?Въпроси всякакви за СО?

Не съм съгласна Румцайс.Наемите в Сф са най- високи.Да наемеш стая( етаж) целогодишно ,в който и да е курорт или наоколо е доста по- евтино от Сф.
А това за липсата на постоянен ( сигурен доход е убийствено)
За какво планиране говорим изобщо? Очевидна е липсата на спестявания щом ще се прибягва до кредит за ремонт( но и това е непосилно)както се разбра.
И остава една гола липса на емпатия..

Като човек, който има много близък роднина с подобна характеристика, трябва да ти кажа, че хич не е гола. Ужасно е да се живее така, разрушава те като човек бавно и постепенно. Разбираш го чак когато успееш да се отдалечиш. Не съм сигурна, че физическото насилие е по-страшно.

Самата истина.

Така е, но ако се случва постепенно, явно търпиш и привикваш - много гадно. При мен се случи "от раз" и нямаше как да се търпи.

При теб става дума за съвсем различно нещо.. Емоции, нетърпимост, все да си черната, когато вече има друга жена. При нея е системен, бавен тормоз с години, който й изпива жизнените сили.
Това е и причината, поради която е толкова колеблива.

Свободната професия е на приливи и отливи. Няма гаранции за другия месец, още по-малко за другата година. Затова не смея да вземам кредити от порядъка на 10 000 лева. Съвсем отделен е въпросът, че с изплащането на подобен кредит наемът практически се обезсмисля. Жилището в София е обитаемо и мога да правя постепенно текущи ремонти, когато съм там, но не и да го предложа на пазара за наеми във вида, в който е.  Детето е излишно да го питам, изборът е очевиден. Не са документирани депресиите ми, но не смятам, че е било необходимо. Не съм пила лекарства, само съм имала желание да умра на мига в продължение на месеци. В последно време си изградих техники за справяне. На детето си в бъдеще мога да предложа всичко, което получава в момента, с изключение на настоящата му среда и постоянното общуване с бащата.

Аз още в началото попитах дали липсата на емпатия в брака може да се счита като основателна причина за развод, след като от моя гледна точка няма други съществени проблеми. Според повечето от взелите отношение е достатъчна причина, но ето че има и друго мнение. Честно казано, аз самата с години съм го споделяла. Просто в последно време, вероятно като страничен ефект от постоянните ми упражнения за постигане на емоционална стабилност и независимост, съжителството с такъв човек ми се струва все по-невъзможно. За развод започнах да мисля сериозно в последната година. Имам си свои хобита и интереси, имам приятелки, работата си, ангажиментите с децата, но това някак не компенсира другото. Съзнавам, че самотата ми няма да свърши с развода, но по някаква причина не е същото, както като не съжителстваш с източника на самотата. Разбирала съм го през периодите, в които съм се отсъствала от дома си по служебни причини. Може би е разглезеност, не знам...

Защо е необходимо да живееш в стая, когато имаш апартамент в София и къща някъде си.
За заема, ами зависи какъв апартамент ще ремонтира човек и какъв ремонт ще прави. Ако си свикнал на определен стандарт на живот и не е ситуацията непоносима, не е и необходимо да падаш под стандарта си рязко.

Имам приятелка работеща на хонорар, един месец взима 800 лв., а на следващия 4 000 лв.
Успява да си разпределидоходите и да води приличен живот, без да може да се закълне какъв ще и е хонорара следващия месец.

Случая много ми напомня на една моя позната, която живее далеч. Но случая е направо идентичен.  Там мъжът не е сляп, но има много тежък друг здравословен проблем. Той се държи ужасно с жена си, която е най-милата и добра жена - буквално. Дори й е казвал в прав текст, че той е "наказан" без вина, а тя е здрава и права...колко е несправедливо това, защото тя била проста, глупава, тъпа...а той е велик и винаги прав. Бракът им е 30+ години вече. Вместо да й е благодарен до гроб, че го гледа възможно най-грижовно, той я обижда, кара й се за супер дреболии. Жената го гледа,, върши всичко вкъщи, реве тайно и казва, че животът й е заминал. Но не мисли да го напуска изобщо, въпреки големите и изгледани деца.

И аз съм го забелязала това, че някои хора с увреждания с годините се превръщат в много злобни хорица и се държат ужасно с близките си. Сякаш им завиждат и отмъщават затова, че са здрави...

Бианка, защо твоята позната не иска да го напусне?

Сега ще мина да изтрия постовете си, защото наистина споделих твърде много лични подробности.

_Bianka__, много ми е мъчно за твоята позната. Може би има финансова зависимост или просто е толкова счупена, че не вярва, че някой друг би живял с нея?

Ако живеят в Бояна, Драгалевци,  Симеоново, там практически всички жилища са къщи и се съмнявам нещо различно от луксозна къща с наем 3-4000 евро за чужденци, да се предлага. За покупка пък - съвсем.

Аз с теб не съм съгласна.
Свободната професия има специфика, която не се разбира от тези, които взимат аванс и заплата на трудов договор.
И дава възможност да си разпределяш постъпленията, да насочваш по- големи суми за определени неща.
Не е за всеки.
Авторката писа, че мъжът ѝ от 9 години е напълно сляп и получава пенсия, а тя издържа семейството и децата, като голямото учи зад граница.
Как очакваш и спестени пари за основен ремонт на апартамент да има, не знам?

Последното изречение не се наемам да коментирам.

Жената няма никаква финансова зависимост. Тя изкарва парите вкъщи, работата й е хубава, той отдавна е само на инвалидна пенсия. Просто тя е такъв човек, че това не й минава и през ум. С него е от 15 годишна - цял живот. Той без нея е загубен - няма как един хляб да си купи, дето се вика, защото е затруднен чисто физически. Но той командва, тя се свива и търпи и върши всичко. Плаче си и продължава. Хората сме различни... Тя просто казва - такъв ми е бил късмета.

Ето, на това се казва, да се пренесеш в жертва абсолютно напразно и безсмислено.

И ако случайно помислиш за себе си, да те питат къде ти е емпатията..........