?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 16 200
Анонимна, естествено, че не ти вярва.
Ти продължаваш да спиш с него. Аз ако не понасям някого, няма как да правя секс с него.
Седиш си там, чистиш, оправяш къщата, че и него и мрънкотиш. Ще те вземе насериозно наистина като се изнесеш.
Виж целия пост
# 16 201
Elenna, както винаги, много терапевтично гледаш на въпроса, а животът си върви, не чака да се терапевтираш. Емоциите и наративите сами се нагласят, като се действа - анализът е хубаво нещо, ама в случая работата е ясна, какво да му анализираш...

Може и така да е. Просто не мога да се сетя за случай от моя житейски и професионален опит, в който дългогодишен, сложен, многопластов проблем, особено пък като има замесена поне една още друга страна се решава за питащия от анонимни потребители в публичен форум за 2-3 дни, които изведнъж предлагат крайното, кристално ясно решение, за което той/тя досега не се е сетил(а) някакси. Възможно е и да има такива случаи, не смея да съм категорична, може да споделят хората пишещи редовно за подобни техни консултантски успехи.

За мен от най-голяма полза и най-продуктивно е да се предложат на човека малко подкрепа, евентуално насърчаване да анализира проблема от нов ъгъл и може би насочване и информация към по-специализирани ресурси и специалисти, към които да се обърне.

Отчитам, че това противоречи на разбирането ти, че имаш готови рецепти за всички проблеми и знаеш точно какво да направи всеки появил се с нов проблем, на се-кун-да-та. Аз за собствения си живот нямам такава категоричност, камо ли за чуждите.

В конретния случай, на мен поне работата не ми е никак ясна, самата Анонимна има комплексни и вътрешно противоречащи си излагания на казуса, действия несъвместими с някои от описаните емоции и в крайна сметка, тя просто пише неща, защото така и идват на момента, под афект на дневните събития и в резултат от дълго и сложно мислене. Нормално е да са мега заплетени и объркани, разбира се. Но аз не бих казала, че цялата работа ми е ясна.
Виж целия пост
# 16 202
Всъщност тия проблеми нямат решение - нито теоретично, нито терапевтично.

Но при всеки проблем може да се направи нещо, при това кристално ясно и категорично. Общо взето планът в живота е "прави нещо", или "изчакай и не прави нищо". Решенията си идват сами, или минаваш в следващата фаза, или на следващото ниво и проблемът престава да е проблем.

Няма нужда да го решаваш директно, да го терапевтираш и анализираш.

Тайната е, че решение няма. Но ако правиш неща, ще се случат събития и мисли, които ще са близко до нещо като решение.
Виж целия пост
# 16 203
Тук просто си запазвам правото да не съм съгласна. Аз съм на приципа, който даже не знам как е в превод, че the unexamined life is not worth living. Всеки си има собствено виждане и разбиране за това дали е нужно да се анализират нещата или просто се действа/чака. Освен това, не смятам, че анализът е в противовес на нито едно от тези две неща или ги изключва.
Виж целия пост
# 16 204
Да обмисляш и да действаш по най- успешния начин са 2 различни неща.Абсурд , то ако и беше всичко на 6 нямаше да се чуди. Умишлено пропускаш разнебитения апартамент, който дори не става за под наем, липсата на средства за неотлож.ремонт, носталгията по сегашния квартал и невъзможността да остане в него; притесненията покрай у- ще, куче, дете с епи..и несигурен доход.
Мечтите са едно - реалността друго.


Не, нищо не пропускам.
Това са трудности, с които здрав, прав и работещ човек може да се справи.

Ти ги изброяваш като непреодолими пречки, за да не смее тя да промени нещо, а да остане и да продължи да бъде мачкана само защото той е сляп и трябвало на нея да ѝ е жал.

Как ти умишлено пропускаш отвратителното му държание години наред и с какво сърце решаваш, че тя трябва да продължи да търпи, защото видиш ли, щом досега го е правила, просто е длъжна!?
Виж целия пост
# 16 205
Да, ясен е тоя принцип, но има го и принципа на "мълчаливата преценка" - в живота доста неща се отработват без обговаряне, дори по-добре. Говоренето често разпилява силите. Как беше казано - "the native hue of resolution is sicklied o'er with the pale cast of thought..."

Та не е лошо да познаваш себе си, но това не значи, че не може да имаш зони, които не подлежат на описание и теоретизиране. Просто действие и после се вижда как изглеждат нещата. Може да анализираш, ама после. Но със сигурност ще си на нови позиции и част от старите проблеми няма да ги има.

Само с анализ рядко се решават проблеми.
Виж целия пост
# 16 206
Определено анализът сам по себе си не може да реши проблем. За сметка на това необмислени действия, в резултат от афектиране и самосугестиране, но не и истинско възприятие на това какво и защо се прави и цели с тях могат да имат откровено негативни последствия. Отделно, не е нужно с никой да говори, ако не желае. Оставя впечатление на много умен човек, може сама да си намери метод и ресурси за това как да си структурира мисълта и процесът на достигане на решение.

Това обаче е едно умение, което за съжаление, не е заложено в нито един учебен план до момента в масовите училища, дори и под формата на умения за аргументиран анализ, камо ли самоанализ. А да не говорим, че масово българските терапевти и те се изживяват като извор на крайните решения за човешките съдби или губят времето на хората с някакви откровени простотии с цел да им взимат парите. Всъщност, ако Анонимна вече не го е направила, може да започне с някоя добра книга по въпроса.
Виж целия пост
# 16 207
А аз смятам, че говорим за и със жена, която има доста трезва преценка и за ситуацията и за себе си и и е нужно не решение, което да и дадем, защото тя си го има, а ананимното споделяне на товара и отдушник, който да разтовари натрупаното напрежение. Един вид терапия.
Сори за дългото изречение.
Ние тук няма да оправим живота и и да и разрещим проблемите, нито ще оправим характера на мъжа и, но писането ще направи нуждата от решение истинска и съответно, някакъв вид решение задължително.
Тук сме роднините и близките, които не трябва да бъдат натоварвони или пък ще реагират неадекватно.
Един месец, даже два няма да втежнят проблема, предполагам. Дай си времето, което ти е необходимо и действай. Независимо в коя  посока.
Виж целия пост
# 16 208
Ще си позволя да повторя нещо вече написано по-горе - за емоционалното "оттегляне". Дистанцирай се. Спри да го виждаш, чуваш, усещаш, да му реагираш. Гневът е емоция, но все пак е емоция, която означава, че все още имаш чувства, а той подсъзнателно усеща и експлоатира това.
Виж целия пост
# 16 209
Чета и не вярвам на очите си.
Тази жена е подложена на психически тормоз- ни повече, ни по- малко.
Обиждана и незачитана, дори и пред детето си.
9 години търпи, издържа семейството, гледа децата.
И вие я карате да си прави самоанализи, да се дистанцира от мъжа си, но пак там- при него.
Да го праща насила на занимания при слепите, че да не ѝ досаждал и да му доведяла вкъщи психолог, че да нямало къде да мърда.

И всичко това, само за да реши, дали може да продължи така?
Ами, тя е разбрала, че не може и не иска.
Дала е и срок от 1 година на мъжа си да вникне в проблема и да вземе решение- всъщност и за двамата.

Защо сега никой не казва "бягай с 200", както сте го правили при толкова други случаи?
Виж целия пост
# 16 210
Аз - защото не ми звучи като човек, който ще побягне с 200. Няма смисъл да даваш неприложими съвети, поне според мен.
Но със сигурност съветвам да се махне от човека, дали в София или него да си го натовари за при мама, все тая, да се раздели с него.
Виж целия пост
# 16 211
Аз не давам такъв съвет, защото смятам, че тя е решила и ще се махне. И изобщо не мисля, че ще им се получи живеене под един покрив, но разделени, нито пък смятам, че този срок и ултиматум ще имат някакъв положителен ефект.
Виж целия пост
# 16 212
Мисля, че авторката е много вероятно да не се раздели с мъжа си.
Виж целия пост
# 16 213
Защо сега никой не казва "бягай с 200", както сте го правили при толкова други случаи?
А де..
Щото май е по- лесно да си контра. Ако дойде човек с готов и формулиран проблем, от който произлизат все гадости, се нищи, докато не се измисли ооравдание на всички кофти неща. Ако пише някоя, която е очевидно,че няма да се раздели- бягай с 200. Laughing
Виж целия пост
# 16 214
Аз не й го казвам, понеже според мен тя не иска раздяла, а мъжът й да се промени. Като го изчака още 10 години, за какво да се разделят?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия