случайно се разведем, мама ще е виновна, че го е развалила
Манипулативен психически мачкатор е този, ако ще и за цяла година да се хване в ръце да се грижи за детето, ще я скапе нея и не виждам бъдеще в този брак. Т.е. единственото, което виждам, е и тя 5 години да се чуди защо се чувства зле и е скапана, докато разбере с какво живее.
Виж целия пост
- Не желае да говори, като адресира проблеми, започва да я наказва с мълчание и фасони, индиректно вменявайки вина, че е повдигнала въпрос, който не му изнася (превод: дресирам те да не недоволстваш много, защото иначе ще се правя, че не съществуваш, всъщност ти не съществуваш, защото не ми пука, че опъваш сама)
- Тати много обича семейството, то е най- важно и ако случайно се разведем, мама ще е виновна, че го е развалила
Манипулативен психически мачкатор е този, ако ще и за цяла година да се хване в ръце да се грижи за детето, ще я скапе нея и не виждам бъдеще в този брак. Т.е. единственото, което виждам, е и тя 5 години да се чуди защо се чувства зле и е скапана, докато разбере с какво живее.
# 13 608
17 май 2018, 11:57 ч.
Майката може да не е щастлива по много причини. Няма да е много щастлива и с болно бебе и малко дете, ако няма кой до магазина да иде да я отмени за 5 минути.
То няма смисъл много да се коментира, тя си е взела решението.
Виж целия пост
Те не разбират дали майката е щастлива, не съм твърдяла такова нещо. Усещат го. И се предава и на тях. Говоря за много малки деца
Майката може да не е щастлива по много причини. Няма да е много щастлива и с болно бебе и малко дете, ако няма кой до магазина да иде да я отмени за 5 минути.
То няма смисъл много да се коментира, тя си е взела решението.
# 13 609
17 май 2018, 12:02 ч.
Майката може да не е щастлива по много причини. Няма да е много щастлива и с болно бебе и малко дете, ако няма кой до магазина да иде да я отмени за 5 минути.
То няма смисъл много да се коментира, тя си е взела решението.
Тези примери са временно явление. Има огромно значение дали си нещастен по принцип, и то заради собствения ти мъж, или те е притеснила някаква ситуация в момента. Изобщо не могат да се сравняват двете според мен
Виж целия пост
Те не разбират дали майката е щастлива, не съм твърдяла такова нещо. Усещат го. И се предава и на тях. Говоря за много малки деца
Майката може да не е щастлива по много причини. Няма да е много щастлива и с болно бебе и малко дете, ако няма кой до магазина да иде да я отмени за 5 минути.
То няма смисъл много да се коментира, тя си е взела решението.
# 13 610
17 май 2018, 12:03 ч.
Няма как той да си е мил и добър, и едва през последните 6 месеца да се е превърнал в манипулатор и да е започнал да прави проблем когато тя излиза. За мен хормоните си казват думата.
Виж целия пост
# 13 611
17 май 2018, 12:05 ч.
Предвид опита ти, разбираемо защо се чудиш .....и не виждаш проблем.Или не такъв, достатъчен за раздяла.
Ако един мъж ми се цупи като бебе, ако ме обижда (май никой не обърна внимание, че авторката дори не пожела да напише грозните неща, които е изричал по неин адрес), ако се запилява нанякъде всяка вечер, ако смята за свое право да излиза когато си поиска, обаче има против аз да излизам с приятели (тя написа, че не е проблем той да е с детето, ако тя СТОИ У ДОМА, ако и тя излезе някъде, е проблем за него), ако не желае никакви разговори за подобряване на обстановката и отношенията ни, колко месеца се смята, че трябва да му търпя мурафетите, преди да реша, че търпението ми е изчерпано и не искам подобен човек повече да трови живота ми?
Апропо, когато съм била навън без деца, мъжът ми никога не ми е звънял, щото бебето/детето плачело.Винаги се е оправял сам.Малкият ми син беше на 3 месеца, когато отидох на погребението на дядо си, на 400км за три дни.Ами, справи се.Стабилният и отговорен баща е баща 24 часа, също като майката.И не би трябвало да има ситуация, в която той да не се справи толкова добре, колкото майката.
Останалото са мъжки простотии.
Виж целия пост
Аз чета, чета и не мога да си изградя ясна позиция по въпроса, защото нещо се чудя...
Скрит текст:
Той много помагал като каката била бебе, ами защо сега не се очаква същото? Ако той е бил отговорен родител на бебе и е помагал за всичко вкъщи, защо ли пък сега да не се очаква пак пооткъсване от компанията, точно поради тая заетост... Ако пък това не се случи ще затвърди решението на Милена за раздяла. Или може би това, че знае че след два месеца това скиторене просто няма да му се получава та затова да се цупи, че сега го спира... де да знам, ако няма намесена жена аз лично бих изчакала да го видя накъде смята да поеме след раждането - към "прибиране" или съвсем към "отвързване"
Другото е - Той излизал, пък Милена не... обаче по цял ден уикенда той е с детето, защо просто не го информира "Докато в събота сутрин с те с малката в парка, аз отивам на кафе, среща с вас (едикъде си, едикога си) ...". Разбирам и че води детето за занимания разни, занимава се с детето вкъщи... Милена може да се справи сама... ама дали?!? Всички гледат финансите само в сметката "мога сама", а времето? А възможността да излезеш с хремаво бебе и да развозваш/чакаш/преобличаш дете за спорт (плуване например)... или ако всичкото това излизане/водене/прибиране се пада по време за спане/ядене на бебе... то верно неговия график ще се намества постепенно, ама тая категоричност "мога сама" ми боде в очите!
Колкото и уравновесено спокойно да звучи в решението си, на моменти ми се струва и чисто самонавиване...
И моя мъж ми е звънял "Детето реве!" като съм навън... но тя беше в състояние да извади всеки от равновесие с рев защото "супата не е стоплена точно толкова", "искам точно ... чорапи"... "зайчето не се рисува точно така"... ми звънна ми, дадох инструктаж и се прибрах по план, а не скоропостижно... Но аз излизам рядко без мъжа си... той по едно време доста често, но аз надлежно го информирах всеки път, че изобщо не ми е приятно (не тръшкане, информирах го)... и всеки път като излизаше уикенда с дете, не оставах вкъщи да чистя/готвя/пера... излизах и аз с тях за да ни е приятно заедно, не аз с деца а той на работа или той с деца а аз да се трудя вкъщи...
Идеята ми е, че ако преди (година, 6 месеца) е бил домошар и е помагал много за бебе, то няма смисъл сега преди раждането да се бърза с никакви категорични крайни решения. Или ще се върне предишния загрижен татко на бебе или купонджията ще се отнесе... сам... И в двата случая решението ще си дойде естествено, без никакви крайни действия в момента - рисковано си е за бебчето!
Пък като се цупи и мълчи, ми да си мълчи - даваш указания само за детето - сега е на плуване, утре в 6 е на танци, купи ѝ сироп за кашлица, сиренето е свършило... (а защо не и "извади ми от килера бебешките дрехи да ги прегледам")... всичко друго абсолютно едносрично, като се цупи той, ти ставаш огледало и се цупиш...
ПП:
Та затова и съм на мнение - ако си сигурна, че има жена, с хладен разум си планираш действия около 6-8м на бебето. Ако е само "коч компанията", следиш му отношението и ангажираността с вас когато бебето се роди, ако помощта е вяла а купонясванията все така интензивни, пак планираш и действаш в посока раздяла, но... струва ми се че промяна може да се очаква...
Мако, Милена не каза това. Тя каза, че се връща към ергенството само относно излизания вечерни/нощни.
Никъде не е казала,че е оставил на нея всички отговорности за семейството... очевидно отделя повече време и грижа за детето от един средностатистически български татко... Ама съдиш другите какви изводи си правят, а ти прости вкарваш допълнение към историята...
Проблема е неговото "ергенуване" от гледна точка на компанията и цупене/сръдни когато тя изиска в прав текст нещата да се променят... Не ставаше дума никъде за абдикиране от финанси и грижа (един котлон - божеееее, ми аз да кажем че съм абдикирала тотално от грижата за дома като не съм зашила скъсани шевове по тениски на децата от месец поне... а едно кашонче с моя козметика още не си е намерило мястото по шкафове и рафтове от пренасянето есента... Ми предпочитам да изляза с детето/децата/мъжа ми... вместо да се заема с това, сори!)
Другото е - Той излизал, пък Милена не... обаче по цял ден уикенда той е с детето, защо просто не го информира "Докато в събота сутрин с те с малката в парка, аз отивам на кафе, среща с вас (едикъде си, едикога си) ...". Разбирам и че води детето за занимания разни, занимава се с детето вкъщи... Милена може да се справи сама... ама дали?!? Всички гледат финансите само в сметката "мога сама", а времето? А възможността да излезеш с хремаво бебе и да развозваш/чакаш/преобличаш дете за спорт (плуване например)... или ако всичкото това излизане/водене/прибиране се пада по време за спане/ядене на бебе... то верно неговия график ще се намества постепенно, ама тая категоричност "мога сама" ми боде в очите!
Колкото и уравновесено спокойно да звучи в решението си, на моменти ми се струва и чисто самонавиване...
И моя мъж ми е звънял "Детето реве!" като съм навън... но тя беше в състояние да извади всеки от равновесие с рев защото "супата не е стоплена точно толкова", "искам точно ... чорапи"... "зайчето не се рисува точно така"... ми звънна ми, дадох инструктаж и се прибрах по план, а не скоропостижно... Но аз излизам рядко без мъжа си... той по едно време доста често, но аз надлежно го информирах всеки път, че изобщо не ми е приятно (не тръшкане, информирах го)... и всеки път като излизаше уикенда с дете, не оставах вкъщи да чистя/готвя/пера... излизах и аз с тях за да ни е приятно заедно, не аз с деца а той на работа или той с деца а аз да се трудя вкъщи...
Идеята ми е, че ако преди (година, 6 месеца) е бил домошар и е помагал много за бебе, то няма смисъл сега преди раждането да се бърза с никакви категорични крайни решения. Или ще се върне предишния загрижен татко на бебе или купонджията ще се отнесе... сам... И в двата случая решението ще си дойде естествено, без никакви крайни действия в момента - рисковано си е за бебчето!
Пък като се цупи и мълчи, ми да си мълчи - даваш указания само за детето - сега е на плуване, утре в 6 е на танци, купи ѝ сироп за кашлица, сиренето е свършило... (а защо не и "извади ми от килера бебешките дрехи да ги прегледам")... всичко друго абсолютно едносрично, като се цупи той, ти ставаш огледало и се цупиш...
ПП:
Скрит текст:
Ако тогава нямах помощ от родителите и сестра ми нямаше как да се справя нито физически, нито организационно. Точно с тази възрастова разлика първите 6 месеца са си трудни и категорично не бих се справила сама! Нагоре говорех за третото ми дете от втория мъж... с който заедно гледаме и другите две...вече са големи...
Развода ми е след като 7м бременна с второто, първото на 3... една вечер/нощ просто ми просветна, че поредната служебна вечеря продължава доста повече от приемливото и констатирах/попитах в прав текст "Тези излизания не изглеждат служебни. Каза, че си бил в "библиотека" след вечерята, дрехите ти не са опушени... Жена ли има?"... Е поизлъга за срока на връзката, поизлъга с обещанията, но поне се постара да си доизкарам (проблемната) бременност до успешен финал... и се изнесе бебето като беше на 40дни. Идиотско, но! Но той и за първото дете изобщо не е помагал, щото майка му го научи, че мъж не може да помага, едно преваряване на вода не го оставяше да направи докато аз кърмя... даже пред него ми се вдигаше скандал, че не е мъжка работа да разнася бебе докато аз се къпя... глупости всякакви... та нямаше как помощ в гледане на бебче да го задържи вкъщи
Развода ми е след като 7м бременна с второто, първото на 3... една вечер/нощ просто ми просветна, че поредната служебна вечеря продължава доста повече от приемливото и констатирах/попитах в прав текст "Тези излизания не изглеждат служебни. Каза, че си бил в "библиотека" след вечерята, дрехите ти не са опушени... Жена ли има?"... Е поизлъга за срока на връзката, поизлъга с обещанията, но поне се постара да си доизкарам (проблемната) бременност до успешен финал... и се изнесе бебето като беше на 40дни. Идиотско, но! Но той и за първото дете изобщо не е помагал, щото майка му го научи, че мъж не може да помага, едно преваряване на вода не го оставяше да направи докато аз кърмя... даже пред него ми се вдигаше скандал, че не е мъжка работа да разнася бебе докато аз се къпя... глупости всякакви... та нямаше как помощ в гледане на бебче да го задържи вкъщи
Та затова и съм на мнение - ако си сигурна, че има жена, с хладен разум си планираш действия около 6-8м на бебето. Ако е само "коч компанията", следиш му отношението и ангажираността с вас когато бебето се роди, ако помощта е вяла а купонясванията все така интензивни, пак планираш и действаш в посока раздяла, но... струва ми се че промяна може да се очаква...
...Променило се е това, че след толкова години връзка, тй изведнъж се връща към ергенския живот, а на нея остават всичко отговорности в семейството. ...
Никъде не е казала,че е оставил на нея всички отговорности за семейството... очевидно отделя повече време и грижа за детето от един средностатистически български татко... Ама съдиш другите какви изводи си правят, а ти прости вкарваш допълнение към историята...
Проблема е неговото "ергенуване" от гледна точка на компанията и цупене/сръдни когато тя изиска в прав текст нещата да се променят... Не ставаше дума никъде за абдикиране от финанси и грижа (един котлон - божеееее, ми аз да кажем че съм абдикирала тотално от грижата за дома като не съм зашила скъсани шевове по тениски на децата от месец поне... а едно кашонче с моя козметика още не си е намерило мястото по шкафове и рафтове от пренасянето есента... Ми предпочитам да изляза с детето/децата/мъжа ми... вместо да се заема с това, сори!)
Ако един мъж ми се цупи като бебе, ако ме обижда (май никой не обърна внимание, че авторката дори не пожела да напише грозните неща, които е изричал по неин адрес), ако се запилява нанякъде всяка вечер, ако смята за свое право да излиза когато си поиска, обаче има против аз да излизам с приятели (тя написа, че не е проблем той да е с детето, ако тя СТОИ У ДОМА, ако и тя излезе някъде, е проблем за него), ако не желае никакви разговори за подобряване на обстановката и отношенията ни, колко месеца се смята, че трябва да му търпя мурафетите, преди да реша, че търпението ми е изчерпано и не искам подобен човек повече да трови живота ми?
Апропо, когато съм била навън без деца, мъжът ми никога не ми е звънял, щото бебето/детето плачело.Винаги се е оправял сам.Малкият ми син беше на 3 месеца, когато отидох на погребението на дядо си, на 400км за три дни.Ами, справи се.Стабилният и отговорен баща е баща 24 часа, също като майката.И не би трябвало да има ситуация, в която той да не се справи толкова добре, колкото майката.
Останалото са мъжки простотии.
# 13 612
17 май 2018, 12:07 ч.
Има, има начин. Досега не се е държал така, защото е държал много на нея, сега по някакъв начин тя почва да става неудобна. Съответно отношението се променя рязко.
Виж целия пост
# 13 613
17 май 2018, 12:09 ч.
Далеч съм от мисълта, че сега се е превърнал. Винаги си е бил, затова и не се е усетила досега, а чак сега- когато нещата вече значително натежават с две деца. И сега, като наддава глас, вече не му изнася.
Да, пропуснах и споменатото от Амур- обидите + манията за контрол. Той може да е а детето, но тя да седи вкъщи. На фона на другите неща не го бъркайте с остарели патриархални разбирания. Точно опит да я контролира и потисне е.
Виж целия пост
Да, пропуснах и споменатото от Амур- обидите + манията за контрол. Той може да е а детето, но тя да седи вкъщи. На фона на другите неща не го бъркайте с остарели патриархални разбирания. Точно опит да я контролира и потисне е.
# 13 614
17 май 2018, 12:09 ч.
Има, има. Ела да ти покажа как става, когато мъжът се събере с кофти, ергенска компания. И при нас се сбозиха нещата за няколко месеца, при наличие на дете и не, не беше лош баща.
Виж целия пост
Няма как той да си е мил и добър, и едва през последните 6 месеца да се е превърнал в манипулатор и да е започнал да прави проблем когато тя излиза. За мен хормоните си казват думата.
Има, има. Ела да ти покажа как става, когато мъжът се събере с кофти, ергенска компания. И при нас се сбозиха нещата за няколко месеца, при наличие на дете и не, не беше лош баща.
# 13 615
17 май 2018, 12:32 ч.
Откъде го измисли това за прибирането при семейството... Бъркаш с нещо друго.
Тя си умира и е изпратена до гроба само от средния девер, който дори плаче. Големият сваля шапка като на чужд човек и толкова. Коя жена ще си отиде вкъщи и по-важното - кой баща ще си я прибере по онова време
Има един друг разказ на Елин Пелин:
https://chitanka.info/text/5272-nevesta-nena
Виж целия пост
Тази тема все ми напомня за Елка (Гераците) - нещастна, съсипана от срамната болест, която й е лепнал Павел и не може да се прибере при семейството си, понеже й казват, че какъвто го е избрала, такъв ще го търпи. Накрая май се самоубива, но развод не е допуснат - нали, не е църковно.
Тя си умира и е изпратена до гроба само от средния девер, който дори плаче. Големият сваля шапка като на чужд човек и толкова. Коя жена ще си отиде вкъщи и по-важното - кой баща ще си я прибере по онова време
Има един друг разказ на Елин Пелин:
https://chitanka.info/text/5272-nevesta-nena
# 13 616
17 май 2018, 12:41 ч.
Здравейете, пише ви Милена отново. Виждам, че много се коментира как така той си е сменил поведението толкова много за толкова кратко време. Не исках умишлено да давам подробности, за да не бъда разпозната. Но все пак накратко:
Както казах, той беше социално активен и преди, просто не чак толкова и предимно излизахме двамата. Малко след като се роди детето сменихме местожителството. Първоначално не познавахме никого, в последствие създадохме среда предимно от други семейства с деца и събиранията ни бяха предимно семейни с децата или пък без децата, но пак в семеен формат. Преди около година той започна да излиза с въпросната коч компания, която се състои от няколко разведени мъже и няколко, които са създали семейство млади и сега децата им са големи – студенти, някои и със собствени семейства, а те са още млади и им се живее. Първоначално смятах, че зачестеното излизане с тях е някакъв негов стремеж да се докаже пред тях и като бъде приет в компанията ще си влезе обратно в релсите. Плюс това, тогава той все още се държеше нормално с мен. След като забременях обаче, нещата започнаха да се променят. Излизанията не спряха, няма никакъв интерес да правим нещо заедно, изобщо няма интерес към мен, освен желание за секс, настоява да излизаме поотделно (на теория, на практика ако аз изляза ме чака набиване на канчето след това – вече писах). Отделно не пипва нищо, хора – нищо, за дома. Не помня кога последно е купил един хляб. Кога се е поинтересувал трябва ли нещо за готвене, за хладилника, кога е изхвърлил боклука. Пробвах с делегиране на задачи, списъци – казва „да, добре“ и после нищо не върши, сърди ми се като му напомням. Аз мъкна торбите с покупките, вярно, че съм с кола, но нали всичко рябва да се натовари, после да се пренесе до вкъщи.
Въпросната крушка, която споменах по-рано не работеше 10-ина дни, а после даже не забеляза, че съм я сменила. За котлона, понеже се коментираше как ако викна майстор и т.н. ще му светне – познайте дали. Не. За капак изкритикува новата плоча, която съм купила и ме остави да се оправям сама освен с електротехника и с дърводелец, защото се оказа, че дупката в плота трябва малко да се разшири.
Говорила съм с него многократно. Търпеливо, тактично, без викане и скандали. Резултатът всеки път е един и същ – цупи ми се после и се отнася гадно с мен. Досега е било максимум за по седмица, този път е най-дълго – продължава вече повече от 10 дни. 10 дни, за бога?! Това не е просто несъгласие и неприемане на моята гледна точна, това е целенасочено гаднярско поведение.
Говори на детето колко е важно да се обичаме, а вчера грубо ме нахока пред нея по повод това, че съм се забавила да сляза пред входа, след като ми се е обадил. А аз бях легнала вкъщи, защото имах болки и си бях събула дънките, за да не ми пречат. Когато ми се обади, че са долу, станах, веднага се обух и слязох – за не повече от 2 мин, понеже за капак сме и на първия етаж. А той, обясняващият как мама и тати се обичат, се скара на бременната мама с корема, че не е дотърчала достатъчно бързо, без дори да има повод да трябва да бърза. Е, на какво прилича това...
За бирата беше коментирано също по-назад: аз нямам проблем с количеството, просто ми е странна тази поредна кардинална промяна в поведението му. Той преди не пушеше изобщо и строго осъждаше употребата на алкохол без повод вкъщи, като казваше, че това е най-прекият път към битовия алкохолизъм. А сега прави точно обратното.
Наясно съм, че вероятно има друга жена, защото компания-компания, ама чак пък толкова да се промени заради тях...Не знам, не знам, много ми е тежко и трудно. Измъчвам се. Казвам, че мога и сама, защото реално аз съм сама последните месеци. Наистина не съм ограничена финансово, мога да разчитам на родители млади пенсионери, които имат готовност да откликнат и наистина не съм убедена, че си заслужава аз и децата ми да живеем по този начин. Наистина ли някои от вас мислят, че той може да се промени? Честно казано, аз не го вярвам, особено като наблюдавам тази неприязън, с която се отнася към мен.
Ще спирам да пиша, че всеки път е много дълго и се притеснявам, че вече окупирах темата...Благодаря на всички, които са се включили и ще се включат!
Виж целия пост
Както казах, той беше социално активен и преди, просто не чак толкова и предимно излизахме двамата. Малко след като се роди детето сменихме местожителството. Първоначално не познавахме никого, в последствие създадохме среда предимно от други семейства с деца и събиранията ни бяха предимно семейни с децата или пък без децата, но пак в семеен формат. Преди около година той започна да излиза с въпросната коч компания, която се състои от няколко разведени мъже и няколко, които са създали семейство млади и сега децата им са големи – студенти, някои и със собствени семейства, а те са още млади и им се живее. Първоначално смятах, че зачестеното излизане с тях е някакъв негов стремеж да се докаже пред тях и като бъде приет в компанията ще си влезе обратно в релсите. Плюс това, тогава той все още се държеше нормално с мен. След като забременях обаче, нещата започнаха да се променят. Излизанията не спряха, няма никакъв интерес да правим нещо заедно, изобщо няма интерес към мен, освен желание за секс, настоява да излизаме поотделно (на теория, на практика ако аз изляза ме чака набиване на канчето след това – вече писах). Отделно не пипва нищо, хора – нищо, за дома. Не помня кога последно е купил един хляб. Кога се е поинтересувал трябва ли нещо за готвене, за хладилника, кога е изхвърлил боклука. Пробвах с делегиране на задачи, списъци – казва „да, добре“ и после нищо не върши, сърди ми се като му напомням. Аз мъкна торбите с покупките, вярно, че съм с кола, но нали всичко рябва да се натовари, после да се пренесе до вкъщи.
Въпросната крушка, която споменах по-рано не работеше 10-ина дни, а после даже не забеляза, че съм я сменила. За котлона, понеже се коментираше как ако викна майстор и т.н. ще му светне – познайте дали. Не. За капак изкритикува новата плоча, която съм купила и ме остави да се оправям сама освен с електротехника и с дърводелец, защото се оказа, че дупката в плота трябва малко да се разшири.
Говорила съм с него многократно. Търпеливо, тактично, без викане и скандали. Резултатът всеки път е един и същ – цупи ми се после и се отнася гадно с мен. Досега е било максимум за по седмица, този път е най-дълго – продължава вече повече от 10 дни. 10 дни, за бога?! Това не е просто несъгласие и неприемане на моята гледна точна, това е целенасочено гаднярско поведение.
Говори на детето колко е важно да се обичаме, а вчера грубо ме нахока пред нея по повод това, че съм се забавила да сляза пред входа, след като ми се е обадил. А аз бях легнала вкъщи, защото имах болки и си бях събула дънките, за да не ми пречат. Когато ми се обади, че са долу, станах, веднага се обух и слязох – за не повече от 2 мин, понеже за капак сме и на първия етаж. А той, обясняващият как мама и тати се обичат, се скара на бременната мама с корема, че не е дотърчала достатъчно бързо, без дори да има повод да трябва да бърза. Е, на какво прилича това...
За бирата беше коментирано също по-назад: аз нямам проблем с количеството, просто ми е странна тази поредна кардинална промяна в поведението му. Той преди не пушеше изобщо и строго осъждаше употребата на алкохол без повод вкъщи, като казваше, че това е най-прекият път към битовия алкохолизъм. А сега прави точно обратното.
Наясно съм, че вероятно има друга жена, защото компания-компания, ама чак пък толкова да се промени заради тях...Не знам, не знам, много ми е тежко и трудно. Измъчвам се. Казвам, че мога и сама, защото реално аз съм сама последните месеци. Наистина не съм ограничена финансово, мога да разчитам на родители млади пенсионери, които имат готовност да откликнат и наистина не съм убедена, че си заслужава аз и децата ми да живеем по този начин. Наистина ли някои от вас мислят, че той може да се промени? Честно казано, аз не го вярвам, особено като наблюдавам тази неприязън, с която се отнася към мен.
Ще спирам да пиша, че всеки път е много дълго и се притеснявам, че вече окупирах темата...Благодаря на всички, които са се включили и ще се включат!
# 13 617
17 май 2018, 12:48 ч.
Бих отбелязала само, че може би сега се изнервяш повече, защото не можеш да излизаш с тях, а не принципно на компанията. Плюс това няма начин с годините да не се поотегчавате един от друг - вече си знаете всички лафове и истории, не сте си самодостатъчни за компания, това е нормално и без да имате проблеми.
Но щом така и така се държи зле - започваш контрадействия. Пазарувай само за вас двете, как ще мъкнеш торби бременна??
Остави го гладен една вечер, ама буквално - сготви само за двечките, най-добре и хляб да не му оставиш.
Крушката не е кой знае какво, ако не се налага да се катериш по столове с тумбак.
Не се притеснявай за дъщеря си, за нея баща, но за теб - неприятен съпруг. Като вица: "За теб баба, сине, а за мен - тъща, подай другия пълнител".
Виж целия пост
Но щом така и така се държи зле - започваш контрадействия. Пазарувай само за вас двете, как ще мъкнеш торби бременна??
Остави го гладен една вечер, ама буквално - сготви само за двечките, най-добре и хляб да не му оставиш.Крушката не е кой знае какво, ако не се налага да се катериш по столове с тумбак.
Не се притеснявай за дъщеря си, за нея баща, но за теб - неприятен съпруг. Като вица: "За теб баба, сине, а за мен - тъща, подай другия пълнител".
Скрит текст:
При мен ситуацията е сходна - ММ и сина ни много се обичат и той е много грижлив към него, но смятам, че му вреди с тази липса на всякаква критичност. Постоянно ми сервира мантрата "той е още малък" - ами не е, след 2 месеца става на 9 години.
# 13 618
17 май 2018, 12:48 ч.
На саботаж. Внимавай и за голямото си дете, че току виж при развод казало в съда, че иска да остане при тати, щото той много държи на семейството си и си играйка с него.
Виж целия пост
обясняващият как мама и тати се обичат, се скара на бременната мама с корема, че не е дотърчала достатъчно бързо, без дори да има повод да трябва да бърза. Е, на какво прилича това...
# 13 619
17 май 2018, 12:55 ч.
На саботаж. Внимавай и за голямото си дете, че току виж при развод казало в съда, че иска да остане при тати, щото той много държи на семейството си и си играйка с него.
Такова малко дете, и то момиче, мисля, че няма да питат и да го дадат на баща му, освен ако майката не е пълен боклук.
Виж целия пост
На саботаж. Внимавай и за голямото си дете, че току виж при развод казало в съда, че иска да остане при тати, щото той много държи на семейството си и си играйка с него.
Препоръчани теми