Е точно от описания родител, надали изобщо може да се имат очаквания за помощ за добър старт в живота (или каквато и да е друга), конкретно за този случай говоря. Извън този случай, всеки родител си преценява и ако има възможност, разбира се, много помагат. Честно казано виждала съм и доста добре справили се деца, без родителите им да имат възможност да помогнат с каквото и да е. Естествено, много по-лесно е с начален старт.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 7 411
10 авг. 2017, 13:11 ч.
Тогава какво значи? Че родителят ако има възможност да отиде на скъпа екскурзия, не бива да иде (да го "удря на живот"), защото не се знае кога отрочето ще изпадне в беда. Просто трябва да къта парите, че да има готовност да откликне, ако порасналото дете се нуждае от пари някой ден. С една дума, след раждането на дете спираш да живееш, забравяш за личен живот и нужди. Следващите 50 години трябва да си в готовност да откликнеш на нуждата му (от жилище, специализация и т.н.) и да дадеш добър пример на него и внуците.
Виж целия пост
Никъде не съм казала за "просто да му дава пари", и аз не одобрявам очакването за дотации всеки месец. Говоря принципно, ако потрябва по-голяма сума за учене, специализация, бизнес, жилище- дали родителят ще може да откликне или ще го е ударил на живот.
Тогава какво значи? Че родителят ако има възможност да отиде на скъпа екскурзия, не бива да иде (да го "удря на живот"), защото не се знае кога отрочето ще изпадне в беда. Просто трябва да къта парите, че да има готовност да откликне, ако порасналото дете се нуждае от пари някой ден. С една дума, след раждането на дете спираш да живееш, забравяш за личен живот и нужди. Следващите 50 години трябва да си в готовност да откликнеш на нуждата му (от жилище, специализация и т.н.) и да дадеш добър пример на него и внуците.
# 7 412
10 авг. 2017, 13:54 ч.
На теория може да звучи добре- на практика е глупост.
Между 25 и 35 си научила много, защото си се сблъскала челно с грешните си решения.
От родителите си можеш да попиеш не/прасешкия начин на живот в първите 7 години.
Останалите 11 прекарваш къде в тихо, къде в по- бясно единоборство с техния модел.
После поне 10 години се лашкаш, за да се намериш- себе си, не отражението на когото и да било и тогава изплуват като твои някои неща, на които са те учили.
А през това време, родителите ти са влезли в онази възраст, в която някакви специални надежди, освен " здраве и живот", не са останали.
Докарали са лодката в тихите води и се подготвят да обърнат внимание на себе си- нещо круизче, глезотийка...........стига да нямат златно яйце като теб, което да е на мнение, че не им се полага, ако то не е на крачка от първия си милион.
Можеш да бъдеш сигурна, че при такова мислене, в очите на родителя ще угасне всякаква надежда за непрасешко съществуване и ще се съгласи, че животът няма много смисъл
.
Виж целия пост
Мога да кажа, че повече неща за живота научих между 25 и 35, отколкото между 15 и 25. Много повече.
Ами да, животът е дълъг, децата трябва да виждат, че го живееш добре до старост. Така им даваш модел, да не се сдухат и да пропаднат в някоя от по-трудните отсечки. Даваш им надежда. А като живееш прасешки живот, им крадеш от надеждата. Гледат те и си викат- ами това ли е, това ли е животът...той ми е родител, щом той е разбрал, че няма надежда и може да живее прасешки, значи това животът е прасешка работа и няма много смисъл...
Мда, много е важен родителят, до доста голяма възраст задава модела за смислен живот. Работата не завършва на 18.
Ами да, животът е дълъг, децата трябва да виждат, че го живееш добре до старост. Така им даваш модел, да не се сдухат и да пропаднат в някоя от по-трудните отсечки. Даваш им надежда. А като живееш прасешки живот, им крадеш от надеждата. Гледат те и си викат- ами това ли е, това ли е животът...той ми е родител, щом той е разбрал, че няма надежда и може да живее прасешки, значи това животът е прасешка работа и няма много смисъл...
Мда, много е важен родителят, до доста голяма възраст задава модела за смислен живот. Работата не завършва на 18.
На теория може да звучи добре- на практика е глупост.
Между 25 и 35 си научила много, защото си се сблъскала челно с грешните си решения.
От родителите си можеш да попиеш не/прасешкия начин на живот в първите 7 години.
Останалите 11 прекарваш къде в тихо, къде в по- бясно единоборство с техния модел.
После поне 10 години се лашкаш, за да се намериш- себе си, не отражението на когото и да било и тогава изплуват като твои някои неща, на които са те учили.
А през това време, родителите ти са влезли в онази възраст, в която някакви специални надежди, освен " здраве и живот", не са останали.
Докарали са лодката в тихите води и се подготвят да обърнат внимание на себе си- нещо круизче, глезотийка...........стига да нямат златно яйце като теб, което да е на мнение, че не им се полага, ако то не е на крачка от първия си милион.
Можеш да бъдеш сигурна, че при такова мислене, в очите на родителя ще угасне всякаква надежда за непрасешко съществуване и ще се съгласи, че животът няма много смисъл
.
# 7 413
10 авг. 2017, 14:06 ч.
Едно ще ти кажа- докато за 25 годишен пълнолетен индивид се говори като за " детето", нищо добро не можем да очакваме.
Неслучайно не сте готови нито да създадете семейство, нито да родите преди 30- 35, че и тогава пак ви е нанагорно.
Огромна загуба е да си инфантилен в най- креативните си и здрави години.
Виж целия пост
Ами ако детето на 25 попадне на токсичен микс от работодатели, които искат да плащат малко плюс имотен балон...тогава какво правим? Моите родители ми дават пример как си били купили апартаменти...и като ми кажат цената, направо се смея. Дори съизмерена със заплатите, пак е била доста ниска. В момента един човек на 25 много трудно ще стъпи на "имотната стълбица" без малко помощ.
Та така, едно дете на 25 може да е много стабилно и ориентирано и пак драпането да е огромно. И ако има възможност- защо да не се окаже някаква подкрепа. В смисъл- понякога наистина е по-добре да не се хвърляш на каква да е работа, а да се огледаш и да избереш нещо добро. Родителят може да помогне на детето да е една крачка напред и да му е малко по-спокойно.
Та така, едно дете на 25 може да е много стабилно и ориентирано и пак драпането да е огромно. И ако има възможност- защо да не се окаже някаква подкрепа. В смисъл- понякога наистина е по-добре да не се хвърляш на каква да е работа, а да се огледаш и да избереш нещо добро. Родителят може да помогне на детето да е една крачка напред и да му е малко по-спокойно.
Едно ще ти кажа- докато за 25 годишен пълнолетен индивид се говори като за " детето", нищо добро не можем да очакваме.
Неслучайно не сте готови нито да създадете семейство, нито да родите преди 30- 35, че и тогава пак ви е нанагорно.
Огромна загуба е да си инфантилен в най- креативните си и здрави години.
# 7 414
10 авг. 2017, 14:23 ч.
Абсурт, от колегите ми доста народ на и над моите години (47) все още говори за "детето".
Нерядко детето е едно и на 25 учи магистратура в чужбина. Може и да поработва, но без подкрепа от семейството не става.
Не разбирам защо смесваш разбиранията на родителите за детето и на детето за себе си. Детето винаги за мен ще е дете, независимо дали то се възприема като голям самостоятелен човек.
Що се отнася до инфантилизма - понякога с тази дума тесногръдите хора (не визирам теб) наричат младия дух. За някой такъв може да е инфантилно напр. да се бориш с децата си или да играеш с тях, но децата със сигурност ще го оценят.
А между 30 и 35 има съществена разлика. Аз също не бих препоръчала на дъщеря си да ражда преди 30.
В тази тема двете със Сирен ме изненадвате
Виж целия пост
Нерядко детето е едно и на 25 учи магистратура в чужбина. Може и да поработва, но без подкрепа от семейството не става.
Не разбирам защо смесваш разбиранията на родителите за детето и на детето за себе си. Детето винаги за мен ще е дете, независимо дали то се възприема като голям самостоятелен човек.
Що се отнася до инфантилизма - понякога с тази дума тесногръдите хора (не визирам теб) наричат младия дух. За някой такъв може да е инфантилно напр. да се бориш с децата си или да играеш с тях, но децата със сигурност ще го оценят.
А между 30 и 35 има съществена разлика. Аз също не бих препоръчала на дъщеря си да ражда преди 30.
В тази тема двете със Сирен ме изненадвате
# 7 415
10 авг. 2017, 14:51 ч.
Аз пък не бих казала на дъщерите си зорлем да чакат до 30, ако примерно на 27 има всички налични условия, за да си родят първото дете. На 25 вече бях бременна.
Въпросът е, че дори много инициативно и оправно дете на 25 все още има доста малко възможности наистина да пробие. Та зависи дали сте дали на детето да разбере, че общо взето ще живее в драпане и лека мизерия. Пък ако може да му помогнеш да стигне до първия милион, защо не...
Не че не са готови, ама примерно брат ми чак на 32 постигна някаква стабилност, преди това много учене и доказване. В тази картинка може да има деца, но само ако има много отдадена жена, която да ги изгледа с малко и без да мрънка и без да му пречи на развитието. Само че вече очакванията са малко по-различни. Та така, вече е въпрос на лична преценка дали "децата" трябва още на 22 вече да са пренатоварени с деца, работа и да не могат да надигнат глава, или да се действа малко стратегически и нещата да се случат малко по-приятно и без стрес.
Виж целия пост
Въпросът е, че дори много инициативно и оправно дете на 25 все още има доста малко възможности наистина да пробие. Та зависи дали сте дали на детето да разбере, че общо взето ще живее в драпане и лека мизерия. Пък ако може да му помогнеш да стигне до първия милион, защо не...
Не че не са готови, ама примерно брат ми чак на 32 постигна някаква стабилност, преди това много учене и доказване. В тази картинка може да има деца, но само ако има много отдадена жена, която да ги изгледа с малко и без да мрънка и без да му пречи на развитието. Само че вече очакванията са малко по-различни. Та така, вече е въпрос на лична преценка дали "децата" трябва още на 22 вече да са пренатоварени с деца, работа и да не могат да надигнат глава, или да се действа малко стратегически и нещата да се случат малко по-приятно и без стрес.
# 7 416
10 авг. 2017, 15:00 ч.
Аз забременях на 22, но не се считам за пример за подражание.
Нищо не е абсолютно, разбира се, ако намери човека - нека да опитат по-рано. Но само при условие, че вече е що-годе самостоятелна, а не да разчита изцяло на мъжа си или на мама и тате.
Виж целия пост
Аз пък не бих казала на дъщерите си зорлем да чакат до 30, ако примерно на 27 има всички налични условия, за да си родят първото дете. На 25 вече бях бременна.
Нищо не е абсолютно, разбира се, ако намери човека - нека да опитат по-рано. Но само при условие, че вече е що-годе самостоятелна, а не да разчита изцяло на мъжа си или на мама и тате.
# 7 417
10 авг. 2017, 15:59 ч.
На 27 няма как вече да не е самостоятелна, и с две магистратури пак ще е стигнала до пазара на труда. Вече е друг въпрос доколко след раждането на дете жената си запазва тази самостоятелност. Защото за самостоятелност все пак си трябва доста висок доход, не просто символична заплата, колкото да ходим на работа и за джобни. А колко жени са така...и колко жени си запазват нивото след 1-2 деца...да не говорим, че тук стандартът за "самостоятелна жена" е такава, която при развод може да си гледа децата със същия стандарт, да има пари дори за бавачки. А това са си доста високи за БГ доходи. Така че може би до 90% от жените никога не са "самостоятелни". Иначе ако трябва да припечелиш за собствения си задник, това си е лесно.
Виж целия пост
# 7 418
10 авг. 2017, 16:07 ч.
Къде тук? Във форума ли?
Нали ти самата твърдиш, че може да се печели без твърдо установена работа от 9 до 17. Ти пишеш за гъвкавост, да се търсят начини за повишаване на парите и т.н.
А при развод - все пак има издръжка.
Виж целия пост
Защото за самостоятелност все пак си трябва доста висок доход, не просто символична заплата, колкото да ходим на работа и за джобни. А колко жени са така...и колко жени си запазват нивото след 1-2 деца...да не говорим, че тук стандартът за "самостоятелна жена" е такава, която при развод може да си гледа децата със същия стандарт, да има пари дори за бавачки.
Нали ти самата твърдиш, че може да се печели без твърдо установена работа от 9 до 17. Ти пишеш за гъвкавост, да се търсят начини за повишаване на парите и т.н.
А при развод - все пак има издръжка.
# 7 419
10 авг. 2017, 16:11 ч.
Да, точно тук във форума. И да, може да се печели, но не е толкова лесно и леко и не се знае доколко "независимата" жена няма да избръмчи и ще си остане независима. Общо взето забелязвам, че трябва детето да поизрасне малко, преди майката дето се вика да си отпуши съзнанието и да намери добра работа отново. Та не може една девойка на 27 или на 30 да си мисли, че като е работеща, то си е оплела вече кошницата и е "независима". Нито пък става с отлагане на раждането. Това нищо не гарантира.
Издръжките са смешни.
Виж целия пост
Издръжките са смешни.
# 7 420
10 авг. 2017, 16:12 ч.
И ако нямаш родилите, или и те са в лошо финансово състояние? Какво трябва да направиш в този случай - да раждаш, да учиш, да работиш?
Виж целия пост
# 7 421
10 авг. 2017, 16:21 ч.
Това вече е друга тема, говорим ако са в добро състояние.
Виж целия пост
# 7 422
10 авг. 2017, 16:24 ч.
За родителите децата са винаги деца, ясно е.
Разликата е в това, как възприемаш детето си- като пълнолетен индивид, който може да се справя с живота или като незряло същество, което трябва да продължиш да ръководиш, наблюдаваш и издържаш.
Под инфантилизъм нямам предвид младия дух, разбира се, а това, което описах в предишното изречение.
За мен, не е нормално това виждане, което се наложи в последните години- да се поеме естествения ангажимент за семейство и дете чак след 30- 35.
Реално погледнато, постига се този инфантилизъм, за който пиша- изкуствено задържане в групата на 20- 25 годишните с техните " Радини вълнения" и безгрижие, а после- бърза и брутална челна среща с биологичния часовник, с ангажиментите за друг, освен за себе си, което е трудно за пренастройване, след едни 15- 17 години посветени единствено на собствената особа.
Знаеш, че на 20- 25 можеш много по- лесно да се приспособиш към друг, отколкото но 30- 35.
Едно време на последните им казваха стари моми и ергени, защото вече характерите им са оформени по начин, който затруднява напасването.
Виж целия пост
Абсурт, от колегите ми доста народ на и над моите години (47) все още говори за "детето".
Нерядко детето е едно и на 25 учи магистратура в чужбина. Може и да поработва, но без подкрепа от семейството не става.
Не разбирам защо смесваш разбиранията на родителите за детето и на детето за себе си. Детето винаги за мен ще е дете, независимо дали то се възприема като голям самостоятелен човек.
Що се отнася до инфантилизма - понякога с тази дума тесногръдите хора (не визирам теб) наричат младия дух. За някой такъв може да е инфантилно напр. да се бориш с децата си или да играеш с тях, но децата със сигурност ще го оценят.
А между 30 и 35 има съществена разлика. Аз също не бих препоръчала на дъщеря си да ражда преди 30.
В тази тема двете със Сирен ме изненадвате
Нерядко детето е едно и на 25 учи магистратура в чужбина. Може и да поработва, но без подкрепа от семейството не става.
Не разбирам защо смесваш разбиранията на родителите за детето и на детето за себе си. Детето винаги за мен ще е дете, независимо дали то се възприема като голям самостоятелен човек.
Що се отнася до инфантилизма - понякога с тази дума тесногръдите хора (не визирам теб) наричат младия дух. За някой такъв може да е инфантилно напр. да се бориш с децата си или да играеш с тях, но децата със сигурност ще го оценят.
А между 30 и 35 има съществена разлика. Аз също не бих препоръчала на дъщеря си да ражда преди 30.
В тази тема двете със Сирен ме изненадвате
За родителите децата са винаги деца, ясно е.
Разликата е в това, как възприемаш детето си- като пълнолетен индивид, който може да се справя с живота или като незряло същество, което трябва да продължиш да ръководиш, наблюдаваш и издържаш.
Под инфантилизъм нямам предвид младия дух, разбира се, а това, което описах в предишното изречение.
За мен, не е нормално това виждане, което се наложи в последните години- да се поеме естествения ангажимент за семейство и дете чак след 30- 35.
Реално погледнато, постига се този инфантилизъм, за който пиша- изкуствено задържане в групата на 20- 25 годишните с техните " Радини вълнения" и безгрижие, а после- бърза и брутална челна среща с биологичния часовник, с ангажиментите за друг, освен за себе си, което е трудно за пренастройване, след едни 15- 17 години посветени единствено на собствената особа.
Знаеш, че на 20- 25 можеш много по- лесно да се приспособиш към друг, отколкото но 30- 35.
Едно време на последните им казваха стари моми и ергени, защото вече характерите им са оформени по начин, който затруднява напасването.
# 7 423
10 авг. 2017, 16:25 ч.
Това направо си плаче за нова тема. От трите - не мога да кажа кое е приоритетно.
Виж целия пост
И ако нямаш родилите, или и те са в лошо финансово състояние? Какво трябва да направиш в този случай - да раждаш, да учиш, да работиш?
# 7 424
10 авг. 2017, 16:31 ч.
Абсурт, понеже си от по-старото поколение...тоя ангажимент въобще вече не е "естествен", а е една от опциите в живота. И очакванията са високи. Не просто да родиш, защото всички правят така, а се приема за един вид проект с много строги спецификации, всичко да е 6- среда, гледане, Монтесорита...едно време нашите "добри" майки щяха да минават за доста лоши всъщност.
Виж целия пост
Препоръчани теми