?Въпроси всякакви за СО?

Имам доста труден брак (20г.) и в крайна сметка преди около 3 месеца се разделихме с мъжа ми.  Междувременно се запознах с друг мъж. Аз се влюбих като някоя тинейджърка. За него така и не разбрах какви точно са били чувствата му. Само ми повтаряше, че и той имал чувства към мен..искал да е с мен. Започнахме доста интензивна връзка. Около 2 месеца и половина се чувахме всеки ден по няколко пъти, прекарвахме заедно по няколко дни, почти живеехме заедно, говореше ми за бъдещ съвместен живот и разни планове за нас. Звучеше доста сериозно. До степен, че да повярвам колкото и да ми се струваше на шега в началото. В дните, които прекарвахме заедно се появиха и някои несъответствия, проблемни ситуации, главно свързани с негови и мои навици. През цялото време аз приемах неговите странности (ако мога така да се изразя най-общо), докато той непрекъснато искаше от мен да променям ту едно, ту друго свързано с характера ми, визията ми, навиците ми. Все едно ме гледаше под лупа. Малка част от изискванията му към мен успях да променя..колкото и натоварващо да ми беше. Постепенно започнах да усещам, че като прекараме повече от един ден заедно му става скучно, досадно и предпочита да си отдъхне за няколко дни. И после пак заедно, при което изникваше поредното ни разминаване. Всеки път казваше, че няма проблем, че е нормално докато се напаснем.
Междувременно разбрах, че влиза в сайт за запознанства и флиртува или комуникира и с други жени.
И така се стигна до вечерта..след поредните ни два дни прекарани заедно...в която аз избухнах доста рязко по телефона като му казах как се чувствам особено през последните няколко седмици предвид явното ни разминаване в интензитета на чувствата ни един към друг. Беше ошашавен и предложи да се видим на другия ден и да поговорим. Разговорът на живо беше спокоен. Но стана ясно, че има сериозно разминаване между моите чувства и неговите към мен. Каза, че се почувствал много притиснат от моето избухване по телефона. Каза ми, че иска да продължим да се виждаме и опознаваме и аз да намаля темпото, за да се изравним. Пита ме с какво може да ми помогне, за да се чувствам по-добре, при което аз му казах, че не знам.. Че просто моите чувства към него са много по-силни от неговите и това ме кара да се чувствам зле и ме натоварва много.
След срещата, вечерта се чухме за малко..говорихме общи приказки, той каза, че му се спи и че ще се чуем на другия ден. Е, така и не се обади до днес..вече повече от седмица.
Не знам какво да мисля. Чувствам се отвратително. Липсва ми ужасно много. Това какво всъщност стана, че да спре по този начин направо ме съсипва... Не знам какво да правя и дали изобщо е уместно да направя нещо..в смисъл да му се обадя, за да го питам...Дните си минават, а болката ми не отшумява. Колкото и нелепо да звучи като че ли все още очаквам да се обади..Толкова ли съм оглупяла..
Или сама да се досещам, че с това си мълчание е решил да прекрати тази наша връзка..нямам идея..
Неяснотата винаги ми се е струвала по-скапваща и натоварваща от едно директно и ясно казано решение..Не разбирам защо ме постави в такава ситуация на неведение. В същото време ми е абсурдно и нелепо да звъня аз...още повече, че вече мина толкова време..