остави я да се обиди
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 9 346
10 ноем. 2017, 11:34 ч.
Уейв, стисни зъби за малко, скоро ще завършиш, ще си намериш по-добра работа и най-добре за всички ще е да се изнесеш на свое си място. Моята баба така се опитва да ме врътка като ѝ идвам на гости, отначало ѝ се връзвах, сега я бъзикам. Непрекъснати забележки - "Изяде 2 яйца, стигат ти толкова яйца за тази седмица" (?), "Недей да пиеш кафе, защото е опиат". Или пускам шега, или ѝ казвам, че съм възрастен човек вече и ще правя каквото и както си поискам. На нея това ѝ е проблемът, счита ме за 5-годишна. За късмет има чувство за хумор, та и оттам успявам да отбия. За жалост обаче тези качества се влошават с възрастта, тъй че гледай да се спасяваш.
Виж целия пост
# 9 347
10 ноем. 2017, 11:37 ч.
Въпросът е приключен тогава, какво има да се обясняваш. Аз на твое място бих се разсърдила дори. Веднъж на едно събиране у приятели така се вбесих, че повиших тон и оттогава нямам проблеми, като кажа не, значи не. Настояваха да ям и да пия, опитах си от храната, чукнах се с чашата, отпих глътка - но не и не, какви били тези гости, ама яж от това, ама пий, ама така, ама иначе... Вместо да върви разговор на масата, всички погледи вперени в моята чиния и чаша и цялата компания се занимава с това дали ям и пия. Ами след неколкократно отказване, усмихване, показно лапване на хапка и глътване на глътка, вече ми се вдигна кръвното. Не съм малко дете, аз решавам ще ям ли, ще пия ли и не дължа обяснения никому. Така и ти кажи на приятелката, че ще спите където искате и точка. Стига си обяснявала и увъртала.
Виж целия пост
# 9 348
10 ноем. 2017, 11:48 ч.
Оффф, тази явно наистина има нужда да се чувства полезна и търси сгОден случай, ако ще и насила да бъде такава.
Анонимна, на колко години е тази жена? Понякога с възрастта хората започват да се инатят за доста странни неща.
Виж целия пост
Анонимна, на колко години е тази жена? Понякога с възрастта хората започват да се инатят за доста странни неща.
# 9 349
10 ноем. 2017, 12:20 ч.
Анонимна, приятелката ти е доста натоварваща. Аз не бих се обадила повече на такъв човек. Да се сърди, то си е от нейната глава. Вие сте двама, семейство, няма да ѝ ходите по акъла, че тя така искала. Ако е по-усетлива, ще е наясно, че двама човека е по-трудно да се съобразят с нейните "любезности" (още повече мъжът ти не ѝ е никакъв), отколкото тя с вашия режим. Ама, че досадна женка.
Уейв, ако ти се налага да живееш с такава мърморица като баба си, най-лесният и безболезнен начин е да извърташ и гледаш на ситуацията с чувство за хумор. Приемай на шега наставленията ѝ, връщай ѝ с шеги (ако носи, де, щото някои не разбират и се засягат). :>
Виж целия пост
Уейв, ако ти се налага да живееш с такава мърморица като баба си, най-лесният и безболезнен начин е да извърташ и гледаш на ситуацията с чувство за хумор. Приемай на шега наставленията ѝ, връщай ѝ с шеги (ако носи, де, щото някои не разбират и се засягат). :>
# 9 350
10 ноем. 2017, 12:34 ч.
Проблемът на анонимната с гостоприемната дружка е в неумението ѝ да бъде категорична, а това хора като приятелката мигом го усещат. Надушат ли и най-лекия намек за колебание, веднага се възползват и те въртят на шиш, докато не се предадеш.
Каквото и да я посъветваме, няма да има полза, защото за приятелката оправданието не е важно, тя дори не слуша точно какво ѝ говориш, защото нейната игра е изнудването и желанието да ти се наложи, което е вид тормоз. Единствено важен е тонът, с който го казваш.
Наскоро имах подобна ситуация, само че в олекотен вариант - да пием вино до късно вечерта, пък децата да играят - един път добре, приятно беше, а и ако е изключение, можем да го приемем именно като такова, но последва втора покана за същото нещо, а аз така не обичам, защото ми страда обичайният ритъм на живот. Казах най-любезно, но ясно, че вечер искам да си седна с мъжа на дивана, а детето да си легне навреме, затова вечерните гостувания отпадат изцяло и ще се виждаме само на кафе за по час-два. Имаше само лека ирония, че това моето пенсионерско и как може мъж да гледам, но аз ирония понасям и не се отмятам от думата си - каквото съм казала, няма да е друго, точка. Ако не се поставят граници, става много неприятно за изнудвания.
Виж целия пост
Каквото и да я посъветваме, няма да има полза, защото за приятелката оправданието не е важно, тя дори не слуша точно какво ѝ говориш, защото нейната игра е изнудването и желанието да ти се наложи, което е вид тормоз. Единствено важен е тонът, с който го казваш.
Наскоро имах подобна ситуация, само че в олекотен вариант - да пием вино до късно вечерта, пък децата да играят - един път добре, приятно беше, а и ако е изключение, можем да го приемем именно като такова, но последва втора покана за същото нещо, а аз така не обичам, защото ми страда обичайният ритъм на живот. Казах най-любезно, но ясно, че вечер искам да си седна с мъжа на дивана, а детето да си легне навреме, затова вечерните гостувания отпадат изцяло и ще се виждаме само на кафе за по час-два. Имаше само лека ирония, че това моето пенсионерско и как може мъж да гледам, но аз ирония понасям и не се отмятам от думата си - каквото съм казала, няма да е друго, точка. Ако не се поставят граници, става много неприятно за изнудвания.
# 9 351
10 ноем. 2017, 12:35 ч.
В аналогична ситуация със свекърва ми я помолих да спре да ми брои хапките. Обидно, да. Като не стана по културния начин, ще става по некултурния.
Виж целия пост
Въпросът е приключен тогава, какво има да се обясняваш. Аз на твое място бих се разсърдила дори. Веднъж на едно събиране у приятели така се вбесих, че повиших тон и оттогава нямам проблеми, като кажа не, значи не. Настояваха да ям и да пия, опитах си от храната, чукнах се с чашата, отпих глътка - но не и не, какви били тези гости, ама яж от това, ама пий, ама така, ама иначе... Вместо да върви разговор на масата, всички погледи вперени в моята чиния и чаша и цялата компания се занимава с това дали ям и пия. Ами след неколкократно отказване, усмихване, показно лапване на хапка и глътване на глътка, вече ми се вдигна кръвното. Не съм малко дете, аз решавам ще ям ли, ще пия ли и не дължа обяснения никому. Така и ти кажи на приятелката, че ще спите където искате и точка. Стига си обяснявала и увъртала.
# 9 352
10 ноем. 2017, 12:43 ч.
Анонимна, и аз мисля, че просто имаш трудности да си категорична. А приятелката не знам от какво населено място е, но явно е останала с едновремешния манталитет, нали се сещате едно време за бабите, които по хиляди пъти повтарят до втръсване как трябва да ядеш/пиеш или да направиш еди какво си. При това по стара традиция, ако откажеш, не се приема, че го мислиш, и затова те пак си казват втори, трети път. Само че тези порядки са характерни за поне 2-3 поколения назад и се изненадвам, че все още някъде виреят, но е възможно - малък град, зависи средата, в която е израснала приятелката плюс особеностите на обсебващия й характер, плюс това че е сама и ето.
Та на въпроса, мисля, че сте приключили дискусията. Идете си в хотела, не й се обаждайте. Ако тя ви се обади да се видите - ок, ако не - пак ок. Ако след време те потърси да ти каже колко е обидена, кажи й че си е нейн проблем и че вие сте предложили да се видите навън, но тя е тази, която е решила да се прави на обидена. Въобще учудвам се как ти е приятно с нея, мен цялото това нещо много би ме дистанцирало.
Виж целия пост
Та на въпроса, мисля, че сте приключили дискусията. Идете си в хотела, не й се обаждайте. Ако тя ви се обади да се видите - ок, ако не - пак ок. Ако след време те потърси да ти каже колко е обидена, кажи й че си е нейн проблем и че вие сте предложили да се видите навън, но тя е тази, която е решила да се прави на обидена. Въобще учудвам се как ти е приятно с нея, мен цялото това нещо много би ме дистанцирало.
# 9 353
10 ноем. 2017, 12:47 ч.
Анонимна, а тя като я каните навън идва ли с вас?
Да не би това настояване да се виждате у тях да се дължи не толкова на прекалено гостоприемство, а на нейни притеснения, че ако сте навън ще трябва да поеме сметката в ресторанта или поне да си плати нейната, ако има финансови затруднения?
Виж целия пост
Да не би това настояване да се виждате у тях да се дължи не толкова на прекалено гостоприемство, а на нейни притеснения, че ако сте навън ще трябва да поеме сметката в ресторанта или поне да си плати нейната, ако има финансови затруднения?
# 9 354
10 ноем. 2017, 12:50 ч.
Някои хора наистина не разбират от блага дума, че и не слушат какво им казваш – факт. В такива случаи, за да се постави граница, се налагат наистина по-щедро категоричност, твърдост, дори с цената на моментно цупене или "сърдене".
Аз що обичам да казвам – който разбира, ще разбере.
Последният ми подобен случай беше с роднините на половинът от бащина страна. Даже в темата за гостите ме бяха погнали мамите. Голяма настойчивост да ни се "помага", да ни се идва на инцидентни посещения, гости-та, да се видело "дали сме добре и всичко ни е наред". Все едно сме някакви дечурлиги по на 4-5 години. И аз заради пусто възпитание, приемам, черпя, усмихвам се, любезна съм, говоря на някакви теми, които нито ме интересуват, нито са ми интересни.
И така се откарва висене по 2-3 часа, докато не си изпуши гостуващата двойка и двете кутии цигари (аз не пуша). Ми писнаха ми. Моят половин мекушав на тема конфликти, търпи ги да не влиза в конфликт.
Да бе, аз моите си близки и роднини не търпя повече от час-два, та неговите – оставих ги последните няколко пъти сами да се "черпят и си говорят", не ги посрещах и изпращах. Нула внимание. Все едно ме няма вкъщи. Сърди се бащата няколко месеца и после му мина, вече гоститата са през няколко месеца.
Нека да съм лошата аз, хич не ми дреме, не мога си нарушавам режима и начина на живот заради нечии очаквания. Няма как иначе да разберат, като не се усещат.
Виж целия пост
Аз що обичам да казвам – който разбира, ще разбере.
Последният ми подобен случай беше с роднините на половинът от бащина страна. Даже в темата за гостите ме бяха погнали мамите.
Голяма настойчивост да ни се "помага", да ни се идва на инцидентни посещения, гости-та, да се видело "дали сме добре и всичко ни е наред". Все едно сме някакви дечурлиги по на 4-5 години. И аз заради пусто възпитание, приемам, черпя, усмихвам се, любезна съм, говоря на някакви теми, които нито ме интересуват, нито са ми интересни. И така се откарва висене по 2-3 часа, докато не си изпуши гостуващата двойка и двете кутии цигари (аз не пуша). Ми писнаха ми. Моят половин мекушав на тема конфликти, търпи ги да не влиза в конфликт.
Да бе, аз моите си близки и роднини не търпя повече от час-два, та неговите – оставих ги последните няколко пъти сами да се "черпят и си говорят", не ги посрещах и изпращах. Нула внимание. Все едно ме няма вкъщи. Сърди се бащата няколко месеца и после му мина, вече гоститата са през няколко месеца.
Нека да съм лошата аз, хич не ми дреме, не мога си нарушавам режима и начина на живот заради нечии очаквания. Няма как иначе да разберат, като не се усещат.
# 9 355
10 ноем. 2017, 13:38 ч.
Анонимна, като ти се обади пак приятелката и те заплаши, че ще ти се обиди, питай я дали наистина смята неспането у тях за достатъчна причина да си разваляте отношенията.
Виж целия пост
# 9 356
10 ноем. 2017, 18:59 ч.
Аз също съм от тези, които трудно казват "не" и много съжалявам за това. Така съм си развалила отношенията с много хора, защото наистина изтърпявам доста, но идва момента в който търпението ми свършва и се озъбвам така, че наистина се скарваме. Внимавай да не стане същото и в твоята ситуация.
Виж целия пост
# 9 357
10 ноем. 2017, 22:38 ч.
Оф, позната история. Моя метод за съжаление е да съм по-рязка. Даже и груба съм била и скандали съм вдигала. Но аз като се развикам, всичко замира. Плаша хората.
И двете ми баби са такива. Едната която почина /Бог да я прости/ беше по-интелигентна и разбрана, но все обичаше да се меси. Ама още от малка я научих да не ми държи сметка, иначе знае, че като се разфуча ще стане лошо.Майка ми и леля ми не са като мен и цял живот не могат гък да и кажат.
И това с чая ми се е случвало. С другата ми баба. Но примерно защо си правя сега такъв чай. Не трябвало да пия. Първия път казам, че аз решавам какъв чай и кога ще го пия. Не, онова продължава да дудне. Търпя. Втория път вече съм по-рязка. Третия просто вдигам такъв скандал, че косите и се изправят. И вече не смееят да ми се бъркат. И още много други фрапиращи примери.
И сестрите на бабите ми са такива досадни и вечно даващи непоискани съвети на всичките си роднини. Ама специално мен си ме знаят как фуча и че не търпя вмешателство и не смеят много.
Имах една леля /сестра на баба ми/. Всеки път като дойде вкъщи на гости, преподрежда хладилника или някой шкаф
Случваше се обаче когато е само майка ми вкъщи. И тя милата търпи.
Но един ден пак идва с дъщеря си и съм и аз там. Донесе някаква баница. Викам - дай, аз ще я сложа в хладилника. А тя не аз. Отваря и почва да мести всичко. Веднага и казах да остави баницата на някой рафт и да затвори хладилника. Попита ме защо. Казах с тон, нетърпящ възражение, че това е моят дом и моя хладилник и ще бъде както аз искам. Гледаше втрещено, но направи каквото казах и даже се извини. Дъщеря и после вика, че това никой досега не го е постигал. Ами просто не са се научили да говорят както трябва. Знам ли, може и страшна да съм изглеждала.
Естесвено, че трябва да отвръщаш. Просто казваш, че смяташ да пиеш чая както си искаш и когато си искаш. Или ще ядеш каквото си искаш и както си искаш.
В живота си ще трябва да се противопоставяш и на други хора. Почни да тренираш с баба си.
Анонимна , кажи на приятелката си, че е инфантилна и несъобразителна. Щяла била да се обиди. Защо не и каза, че ти и се обиждаш заради нахалството и?
Кажи и, че смяташ да правиш секс с мъжа си. И я питай иска ли да гледа.
Изключително малоумно е да виждаш, че приятелите ти са изморени. Даже единия да си легне, другия да ти каже, че му се спи, а ти да продължаваш да седиш. Това не е приятелка, а енергиен вампир.
Виж целия пост
Здравейте, имам въпрос или даже въпрос ли е или просто искам да си излея душата. Живея с баба ми главно, като цяло се разбираме добре, обаче има нещо, което много ме вбесява в нея и това е, че постоянно ме гледа под лупа. Как ям, защо ям така, защо ям това... като тръгвам да си направя нещо за ядене - защо го правиш така, не се прави така. Все ме гледа в ръцете какво правя, в устата ме гледа, чувствам, че нямам и минута спокойствие около нея, просто постоянно ми прави забележки и ме поучава. Как ТРЯБВАЛО да се направи нещо си. Винаги около нея внимавам супер много и накрая пак си намира за какво да ми се заяде. На моменти имам чувството, че не издържам вече, избухвам и като цяло не реагирам добре. Става дума за системни забележки от нейна страна, всеки ден... с години. И особено след дълъг и изморителен ден ми идват в повече, признавам си без бой. Ето, преди малко отидох да си направя чай и се почна - ти никога не си го изпиваш докрай, защо изобщо си правиш, то като човек си прави чай си го пие веднага, така трябва, или го пиеш топъл или студен, а ти нищо не правиш оставяш си го. 
Попитах я - добре, какво толкова, няма да обеднеем с малко недоизпит чай. И тя ми отвърна - Трябва да се научиш как трябва да се правят нещата! Винаги много внимавам около нея, ищо не смея да кажа, винаги каквото и да кажа се използва срещу мен, затова съм затворен човек като цяло и съм разбрала, че е по-добре да си мълча. Недай си боже да призная, че съм сгрешила и се чувствам зле, тя няма да пропусне да ме накара да се чувствам още по-зле или виновна. Като цяло цял живот ми се натяква как греша във всичко и вече до такава степен съм се сдухала, че особено пред непознати хора и гък не смея да кажам скатавам се като мишка, защото се страхувам, че и те ще ме упрекват. Някой път и още от вратата се започва. Опитвала съм да не й обръщам внимание, опитвала съм да й обясня, че не ми е приятно. Тя не е лош човек изобщо, много е добра и грижовна, много съм й благодарна и я обичам повече от всичко. Не искам да звуча сякаш я обвинявам, просто ясно имам нужда да споделя.
Сигурно ви звучат пълни глупости тия неща, но на мен някак си ми влияе, натрупало се е през годините и ми е много трън вв очите вече. Каквото и да ми каже избухвам като ядрена бомба, просто побеснявам.
Тя така с всички се държи, не само с мен, обяснявам си го с това, че по този начин се чувства полезна, значима... знам ли. Не я упреквам, както вече казах, просто се натъжих, дали от умората или от нешо друго...
По-скоро въпросът ми е - да й отвръщам ли или да си мълча?
Съкратих малко, че направо си излях душата и стана прекалено дълго.
Попитах я - добре, какво толкова, няма да обеднеем с малко недоизпит чай. И тя ми отвърна - Трябва да се научиш как трябва да се правят нещата! Винаги много внимавам около нея, ищо не смея да кажа, винаги каквото и да кажа се използва срещу мен, затова съм затворен човек като цяло и съм разбрала, че е по-добре да си мълча. Недай си боже да призная, че съм сгрешила и се чувствам зле, тя няма да пропусне да ме накара да се чувствам още по-зле или виновна. Като цяло цял живот ми се натяква как греша във всичко и вече до такава степен съм се сдухала, че особено пред непознати хора и гък не смея да кажам скатавам се като мишка, защото се страхувам, че и те ще ме упрекват. Някой път и още от вратата се започва. Опитвала съм да не й обръщам внимание, опитвала съм да й обясня, че не ми е приятно. Тя не е лош човек изобщо, много е добра и грижовна, много съм й благодарна и я обичам повече от всичко. Не искам да звуча сякаш я обвинявам, просто ясно имам нужда да споделя. Сигурно ви звучат пълни глупости тия неща, но на мен някак си ми влияе, натрупало се е през годините и ми е много трън вв очите вече. Каквото и да ми каже избухвам като ядрена бомба, просто побеснявам.
Тя така с всички се държи, не само с мен, обяснявам си го с това, че по този начин се чувства полезна, значима... знам ли. Не я упреквам, както вече казах, просто се натъжих, дали от умората или от нешо друго...
По-скоро въпросът ми е - да й отвръщам ли или да си мълча?
Съкратих малко, че направо си излях душата и стана прекалено дълго.
Оф, позната история. Моя метод за съжаление е да съм по-рязка. Даже и груба съм била и скандали съм вдигала. Но аз като се развикам, всичко замира. Плаша хората.
И двете ми баби са такива. Едната която почина /Бог да я прости/ беше по-интелигентна и разбрана, но все обичаше да се меси. Ама още от малка я научих да не ми държи сметка, иначе знае, че като се разфуча ще стане лошо.Майка ми и леля ми не са като мен и цял живот не могат гък да и кажат.
И това с чая ми се е случвало. С другата ми баба. Но примерно защо си правя сега такъв чай. Не трябвало да пия. Първия път казам, че аз решавам какъв чай и кога ще го пия. Не, онова продължава да дудне. Търпя. Втория път вече съм по-рязка. Третия просто вдигам такъв скандал, че косите и се изправят. И вече не смееят да ми се бъркат. И още много други фрапиращи примери.
И сестрите на бабите ми са такива досадни и вечно даващи непоискани съвети на всичките си роднини. Ама специално мен си ме знаят как фуча и че не търпя вмешателство и не смеят много.
Имах една леля /сестра на баба ми/. Всеки път като дойде вкъщи на гости, преподрежда хладилника или някой шкаф
Случваше се обаче когато е само майка ми вкъщи. И тя милата търпи. Но един ден пак идва с дъщеря си и съм и аз там. Донесе някаква баница. Викам - дай, аз ще я сложа в хладилника. А тя не аз. Отваря и почва да мести всичко. Веднага и казах да остави баницата на някой рафт и да затвори хладилника. Попита ме защо. Казах с тон, нетърпящ възражение, че това е моят дом и моя хладилник и ще бъде както аз искам. Гледаше втрещено, но направи каквото казах и даже се извини. Дъщеря и после вика, че това никой досега не го е постигал. Ами просто не са се научили да говорят както трябва. Знам ли, може и страшна да съм изглеждала.
Естесвено, че трябва да отвръщаш. Просто казваш, че смяташ да пиеш чая както си искаш и когато си искаш. Или ще ядеш каквото си искаш и както си искаш.
В живота си ще трябва да се противопоставяш и на други хора. Почни да тренираш с баба си.
Анонимна , кажи на приятелката си, че е инфантилна и несъобразителна. Щяла била да се обиди.
Защо не и каза, че ти и се обиждаш заради нахалството и?Кажи и, че смяташ да правиш секс с мъжа си. И я питай иска ли да гледа.
Изключително малоумно е да виждаш, че приятелите ти са изморени. Даже единия да си легне, другия да ти каже, че му се спи, а ти да продължаваш да седиш. Това не е приятелка, а енергиен вампир.
# 9 358
11 ноем. 2017, 08:19 ч.
Аз при такава приятелка щях да отида с мъжа си, да си свършим работата, да спим на хотел и да се приберем. Без да й се обадя. Да видим другия път дали няма да си мери приказките.
Виж целия пост
# 9 359
11 ноем. 2017, 08:54 ч.
Аз пък бих я поканила на по питие , като кажа , че почерпката е от нас . След последния разговор , би трябвало да е осъзнала , че има граница, без да се нарушава приятелската връзка. Но аз имам много малко приятели и са селектирани. Има хора , от които не бих се лишила , независимо от обсесиите им. Ако не ми пречат, де. Тъкмо ще дам шанс и ще подам ръка , за да разбера , дали заканата е сериозна. Ако се цупи , ами- съжалявам. Щом не уважава решенията ни , значи не държи на мен и приятелството ни.
Виж целия пост
Препоръчани теми