?Въпроси всякакви за СО?

Само че тя е ходила преди години, без дете, на бригада и когато обстановката е била коренно различна от тази в момента. На мене еленна никак не ми звучи като спираща, по-скоро мотивира авторката да си реши проблема със статута и да замине легално. Което е, меко казано, разумно.
Статутът на Еленна в Америка няма общо с този на Анонимната по никакъв параграф - учила е там, работила е там, женена е за местен.

Това е първият случай, в който смятам, че мъжът не е от онези мекотели, топлещи дивана. Просто след като има дете, е осъзнал, че животът му може не може да е същата авантюра, на която ти слагаш етикет "живец". Проследих казуса и за мен това не е живец, а точно авантюризъм и нехайство при положение, че има намесено дете.
Детето ти може да не помни (макар че надали), но се чудя ти как ще издържиш и ще работиш пълноценно.

Хора, всеки има право да си троши главата, ако ще. Животът си е нейн.

Назад писа още една съфорумка, която живее там от бая време, не видях чак толкова да се втелява. Каза си мнението жената и толкоз.

Ами то няма как да е едно и също никога. Дори и сега пак да няма дете, пак ще е различно. Сравнявайки ситуациите никога нищо не бихме правили.
Относно нелегалната работа – не знам какво ще работи, може би ако чисти къщи, надали ще се вижда с много хора. А и не зависи ли в коя част, щат в САЩ се намира? Не я ли задължава работната виза да е там през цялото време на визата? За колко време  е минималната работна виза?

Идете семейно, мъжът ти да си хване квартира на 3 минути от вашата и си я карайте както досега

Изобщо не вярвам, че властите там успяват да правят чак такива щателни проверки. Що тогава има толкова нелегални?

С което не казвам, че е ок да работи на черно. Винаги е по-добре да си опечеш работата предварително.

Мен би ме притеснявало повече откъсването от детето и реалната вероятност бащата да си го вземе официално. После ходи доказвай колко го обичаш, като се извъртят нещата.

3 месеца да се оглеждаш през рамо и да трепериш ще те хванат ли няма ли да те хванат. Да рискуваш да ти се изсипе един чувал неприятности, ако те спипат - дори само това би ме накарало да ударя чертата. Ако пък населеното място, където отива е малко веднага ще се набие в очите на местните и шанса това да се случи се увеличава рязко, макар че уж американците не са такива "порти" както европейците.
Навила си е на пръста, да върви и да си пробва късмета. Детето има кой да го гледа, то до Америка няма да стигне, бащата няма да го допусне, така че детето няма да пострада.

На мен пък ми изглежда работата в САЩ като бягство от проблемите тук с развода. Самата анонимна каза, че се надява заминаването за САЩ да спре развода. А защо тя самата не направи нещо по въпроса тук, ако наистина иска да остане с мъжа си? И дали нейните действия и обвинения, че мъжа лежи на дивана и изкарва по-малко пари не са довели до отдалечаването с мъжа й? Самия факт, че пише въпросите си в Семейни отношения касае точно тези отношения, защото иначе проблемът с детето е решен в нейната глава - тя е на мнение, че това няма да окаже достатъчно влияние върху детето, но това пак е спорно според мен. Зависи от психиката и емоционалността на детето. И аз смятам, че мнението на elenna е съответстващо на историята и че я предупреждава за подводните камъни, а пък анонимната ако си е решила да пътува - да пътува. Някакво мнение във форум ли ще я спре? Но ако мненията тук я колебаят и й дават други доводи, които я разколебават - тогава да помисли добре. На мен ми се струва това пътуване освен като бягство от реалността, като опит за доказване (вижте колко съм добра аз, за разлика от мъжа си - правя пари и кариера съвсем сама и то в Америка), но недобре обмислен и авантюра.

А, не, никого не спирам. Басила е права, всеки е свободен да си сго*ни сам нещата както си поиска
И не, тук не е адът на земята. Много е хубаво даже. Просто не знам място, освен ла-ла-ланд, където животът със семейство и ангажименти не е като на хамстер в колело, поне докато децата са малки. И за двама, колелото се върти, само малко по-леко и има кой да те побута и теб ако се умориш. Е, може би и в бг-мамма има такъв живот като на кино, самотна майка става новата Ерин Брокович примерно. Но ако за 3 месеца ти е мечтата да се откъснеш от колелото, почивка ми се струва доста по-релаксиращо, отколкото нелегална работа.

Ако от това излезе великата кариера, с която се издържа после майка с дете сама и просперира повече, отколкото на место където е градила, където е бащата на детето, родителите и и т.н., лично аз ще се радвам, нека и е халал и времето покаже нейната правота. Нямам какво да и мисля лошо. Да кажем, че съм реалист.

А от другите, който има туристическа виза и желае като турист да мине през нас, да пише: много обичаме гости, а и детето има нужда да слуша повече български!

За тези с легалните въпроси: Опитах да кажа, че сметките за 3 месеца за изначално без кръчмар. Престоят и ще бъде определен на границата от имиграционните. Ако я допуснат като турист, по тяхна преценка ще е между 24 часа и 6 месеца, според зависи колко е убедителна в ролята си на турист и колко пари носи. По някаква все още неясна за нас причина, например, при последното идване на родителите ми, което беше за по-малко от месец, баща ми имаше печат за 3, а майка ми за максималните 6, влизайки заедно, през един служител. Но те и толкова говорят английски, та и те не знаят защо Та може и след седмица да се върне, преди детето въобще да е регистрирало липсата. Защото едно е да седиш с някаква поне виза и да работиш нелегално на нея, а друго е да пресрочиш изцяло входна виза. Второто, ако и минава през главата, е автоматично харакири: нали поне веднъж ще излезе от тази страна и ще се регистрира нейния overstay.

Работна виза не те задължава с нищо. Може да си тръгнеш и утре. Както и не гарантира, че няма да те уволнят, пак от днес за утре. Ако стане, имаш 30 дни да си събереш нещата.

Майка ми е подложена на психически и физически тормоз от страна на баща ми.
Днес при разговор по телефона с нея го нарекох боклук, защото отново усетих страха в гласът и, усетих, че нещо не е наред. Да, той наистина е такъв, дори съм мила, опропасти живота ни, разболя душите и съзнанието ни, защото сме живели в терор, а майка ми продължава...
Днес е пукнал костта на ръката и, защото го е заболяло от определението ми. Чувствам се виновна, обвинявам се, мразя се даже, но не мога да се върна назад. Сега милата ми майка е с гипс и ще бъде така цял месец. Може да отисе до тоалетна само...
Целта да пиша тук е за да получа съвети как да и помогна?
Забравих да пиша, че баща ми е психично болен, лежал е в психиатрия. Силно опасен е за семейството си.
Днес ръката, утре може главата да и счупи и да остане на място.
Тя твърди, че търпи заради нас, а аз я упреквам, големи хора сме с брат ми и се издържаме сами....
Искам да и памогна...

Възможно ли ти е да приемеш избора на майка си и да продължиш да поддържаш добри отношения с нея, без да контактуваш с баща си? Кратък отговор е напълно достатъчен. Благодаря

Да, но аз искам да я спася, да я отдръпна, защото той никога няма да се поправи и ще продължава да я налага.
Знам само, че много ще се обвинявам, ако и се случи нещо.

Ужасна ситуация, просто ужасна. Много ти съчувствам, че се намираш в нея без вина. Реално, никой няма вина щом се касае за психическо заболяване, освен скапаната система, която води до пропуски в адекватното лечение.
Ти самата също си жертва на всичко, макар и порастнала вече. Как се справяш с тези кризи, имаш ли помощ, имаш ли терапевт. За да помогнеш на майка ти, първо трябва да се екипираш със собствена кислородна бутилка и да развиеш собствените си предпазни механизми. Ще се опитам по-късно да те насоча към хубава книга на български.

тогава го направи. Отдели я от него, преместете се, помогни й да си намери работа на новото място и бъди опората в началото. Това беше начина и при нас за да се махне от моя баща.