?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 515
Ако бях на твое място, без колебание бих отишла при приятеля. Peace

Като ви чета някои из темите, единствено ми идва наум, че сами си го правите трудно. Simple Smile
Виж целия пост
# 7 516

Родителите ми не ме подкрепят, както казах важно им е да работя.
Сърцето си или разума да послушам. Сърцето ме води към любовта, а разума ме възпира, да се боря сама.  Cry
Наистина ми е много трудно, приятеля ми липсва, искам да съм при него, но това означава да завися от него и финансово. Sad 
Моля Ви за съвет. Peace
А, родителите ти знаят ли, че си толкова зле с крака?
А, като си толкова зле, защо си отишла някъде си, за да работиш работа, която те осакатява?
На 19 би трябвало да си ученичка още или прясно завършила средно.

Мисля си, че трябва да позволиш да ти се помогне сега, докато е поправимо, за да не седнеш на инвалидната количка и тогава да видиш какво е то зависимост. Peace

Виж целия пост
# 7 517
Заминавай при приятеля си и си търси работа там без толкова движение.
Работа по 7 дена без почивка и 12 часа на ден на крак винаги можеш да си намериш.
Виж целия пост
# 7 518
Знаят, споделяла съм им. След като колабирах в банята, просто ме посъветваха да се прегледам и на работа/без болничен/, че още "два петъка съм нямала, как така съм щяла да си позволявам" .
Както казах, в тежест съм им, не могат да ме издържат. Удобно им е, че не ги търся за пари, а и не мисля, че им пука за здравословния ми проблем.
Виж целия пост
# 7 519
Защо е нужно да решаваш на момента дали да заминеш при приятеля ти или да останеш на работа? Ако си с редовен договор на работа, отиди на лекар, вземи си болничния който се полага, направи си нужните прегледи, разбери какви са ти алтернативите в здравословен план и по време на болничния решавай. Ако се стабилизираш и след него може да поработиш още известно време, ще ти даде още време да прецениш. Като междувременно обсъждаш и с приятеля си как вижда нещата и  какво има възможност да се направи в ситуацията.
На вашите просто съобщаваш решението си
Виж целия пост
# 7 520
Знаят, споделяла съм им. След като колабирах в банята, просто ме посъветваха да се прегледам и на работа/без болничен/, че още "два петъка съм нямала, как така съм щяла да си позволявам" .
Както казах, в тежест съм им, не могат да ме издържат. Удобно им е, че не ги търся за пари, а и не мисля, че им пука за здравословния ми проблем.

Много тъжно е, че се отнасят така към теб.
Само ще ти кажа, че здравето е най-важно. След като си толкова зле е редно да излезеш в болнични. А отчет на родителите си не дължиш.
Замисли се и за смяна на работата. Задължително.
Иначе си малка. Гимназия завършила ли си поне?
След като родителите ти не ти помагат, нямат право да ти казват какво да правиш с живота си.
На диклак вечно не можеш да караш. Гледай да се излекуваш  и смени работата с по-лека.
Също така е безумно да работиш 7 дни по 12 часа. И здрав човек ще се поболее.
Виж целия пост
# 7 521
Защо държат да работиш точно тази работа, която влияе зле на здравето ти?
Издържаш се сама или издържаш и тях?
Вариант да заминеш при приятеля ти и да си намериш работа, която не те натоварва толкова физически?
Виж целия пост
# 7 522
Нещо не ми се връзва - защо алтернативата на тази работа е задължително издръжка от приятеля? Като напуснеш тук, друга работа няма ли да су намериш? Пък ако щеш и при него ходи, но без той да те издържа.
И защо на 19 не си на училище?
Изобщо, много въпросителни има в този казус, странен ми е.
Виж целия пост
# 7 523
Вероятно живее с родителите си все още и за разлика от приятеля й, те не й предлагат да я издържат. А и неговият план, предполагам е да я вземе при него и да й помага докато си намери друга работа там.

Аз също завърших на 19 години. Ако се издържа сама е нормално да й е невъзможно на този етап да започне висше образование.
Виж целия пост
# 7 524
Аз нямах предвид да я издържат родителите, а да си намери друга работа - независимо дали при тях или при приятеля си живее. Ако е така, ок - аз се изненадах от това, че говори, че ако напусне, трябва да иде при приятеля си и той да я издържа. Ако става въпрос, както казваш ти, да я издържа докато намери някаква работа - няма лошо!
Виж целия пост
# 7 525
Разбирам, но минава известно време докато намериш нова позиция, а със здравословните проблеми, които има може да не устиска на сегашната си работа докато намери друга. В такъв случай, ако живее с родителите си или в един град с тях, а те отказват да й помагат докато е безработна най-добрият вариант е да замине при приятеля си, щом поне той ще й даде рамо първоначално.

Пък и тя сама си казва, че страшно много си липсват, в създалата се ситуация реално вижда възможност да са заедно най-после, просто има известно колебание породено от желанието й да е самостоятелна.

Виж целия пост
# 7 526
Моят съвет е да отиде при приятеля си на първо време. Момчето явно наистина е загрижено за нея. Да се опре на него за седмица-две докато си стъпи на краката или там колкото трябва. И да си търси друга работа, на място. Щом нещата са стигнали до припадъци, работата е сериозна. Момиче, може да оскатееш, даваш ли си сметка? Момчето ти предлага все пак някакъв вариант, за разлика от родителите ти. Да се бориш сама, добре, но докога мислиш, че ще издържиш?
Виж целия пост
# 7 527
Здравето е най-важно, не се напъвай да се оправяш сама на всяка цена, да не се осакатиш накаря. Отиди при приятеля ти, почини си малко докато той ти помага пък ще си намериш работа като се чувстваш по-добре, гледай тоя път да не е толкова физически наоварваща и да почиваш събота и неделя поне. Simple Smile Успех
Виж целия пост
# 7 528
Щом казвате...и очаквате да й повярва...
Не е нужно да й вярва...важното е да удряш по егото.
Мъжете много "вярват", като ги настъпиш по скъпоценното им его....    Laughing

Виж целия пост
# 7 529
Скрит текст:
Е, то и аз съм за игнор, но анонимната явно държи да му пише.

Нали писах вече 2-3 пъти, че не държа да му пиша, не съм му и писала. Peace Бях се ядосала, лесно паля, "разтоварих" пред вас, всичко е ок. Peace

Така иронично и подигравателно може да отговори човек, на когото изобщо не му пука за другия и отдавна е спрял да го мисли. При Анонимната не е така. Там има някакви остатъчни и силни чувства и всеки имейл й бърка в душата и я изважда от равновесие.

Остатъчните "чувства" са свързани със заболяването ми.
Предложените по-горе затапвания в стил "ти кой беше" (защото си един от хилядите, минали през мен) и намеци за леглото са ми под достойнството и под нивото на хигиена на общуване. Не бих ги казала дори на непознат на улицата.
Не разбирам....     newsm78
Уж ти е противен, уж те е разболял, уж ти е съсипал едва ли не живота, уж и сега не ти дава покой, а ти пука какво ще си помисли той за теб?    newsm78
Прекалено голям ДОМ плащате.....
Грам не ми дреме как ще ме възприеме някакъв идиот, който ми е тровил живота.Та ако ще да ме изкара най-голямата кур.а на планетата.Аз нали знам каква съм, какво ми дреме кой какво си мисли?
Щом той е толкова нагъл да налазва личното ми пространство и не му пука дали и как ще ме нарани, няма причина, която да ме спре да му отвърна със същото.
Ако изобщо го "забележа" де, защото първия ми съвет беше грам да не отчиташ съществуването му.
Ти в началото питаше как да реагираш писмено....

Втората анонимна:
напусни, иди при гаджето и си потърси там по-щадяща работа.От здравето по-важно няма.Имаш неговата подкрепа, възползвай се.Няма нищо срамно и лошо да потърсиш и да получиш помощ, когато не можеш да се справиш сам.    Peace
Не знам какво точно ти е заболяването, но подобни ставни проблеми/болести искат дълга почивка, адекватна рехабилитация, подподящи медикаменти, йогата също много помага.....не се изоставяй, млада си, не вярвам да искаш на 30 да се озовеш скована в инвалидна количка.    Hug

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия