Здравейте. Не съм писала досега, но реших да ви питам какво мислите. Казуса ми е малко странен. Аз съм на 30+, но нямам деца. Мъжа, с когото съм също е на толкова. Проблема е, че аз осъзнах, че ние сме несъвместими характери..малко късно. Не можем да се разберем за нищо. Аз все таях надежди.
Той постави условие, че иска дете съвсем скоро и ако аз не родя ще отиде при друга. Аз съм свикнала с него, мисля също, че го обичам. Но ми е ужасно трудно да живея с него. Той е постоянно разочарован от мен. Не съм никога достатъчно добра за него. Той има добра кариера и израстването му там му е много важно. За себе си какво да кажа. Имам работа, но не бих я нарекла кариера. Там не се получиха много нещата при мен и той беше разочарован. Тоест се подразбира, че той няма да гледа детето, защото неговата работа е много по-важна и носи много повече пари. Ще съм сама. Но той иска и после да се върна на работа, не е съгласен да стоя да гледам детето в къщи след първата година. Не харесва жени, които не работят. Аз, ако зависи от мен, бих стояла поне до 3 години. То това няма какво да се мисли сега де, ние още дете нямаме. Но поне е ясно, че ако забременея ще е всичко на мен. Техните могат да помагат малко, но те пък са хора, които се бъркат във всичко...малко ме плашат.
Дилемата ми е, че връзката е нестабилна. Разделяли сме се вече няколко пъти, винаги по негова инициатива. После се събираме по моя. Страхувам се, че може да се разпадне във всеки един момент, например след раждането и тогава ще е страшно за мен, защото аз нямам на кого да разчитам, нито финансово, нито никак. Така че от една страна аз съм вече към средата на 30-те и е време, от друга ако имах още време нямаше да избера точно тази връзка и щях да я напусна, заради несходство в характерите. Защото колкото и да обичам този мъж, просто не мога да се разбера с него. Можем да се караме за всичко под слънцето. Но не можем за нищо да се разберем. Особено за пари. Живея в постоянно напрежение какво няма да е наред в следващия ден.
Мисля, че той също би отишъл при друга, за да има дете. Все пак дори го е предлагал. Той има още време, но си е определил една възрастова граница и може би тя го тревожи, за да търси друга. Моля да не ме съдите. Аз не съм пресметлива. Наистина правих много опити за подобряване на нещата, да вложа всичката си любов, енергия и т.н. Но не помага. И все не беше достатъчно и не го радваше. Сега твърди, че само дете би му дало смисъл. Остава или да се примиря и просто да извлека най-доброто от ситуацията или да се откажа. Усещам се изцедена от това да се чудя как да постъпя.
Той постави условие, че иска дете съвсем скоро и ако аз не родя ще отиде при друга. Аз съм свикнала с него, мисля също, че го обичам. Но ми е ужасно трудно да живея с него. Той е постоянно разочарован от мен. Не съм никога достатъчно добра за него. Той има добра кариера и израстването му там му е много важно. За себе си какво да кажа. Имам работа, но не бих я нарекла кариера. Там не се получиха много нещата при мен и той беше разочарован. Тоест се подразбира, че той няма да гледа детето, защото неговата работа е много по-важна и носи много повече пари. Ще съм сама. Но той иска и после да се върна на работа, не е съгласен да стоя да гледам детето в къщи след първата година. Не харесва жени, които не работят. Аз, ако зависи от мен, бих стояла поне до 3 години. То това няма какво да се мисли сега де, ние още дете нямаме. Но поне е ясно, че ако забременея ще е всичко на мен. Техните могат да помагат малко, но те пък са хора, които се бъркат във всичко...малко ме плашат.
Дилемата ми е, че връзката е нестабилна. Разделяли сме се вече няколко пъти, винаги по негова инициатива. После се събираме по моя. Страхувам се, че може да се разпадне във всеки един момент, например след раждането и тогава ще е страшно за мен, защото аз нямам на кого да разчитам, нито финансово, нито никак. Така че от една страна аз съм вече към средата на 30-те и е време, от друга ако имах още време нямаше да избера точно тази връзка и щях да я напусна, заради несходство в характерите. Защото колкото и да обичам този мъж, просто не мога да се разбера с него. Можем да се караме за всичко под слънцето. Но не можем за нищо да се разберем. Особено за пари. Живея в постоянно напрежение какво няма да е наред в следващия ден.
Мисля, че той също би отишъл при друга, за да има дете. Все пак дори го е предлагал. Той има още време, но си е определил една възрастова граница и може би тя го тревожи, за да търси друга. Моля да не ме съдите. Аз не съм пресметлива. Наистина правих много опити за подобряване на нещата, да вложа всичката си любов, енергия и т.н. Но не помага. И все не беше достатъчно и не го радваше. Сега твърди, че само дете би му дало смисъл. Остава или да се примиря и просто да извлека най-доброто от ситуацията или да се откажа. Усещам се изцедена от това да се чудя как да постъпя.
Както разбирам, само страха че нямаш време+ стокхолмския синдром те държат при него.
Някъде към 35 си, както загатваш и не виждам защо продължаваш да се натискаш на човек, който всъщност не те иска, а " от него да мине", е съгласен да те ползва за инкубатор?
Ти какво добро в ситуацията виждаш, което можеш да извлечеш, че не се сещам?
