?Въпроси всякакви за СО?

Мда, изтървала съм го това. Много ми е странно чак толкоз да не действат, не съм чувала за такъв случай.

А аз пък очаквам човекът до мен да е наистина до мен в нужда. Това, че вас не ви е боляло при мъдрец, не означава, че друг не може да го боли зверски. Мен ме е болял прещипан нерв точно под мъдреца и да, търсих спешен кабинет. През деня беше поносимо, в един момент стана непоносимо. Нима съм очаквала да стане така, не?!

Дори и при анонимната да не е имало такъв проблем, а да е получила паник атака, не съм получавала, но всички го описват, че се чувстват сякаш умират (изтръпнали крайници, сърцебиене и тн). Ако мъжът ми не е до мен, когато имам нужда от подкрепа, кой да бъде?

А и да кажеш през нощта оправдавате с липсата на сън, а през деня защо не е купил антибиотика, ами се е прибрал без него, седнал и си се наял спокойно два часа и чак тогава се сетил да търси денонощна аптека.

Ако ще за целия форум да съм глезла, бих очаквала от мъжа ми за него да не съм.

(Мнението ми е на базата на твърдениета на авторката, че по принцип търпи на болка и това не са ежемесечни състояния)

Това за мен е демонстриране на готовност да окаже помощ. Но с останалите си реакции е показал колко е готов да съчувства и помага. Аз се питам и нещо друго. Анонимната дали работи? И дали всъщност ако той работи, а тя си седи вкъщи, това не е основният проблем за недоволството му, а зъбобола само да е отключил негативните реакции. От прочетеното оставам с впечатлението, че той сякаш очаква повече активност от нейна страна по принцип. Ето, например като се е върнал с лекарствата веднага е започнал да се жалва колко е изморен и да я пита дали тя е отметнала някакви задачи.

Ако беше прочела преди да се ежиш, щеше да видиш, че кариера си има девойката.


Аз пък изобщо няма да занимавам други хора да ми купуват лекарства, когато сам мога да отида да си взема. Все пак става дума за зрели хора, които би трябвало да могат да си купят едни лекарства без особени затруднеиня нали?
От мухата слон... това е за мен.
Имал съм зверски болки в кръста след травма в залата. Станах лазейки, отидох до аптеката и си взех фастумгел. То и това си е до човек, някои се оправят сами, други скат друг да ги оправи

Анонимната се е чувствала зле, уплашила се е, не сме на нейно място, че с такава категоричност да казваме: "нищо ти няма, да ти извадят мъдрец не е болка за умиране". Доктор ли е мъжът ѝ, та знае, че нищо ѝ няма и е безпричинно ходенето до спешния център? Отношението му е обидно. Представям си мъжът ми да се уплаши, да го боли силно и да иска да го откарам до спешното, а аз да му се зъбя и да му обяснявам, че само ще ми губи времето, нищо му няма, сто пъти съм го питала какво да направя, а той нищо не искал, пък сега друго измислил. И причината да е, защото ми се ... спи. Тъпо е, откъдето и да го погледнеш.

Много точно мнение. И аз подозирам, че зад тези негови реакции и поведение стои нещо по-дълбоко. Загрижен за половинката си човек просто не би демонстрирал такова неглижиращо държание. Има някакъв елемент на реваншизъм и неприкрито нехайство, като че ли.

То в двойката единия трябва да остане с хладен ум в подобни ситуации. Че и ако двамата изпаднат в истерия и паника, хептен ще се овъртолят. Аз пък в подобни моменти разчитам именно моя половин да остане по-хладен и спокоен. Че аз съм си доста импулсивна понякога и може да изпусна къде е наистина границата.
А и мъжът ѝ не е бил безхаберен, а на моменти е проявил нетърпеливост (и за някои дразнещо спокойствие) и стана вече огромна проблемация.
Преди доста време имах проблеми с мъдреците, беше ми се подула цялата половина на главата, а окото затворено, че и бях бременна. Сто пъти за тези дни умирах, оживявах и всякакви страхотии. Знам тази болка как дълбае директно в мозъка. Ужасно е наистина. Лежах като куче, изтръпнала от болка няколко дни, защото ни антибиотик тогава исках да вземам, нито от най-силните обезболяващи. А точно тогава половинът развиваше нов бизнес и трябваше да е буквално денонощно там, за да следи какво става и да бачка съответно. Нито съм го закачала, нито съм очаквала да зареже всичко и да клечи до мен. Ами, и това мина, организмът се справи сам и отокът взе да минава след четвъртия-петия ден.
Съчувствие всички искаме да получаваме, подкрепа и грижа също. Но ги търсете в големите, стратегически моменти от живота. Ако тогава човекът се покрие или ви натири, значи наистина става страшно.

Вярно, че си падам блейка, ама чак пък да съм се ежила - не съм. Просто трудно бих упрекнала човек, който го боли нещо за разглезен.
Аз също съм лазила заради болки в кръста до аптеката. А пък ако имах такъв мрънлив мъж, дето да го чакам цял ден да ми купи хапове, щом толкоз две не видя, ще се метна на едно такси и ще си реша проблема сама.

Работя, получавам достатъчно, за да си покривам основните разходи, общите ни разходи и каквото ми душа иска, просто в момента съм в болничен до края на седмицата.

Тази сутрин, когато вече не можех да спя, станах и му направих кафе и закуска, понеже така и така не можех да спя. А след това отново си легнах, не ми каза нито дума, само ми хвърли телефона на леглото с думите "дръж, ако ми трябваш за нещо" и излезе...

Иначе пак казвам това се случва за трети път. Първият път беше в началото на връзката ни, когато бях оперирана от апендицит. Още не живеехме заедно и двамата бяхме в България, но в различни градове, близо един до друг. Обади ми се, но аз не можех да говоря и му върнах обаждането при първа възможност, обясних ситуацията. При което той ми казва, че нямало да може сега да дойде до града Х, защото е много зает, но иначе бил много загрижен.
След изписването ми разбрах, че неколкократно е бил в града при наши общи приятели на ядене и пиене. Но явно не е имал 10 мин. да дойде при мен..Както и да е, явно не съм му била особено важна.

Втория път беше преди 2 години.
Аз съм с хроничен цистит и всяка зима почти имам проблеми. Никога не съм му казвала, когато ме боли, не чувствам нужда за всяко главоболие, настинка или нещо подобно, да му съобщавам. Взимам си нещата, които знам, че ще ми помогнат, минава ми и дотам. Но тогава проблемът беше доста по-сериозен. Той не беше вкъщи, е няма такава болка, целия ми корем и нагоре по тялото. Отидох сама до болницата с колата (никъде не съм казала, че не шофирам по принцип, а че заради това, че не ми беше добре, не бях в състояние).

Приеха ме по спешност, защото цялото възпаление беше стигнало до бъбреците. Няма да навлизам в подробности за последвалите операции. Бях 3 седмици в болница, за които да ме пита как съм се обади веднъж и дойде два пъти да ми разказва сега какви гениални стратегии имал, за да ударят конкуренцията в земята. -_-

А сега това с мъдреца е третият път и мисля, че не би бил последен.

Другото нещо..като толкова му се спи и е изморен, защо не отива да спи, а стои до 3 да оправя компютър, който ще даде на майка си лятото, ако въобще има възможност. А после се изтъква моето състояние за невъзможността му да се наспи като основна причина.

И последно..понеже ми се натъртва вече няколко пъти, че той като ми предлага помощта си, аз трябва да я приема. Той ми предлагаше да ям от вечерята, която беше направил за себе си, е как да ям като не мога да ям твърди храни. Предлагаше ми и "топло чайче" при положение, че 20 пъти му казах, че не мога да пия горещи неща. Когато се съгласих да ям все пак и го помолих да смели присто в пасатора няколко неща, за да станат на пюре. Отговорът беше чакай сега, че тоя уиндоус не ми работи както искам, изчаках един час,  попита ме все още ли искам пюре, отговорих положително и той с огромно нежелание го приготви. Оттам нататък, като ми кажеше "мога ли да направя нещо?", му отговарях, че не може, с уточнението, че ако имам нужда от нещо, ще му кажа и той се съгласяваше и лепваше за компютъра. Е, няколко часа по-късно имах нужда от тази помощ, дали е била наложителна или не, преценям само аз, според състоянието си, въпросът е принципен тук.

Хладнокръвието за мен е много по-различно от поведението, което той е демонстрирал, репчене, тряскане на врати и тн, това освен до още повече стрес, не виждам с какво друго може да помогне.

Как да не е бил безхаберен, като вместо да ѝ купи антибиотик на връщане от работа, той си се прибира, наяжда си се за два часа и чак тогава се сеща да излезе да купи, предвид, че и той е шофьорът и ще отнеме 5 минути (предполагам). Толкова се е загрижил за нея, че вместо да отдели 5 минути, му е по-важно вечерята да не се забави.

За мен на този човек трудно може да се разчита, догодина ако имат дете, пак авторката ще е виновна, че бебето реве и не може да се наспи. Представям си какво ще е, като детето се разболее.

Ами не е вярно. самата авторка каза,  колко човечен е мъжа й, как все й угажда, как какво ли не.
Просто като Мрънка и вие 5 часа (и тя Няма висок праг на болка, повярвайте ми, само си представям какво ще стане като забременн, дано човекът остави преди това това мрънкало  ) и на него му избиват нервите,.
И  тя понеже не поискала по нормално време да иде на денонощен зъболекар, а поискала - видите ли в 3 през нощта. А то така или иначе няма денонощен зъболекар, ама....

Анонимна, имаш много сериозни проблеми с този човек, ама много сериозни, повярвай ми.

Дано наистина някой ден не се разболееш от нещо по-сериозно, че като гледам, няма да има кой една чаша вода да ти подаде.

Мен ако питаш, не те обича. Три пъти те предава, ще те предаде и в бъдеще. Помисли си добре дали ще му дадеш шанс или просто си намери по-добър мъж.

Ами, значи както и допусках - типичен работохолик. Толкова други важни неща има в професионален план, ти си тръгнала сега със здравословни проблеми да го занимаваш. Най-вероятно е възприел нежеланието ти да ядеш и пиеш неподходящи неща за каприз. Твърде разсеян е с други неща, за да вникне в проблема. И аз примерно, ако съм се лепнала на компютъра и се занимавам с нещо интересно, мога няколко пъти да ти предложа помощ от куртоазия и после да ти предложа някакво супер неадекватно решение на проблема, просто защото и толкова съм слушала какво ми говориш.

Е, добре, ти след случките с апандисита и цистита, очакваше, че ще стане изведнъж загрижен за мъдреца ли, честно? Тези ситуации с болниците са отвратителни, факт, но след тях би трябвало вече да си била наясно с какъв човек съжителстваш. Не знам какво да те посъветвам, похейтвай си малко да ти олекне и дано бързо да минава мъдреца!