?Въпроси всякакви за СО?

За мен пък точно там се е наложило ТЯ да направи компромис и ТЯ се и провалила! Защото не е нормално само да искаш, трябва и да дадеш, а досега не видях тя да е дала каквото и  да е! Тя нито има приятелки, които да оставя заради миУото, нито пък иска да живее с него, щото си иска нейното си време..къде тя направи компромис със себе си??

Защо продължаваш да го повтаряш вече сигурно трети път, като не е вярно това? Той е отишъл с нея на РД, прибрал я е, когато й се е доспало и тогава се е върнал. Не я е отсвирил, изпълнил е нейното желание. Откъде-накъде тя му държи сметка какво ще прави после? Ами не му се спи, можеше да остане с нея и да гледа филм до сутринта, така по-спокойна ли щеше да бъде? Или спи му се, не спи - легнал до нея и стиска очите, като обедна почивка в детската градина

Той е предложил вариант и да не е така, ама е отсвирен, пък и като са на работа да не би да не могат да спят заедно вечерта и сутринта да е кой откъде е?

Аз не разбирам казуса така. Случката на РД е еднократна. По-скоро авторката си иска нейното си време, без да подлежи на коментар, но когато момчето иска да разполага с неговото, то тогава вече ѝ е проблем, точно това. И то защото самата тя не го разбирала. Ами ето тук се намериха доста хора, които го разбират, в крайна сметка момчето нищо нередно и нищо нетипично за 25 годишен не прави. Има доста хора на неговата възраст, които все още само учат и ако живеят в града, в който учат, дори живеят с родители (да не се чете, че това го смятам за нещо лошо).
При това авторката не уточни защо не може да спи докато той не се прибере, като не живеят заедно и как изобщо знае в колко се прибира и какво прави, когато излиза с приятелите си.
За мен е точно обратното. Авторката си държи на нейното пространство, време и нещата които си е свикнала да си прави и никой не ги подлага на критика, включително и приятеля, но пък иска да му дирижира срещите с приятели, които явно са си някаква традиция, от преди той изобщо да знае, че тя съществува. Това е картинката за мен

Съвсем разумно е постъпила като е отказала на този етап да живеят заедно. Към такава стъпка се минава, когато усещаш, че гледате в една посока.

Тя не е кученце, което извеждат и като си свърши работата - прибират. Вечерта е била планирана да е обща, отиват, забавляват се, после се прибират. Заедно.

И написа доскучало/доспало й се е. Явно е било скучно и се е отегчила. И за мен е правилно двойката да си тръгне като двойка. За друг - друго, пак опираме до това да намериш човек с твоите разбирания. Защо да се мъчиш да се променяш или променяш друг? Дори привидно да се промени - той или тя - в действителност няма да успее и ще го човърка отвътре докато избие в един момент.

Могат, но трябва да вместят и поне 8 часа сън, съответно нищо не остава в общи линии. Съвсем различно е като знаеш, че на другия ден не си на работа.

Не е така.
Обърнал е подредбата на живота си така, че да прекарва много време с нея.
Ако е за едното чукане, винаги може да я смести между другото и да не си променя ежедневието.

Аз не виждам тя с нещо въобще да си е променила начина на живот- дори е отказала да живеят заедно, за да си запази нейната свобода да си върши " някакви неща" когато си реши.

Защото, за съжаление, е вярно.
Те СА двойка.Поканени са заедно на събитие.Не са се събрали компания да разпуска по пейките/в бар, та всеки да си тръгне, когато му се доспи/вече не му се фирка.
Когато двойка е поканена, те отиват като такава.И си тръгват като такава.
Не си представям да поканя двойка на РД/сватба/ИД или друг повод, а единия да изпрати другия и да се върне да се напразнува.Нито пък аз да остана някъде сама, или съответно мъжа ми сам, когато сме били канени някъде като ДВОЙКА.Като няма значение дали става дума за гаджета или семейство.

И като казвам, че е еогист и повтарям горната реплика, аз визирам именно това му отношение на незачитане на нейните чувства, показано на РД.Защото е точно така:един път се е НАЛОЖИЛО да се съобрази с нея и да направи компромис със себе си, и той се е провалил.
Това, че е разредил срещите с аверите, че е разредил срещите с баща си, не е компромис от негова страна, а съзнателен избор, първо-защото е влюбен, второ-защото на него също му е кеф да е с нея, вместо с аверите или баща си.
Какъв човек си проличава тогава, когато се наложи да пренебрегнеш себе си заради другия.Е, той на този "изпит" се е провалил.
За мен винаги е било важно точно това-колко е готов да жертва себе си един човек заради мен.Опитът ми показва, че не съм грешала, че съм "дебнела" именно за това.

Ясно. Явно съм пропуснала тази част
Прочетох само, че е казал, че прави компромис, за да излезе с нея, признавам това ме подразни, не звучи добре.
Щом отделя всичките си други дни за нея и е променил живота си - ок...

Еднократна, но именно там се е наложило той да направи компромис със себе си, а той е отказал.
Точно такива, уж еднократни случки, показват кой какъв е.А не общото иху-аху и купони.
Ако повече жени си отваряха очите за подобни "еднократни случки", толкова по-малко самотни майки щеше да има.И по-малко теми тук с оплаквания какъв хаймана/мамин златен/пияница/безхаберен баща с питанка "Какво да правя с него?" щеше да има тук...

Като е естествено да иска да са заедно, като е естествено че са отишли като двойка на гости, защо да е естествено на нея да ѝ писне и да му направи скандал да си вървят?
Защо да не се съобрази, че му е приятно и заради него да остане докрая?
Защо, след като е решила че няма да остане и след като той я е изпратил до тях, а не я е отсвирил , тя настоява и неговото забавление да се прекрати и той да си отиде вкъщи и да си легне?

Къде видя той да отсвирва когото и да било?

Кой е егоиста и за кого е пословицата "Куче кокал не яде, ама и на друг не дава"?

Добре де, аз съм от тия хора, които вечер си лягат рано. Случвало ми се е и на разни вили, където съм била с гаджето, на Нова Година, на гости. Отивам, лягам си, пък той, когато иска. А пък, ако сме в негова компания, на него ще му е 100 пъти по-интересно от на мен. И да му седна на шията и да кажа "Ама как така, мило, какво ще си помислят хората, ако те видят сам... Не може така... Идвай с мен!"
Ем и аз не мога да го разбера това залепяне. Всъшност имах един доста ревнив приятел и никъде не ми даваше да ходя без него и се цупеше, ако решах да си остана вкъщи. Еми наистина не е за всеки. Като са на толкова различни вълни и дори не живеят заедно, че те са си кат учениците - виждат се, правят каквото правят и кой откъде е.

Ами на някои не ни се доспива рано, просто искаме и малко време насаме след купона.
Разбирам да е искала да си тръгнат в 8 ч., тогава бих застанала на негова страна.

Ама тя и това не е искала!
Не живеят заедно, не спи при него.
Просто е искала като я изпрати до тях, да не се връща при компанията ,а послушно да си отиде вкъщи и да си легне.

Нещо като когато викаш през балкона щерката и тя отдолу да пита : Защо ме викаш, студено ли ми е?
- Не, пие ти се вода! 

Не съм съгласна. А защо тя по същата тази логика, не е направила компромис и да остане, като вижда, че на него не му се тръгва? Същото е.
Тя каза, че друг път като са канени по повод си тръгва с нея. Връщането е било само и единствено този път. Защо тя не е направила компромиса, като друг път си тръгва когато ТЯ реши, всеки път, като смята за абсолютно задължително да си тръгнат заедно?
Май той трябва да си направи изводите за такива еднократни случки

Здравейте, виждам, че темата доста се е развила. Бих искала да отговоря на някои от потребителките, не мога да ги цитирам поотделно, че ще ми отнеме цяла вечност, но общо взето нещата седят така:
Той има много приятели. Аз ги познавам всичките или поне повечето. Още от началото на връзката ни аз знам, че те са важни за него. Аз се разбирам с повечето, с някои от тях ходим на почивки през лятото, излети за уикенда, даже сега ще ходим на море. Та затова аз нямам против да се вижда с тях и без мен, 98% от случаите,  в които излизат в 22ч аз не присъствам, защото не ми се виси навън, знам, че ще ми се доспи към 12, а той ще иска да остане. Тук смятам, че съм съобразителна и не се натягам да съм залепена за него - напротив. Ходи си по тиймбилдинги, беше ходил на командировка, която е важна за кариерното му развитие, някой път ме хваща параноята - да. Но никога не съм му казвала - няма да излизаш, прибирай се... Просто в това изключение, в което и аз ще се включа в късното занимание и то по повод исках да се приберем заедно, това е всичко. Нарани ме, че ме постави в тази ситуация, за мен беше унизително, разстроих се. Неговият довод е, че понеже цяла седмица сме били заедно, а тях не е виждал от 1-2  седмици имал правото да не се съобрази този път с мен. Аз пък смятам, че единият път, в които сме отишли заедно е могъл да се съобрази с моите желания.
От друга страна той излиза толкова късно защото работи много.  Причината е, че работи на няколко места. Което му създава стрес, затова аз съм окей с излизанията му веднъж седмично, за да разпуска - човешко е. Този единичен случай ми беше притеснителен, това е... веднъж и аз съм отишла и вместо и на двамата да ни е добре и да стигнем до някакво средно положение... попитах го - колко ти се седи, ще те изчакам? той каза - докато ми е забавно. Е, аз нямаше как да седя там до 5:30 когато и се прибра. ( Той ме изпрати да спя у тях, понеже беше и по-близо, затова и знам в колко часа се е прибрал). Ако беше казал до 3, щях да издържа някак си. И после да се приберем заедно.  
Иначе не знам доколко е инфантил - чувството му за хумор и начинът му на забавления са  инфантилни, някой път даже ме очудва на какво се смее . Но иначе е отговорен човек, винаги ме изпраща до вкъщи, черпи ме, готви ми когато има време, прекарва с мен максимално много време. С баща му се виждат веднъж седмично и така е било винаги, не съм аз причината на редките им виждания.
Не живеем заедно, защото не желая да си развалям ритъма на живот - да. От друга страна аз не изкарвам вече достатъчно пари, за да живея с него, а не искам да лежа единствено на неговите финанси. От трета страна апартаментът е за основен ремонт, дразни ме ужасно много и докато не го оправи не желая да живея там. Но моите си неща не го ощетяват него по никакъв начин. Никога не съм му казвала - няма да се видим, защото тука ми е кеф да си правя друго. Правя ги когато нямаме план с него да се видим. Той ми дава свобода, ако реша да излизам и аз веднъж седмично, дори два пъти и да седя до 4 той няма да го види като проблем, защото ми има доверие и това е начинът му на мислене. Но аз не изпитвам тази потребност.
Съобразявам се изцяло с неговия ритъм на живот,  на няколко пъти не успяхме да отидем на  почивка или излет, защото той имаше да работи, на мен ми се ходеше, но се съобразих. Та, не мога да кажа, че само той се съобразява. По едно време и аз много работих, сутрин лекции и после от вкъщи работих пак до към 12 вечерта и малкото свободно време, което имах го прекарвах с него и ми се вижда естествено да бъде така, пък той страда, че не си бил виждал всичките 30 приятели всяка седмица.