?Въпроси всякакви за СО?

Абе не е точно така за къщата, един ремонт също има давност 10-ина години. Сега, за изплащането на частта вече е друго, там наистина не е трябвало тя да дава нещо. Трябваше още тогава да продадете и да вземете нещо ново. Къщата също остарява, и физически, и морално, наляли сте пари в не много качествен и ликвиден имот.

Но това вече е друг въпрос. Според мен при такова съжителство и такива отношения трябва ясни срокове за сватба или поне подпис.

Защо да е млада за подпис? Аз не мисля така. Авторката пък – още по-малко, предвид пуснатата тема.

Твърде млад може да си единствено за създаването на деца, които са огромна отговорност. За брак няма как да си твърде млад, понеже той, по същина, не променя нищо в отношенията между партньорите.

Млада е, разбира се. Струва ми се, че бракът за нея е някаква фикс-идея, още повече, че тя е започнала с мрънкането още от ученичка, доколкото схващам. След като е планирано първо да завършат, после еди-какво си, значи още от 17-годишна тя си е наумила сватба, та сватба.

Ако искаше деца, по бих била съгласна. Но те и деца не искат на този етап. Тогава за мен е млада, наистина, както и приятелят й и не са готови за тази стъпка.

Е, това не е точно мрънкане за брак, все пак са решили да са заедно и си е вид уважение да е официално. Има огромна разлика между това двама да решат да живеят без брак, все едно са в брак и двама млади хем да искат да са заедно, хем да почне това скатаване "да, ама друг път". Ако са решили, а те явно са решили, се прави официално.

Добре, Анонимна, разбрах:
Проблемът не е ДАЛИ, а КОГА.
След като това е основното ти притеснение, защо разчиташ само на приятеля си да определи? Малко непоследователно ми звучат действията ти, ще ме извиняваш. От една страна уж сте хора с модерни разбирания и нямате нищо против живеенето на семейни начала години наред, от друга страна се разчита на него като мъж да каже и да отсече. След като се налага да го подпитваш кога, значи може би моментът с падането на коляно и изненадата ще го пропуснете. Щом те вълнува толкова силно въпросът с  датата на  женитбата, а той не знае какво да каже, предложи му някакъв срок, дати, заведение, в което ще се проведе сватбата, църква за венчавка  и изобщо работете по въпроса и двамата. И без това вече хората се занимават с организацията на сватбите си поне 10-тина месеца предварително. При положение, че както се вижда, на теб ти е зор нещата да се случат по-бързо, бавно, спокойно и настойчиво тласкай нещата натам, излизайки с конкретни предложения. Все с някое ще се съгласи. Ако не се съгласи с никое от тях, значи...толкова му се жени на човека и така...Има и още нещо. Аз не знам с какви средства разполагате наистина, но сватба с 50-60 гости не е чак толкова малка и така или иначе има някои разходи, които и при 50, и при 200 души пак са си същите. Като започнете да действате по въпроса: да определите колко и кои ще са гостите, ще имате ли фото и видео, торти-морти, скъпи рокли итн, вече и на теб самата ще ти се изясни картинката с това колко разходи ще са ви нужни, дали са ви по джоба и за колко време ще можете да си набавите нужните средства. Останалото са общи приказки.

Ама излиза, че са го решили като са били на 17-18-19 години. Предполагам, че не момчето е повдигнало темата.

ХАХАХАХ това вече не само, че не е истина, ами си е откровена заблуда.
Човек, който иска деца, никога не е твърде млад. (стига да има що-годе нормални средства за отглеждането им.)

Слад като нямат никакви не чакащи отлагане обстоятелства (т.е. бебе на път), за какво е тогава цялото бързане? Заради едното тържество и рокля = социалното признание като женена двойка. Вместо да си поживеят още няколко години, да се решат на бебе...тогава и сватбата ще си дойде от само себе си.

Не е млада да налива пари в жилището му, но за подпис е млада... )))

И друго - той казва, че иска деца, но дали ще продължи да е съгласен, когато тя също узрее за идеята... Ако баща му е прав, че е нерешителен и инертен, нищо чудно да даде назад и за това.

Как да не са готови за брак, при положение че те вече n на брой години живеят като бракувани?!

Не само че не са млади за тази крачка, ами направо тръгват да попрезряват, ако, все пак, искат връзката им да се увенчае със сватба на някакъв етап. Ако просто са решили да си живуркат, докато се разделят, няма лошо да се носят по течението.

Четете каквото ви е удобно. На 17 не съм искала да се женя, но когато заживееш (20г) заедно с един човек смятам, че е съвсем нормално да се поинтересуваш в една посока ли гледате. Разбира се, че е обсъждано, макар и по детски, с розовите облачета отстрани, защото на 20 няма и как по друг начин да сме си го представяли.
Да, проблемът е не дали, а кога.
Нямам желание да съм бременна булка, нито причината за сватбата да е дете (чакано, планирано)
Обсъждали сме и в кой ресторант искаме да празнуваме, храм, често сме говорили, когато не беше на преден план, сега като че ли няма нищо по-належащо и изведнъж стана неудобна тема за разговор.
Аз не искам да му предплагам, защото ще бъде насила, смисъл той знае, че аз го искам, щом не прави крачката, значи има нещо на ум, въпросът е какво?

Яко си се оплела. Не си представяме дремуцане, представяме си, че си се бъхтала да му купиш къщурка, а той дори не иска да се ожените.

Като с промит мозък си. Ама това е нашият дом, разбираемо е първо него да осигурим, ала бала. Аз лично не те питах защо си вложила и не говоря за пари, питам защо той не е настоял общия ви дом да е на името на двамата, след като смята, че ще градите бъдеще? Зад всяко решение има причина за него. Чудя се каква е неговата. Как решихте заедно да направите точно така, а не иначе?

Дали даден човек е млад/стар за брак/дете, може само той самият да реши.Не някой друг.Това е чисто лично усещане...Един е готов за брак и на 20 години, друг и на 90 все още може да смята, че не е готов....

Ами питай го директно какво му е на ума. Нали си имате доверие и си говорите за всичко?

И в това булката да е бременна няма нищо срамно (освен за младоженеца, че първо е пробвал "фертилитета" на избраницата си). За нея няма нищо срамно, не го е крала това дете.