?Въпроси всякакви за СО?

bgtatko81, Аз ако не го обичах, нито щях да водя безкрайни разговори на тема отношения, нито щях да го моля на семеен консултант да ходим, нито да се опитвам да спася брака ни вече 3 години поне.  Нито да ми е гадно, че не ме желае. И да - не е бил такъв през цялото време. И да - има обиди и то ежедневно към мен, не искам да ги цитирам всичките. Разбира се, че няма семейство без проблеми и караници, но за мен е нормално проблемите да се обсъждат, решават с разбиране същността им и решения за тях взаимни, не да се правим, че не съществуват и да си вярваме, че от само себе си ще се наредят нещата. Не съм си харесала друг, просто се чувствам подложена на непрестанни  атаки и искам да си спася здравия разум и себеуважението. Всички, хора се справят различно с трудностите. Аз явно съм живяла с мъж, който бяга от тях. И горе долу откакто имахме сериозни трудности в живота си, оттогава са и проблемите. Поне според мен е така.

Да бях си траяла викаш хехе Ако ще има раздяла, защо да се мъчим дълго?

Точно така. Хората сме такива, каквито сме и когато се запознаваме, живеем заедно с някого. Тънката линия е, че понякога (често дори) си позволяваме да си затваряме очите за недостатъците на другия.
И това рано или късно изостря положението, тъй като в проблемни, сложни ситуации собствените ни недостатъци и тези на другия изпъкват по-отчетливо.
Всичко по съвместния ни път предизвиква определени реакции, поведение, променя ни в известна степен. И точно тогава се вижда кои гледат в една посока и кои тотално се разминават.

Не Ви трябва семеен консултант, Вие очевидно сте по-аналитичната - преценете каква е причината, от какъв момент е започнало отдалечаването, какво се е променило покрай трудностите и как може да се оправи. Той очевидно не иска да води разговор на такова ниво - защо упорствате? Не всички хора са склонни да седнат и да говорят рационално за емоционални въпроси. На мен ми звучи като да го притискате да направи нещо, което Ви е пределно ясно, че не му е в характера да направи и никога не му е било.

Не цитирайте всички обиди, разкажете 2-3, но в контекст, за да можем да кажем обективно доколко е прекалил. Това за външността за мен не е обида. Може би несъобразителност, повърхностно отношение, простащина, но не и съзнателна обида, казана с цел да нарани.

И преди години не всичко е било цветя и рози, но хората са си натискали парцалите, а днес не са толкова склонни да стоят в неудовлетворително съжителство и да търпят.

Да и ползват форума, за да се навият колко е зле положението, защото то при така подадена информация какво друго може да се каже?

Ама е погрешно това, човек трябва да си ги вземе тези решения сам, не първо да се навива колко обича някого, пък после колко не го обича.

От моя гледна точка анонимната за нищо не се бори, ами се бори с чувство за вина, защото в социален план се стигматизира развода (и често жената) и така търси подкрепа на решението, което е взето вътрешно преди години още - не го обича този калъф и толкова. Ако ще на 10 психотерапевта да иде, няма да го заобича повече, нито пък той е възможно да се промени, така че да го заобича.

анонимната, хора, бъдете щастливи, търсете щастието, детето ще го преглътне някак, пък и така или иначе не мислите за детето, повече от очевидно е. Основно вина виждам и "какво ще си кажат другите". Майната им на другите! Това си е Вашият живот!

За хорското мнение не съм от тези дето им пука. Аз обичам мъжа си въпреки, че осъзнавам, че няма как да се чувствам обичана от него за жалост повече. Просто се уча да го обичам като баща на детето, а не като мой партньор защото такъв не е от доста време. На психотерапевт ходя за да си подредя мислите как най-безпроблемно да се случи евентуалната предстояща раздяла за мен и детето и за баща му, който изпада в истерия на всеки мой опит да сложа край на връзката ни, стигало се е дори до заплахи.  Оказа се, че за бащата не съм вече жена мечта, защото отказвам да му родя второ дете. Цел му било да се "възпроизведе на 100%" затова трябвало да има две деца. Но аз още преди няколко години му обясних най-внимателно, че за целта трябва да има интимност и уважение и някаква стабилност в отношенията ни и да не се караме често. Добре ама само на думи останаха обещанията, а аз държа на тях. Явно обаче той е решил да прескочи моите нужди и да мисли само за неговите.  Омръзна ми да се оправдава. Като го попитах няма ли да ме обича, ако имаме само едно дете и не сме ли му достатъчни, ме нарече "изрод" и побесня. Казах му че е млад, хубав, добър - ще си намери жена да му роди деца, да не се притеснява. Но той пак - от мен трябвало да е. Ама с 'трябва' деца не стават, с любов стават. Не съм на състезание по възпроизвеждане. Направо ми писна от натиска на цялата му фамилия за второ дете. А иначе ми крещи и ми се нерви за всяко нещо и като заговоря за липсата на секс, все не е в него проблема. Я детето е виновно, я умората, я аз. Никога той. Ами то т'ва семеен живот ли е? Да търпя какво? Като останем двамата и детето стане самостоятелно, какво ще си говоря с този човек? Аз му казвам, разкажи ми нещо от деня си, той ми казва " почивам си" и мълчи като темерут цяла вечер. Накрая казва "лека нощ"  и заспива на другия край на леглото обърнат с гръб.

Казвам му на мъжът ми с надежда да се сближим и изясним насред кризата в отношенията ни  да идем някъде на екскурзия двамата, защото не ни се е случвало от 5 години и повече, той ми отговаря: Ще има меден месец, само ако се оженим църковно! WTF?!

Ами оженете се църковно тогава

По нищо не личи и капчица обич към него да имате останала - ако имате нужда от насърчение - у него е вината, той си е виновен, напускайте го!

Ако имате нужда от честно мнение - и в двамата е вината, нищо от това, което описвате, не показва желание да го разберете, да се поставите на негово място, да се сближите. Той е очевидно дърво, така че дори да Ви обича, не може да го покаже и да тръгне към някакво сближаване и е до там. Не знам какъв е този психотерапевт, който ще вземе страна в подобна ситуация? Адски непрофесионално... Без и двамата да вървите един към друг, няма как нищо да стане. Вие виждам прекрасно, че не вървите - какво чудно има, че и той не върви?

Продължавайте напред и избирайте по-внимателно втория път.

Не знам, аз не вярвам в твърдите правила. Срещнах първия си мъж, когато и двамата сме били ужасно млади, кой да ти знае какви ще сме след 10 -15 години. Така е било писано.

Но ако след години нормални отношения се стигне до всекидневни мъки и скандали, както се случи навремето при нас, значи нещо дълбоко се е пропукало и смисъл от мъки няма. Това се случва и при анонимната - никакво разбирателство. А 5 години без екскурзия заедно - дори не мога да си го представя, че е възможно. Не  ми стига въображение.

вие, ако бяхте на нейно място, щяхте да търсите начин за сближаване с човек, който ви мачка, обижда, отблъсква и изобщо се държи безобразно?
аз не бих
правила съм го веднъж - беше изключително мъчително за мен и е нещо, което ще помня до края на живота си, за да не го допусна никога повече
за мен анонимната е направила повече от нужното до тук

Какво сближаване при подобни обтегнати отношения??

Ами то в един момент от толкова разочарование от празни обещания и вменяване на вина, сякаш брака от един човек се състои, може и да не е останала много любов знам ли. А това, което съм описала не е всичко, а малка извадка.
Разбирам го, но е твърде егоистичен - това не го разбирам.Той мен не ме разбира - повтаря ми го през ден. Как да обичаш някой, който не спира да ти повтаря, че не те разбира винаги когато имате проблем. Той искал дете - добре. Ама не можа да спази да не ми крещи един месец. Той една седмица не може. Загубих две бременности и преживях 4 операции. Но той мисли само за "възпроизвеждането да гените си".  Защо да се старае да прави секс с жена си като трябва само да си остави материала в една чашка, за да я забремени ин-витро, тъй като друг вариант няма. Но жената кой я пита иска ли да се подлага на един куп инжекции, хормони и пета операция? Като кажа, че ме е страх дали ще издържа и заговоря за осиновяване  - не може, щото не е от неговия генетичен материал. Поставях се безброй пъти на негово място - то затова и ми вменява, че само аз съм виновна - знае, че общувам с емпатия и злоупотребява с това. Проблемите никога не са създадени само от единия, но и решенията им също.

Аз не бих бил с човек, който ме мачка, обижда и се държи безобразно и т.н. Не и дългосрочно. Не бих правил деца с такъв човек по никакъв начин. Не бих седял с години да твърдя, че се "боря" при положение, че всичко, което правя, е да обяснявам на този човек колко безобразно се държи и как трябвало да се промени. Бих се опитал да разбера защо този човек се държи така безобразно с мен и действително съм го правил с жени, с които сме имали сложни отношения. В момента, в който съм си изяснявал каква точно е била причината да се държат по начина, по който се държат, съм действал независимо от чувства и т.н.

Ако бях на нейно място сега, щях да работя върху себе си (да разбера себе си, грешките си, дефектите си) с поглед върху следващата потенциална връзка. И щях да си сменя психоаналитика Или най-добре - бих ги сложил парите за психоаналитик в сметката, за когато ще трябва да движа семейство с дете само с един доход. Бих приложил комън сенс към организацията от гледна точка на детето (да ида да говоря за 10001ви път с партньора по въпроса "как да се разделим най-оптимално" не е комън сенс - това е очевидно става само куха заплаха след 2рия път, когато се води този разговор). Ако детето прояви някакви проблеми, бих отишъл при детски психиатър.

Това бих направил. А Вие какво бихте направили? Бихте ли му се точили във форум бг-мама какъв е нещастник, сякаш се опитвате сама да се убедите в това? Неуважение е и към бащата на детето и към човека, избрал този баща.

тогава защо давате съвети, които не бихте спазвал?

Вижте, anonymos, казах Ви мнението си - щом не сте щастлива с него, не е необходимо нищо повече, наистина! Не измъчвайте и себе си, и него, че и детето си, за което се удължава тази агония и гледа родителите си как се карат, обиждат и мразят.

Няма значение чия е вината. Ако трябва да напиша 2 числа, които се сумират до 100%, които са Неговата вина и Вашата вина, не съм сигурен, че към момента мога да го направя във Ваша ползва. Но това какво значение има?


Това за възпроизвеждането на гените очевидно не е сериозно, а е тъп опит за дебелашка шега при разговор от типа "изясняване на отношенията". Ясно е, че иска второ дете, ясно е, че иска дете от Вас (иначе щеше да се реализира "генетично" с някоя любовница), всичко това няма как да го направи чисто черен в моите очи. А горните разсъждения и на мен не са ми съвсем близки - очевидно има повече, отколкото казвате в цялата схема. Ако има репродуктивни проблеми, това за секса за мен не е рационално, казвам го без детайли, защото съм виждал и други потребителки с нагласата, че ин-витрото е някакси "неестествена" процедура и че трябвало да се случват нещата със секс, баене, хранителни добавки и позитивно мислене. Че е безкрайно неприятна за жената - сигурен съм, че е така, но от всичко, което сте написали за него - не ми изглежда като злодея в двуизмерен черно-бял филм. 

Спирам по въпроса и отивам да си нагъделичкам детенцето Успех Ви желая!