?Въпроси всякакви за СО?

Май игнор само би помогнал и то не толкова на мъжа да се промени, това няма как да стане, а по-скоро на авторката, за да се съхрани.
И хайде пък да не е виновна за всичко корпоративната машина. Че е гадна и че трябва много да се преглъща е факт, обаче от толкова години в месомелачката, до такива моменти не съм стигала. Може да ми е криво, депресирано, може да се ядосам и разстроя за нещо, но никога не се вайкам и самосъжалявам. Наскоро ми отказаха нещо, за което бях кандидатствала, беше ми криво и споделих с мъжа ми, като му казах, че просто не съм била достатъчно добра. Толкоз. Като орева света как са взели някой връзкар и колко са ужасни и гадни какво точно ше постигна?

От позицията на мъж може би не е толкова криво, не че трябва да се злоупотребява с това, но като гледам на Вас не ви пречи особено и се опитвате да влезнете в обувките на жена си. Но от позицията на жената е много кофти особено за тези, които не са се еманципирали до грозна степен и все пак мислят, че разпределението на ролите "той мрънкоти и реве, все не може, не иска, ама другите са му виновни" и "тя го успокоява, поощрява, хвали, побутва, поема част от ангажиментите, възмъжава за негова сметка" не е много уместно.

Спомена се на няколко пъти интровертността. Ами, по моето скромно мнение това е неправилно преплитане на тази характеристика в конкретния казус. Интровертът просто има различно усещане за комуникацията между хората, но това няма такава пряка връзка с по- дълбоки дефицити  в личността (абсурТ е намекнала за тях), каквито според мен има въпросният господин.

На мен ми звучи непоносимо държанието на въпросния. Разбирам да се оплачеш, да помрънкаш понякога, всеки има нужда да си изплаче душичката от време на време. Ама да дуднеш непрекъснато, че и да злобееш, да обвиняваш вечно другите хора и съдбата, отказвайки да видиш своите грешки и недостатъци... Малко прекалено е.

Този тип е истински енергиен вампир, чистокръвен и от най- кръвожадните!

"Гадната корпоративна среда" е по-гадна за жените, отколкото за мъжете, в повечето случаи. Търсенето на вината винаги вън е външен локус на контрол и човек в общи линии може да го промени толкова, колкото може да промени цвета на очите си - най-много да го маскира с лещи, но истинска промяна няма, а маскирането е свързано с други проблеми и не върви пред най-близките. Анонимната пък звучи като човек с вътрешен локус на контрол - балансът е някъде по средата.

The Catcher in the Rye  - не знам дали е амбициозен или неамбициозен. На мен ми звучи като амбициозен, но няма да правя анализ дума по дума защо така ми се е сторило, примерно това че е самостоятелен от 16 годишен. Анонимната си знае най-добре, а както казах - съветът ми към нея е универсален. Поне за обща култура да се докосне малко до корпоративния свят и да види какво е и тя, за да знае за бъдещи връзки.

За позицията на мъж и на жена според мен не сте съвсем права. Мъжете по-малко се опитват да "влизат в обувките" на жените си. Не знам дали има полови различия, но определено има социални, които обуславят това поведение. В този смисъл за жена по принцип би трябвало да е по-естествено да влезе в неговите обувки, отколкото обратното. Аз съм отделен случай, така са се стекли нещата, че хем имам капацитета да влизам в чужди обувки, хем в случая със съпругата си, мога съвсем практически да помагам в някои ситуации. Но класиката е съпругата да подкрепя и окуражава съпруга си - той "главата" на семейството, тя "шията", "зад всеки велик мъж стои силна жена" и т.н. и т.н. Както казах социални стереотипи, но ако е традиционно семейство, в което само той работи сериозна работа, тогава не би следвало стереотипите да се следват избирателно - като е гарга да е рошава. Моят съвет е в посока да се излезе цялостно от стереотипа на типичното семейство - видяхте съвета ми да го окуражава и да му помага, но пропуснахте реципрочния съвет той да се включи в домакинството, а тя да му мрънка за детето и да почне да си търси сериозна работа и да се развива кариерно и личностово и тя :Р

Вие преувеличавате малко според мен неговото поведение. Ако е така, както го описвате - той някакъв мрънльо и лигльо без никакви реални умения - добре, подписвам се и аз под критиките към него и под съветите, следващи тези критики. Но не мисля, че е чак така, малко вероятно ми се вижда. Според мен работническа или ниска средна класа по произход, но интелигентен, самостоятелен и амбициозен, анонимната също, може би малко (или дори доста) по-висок произход, но значително по-малко амбициозна и по-несамостоятелна. Разминават се, но не е нещо непреодолимо според мен. Ако Вашият сценарий е верен - негова е вината. Ако моят е верен - обща е вината. Ще забележите, че не предлагам сценарий, в който вината е нейна, макар че и такъв е вероятно възможен, всичко зависи как се представи една ситуация

За конкретния човек на база описаното аз поне не мога да говоря за никакви дефицити, а че интровертността пречи на кариерното развитие е научен факт. Както и че високият психотизъм (склонност на човека да лъже и да измъчва животни) помага и се търси като характеристика при кариерното израстване. Ако искате, ще изровя конкретната статия, но е всеизвестен факт, вкл. и Пикети (влиятелен икономист) го цитира във връзка с анализа си на неравенството и на проблемите на съвременния пазарен модел.

Юнакът не е рак, водолей е, но не знам какво значение има.
И двамата работим, изкарваме сходни заплати и домакинските задължения са поделени. Не се смятам за най-амбициозния човек, но пак имам амбиции, винаги съм се трудила и съм се старала да се осъвършенствам в професията си, според възможностите ми. И двамата сме интроверти. Аз нямам против да ми помрънква от време на време, нямам илюзиите за перфектния мъж, който никога не мрънка и винаги е над нещата, но много пъти е правил и  сцени с тропане на крак, викане... и аз като се разстроя ми казва - защо се разстройваш, аз не се ядосвам на теб. Е, хубаво, де, щастлива ли трябва да бъда от това поведение? За мен е неадекватно. Опитах се да го пратя на психолог - той ми се обиди и ме обвини, че съм го изкарвала луд и стана егати скандала. С течение на времето като че ли се поуспокои, вече не вика толкова и не прави скандал както преди, но пак не се съобразява, примерно снощи до 2 сутринта не ме е оставил да спя, а аз трябваше да ставам сутринта за работа. Не искам да се изкарвам по-добра от него - най-вероятно не съм. Доста нервен човек съм по начало и изискващ може би. Но никога не съм го товарила постоянно и никога не съм смятала, че е длъжен да ме изслушва всеки път и да си изливам цялата душевна помия върху него, а той да трябва да слуша и да кима с глава, както иска от мен да правя. Но това, че иначе е добър човек, имаме си доверие и си даваме лично пространство и лично време е нещото, което ме държи все още да не си тръгна, освен, че го обичам все още. Трудно ми е да го съдя и да махна с ръка - не е достоен за мен с това си поведение. Нищо такова не мога да отсъдя. И никак не е глупав човек, не е заслепен. Като му мине силния гняв си казва - не съм прав, аз също съм си виновен, не съм инициативен, не бях прав да избухвам, съжалявам много. Но после пак старата песен на нов глас. Всичко се повтаря и повтаря безкрайно.  

Ха, познах, че и тя работи и изкарва достатъчно и не са на принципа работещ- домакиня.
Познах, впрочем, по изказа на началния й пост и формулиране на проблема, че може би няма да успеят да се борят заедно с живота и намека за по- висок стандарт. Но стига за моята интуиция. От последния пост аз добивам впечатлението, че като цяло е неуравновесен и лабилен тип и ще береш ядове. От колко време сте заедно, винаги ли е бил такъв, някакви травмиращи събития има ли около него? (освен непосещението на частни уроци)

П.П. Интересна ми е научната статия (?) за корелацията между кариерните успехи и измъчването на животни. Ако е удобно, може да я посочите. Благодаря!

Това някой да ме държи будна по нощите... аз не мога да го издържа. Само за бебето си правя изключение. Разбирам те колко ти е трудно. Просто не се ли наспя, не съм на себе си и нищо не искам да изяснявам нощем. Даже може и аз да озверея, ако някой иска да ме държи будна за глупости...

Травмиращи събития има, да. Те играят доста голяма роля за поведението му. Не е имал лесно детство, а като се запознахме бяхме на около 20, майка му тъкмо беше починала, остави го сам с дългове, които той трябваше да плаща. Голям кредит, неплатени данъци, сметки. Сега вече от доста време е на чисто, но много трудно изплува с малко помощ от баща му. Абе, има много какво да се каже още. Винаги съм смятала, че човек трябва да е минал през трудности, за да знае какво е да си бил лишен, какво е да нямаш и какво е да поемаш отговорност. Затова не съм се изплашила още тогава. Но явно греша. Трудностите създават травми в човешката психика които трудно се преодоляват, ако изобщо се, особено ако психиката е по-чувствителна.
Заедно сме от 5 години, живеем заедно от 2.
Трудно ми е да реша какво да правя, аз също съм човек с дефицити и си го признавам. Моето детство беше кофти, в резултат на което нямам никакво самочуствие и увереност в себе си. На моменти си казвам - не мога повече да го издържам това негово поведение, после поглеждам себе си и си казвам, че точно това си заслужавам.

При тези детайли - по-скоро не е ОК неговото поведение и едностранно натоварва и изисква. При равнопоставена връзка не е типично за мъж това според мен.

Дали обаче това е достатъчна причина да се мисли за прекратяване на някаква връзка - не мога да кажа. Аз лично бих се борил да помогна на половинката, която има повече нужда от това и бих се опитал да наложа малко по-кротко и мирно дискутиране в подобни ситуации, щом Ви разстройва неговата емоционалност.

Но на основния Ви въпрос - определено не е типично мъжко поведение в тази ситуация според мен.

The Catcher in the Rye, признавам, че Вие бяхте по-близко от мен в преценката на ситуацията. Ще потърся конкретна статия и ще редактирам този пост като я намеря

edit: за The Catcher in the Rye - това е една от статиите , директно психопатски черти тестват със специализиран въпросник и откриват 5 пъти по-висок дял сред "меринжейските" корпоративни среди отколкото е делът на психопатите в нормалната популация. Имаше и други статии, но в момента не ми се търси, не съм си ги запазил

.

Оставете я зодията, в тази тема няма много място.
Аз, например, от водолеите съм с коренно различни впечатления. Едни от най- решителните и немрънкащи личности, справящи се сами с всичко и всеки. Така че няма смисъл.

Аз не наблягам на зодията, просто правя паралел на характерите. Споменавам и зодията, защото е същата

Първо, авторката да се замисли иска ли да е с такъв човек. По принцип е нормално човек да се травмира, но животът тече, идва нова енергия- до 5г. трябва да се е отръскал.

Второ, това с връзките...сори, ама си е точно мрънкане. Ми завържи и ти връзки, то поне е лесно. Бившият ми мъж така мрънкаше, че всичко било с връзки- ми стегнах го, почнах аз да завръзвам връзки, сприятелихме се с хора, намери си работа. Е, не било чудо на чудесата.

Винаги съм си намирала работа без връзки- или поне без вуйчо владика. Да, разбира се, преподаватели от университета са помагали, но това не е някаква тайна вратичка- всеки може да пита и разпитва, да се бута и проверява. Всеки има колеги, съученици, бивши колеги- ето ти връзките.

И изобщо, въобще не знам какво толкова мрънкат тия, за които основната задача е да ходят на работа. Да, гадно е, да, всички сме ходили на работа, вкл. и аз, вкл. и бременна. Та много ми е смешно млад, здрав и прав мъж да мрънка. Хващаш се, придобиваш ценни способности и в крайна сметка разучаваш каква е играта, вместо да мрънкаш, че другите са гадняри и психопати.

В общия случай може и така да е. Но при някои хора дори и тези обстоятелства не ги карат да се научат да поемат отговорност. Понякога хора, които са нямали, реагират точно така - аз винаги съм нямал, виновни са другите (родители, среда, съдба). И понеже "със съдбата не можеш да се бориш" те не се амбицират да постигнат каквото могат сами ами вдигат ръце и се предават, решавайки, че битката е предварително загубена. Особено като са намерили един човек като теб, който да ги подпира, изслушва и разбира. И те свикват да искат и искат, без да си хванат четирибуквието и да започнат да си изработват това, което искат. Като деца. Ти дете ли искаш да имаш или мъж? Щото те и децата така тропат с крак и крещят.

А един ден, ако имате деца? Той и пред тях ли ще тропа с краче и ще си измисля оправдания? Пак ли ще те гони да седиш до 2 през нощта да му слушаш жалбите, а ти ще се молиш за час сън, защото трябва да гледаш дете, докато той е на работа? Как ще израсте едно дете в такава среда - да слуша и попива как винаги удобно има друг виновен?