?Въпроси всякакви за СО?

Защото от биологична гледна точка е в пъти по-лесно да спреш да пиеш и празнуваш, отколкото да се бориш с доспиване и скука. Защото от него се изисква минимално, нормално усилие (да си тръгнеш от купон- ужасна жертва!), а от нея се иска извънредно и много неприятно усилие с физически последствия.

Първо трябва да надраснеш нуждата си майка ти да окачествява мъжете с които във връзка и нейното мнение да има значение в това отношение. Като започнеш да мислиш и преценяваш сама, тогава може да кажеш, че си сигурна. Като решава друг вместо теб, никога няма да си.
Когато нещо те притеснява, трябва да говориш с партньора си, но не в заповеднически тон. Сподели, обсъдете го и двамата ще вземете решение, когато на някой нещо не му изнася. Така ще сте по-наясно кой с какво може и не може да направи компромис. Ето, че и той ти е казал, че ограниченията не му харесват и е напълно нормално. Ако бяхте в обратната ситуация, ти щеше да си тази, която се оплаква, че я контролират. За никого не е приятно.
А за апартамента, никой не те кара да наливаш огромни суми в чужд имот. Ако искате да просъществува и да се развие тази връзка, то тогама би била съгласна и на по-обикновенни условия в началото. Би се примирила, че чистенето ще ти е малко по-трудно, докато прецените дали можете да живеете заедно. Ако можете, то тогава ще стане вашето жилище така или иначе, особено щом сте самостоятелни и няма да ти тежи, че влагаш каквото и да е, дали пари, дали труд, дали мебели или дребни посуда

Защото е за основен ремонт. Когато стане годен за живеене, тогава да.

А къде живее сега? Останах с впечатление, че е сама.
Не знам. Просто дадох предложение, ако искат да живеят заедно. Няма как тази стъпка е обвързана с пари.

Добре че го написа, че сума ти пъти написаха как ти нищо не правиш за него.
За мен доста от изброеното е странно, но...

Те нямат къде да се приберат заедно по простата причина, че тя е отказала да живеят заедно. Могат да се приберат всеки в своя дом, т.е. поотделно.

Човече, та това са някакви супер тривиални, маловажни неща, които нито за пример могат да служат, нито са индикатор за отношенията в двойката. Била му давала да си боцка от чинията. То е смешно направо. Ще кажеш, че за някакви велики подвизи иде реч...

Не живеем заедно, но имам ключове от тях и някой път се прибирам там докато го няма ако ми се получи дупка между ангажименти и там ми е по-близо (понеже живея в краен квартал), разбира се с негово знание, винаги първо го питам дали е съгласен да направя така.
Не живея сама, живея с майка ми и дядо ми. Дядо ми не е добре и помагам вкъщи. Ако се изнеса няма да имам възможност да помагам, много ми е ниска заплатата за момента.
ма ко, права си за свободата. Той иска свобода, но и я дава. Веднъж като бяхме с приятелки на клуб, едната не дойде - гаджето й да не било ревнувало, а другата беше прясно скъсала с нейния. Очудиха се, че той нямал против да излизам на клуб без него. Около близките ми приятелки също е нормално това с ревността. Знам, че сигурно е трябвало да се събера със себеподобен, но аз съвсем съзнателно си търсех човек, който ще ме научи малко да му отпусна края. Защото знам, че ако се събера с такъв като мен ще се задушим взаимно, бях в такава връзка, той ревнуваше, аз рвнувах, никъде не ходехме поотделно и нещата ставаха все по-зле. Исках някой да ми постави границите, защото знам, че съм склонна да стъпвам на врата на хората, знам че ако ми отстъпи, ще искам да отстъпва още и още... просто не сметнах, че това, че съм искала да се приберем заедно също е ограничаване, както и това да го питам кога ще се прибере и колко ще стои също е. Всички двойки около мен се прибират заедно след рожден ден, това съм виждала като пример, така съм смятала, че е правилно.

Редактирам се, The Black Cat, не са подвизи разбира се, но аз така разбирам като грижа, за малки тривиални неща, да знам, че се е нахранил, дори аз да съм останала малко гладна, такива явно дребни неща, но и той ги възприема като грижа и любов... от тази гледна точка никога не се е оплаквал от мен, защото аз във всекидневното си отношение към него и загриженост постоянно му показвам, че ми е важен и го обичам и той се чувства обичан.
 

Научи се да мислиш самостоятелно. Не може цял живот да правиш каквото ти каже майка ти или да гледаш какво правят приятелки. Сама си се опарила от такова решение, взето от друг или защото другите така правят, във връзката с двама ревнивци, през която си минала. Нали виждаш, че не е хубаво да си от другата страна?
Сама, от собствения си опит, виждаш, че някакъв твой извод не е правилен и продължаваш да дестваш по негов модел. Не разбирам!
Щом и той ти дава нужната свобода, гледай от гледна точка на това, че ти има доверие и там стъпвай, когато преценяваш някаква ситуация.
Ще имате ваша си връзка, с вашите си взаимоотношения, ежедневие и битовизми и трябва да я изградите само м/у вас. Ничии пример няма да ви свърши работа

ма ко, права си много! Аз нямам доверие в собствената си преценка, оглеждам се около себе си и събирам примери, така смятам, че трябва да бъдат нещата и ако не са се ядосвам и си мисля, че работата не върви. Защо аз не съм като онази, защо той не е като онзи...сравявам се постоянно и търся одобрение. Вместо просто да си гледам нашите си отношения и да ги изградим така, както на нас ще ни е добре. Дори докато ви четях... чета едно мнение, че трябвало да се прибере с мен и си мисля на ум - ето, че така трябва да бъде. После чета, че не е нужно да се прибира с мен и е абсолютно окей, щом ме е изпратил... и си мисля - ами прави са, може би пък така трябва да бъдат нещата. И постоянно се люшкам от едно на друго мнение, търейки удобрение и някакви правила, по които да вървя, защото ако ги следвам, значи че тогава всичко ще върви добре и ще бъде така както трябва по някакви си там стандарти...

Когато бях по-малка също като теб се влияех от другите , с годините осъзнах , че хората са поставени при различни обстоятелства в живота и не може всички да сме равни . Например  може да ми се иска да ходя на скъпи почивки с моята половинка , както прави наша приятелска двойка , но ние не можем да си го позволим , това не значи , че нашата връзка не е нормална (това е само пример , не казвам , че се отнася до вас ) . Води се от вътрешното си усещане , а не от това какво правят и казват другите . Ето виж на твоя човек не му пука дали някой ще го помисли за загубеняк и си пийва биричка в парка , това го кара да се чувства добре - прави го , за едни е грешно , за други не е , важното е той как го чувства . Освободи се от предрасъдъците и ще ти олекне

Анонимна, разсъдлива си и най-важното самоанализираш се, това е добре.
На моменти звучиш меркантилно, но предвид ситуацията с майка ти, която описа е разбираемо. Явно тя ти влияе и ти пълни главата с глупости, затова кимай, съгласявай се и от едното ухо ти влиза, от другото излиза.

Няма правилна рецепта за успешна връзка, затова спри да се оглеждаш в чуждите връзки и по чужди примери да оценяваш вашата. Момчето те обича и явно е много търпеливо, недей да подскачаш за толкова дребни неща.
Един път ти ще правиш компромис, друг път той, но и не започвай да броиш какво си дала, пък после какво си взела от взаимоотношенията ви, защото започват едни много грозни и тънки сметки, които обезсмислят изначалната идея на една връзка, а тя е много проста: любов!

От личен опит ще си позволя само да те посъветвам, ще е много по-важно един мъж да бъде амбициозен, работлив, честен и принципен, отколкото да има много, но лесни пари или наготово получени. В такъв мъж си заслужава да "инвестираш" време, любов и подкрепа, защото сами ще си постигнете стандарта, както са ти написали преди мен, а това страшно много сплотява и после е много по-сладко, когато дойде време да си угаждате.

Не ти трябва психолог, а да се научиш да мислиш самостоятелно, да спреш да се сравняваш и просто да решиш какво искаш. Ако искаш сериозна връзка, взимаш решение в тази посока. Той ти предлага да живеете заедно, ти отказваш и в един момент той ще започне да си задава въпроси и да дава назаден, когато вижда, че ти не си готова да направиш крачка към него.

В един момент не си длъжна на дядовци, баби, родители, стринки.. и трябва да започнеш свой живот.

А, за боцкане било, явно не съм чела правилно, пишеше, че когато не стига яденето му дава своето.
Това звучи по друг начин. И ако съм мъж никога не бих изплюскал яденето на приятелката ми като виждам, че още не се е наяла.
Не казвам, че са важни тези, неща, а че са странни. Колко ваши гаджета са идвали да ви чистят апартаментите, в които не живеят и да ви зареждат ядене? Смешно е наистина. Но пък обяснява доста неща, затова спирам да пиша. За съвсем други работи иде реч.

Наистина не си прочела. Авторката е упоменала това:

Пише, че му е отсипвала от чинията си или му е давала да си боцка (поне аз така разбирам написаното от нея), но никъде не е споменато, че щом той е поискал от нейната порция, то тя на секундата му я е предоставяла цялата и е спирала да яде. Че аз дори с приятелка, като съм на ресторант, винаги ѝ предлагам да ѝ отсипя от моето ястие, за да го пробва. Какво остава за отношението ми към любимия мъж в една така идентична ситуация.

В началото на връзката ми с моя човек той поемаше на 100% всички разходи, свързани с храна, независимо дали става въпрос за консумация навън или у дома, така че – да, "зареждал ме е с ядене", метафорично казано. За чистенето на апартамента – също не знам как точно да интерпретирам въпроса ти – в случая на авторката, тя живее с нейни роднини и при тези обстоятелства гаджето ѝ, дори да има желание, няма как да цъфне у тях и да ѝ помогне с домакинските задължения. Много ясно, че като тя му ходи на гости, при положение че са двойка от година и половина, ще се включва с адекватна помощ в чистенето и готвенето – предполагам, че прекарва една немалка част от свободното си време именно в апартамента на гаджето. По тази логика, би трябвало да полага усилия за поддържането на битовия ред в къщата. Не виждам нищо странно.

Изобщо, в тази тема всичките ти мнения са ми много неразбираеми.

и за мен повечето мнения по казуса са неразбираеми - "боцкането от чинията - признак на любов"
нямам нищо против който и да е от приятелите ми да си боцне от чинията ми - мъж, жена, дете - и няма нужда да правя секс с човека, за да споделя порцията си
чистела у тях от време на време - чудо голямо! никога ли не сте помагали с нещо на приятелите си? при нужда - прахосмукачка, миене на чинии, гледане на чуждо дете ...
а тюхкането на Анонимната изобщо не мога да го приема - да я прибере и да се върне при приятелите си за мен е съвсем нормален компромис, за да са щастливи и двамата
ако съм на нейно място по-скоро бих мислила в посока как да живеем заедно и как да съчетая онези неща, на които иска той да не пречи, със съвместния живот
влагането в чужда къща ... нали и тя ще живее с него там? това, че нотариално не притежава 1/2 апартамент, прави ли я чужда или става техният дом?

А не е ли по-разумно първо да поживеят заедно при наличните условия и чак след това да решат дали искат да градят общ дом ?

Боже, за какво се хванахте, за храната, кой какво купувал и чистил. Това пък е от най-малко от  значение по казуса. Май дотук0  с полезните съвети. 
Ами, благодаря ви, все пак, имаше много полезни съвети, ще се старая да си гледам моя живот и да не се сравнявам с другите и да не търся постоянно чуждо одобрение, явно там е голяма част от проблема + ниско самочувствие.  И няма да мрънкам, че остава до късно, явно и тук съм била в грешка. Прави сте - поне ме е изпратил, поне не ходи по кръчми, държи се добре с мен - има правото една вечер да разпуска както той си знае. За живеенето заедно, не знам, не сме се разбързали да действаме. Лека полека и това ще стане като си намеря по-добре платена работа и съберем парички. 
Хайде, със здраве