?Въпроси всякакви за СО?

Ами, хората са различни, Бианка.
Някои предпочитат да не натоварват излишно нито бебето, нито почиващите, нито приятелите.
Затова и изчакват да поотрасне и тогава тръгват да пътуват.

На такива хора, колата не им е приоритет, докато не тръгнат по почивки.

Аз отгледах сина ми без да се кача да карам- градина, училище, Училища " Европа", басеин, фитнес и брейк- всичко беше на минути пеша.
Супера- през улицата, а пазара- на няма 300 метра.
После го взимаха и доставяха с училищно автобусче, та пак кола не беше нужна.

Но сега, когато съм в Балкана, колата ми е необходима и не бих слязла от нея, за да пътувам с рейса- все едно да ползвам 111 от Люлин до Младост.

Ей Down Under, какви спомени събуди ти у мен! 80-те години и ние ходехме със самолет - по-евтино беше отколкото с кола. Билета до Варна беше 24 лв, а до Бургас - 22, нещо такова. Май нямаше намаления за децата, ама и аз не бях съвсем малък вече 
Добра страна беше че се носеше малко багаж, кърпа, бански.
Лоша, че нямаше как да ходим на къмпинг, а аз харесвах.
Авторката - зависи от доходите ви и колата - евтина, скъпа, газ, бензин, умения на мъжа ти да я поправя 
Но едно 20-30 стотинки на километър според мен е минимум. (Всичко включено - гориво, поддръжка, данъци и цена разбира се)
Ако купите нова, поне 2-3 години няма да можете да слезете до тази стойност.

Центърът на София е малък, всичко е на пешеходно разстояние и има различни възможности за ГТ. Не бих поддържала кола, ако живея в централната част и всичко, което ме интересува, е все там (то не е само карането, ами и паркирането ). За извънредни ситуации има таксита. Ако са извънредни, пак ще излезе по-лесно и по-евтино от поддържка и паркинг на кола.

Моя приятелка са без кола.Когато са живели в Италия, мъжа и се е придвижвал с мотопед.Но тук не се решава да изкара курс( чужденец е).
Имат две деца- едното е вече 4 кл., а другото първи.Никога не ми се е оплакала от това, че са без кола. Справиха се .Ето, че е възможно.

Разбира се, че е възможно. Бабите ни (за вас май прабаби  ) като че ли все в автомобили са се возили.  
Друг е въпросът доколко е комфортно днес да си без кола, но и това е въпрос на индивидуални подробности. И характерното за човека надцакване – "Комшията има една кола, аз пък имам две!".
А и както набира сила движението "Назад към природата", нищо чудно в скоро време да въведат модата "Спаси планетата – откажи се от автомобила". Или нещо подобно.
Както стана модерно да си отглеждаш и произвеждаш храната сам, многократните пелени, отказът от дамски превръзки, скоро може и ходенето пеш или с ГТ да придобие масовост.  

Никой не отрича, че е възможно. По това спор няма. Въпросът е доколко е практично, а не на последно място също и доколко е изгодно да отстъпиш на страховете си и на нежеланието да шофираш, понасяйки някой неудобства и разходи. Макар че и това е нож с две остриета - авторката споделя, че и двамата не само нямат желание да шофират, но и според нея не биха били добри шофьори. Понякога такива хора по-добре да не сядат зад волана. И тази страна на проблема не е за пренебрегване.

Анонимна, аз съм точно като теб относно шофирането, но много съжалявам, че не преодолях страха си на млади години. По-добре изкарай книжка сега и задължително започни да караш след това. Ако го направите двамата заедно с приятеля ти ще е още по-добре. Животът за добро или лошо сервира изненади - моето дете, например, се нуждае от терапии, които няма как да намеря на 5 мин. от нас (В Центъра на Сф съм). Разделих се с мъжа си и доизкара ДГ,  която беше до предишното ни жилище. Ако беше вече ученик - какво? Училищата до жилището ми са от най-желаните в СФ, посмъртно не можеш да преместиш дете там без мнооого дебели връзки след първи клас. Ако просто си смените жилището, вече става неудобно като имаш дете на ДГ/ училище.

Именно! Не се знае как ще се развие живота! Точно сега им е времето да се научат да шофират, когато имат свободно време и здрави нерви!

Дядо ми без кола не е оставал, за протокола!

И кой набор е деденцето? 
Моите и двамата нямаха кола (нищо че купиха на синовете си), но за сметка на това пък прадядо ми е имал файтон. С кочияш. 

Живеем почти в идеалния център на София, но и през ум не ми е минавало, че по тази причина не се нуждаем от кола. Видиш ли, всичко ни било наблизо. Ама как наблизо, като аз само днес обиколих към 5 различни магазина, разположени в противоположни части на града, за да накупя каквото ми трябваше. За завършек на деня – си спретнахме една страхотна разходка из снежна Витоша, по някои от малко популярните ѝ пътища. Това щеше да ни бъде напълно невъзможно да го направим, ползвайки ГТ или пък таксита – какво, само за един ден да дам 70-80 лв. на бакшишите ли?

За протокола – нямаме деца.

За мен лично автомобилът, по възможност – високопроходим, понеже съм щура глава, е също толкова голяма необходимост, колкото компютърът и мобилният телефон. Не мога да функционирам без тях просто. Системата ми ще даде бъг.

От кой град сте? Ако сте от Сф ще ви много трудно без кола, ако сте  в по-малък град не толкова, но пак ще се налага да разчитате на таксита и приятели с коли, когато ви се наложи спешно да се отиде на лекар/аптека, отделно на други, не толкова спешни места. Зимата също не е голям кеф да си разхождаш бебето/детето на минус 20градуса до ясла/ДГ примерно с градски транспорт, а всекидневното изплозване на такси е несигуно, изнервящо, и неоправдано скъп разход. Като попорастне това дете/ца и иска след училище да отиде на спорт/рисуване/ или каквото там иска кое ще е по-удобно - да го закарате  с колата или да виси по спирките с торбите в студ, сняг, пек, дъжд? За финансите - за кола нямате, а тогава за таски от къде ще имате?

Което ми напомня как с мъжът ми търсихме печка с таксита, по времето, когато нямахме кола, че ни я откраднаха.


Како Сийче, нищо чудно и да сме наборки. Дядо беше 1919 година раждан и беше много горд, че е успял да купи 5 нови коли от магазина, 3 за него и по една за децата.

За колата - доскоро не шофирах, но мъжът ми шофира, така че винаги сме били с кола.
За градски условия не ми е липсвала никога. Също сме на спирка на метро и ако отиваме например в центъра не пипаме колата. С метрото за 6-8 мин. сме там, не мислиш къде да паркираш, не те интересува разчистено ли е зимата, има ли задръствания и т.н.
Избрахме район, в който е пълно с детски градини и училища, школи, поликлиники, вериги магазини, въобще всичко ни е под носа.
Обаче за други места не си представям да сме без кола. Искам примерно днес да си купя шкаф, отивам, плащам, товаря и след половин час е у нас. Искам да ида до магазин, който е извън града, качвам се и съм там. Искам да си направя екскурзия до близко място, пак, включително до такива, на които няма автобус. Случвало се е и до съседна страна да ходим, ей така както си седим решаваме и тръгваме.
За почивки, морета, не се съобразяваш с час, в колата си пееш и се смееш както ти душа иска по пътя, яде ти се сладолед, спираш, пишка ти се, пак и т.н. Не се налага да стискаш, да чакаш или да гониш разписания. Освен това имаме навика да обикаляме насам натам като сме на море, например. Ако трябва да тичаме по автогари едва ли ще го направим.

Родителите ми винаги са имали кола, даже 2, бабите и дядовците ми също (20-те и 30-те г. са родени).
Майка ми казва, че най-хубавите й детски спомени са били как на отиване и връщане от морето са спирали на всички забележителности по пътя си.

С една дума - колата ти дава свобода.

Разбира се някога хората не са имали коли и пак са оцелели, но и малко от тях са мърдали от мястото, на което живеят. Човек трябва да използва постиженията на своето време. Днес колата не е лукс.

Ето тези 3 изречения изчерпват напълно темата относно имането или нямането на автомобил.

Ох, като го чуя този аргумент с бабите и дядовците и направо не ми се слуша нататък. Това вече се е превърнало като някакво стандартно оправдание за много неща. Но някогашните баби и дядовци въобще не им е бил толкова активен живота, в малки град съвсем, а с бебе често жените не са мърдали много-много от вкъщи.....Просто ми е несравнима динамиката, пък и трафика по улиците в сравнение с днес, особено пък в София....