?Въпроси всякакви за СО?

След един определен момент, като поотраснат децата, вече няма толкова голямо значение това. Родителите ми години наред си имаха приятели, които или са сами, или са разведени и всеки със своите проблеми. Това не е пречило на приятелството им.
Аз също имам необвързани приятелки, които по никакъв начин не ме товарят. Даже тези със семействата и връзките доста по-често се случва да се оплакват за нещо. И аз съм споделяла и съм ревала на рамото на приятелки, някои от които дори са и нямали нужния опит да ми дават съвети. Но сме се изслушвали една-друга.
В случая на Анонимна, проблемът идва по-скоро от това, че тя много иска да помогне на приятелката си да е добре, според своите си представи. Приятелката се чувства свободна да споделя. Но явно са доста различни като характери, светоглед, темперамент. Та, Анонимна иска да помага, а приятелката всъщност по-скоро иска да си го излее пред нея. Тя не търси реална помощ, а просто някой, който да я изслуша. Да - това може да бъде доста досадно и натоварващо, когато мрънкането не спира или се намират нови поводи за мрънкане. Но, ако са наистина добри приятелки, Анонимна би могла малко да разтърси "вампирката" и да й каже да се стегне, вместо да бърза да реже. Може пък да има ефект. Другият вариант е наистина да се поотдръпне и приятелката сама в един момент се пребори с демоните в себе си, като види, че само с оплаквания пред съчувстващи й хора няма да се оправят нещата и да се появи след време по-щастлива, доволна и споделяща приятни неща.
Ако наистина има силно приятелство между тези две жени, не бързам да предлагам такова пълно скъсване на отношенията. Все би могло да се разберат, ако имат желание. А и, да не звучи като заплаха, но понякога палачинката се обръща. Животът не винаги е цветя и рози. Някой ден Анонимна може да има нужда от изслушване, да й се е насъбрало много и да иска да сподели с приятелка и тази жена да се окаже насреща. Всъщност за толкова години, Анонимна все е имала моменти, в които не се чувства добре и е споделяла с въпросната персона. Тя как се е държала в такива моменти? Изслушвала ли е? Помагала ли е със свети? Или се е покривала?

Аз наскоро съзнателно игнорирах напълно моя позната, която ми действаше отровно дори и на чисто подсъзнателно ниво вече. Просто в един момент, каквото и да кажеше, започвах да се чувствам много зле в нейно присъствие. Но там си имаше дълга предистория с изцепки , които като станаха прекалено много, се убедих, че отношенията между нас не са дотам приятелски, че да ми се иска да задържа тази жена в живота си.

Почти всичките ми приятелки НЯМАТ деца, та както казах това изобщо не е пречка за дружба между хората. Но, ако някоя от тях ме ползваше за кошче за душевни отпадъци, без изобщо да попита как съм аз, как е детето ми, мисля че щеше да е логично, че нямаше да съм във възторг от срещите ни. То това е приятелството - как си ти, как съм аз, как са близките ни. То в случая различния лайфстайл е важен и определящ. И аз не давам съвет за скъсване на приятелството, но не защото Анонимната утре може да има нужда от енергийния вампир, а първо защото крайности не са ми по-вкуса и ги смятам за незрели и второ, приятелката може да се освести след време и да общуването с нея да стане отново приятно. Та затова най-добре е всеки да си гледа живота, по-малко чатове, телефонни разговори, срещи и това е.

тва ли било приятелството.. здрасти и как си

По-добре е от аз, аз, аз.. баси скапания свят.

Всъщност да, това е приятелството, само че в началото на едно приятелство това изречение е, така да се каже, девствено и лишено от смисъл, а с годините се пълни с толкова много съдържание, случки, емоции, че става квинтесенцията на всичко. Така че за мен наистина приятелството е "здрасти, как си"

истинските приятелите могат да си кажат 'стига с тва аз бе' и да си останат приятели

Всъщност в един разговор, особено между хора, които се познават от 16 години, е много важно да присъства "как си".

или пък усещаш човека как е и без думи защото сте приятели от 16 години

Именно. Някои хора точно тези въпроси толкова дежурно ги задават, че все едно нищо не са те питали.
Приятелката на Анонимна няма и нужният житейски опит, за да се изказва особено вещо по въпросите с децата. Предполагам, че ако все пак подхванат разговор за детето, Анонимна пак ще се окаже подразнена, че приятелката не е особено адекватна по темата. Щото нали...като не е бърсала сама наакани дупета, като не е будувала цяла нощ заради ревящо бебе, по-добре да си затваря устата.
Една от най-добрите ми приятелки наскоро роди. В 6-ти месец! Ами не е като да не сме се интересували и притеснявали за нея и бебето с другите дружки от нашата групичка, но тя в един момент сама си даде да разберем, че много не й се говори за притесненията, свързани с това и че повече ще се натовари, отколкото разтовари да ни разказва надълго и широко. Просто нямаше как да помогнем само с голи приказки, като не ни е минало през главата подобно нещо.

В конкретната ситуация с Анонимната и обучението на приятелката, което е отказала, мисля, че Анонимна има пълното право да й се ядоса и да й покаже, че се е ядосала. Добрите приятели умеят да си показват тези неща без да си развалят приятелството.

Ами някои хора просто не са добри приятели. И до едно време с много компромиси дружбата върви, обаче идва момент, когато даващия решава, че вече няма време и нерви.

йес

тва не е приятелство а интерес

Кое е интерес, да правиш компромиси за някой ли? Хич те няма..

компромис и да приемаш лошите качества на приятелите ти са различни неща. хората склонни на компромис толко често като анонимната могат само да имат интерес иначе кво друго да ги задържа при такива хора

Не.
Отдалечих се от подобна приятелка "енергиен вампир" постепенно.Отказвах да се видим под най-различни предлози...докато сведох срещите ни до веднъж годишно или по-рядко.
Любимата й тема за разговори-болести, лекарства, доктори, болници и подобни.А аз мразя от дън душа точно това....ако никога не видя и не чуя за гореизброеното, по-щастлива няма да има от мен на света.
При "милионите" ми молби да сменим темата и да не говорим САМО за горното, нищо, глас в пустиня.
Е, щом е така, и аз така.