?Въпроси всякакви за СО?

Анонимна, един малко странен въпрос, способна ли си да теглиш чоп по ситуацията и да го изпълниш? Нямам задни мисли, само питам. Благодаря.

Определено не.
Защо?

Е, това е. Това е моторчето. Егото. Да се докаже, че е била права. Че е много трудно да се гледа детето, че е по-активна от инертния си мъж, че може без него и повече от него, че ги разбира повече нещата и знае как да живее весело, не като някакъв хамстер ...

Разбирам агресивното желание на изоставен човек, да се докаже, но има далеч по здравословни начини. И като се докаже, какво следва? Коя е следващата авантюра?

Бъдещото време е всъщност наистина най-прекрасния показател за всичко. Единственото гадно нещо с него е, че не ни е гарантирано дали го имаме, за разлика от сегашната минута, когато детето ни е малко, младостта ни е в разцвета си и проблемите са, без да ги подценявам, тривиални, нормални житейски обстоятелства: кофти брак, задънена работа. Сегашната минута и потенциалите в нея са безкрайно по-ценни от всичко, криещо се в бъдещето, защото нея а имаме, а то е въпрос на лотариен прицип. По-случаен и несправедлив и от зелените карти.

И едно друго адски гадно качество има времето. Като мине, не се връща. Това ми се струва, че би трябвало да си го научила вече, но може пък в Америка да го осъзнаеш. Човек тук добре си нарежда важните неща след известно време.

elenna, може би си се поотдалечила от нашенските разбирания. В България доста работодатели считат, че ти правят услуга само защото са те наели.
В интерес на истината - нямаме много възможности да сме гъвкави по отношение на заетостта и изкарването на пари. Не зная дали защото пазарът е малък или просто няма кой да ти плати за нещо, което ще си свърши и сам, макар и по-зле.
Анонимната съди по своите разбирания, придобити тук, където все още живее. Това са културни различия, които ще се заличат, ако трайно се премести там. Чак ме учудва, предвид масата тарикати тук, които са на принципа "ИмАл си пари - дал си"

Не са само български феномен тези работодатели. Ако човек не си знае себестойността и не знае кой е, какъв е, и за какво се бори, спокойно попада на такива работодатели където и да иде.

Но Анонимна уж казва, че е печена, кариеристката машина-егоист на която всичко и е ясно, тъпче деца, тъпче мъж без ресурси, който и диша праха, 3 години опит с австралийка, печеливши схеми, търсен кадър на два континента, хем се държи и говори като стажантката, чието професионално бъдеще зависи от това дали шефа е на кеф и дали ще и даде да забременее/вземе болничен и кога и с колко най-после ще се сети да и вдигне заплатата и да спре да я осигурява на минимума, ако и това прави. С идеята, че тоя стаж ще я изстреля някъде в орбитата на великите.

Заличаването на тоя манталитет е задължително да почне преди и да си помисли за тръгване нанякъде. Може да пробва новите умения за самооценка и преговори в София, има терен.

Пресилваш нещата. Някъде да съм споменала, че съм търсен кадър? На няколко пъти хиперболизирате и ми слагате думи в устата, които не съм казала.
Елена, за много неща си правя за тамошната реалност, но преценката ти спрямо мен е доста неправилна.

Ами ти сама го каза. Сега да търся да те цитирам ли? Каза, че не отиваш да "мишкуваш", имаш специални умения, цени те, иска те много австралийката, в България имаш много хубава работа дето те оставя да пускаш неплатени бол по неизвестни причини за да не те загуби, имаш ресурси повече от мъжа ти. Кажи, това СВ пасва ли на "плащам си, за да съм нелегална"?

Казах, че не бих останала дългосрочно там нелегална и да мишкувам.
Това за СВто не го разбрах.
Отпуската не е по желание на работодателя, КТ ми дава такава вратичка.

Човек, не знам, сигурно живеем на съвсем различни планети. На моята, дори един ден нелегална работа на другия край на света, далеч от детето ми, значи че съм стигнала някакво крайно житейско отчаяние, нямам варианти, нямам надежда нещо да се оправи. Това не е някаква детска игра, а сериозен риск. Не стига това, ами и плащаш пари в кеш за него. А това никак не се вписва в образа, който досега изгражда.

Свършиха ли фирмите в София? В тази като няма растеж, другаде няма ли? Няма ли какво повече да научиш, да се лизензираш? Нещо, каквото и да било друго, което да ти хрумва като вариант да си оправиш живота освен да изпаднеш на нивото на човек, който да живее в сянката на закона?

Анонимна, щом не си склонна да теглиш чоп, значи един от двата варианта тежи повече. Кой е той? Отговоеи за себе си и действай. Ако вариантите бяха равнопоставени, щеше да си склонна провидението да реши.

Споменах и преди, че съм "за". Единственото, което мен би ме спряло е притискането "сега, веднага и без друг шанс". Това не е вярно, имай го предвид. Стремежите и сбъдването на мечтите, рядко имат краен срок.

Това с чопа се използва от терапевтите и по друг начин. Хвърляш чоп и после се питаш: радост ли изпитах от това, което се падна или тревога? Облегчено ли въздъхнах, че не е другия вариант. Но това са трикове, повърхностни, да провокират мислене. Анонимна за момента, макар да будува по цели нощи, е толкова обременена от несигурности, комплекси и гонене на гарваново злато, че не може да мисли реално и всичко и бледнее като стойност и цена пред австралийката с визата. Мъж, дете, работа, дом, родители: никой не я разбира, не и на нивото, нея я зоват новите големи хоризонти. Аз се опитвам да я провокирам да види, че нито са хоризонти, нито даже са приемливи за човек, на нейното ниво.

Да си сложи истинска цена и да си определи мечти според стойността и. Ако себеоценката и е по-ниска дори 820 долара, които някой работодател да и даде за билет, ами да, мечтата е съизмерима.

Анонимната, имаш ли наистина близки хора/приятели в САЩ, които да са ти споделяли как живият..... не онези със снимките във фейса от бригадата?
Съвсем съм добронамерена, но ми се струва, че имаш сериозни илюзии за възможностите там. Не хамстер ще си ами направо три хамстера......  не те викат като специалист, нямаш работна виза.... за какъв точно лост говориш
 

Явно само с австралийката се чувства желана, нужна, оценена и търсена. А мъжа, семейството, та дори и детето не и дават това /измамно/ усещане. То за това и я е вербувала австралийката, защото е готова, топла за манипулация.

Еленна, съвсем умишлено избягвам да ти отговарям. Макар да споменах накратко как звучиш и какво мисля за твоето настояване, прикрито зад съвети или провокации. Но ти продължаваш, подозирам, дори без да разбираш до каква степен си си ограничила мирогледа. Не те нападам, обвинявам или нещо друго негативно, само казвам как ми звучиш, а то е притискащо, до степен на репресия.

Хората имат право да грешат, за да израстват. Имат право да рискуват неоправдано и да сърбат попарата или да берат плодовете. Хората имат право да избират, дали да си счупят главата или не, а ние не знаем, дали ще я счупят. Животът е превратен, сама го знаеш. Имат право да опитват, след определена възраст и придобит СОБСТВЕН опит, частично започват да се учат от опита на другите. Няма нищо по-убедително от собствените ни преживявания и болки. Откъде си наясно, че тази раздяла с детето или това преживяване е само в материален контекст, с оглед нейното бъдеще? Ами може любовта да я чака там, може да си счупи крак на летището, може, може. Защо си позволяваш да рисуваш сценарии за нечий чужд живот? Предполагам, че го правиш несъзнателно, но за мен е именно това. Ето, провокирам те да помислиш.

За България, мисля че си изгубила трезвата си преценка за родината. Тук държавата го играе в сянката на закона. Държавата! В момента има протест на майките на деца с увреждания, как ти звучи това? Протестират, защото не им стигат кинти, а държавата не иска да им ги даде. Това е само еманация на фактическото състояние в държавата.
Най-големият чужд инвеститор са българите в чужбина с изпратените от тях кървави пари - 4 милиарда. Преките чужди инвестии за последната година са 100+ милиона евро. Това е колкото на-скъпият диамант в света Камиче, както казваше баба ми.
Социална държава, казваш. Знаеш ли колко е прагът на бедност в родината? Не знаеш вероятно, ще ти кажа - 40 лв месечно на човек, не трябва да имаш семейство и роднини по права линия. Как ти се струва.

Нормалните хора тук са в режим "робство" в момента. Оцеляват тук-таме не виждайки, тук-там реагирайки, чат-пат възмутени, "мисли глобално, действай локално". Ходят няколко пъти в година в чужбина, за да поддържат нормалност. Четат чужда преса, слушат чужди новини, щото тук и това няма.
Заместник-министър на науката издаде книга за уринотерапия и да си мажем ушите с урина всяка сутрин по някакви меридиани, които минавали от там.

Знаеш ли, че съм принудена да оставям детето си вкъщи по една седмица в месеца, за да наваксва месечния материал от училище? Щото училище няма. Смениха се пет учителя за една година.
Умря дете в столично училище, след удар от съученик. Учителите пишат отворено писмо в подкрепа на директора. Никакви последващи  мерки, всичко е мед и слънце.

Да не продължавам, че ще трябва да пиша до утре.

Хората искат да се спасят от България и са прави, дори поемайки по-големи рискове, отколкото за теб са допустими.