И сме най-хубави и най-добри. Пък!
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 10 845
26 ян. 2018, 22:25 ч.
И сме най-хубави и най-добри. Пък!
Нищо не разбирате. Щом дамата казва, така ще да е.
Виж целия пост
И сме най-хубави и най-добри. Пък!
# 10 846
26 ян. 2018, 23:25 ч.
Аз ходя сама по лекари и зъболекари, но нямам съществени здравословни проблеми и мъжът ми не ми е необходим. Когато съм била много болна, с грип е идвал с мен. На ехографските прегледи по време на бременността не е идвал-но всичко е било ок-ако сме имали проблеми е щял да дойде. При тоя натоварен живот не знам хората са намират врем2 да ходят на всякъде заедно.
Виж целия пост
# 10 847
27 ян. 2018, 00:00 ч.
Зависи от характера на човека - аз много повече се притеснявам, ако съм с някой друг, отколкото сама. Но все пак има моменти, в които е необходимо да си с човек до себе си, ако се чувстваш зле. Мъжа ми някой път е идвал с мен, според мене, за да не избягам по пътя, тъй като много мразя да ходя по лекари.
За мъжа на Анонимната - честно казано много добре го разбирам. Мяуджести много добре го беше обяснила - когато се чувстваме безсилни пред дадена болест и не можем нищо да направим, от страх ставаме агресивни и ядосани. Има хора, които, макар и да не са лекари имат някакъв усет как да постъпят с болен човек, как да се грижат за него. На мен ми е много трудно, нямам никакъв усет, а и болен човек често капризничи. В такива моменти се чувствам много объркана, не знам как да реагирам, изпитвам ужас от лекари, така че го разбирам човека.
Виж целия пост
За мъжа на Анонимната - честно казано много добре го разбирам. Мяуджести много добре го беше обяснила - когато се чувстваме безсилни пред дадена болест и не можем нищо да направим, от страх ставаме агресивни и ядосани. Има хора, които, макар и да не са лекари имат някакъв усет как да постъпят с болен човек, как да се грижат за него. На мен ми е много трудно, нямам никакъв усет, а и болен човек често капризничи. В такива моменти се чувствам много объркана, не знам как да реагирам, изпитвам ужас от лекари, така че го разбирам човека.
# 10 848
27 ян. 2018, 09:15 ч.
Преди 8 години се наложи да ми извадят мъдрец, който беше отворен преди това. Кариесът беше стигнал до корена. Часът ми за хирург беше седмица след отварянето на зъба. Уикенда преди това, в 3 през нощта се събудих от ужасни болки и с един приятел ходихме да търсим денонощна аптека за антибиотик. Самото вадене не искам да си го спомням, рязане и разбиване на зъба в устата. Не можех да си кажа името след интервенцията и не спирах да рева. Тогавашният ми приятел беше с мен и хубаво, че беше да каже в аптеката какво ми трябва. 
Друг път сме търсили спешен кабинет посред нощ, защото както съм добре в 10 вечерта, започва едно главоболие, болка и накрая към 12-1 не можех да си кажа името.
Родих тази неделя, без упойка (освен за шиенето). Да болката е несравнима, но като продължителност е много по-кратка от приключението ми със зъбите... При всеки човек различни места му се отразяват по различен начин. Не може да кажа сега, щом не ме е боляло толкова много => всички, които твърдят обратното са лигли/лигльовци... Другите мъдреци ми ги извадиха цели, без са са отваряни за манипулация... Челюстта малко наболяваше, но нищо общо с вадене на отворения зъб.
Виж целия пост
Друг път сме търсили спешен кабинет посред нощ, защото както съм добре в 10 вечерта, започва едно главоболие, болка и накрая към 12-1 не можех да си кажа името.Родих тази неделя, без упойка (освен за шиенето). Да болката е несравнима, но като продължителност е много по-кратка от приключението ми със зъбите... При всеки човек различни места му се отразяват по различен начин. Не може да кажа сега, щом не ме е боляло толкова много => всички, които твърдят обратното са лигли/лигльовци... Другите мъдреци ми ги извадиха цели, без са са отваряни за манипулация... Челюстта малко наболяваше, но нищо общо с вадене на отворения зъб.
# 10 850
27 ян. 2018, 10:25 ч.
И четирите са ми извадени през годините без никаква болка и усложнения, така че при различните хора е различно.
Ако извадиш късмет да не са с хоризонтални и разперени корени, минава без да усетиш.
Виж целия пост
Боже, дано не ми се наложи да си вадя мъдреците 
...
...И четирите са ми извадени през годините без никаква болка и усложнения, така че при различните хора е различно.
Ако извадиш късмет да не са с хоризонтални и разперени корени, минава без да усетиш.
# 10 851
28 ян. 2018, 19:23 ч.
Ех, бе.... чак ме е яд, че нито мъдреци са ми вадили, нито нормално съм раждала. Като чета тук какви неща са преживели хората.....
Какви героини е родила Майка България, да им завидиш....
Виж целия пост
Какви героини е родила Майка България, да им завидиш....
# 10 852
29 ян. 2018, 07:45 ч.
Не са ми вадени мъдреците, раждах секцио. Обаче зъбите и операциите на зъби наистина са гадни и не са шега. Едно просто вадене на зъб може да стане грандиозна драма, ако се усложни или имаш дълбоки корени. Дано не разбирам за какво иде реч!
Обаче има много по-страшни неща, които могат да ти те случат. Имам две операции, и двете по спешност и дори не искам да си спомням. Аз за ММ и за най-близките се притеснявам повече ако стане нещо такова, за себе си не се притеснявам толкова. И да, когато бях много зле бях драматична, обаче когато човек не се чувства добре не ги мисли така нещата. Никога не знаеш какво можеш да преживееш, докато не ти се случи!
Виж целия пост
Обаче има много по-страшни неща, които могат да ти те случат. Имам две операции, и двете по спешност и дори не искам да си спомням. Аз за ММ и за най-близките се притеснявам повече ако стане нещо такова, за себе си не се притеснявам толкова. И да, когато бях много зле бях драматична, обаче когато човек не се чувства добре не ги мисли така нещата. Никога не знаеш какво можеш да преживееш, докато не ти се случи!
# 10 853
29 ян. 2018, 09:32 ч.
Ами не е лесно да се роди нормално, нали затова и толкова народ се скатава. Та подобни иронични забележки нито са забавни, нито са на място.
Виж целия пост
# 10 854
29 ян. 2018, 09:38 ч.
Не предизвиквай съдбата, че тя има голямо чувство за хумор. Докато си жива, във всеки един момент може да станеш "героиня". Та не се изхвърляй много.
Виж целия пост
Ех, бе.... чак ме е яд, че нито мъдреци са ми вадили, нито нормално съм раждала. Като чета тук какви неща са преживели хората.....
Какви героини е родила Майка България, да им завидиш....
Какви героини е родила Майка България, да им завидиш....
Не предизвиквай съдбата, че тя има голямо чувство за хумор. Докато си жива, във всеки един момент може да станеш "героиня". Та не се изхвърляй много.
# 10 855
29 ян. 2018, 09:46 ч.
След това раждане, което преживях, зъболекар трудно може да ме сплаши. Поне преодолях страха си от зъболекари.
И въпреки това пак нормално бих родила, мазохизъм ли, не знам.
Виж целия пост
И въпреки това пак нормално бих родила, мазохизъм ли, не знам.
# 10 856
29 ян. 2018, 09:59 ч.
Ми аз съм от героините с "три без упойка" (то не че някой се скъса да предлага упойка- просто нямаш особен избор), ама пак не ме кефят зъболекарите...
Виж целия пост
# 10 857
29 ян. 2018, 10:02 ч.
Аз пък виждам, че колкото повече болезнени преживявания имам, толкова по-трудно ги понасям, та не знам дали човек се калява като го накълцат повече пъти. По-скоро става обратното.
Виж целия пост
# 10 858
29 ян. 2018, 10:31 ч.
Естествено, нещата не са толкова черно-бели. "Дреболия" най-вероятно е в случаите, когато всичко е наред.
Обаче както 100 човека може да ги боли зъб след операция по различен начин, така и всяка бременност е различна. Понякога дори не става въпрос за емоционална съпричастност, ами не дай си Боже, за ситуации, при които има риск за бебето или трябва да се вземе някакво решение. Тогава ако мъжът ти не е до теб, не знам кога. Но ако същият ти чупи физиономии, докато се гърчиш от болка с презумпцията, че си "глезла", може и за собственото си бебе да остане толкова равнодушен.
Виж целия пост
Откога виждането на собственото си бебе и информацията за състоянието му е било ' глезотия/ дреболия , с която ще занимавам други хора'? Т.е. бащата е 'други хора' и няма място никъде по време на бремеността/ раждането и отглеждането по- късно?
Обаче както 100 човека може да ги боли зъб след операция по различен начин, така и всяка бременност е различна. Понякога дори не става въпрос за емоционална съпричастност, ами не дай си Боже, за ситуации, при които има риск за бебето или трябва да се вземе някакво решение. Тогава ако мъжът ти не е до теб, не знам кога. Но ако същият ти чупи физиономии, докато се гърчиш от болка с презумпцията, че си "глезла", може и за собственото си бебе да остане толкова равнодушен.
# 10 859
29 ян. 2018, 10:36 ч.
Ама продължавате гледам за болката от зъб...
Виж целия пост
Скрит текст:
Напълно се разби митът, натякван ми от поне 2 зъболекарки, при които съм ходил, че жените търпели повече на болка.
Зъбът в 99.9999% от случаите не е нито тежка манипулация, нито опасна. Нелепо е да се ходи през нощта за антибиотик - антибиотикът има забавено действие най-малкото, а също така няма никакво отношение към болката. Принципно го изписват профилактично след вадене на ретиниран мъдрец заедно с някакви успокоителни.
Не съм ходил със съпругата си да ѝ вадят зъбченцето, защото слава Богу не е лигла, която се страхува от бззззз машинки. Естествено, че е крайно неприятна цялата процедура, на всичкото отгоре човек дори не може да стисне зъби
Но съм бил на всеки преглед по време на бременността, вкл. съм ходил и сам поне няколко пъти до АГ кабинета да нося/взимам някакви документи (леле как нахейтиха задочно съпругата ми жените вътре, когато излязох да чакам отвън - явно си мислеха, че не чувам... "вече и мъжете си пращат тия" беше най-милото, което казаха). За мен съществената разлика между зъбче и раждане е, че при раждането могат да се объркат много повече неща, става дума за два живота, не за няколко дни болка (честно казано не съм чул за наблюдаван пациент да е починал от зъбче), също така на рутинните прегледи по време на бременността се дава важна медицинска информация, която е по-добре да слушат двама души, за да запомнят всичко. Примерно ако при биохимичен скрийнинг се окаже, че рискът за Даун е 1 на 200 и трябва да се реши дали да се направи амниоцентеза, която е инвазивна манипулация и рискът за аборт е също 1 на 200 - тогава жената сама ли трябва да вземе това решение без другият родител изобщо да е в час с тези неща, без да говорят, без морална подкрепа каквото и решение да се вземе?
При зъбчето няма сложни решения, не знам за ситуации, при които нечий живот да е въпрос на часове и правилно решение, не знам за сложни изследвания. Правиш снимка, ходиш на контролни прегледи, ако имаш инфекция, трябва да си много смотан наистина да не я забележиш (най-малкото ще вдигнеш температура). Ако някой корен е останал неизваден - ще се подуеш като футболна топка за отрицателно време. Не виждам нищо сложно или толкова опасно. Което отчасти обуславя и защо според мен не е нужно присъствието на парнтьора - нищо не може да се направи за болката. Моята съпруга е страдала и от болно гърло примерно - много я е боляло, ходеше през ден на доктор. Ами няма какво да се направи. Накупих ѝ каквото намерих за смучене, вкл. някакви хапчета с лидокаин изрових от нета (които не помогнаха изобщо) - продължи да я боли, докато не оздравя. Такъв е животът. Когато някой може да направи нещо за теб - естествено, че следва да го очаква човек. Но когато нищо не може да направи - да се чудиш как да му сговниш живота само за да не страдаш сам - не го разбирам, наистина. Тя си мрънка като я боли (помага ѝ да се чувства малко по-добре), но изобщо не е ставало въпрос дори да се влача с нея по доктори за подобно нещо. За закарването е отделен въпрос - аз я карам винаги, когато имам възможност, когато нямам - взима такси. Което принципно е можела да направи и анонимната, която започна темата, аз на нейно място това бих направил.
Ако човек има дете и него ли ще го мъкне заедно с "ММ" по спешните отделения, защото толкова го боли зъбчето, че не може да изчака няколко часа да почне работния ден?
Зъбът в 99.9999% от случаите не е нито тежка манипулация, нито опасна. Нелепо е да се ходи през нощта за антибиотик - антибиотикът има забавено действие най-малкото, а също така няма никакво отношение към болката. Принципно го изписват профилактично след вадене на ретиниран мъдрец заедно с някакви успокоителни.
Не съм ходил със съпругата си да ѝ вадят зъбченцето, защото слава Богу не е лигла, която се страхува от бззззз машинки. Естествено, че е крайно неприятна цялата процедура, на всичкото отгоре човек дори не може да стисне зъби
Но съм бил на всеки преглед по време на бременността, вкл. съм ходил и сам поне няколко пъти до АГ кабинета да нося/взимам някакви документи (леле как нахейтиха задочно съпругата ми жените вътре, когато излязох да чакам отвън - явно си мислеха, че не чувам... "вече и мъжете си пращат тия" беше най-милото, което казаха). За мен съществената разлика между зъбче и раждане е, че при раждането могат да се объркат много повече неща, става дума за два живота, не за няколко дни болка (честно казано не съм чул за наблюдаван пациент да е починал от зъбче), също така на рутинните прегледи по време на бременността се дава важна медицинска информация, която е по-добре да слушат двама души, за да запомнят всичко. Примерно ако при биохимичен скрийнинг се окаже, че рискът за Даун е 1 на 200 и трябва да се реши дали да се направи амниоцентеза, която е инвазивна манипулация и рискът за аборт е също 1 на 200 - тогава жената сама ли трябва да вземе това решение без другият родител изобщо да е в час с тези неща, без да говорят, без морална подкрепа каквото и решение да се вземе?
При зъбчето няма сложни решения, не знам за ситуации, при които нечий живот да е въпрос на часове и правилно решение, не знам за сложни изследвания. Правиш снимка, ходиш на контролни прегледи, ако имаш инфекция, трябва да си много смотан наистина да не я забележиш (най-малкото ще вдигнеш температура). Ако някой корен е останал неизваден - ще се подуеш като футболна топка за отрицателно време. Не виждам нищо сложно или толкова опасно. Което отчасти обуславя и защо според мен не е нужно присъствието на парнтьора - нищо не може да се направи за болката. Моята съпруга е страдала и от болно гърло примерно - много я е боляло, ходеше през ден на доктор. Ами няма какво да се направи. Накупих ѝ каквото намерих за смучене, вкл. някакви хапчета с лидокаин изрових от нета (които не помогнаха изобщо) - продължи да я боли, докато не оздравя. Такъв е животът. Когато някой може да направи нещо за теб - естествено, че следва да го очаква човек. Но когато нищо не може да направи - да се чудиш как да му сговниш живота само за да не страдаш сам - не го разбирам, наистина. Тя си мрънка като я боли (помага ѝ да се чувства малко по-добре), но изобщо не е ставало въпрос дори да се влача с нея по доктори за подобно нещо. За закарването е отделен въпрос - аз я карам винаги, когато имам възможност, когато нямам - взима такси. Което принципно е можела да направи и анонимната, която започна темата, аз на нейно място това бих направил.
Ако човек има дете и него ли ще го мъкне заедно с "ММ" по спешните отделения, защото толкова го боли зъбчето, че не може да изчака няколко часа да почне работния ден?
Препоръчани теми