?Въпроси всякакви за СО?

Дотам докъдето детето започва да се чувства неудобно от историите ти и му идва да потъне в земята от срам, докато ги слуша. Трябва да си олигофрен, за да не усетиш кога си прекалил с истините.
Лично аз съм убедена, че някои факти няма никаква нужда да бъдат споделяни с децата, като например обстоятелствата, при които са заченати, независимо планирано или не, тези истории карат детето да се чувства неудобно. Или точно как е протекъл процесът на раждане. Или как са бозали три години и са ровили в мамината пазва, за да си прокарват кюфтето с млекце, всичко това, гарнирано с гръмогласно кикотене. Или как са ти прали насраните пелени, защото не е имало памперси. А има едни ужасни майки, които обичат на рождените дни на децата си да разказват на всеослушание как са пили рициново масло, после клизма и накрая се мъчили 20 часа и 10 шева, за да се появи ей тоз' хубостник. Да разказваш на детето си как е заченато е като да му пуснеш да гледа филмче от собственото му раждане - никога не идва подходящ момент за това и не е нужно чак такива откровения, защото са отвратителни и не се постига близост, а обратното на близост.

Съгласна съм с Янечек. Тази откровеност не е нужна, особено пък в детска възраст. Майка ми беше много нетактичен човек и ми е казвала неща, които бих предпочела да не знам. Въобще честа гледка е това - пуберът зачервен, докато родителите му разказват "весела", но и унизителна история...

Бившата ми свекърва винаги ми е разказвала, че вторият й син е бил нежелан, защото първият (моят бивш) бил трудно бебе и й бил взел силите, и тя не искала да има повече деца, ама второто станало случайно, ама тя си мислела, че ще е момиче, а пък то се родило още едно момче, за зла участ! Това се разказваше пред мен, като снаха, и пред двамата братя, като фактология! Резултатът - големият брат (моя бивш) има усещане и е натоварен с идеята, че е златното дете на майка си (като следствие - характеропатийни действия), малкият му брат е в постоянна конкуренция с брат си, а в следствие - и големият в конкуренция с малкия, защото големият е натоварен с очакванията на майката, а пък те са тежки, а малкият - не е натоварен да оправдава ничии очаквания, и живее по-леко. Двамата братя безумно си завиждат и се ревнуват, според мен - никак не се обичат и нон-стоп се конкурират, а майката продължава да създава триъгълници.
Това, което си описала, би могло да има същите последствия. И, не - не е ок, и не го оправдавам. Изключително лошо впечатление ми правеха всички подобни разкази на бившата ми свекърва. Ако е започнала да ги приказва тези неща, докато момчетата са били деца, нищо чудно, че са станали и двамата завистливи, инфантилни, отмъстителни, без-емпатийни мъже.

Ми сега осъзнавам, че от майка си и баба си съм чувала повече от необходимото за това как се раждат деца. Идеята беше, че много, ама много са се мъчили и едва ли не са някакви богини заради това. Еми- гадно си е да го кажеш на младо момиче. Затова няма да се правя на велика пред дъщерите си, че съм ги раждала. Голяма работа, ноу биг дийл. Като дете се чувствах доста ужасно понякога, в смисъл- представяш си как имаш някакъв неизплатим дълг и едва ли не на практика нямаш право на живот. Детски акъл, но родителят трябва да е доста внимателен- за някои деца може да мине леко, за други да остави следи. Затова по-добре да си гледат детските работи и да не им се разправя много за света на възрастните, и тяхното време ще дойде и ще си имат своя история. Няма нужда да ги плаша с моята- може моята да е била грешна или трудна.

За откровеността и децата - според мен въпросът не е докъде, а как. Дори и най-нормалното нещо може да бъде казано по начин, който да жегне човек. От друга страна едно - "Бебето ни изненада, защото ... но пък хубавата новина е, че ще си имаме бебе", ще се приеме съвсем нормално.
Мъжът ми е от семейство с 3 деца като третото е точно такъв случай. Той и другата му сестра са били на 15 и 16 г. Въобще не е било нужно да им казват какво се е случило, било им е кристално ясно, пуберите не са толкова бавнозагряващи за колкото ги имате от друга страна се чувстват по-големи и по-пълноценна част от семейството, когато възрастните го кажат на глас. Мълчанието (както е било в техния случай) е най-лошият вариант, поне според моят мъж, минал през това. Той е човек, който обича всичко да се казва открито, това е една от чертите в характера му, които харесвам най-много. По същия начин общуваме с дъщеря ни, и сега, когато навлезе в пубертета, няколко пъти чух думи, които рядко излизат от устата на тинейджър "Много се радвам, че точно вие сте ми родители" - оказа се, че е именно заради откритото отношение.
Чувала съм и майка ми да разказва за мъките с пелените едно време. Не съм се чувствала засрамена.
За раждането също е разказвала много пъти - че била много наплашена от страшните приказки и като ме родила съвсем импулсивно попитала - наистина ли само това беше? за съжаление аз съм със съвсем друг характер и това по никакъв начин ме успокои. Затова си мисля, че приказките са без значение, всичко си зависи от човека.

Yohanaaa, може и нищо да му няма, просто да е от хората, които се носят по течението. С такива хора, ако иска да продължи отношенията, се действа с поемане на инициативата. Наближават празници, да се съберат на Коледа с неговото семейство и да му предложи пред всички

И ние сме три деца и майка ми винаги ни е втълпявала, че е искала да има три момичета. Лично аз съм била много тъпа явно, но дълго време ѝ вярвах 😂. Но пък при нас разликата и между трите е малка и е нямало драми.

Има си граници за откровеността във всяко едно отношение. Точно във връзка със раждане на непланирано дете съм ставала свидетел на толкова жестоко изказване отправено от баща към син, че на самата мен като неволен слушател ми загорча, а представям си въпросното и без това ядосано на живота момче как се е почувствало.

Също не разбирам откровености от уж приятели и близки, изказани с години закъснение, само за да налеят масло в огъня. "Аз, примерно, таковата...още тогава знаех, че еди какво си ще се случи или еди кой си те лъже, ама си замълчах. Ах, колко права и удовлетворена се чувствам сега, така както спокойно съм си седнала."  Ами или си кажи в точното време каквото имаш за казване, или си мълчи до последно.

Жените, които наблягат на драмата около раждането, всъщност искат да отгледат задължени деца, които да немеят пред жертвата на Майката. Аз по-скоро искам да отгледам свободни и не ги занимавам с мъките около бебешкия им период - снимките от изписването са достатъчна информация за този момент, стига толкова.
Не че не мога да се мятам по очи как съм лежала в болницата за задържане на системи, как съм ляла реки от сълзи над кувьозите, тормозейки се с помпата за кърма, но е интересн факт, че споделянето на такива подробности не постига уважение и благодарност към родителя, а предизвиква някаква смесица от погнуса, неудобство и желание да застреляш този многострадалец между очите, за да сложиш край на мъките му.

Любимото ми е "От една мръвка те отгледааах." - придружено със жест с ръка, показващ точно колко голяма е била мръвката.

Някои последователи на естествените идеи биха могли да разширят репертоара с "в ей тази тавичка държах планцентата ти, в ей този леген те родих, с ей тези кори за суши си лепих разкъсванията".

И пак опираме до това как е казано.
Дъщеря ми редовно се присеща, че иска да ѝ разказвам за дивотиите, които е правила в бебешките години, но никога не сме ги представяли като тежест и ужас, по-скоро като голямо забавление. А то си и беше такова

Тези не ги мисли, за тях всичко е нормално, леко, естествено, че и оргазъм получават. Няма шанс децата да се уплашат

Говоря за раждането и бременността по-скоро в тон със зададния въпрос по-назад, не за живота с бебето. Тогава, когато наистина е зор и не знаеш ще живее ли, няма ли, ще се закрепи ли. Наистина не е нужно да знаят всичко, независимо как е казано.
пп: ти например говориш ли на дъщеря си тези неща, които пишеш във форума, за това колко ужасна е бременността, толкова ужасна, че идеята да си бременна пак, те е отказала завинаги от второ дете?

Коментирах цитираното - за бебешкия период.

Иначе другото, което описваш са нормални човешки притеснения, не виждам защо да се крият. Ако родителите открито обясняваха на децата си причинните за своите притеснения доста тинейджъри биха имали различна нагласа към дежурните забрани, които ги карат да си въртят очите.

Кои са дежурните забрани? Нормланите хора знаят, че със забрани се постига точно обратният ефект на желаното и не забраняват нищо. Не знам кой е този наивник, който си въобразява, че може да забрани каквото и да било на тийнейджър. Каквото си възпитал в първите 7, това е, ако е било кофти, после можеш само да си биеш главата в стената и да забраняваш.

Има неща, които най-добре човек сам да разбере. Като това какъв стрес е да си бременена. Ако детето иска подкрепа от майката в този период, ок. Ама да му се обяснява предварително, че е кошмарно и ти се разказва играта, кому е нужно?Още повече, че дай Боже, то да е друга бира и да го изживее по негов си начин.