?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 16 590
Да, но аз искам да я спася, да я отдръпна, защото той никога няма да се поправи и ще продължава да я налага.
Знам само, че много ще се обвинявам, ако и се случи нещо.

Ами тя не иска. Ако искаше, щеше да е лесно.
Не разбирам такива жени като майка ти, които търпят такова нещо.
Луд или не, никой не е длъжен да го търпи.
Съжалявам, но от майка ти зависи само. И да я спуква от бой всекидневно, тя явно поради някакви глупави принципи е решила да остане.
Не само баща ти има нужда от психолог. Майка ти също.
Жена да търпи това заради малки деца не е никакво оправдание. А вие сте големи. Няма оправдание.
Имам далечна роднина. Мъжа и той малко луд, биеше я редовно. Ама роднините разбраха. Та няколко мъже го спукваха регулярно от бой. Накрая спря да и посяга.
Аз на твое място бих го спукала от бой да му се наместят чакрите. Ама това съм аз.
Трябва да убедиш майка си да го напусне.
Виж целия пост
# 16 591
Нямам помощ, няма и разбиране дори от най-близките.
Аз от 20 годишна съм на успокоителни, психиката ми е увредена, имам нетърпимост към него, заради всичко което ни е причинил. Мразя го, от дъното на душата си,  не ме интересува как е. Обръщат ми се вътрешностите като го видя, всичко изплува.... Искам да измъкна майка ми от адът в който се намира
Виж целия пост
# 16 592
Разбираемо е всичко това, всеки на твое място би бил така. И това е факт. Затова моят съвет е да почнеш първо от себе си, иначе няма как. Да се закрепиш е от първостепенно значение, а и донякъде, пред теб все още има много живот за живеене и когато се стабилизираш, ще дойде и ресурс да помогнеш на майка ти.

В голям град ли си?
Виж целия пост
# 16 593
Аз да, майка ми е в малко населено място на десетки километри от мен.
Живея с приятелят ми, но мога да я приютя за в началото. След това трябва да и търся квартира колкото и да не мш се иска да я оставям сама. Всяко начало е трудно, поне докато човек стъпи на крака.... а и тя е на възраст в която не и се правят резки промени.
Не знам как да я привлека, как да я  измъкна от ежедневието и.
Тя си е свикнала и не пряви нищо по въпроса, защото след периодът на физическото насилие идва един кратък , в който баща ми обикновено става щедър я подмамва с някакви парцалчета и излизания.  Така той изкупува вината си, но на нея съм и ядосана, защо се подмамва....
И аз го съжалявах, когато го виждах с наведена глава по коридорите на психиатрията, исках да се излекува, исках да имам баща, но когото да разчитам, исках упора, но уви...
Виж целия пост
# 16 594
Майка ми е подложена на психически и физически тормоз от страна на баща ми.
Днес при разговор по телефона с нея го нарекох боклук, защото отново усетих страха в гласът и, усетих, че нещо не е наред. Да, той наистина е такъв, дори съм мила, опропасти живота ни, разболя душите и съзнанието ни, защото сме живели в терор, а майка ми продължава...
Днес е пукнал костта на ръката и, защото го е заболяло от определението ми.
Чувствам се виновна, обвинявам се, мразя се даже, но не мога да се върна назад. Сега милата ми майка е с гипс и ще бъде така цял месец. Може да отисе до тоалетна само...
Целта да пиша тук е за да получа съвети как да и помогна?
Забравих да пиша, че баща ми е психично болен, лежал е в психиатрия. Силно опасен е за семейството си.
Днес ръката, утре може главата да и счупи и да остане на място.
Тя твърди, че търпи заради нас, а аз я упреквам, големи хора сме с брат ми и се издържаме сами....
Искам да и памогна...

По-скоро да е побеснял, отколкото да го е заболяло точно, но ... как е разбрал за "определението", след като разговора е бил с нея? Ти как разбра, че е в гипс и най вече за ПРИЧИНАТА да е в гипс, а именно, че си му казала ТИ боклук?
Виж целия пост
# 16 595
Телефонът и е увеличен, знаех си, че ще меиздъни някога...всичко се чува.
Аз просто я питах дали я е тормозил боклука.
Впоследствие разбрах, че си е пукнала костта понепредпазливост, но не повярвах и я накарах даси признае.
Незнам дали имам вина, той я е тормозил още преди разговорът ни с нея, ноизпитвам угризения и я мисля миличката ми майчица.
Виж целия пост
# 16 596
В твоя град сигурно има ресурси, които да ти помогнат и като цяло да те ориентират в каква посока да действаш. Обърни се към квалифициран психолог, в големите градове има много такива. Стъпка по стъпка ще намериш път да се облекчат нещата.

Когато става дума за човек с психиатрично заболяване, няма нито логика, нито предвидимост в действията. Доколко мислиш, че майка ти е в сериозна физическа опасност?
Виж целия пост
# 16 597
Телефонът и е увеличен, знаех си, че ще меиздъни някога...всичко се чува.
Аз просто я питах дали я е тормозил боклука.
Впоследствие разбрах, че си е пукнала костта понепредпазливост, но не повярвах и я накарах даси признае.
Незнам дали имам вина, той я е тормозил още преди разговорът ни с нея, ноизпитвам угризения и я мисля миличката ми майчица.

Значи се чувате поне 1-2 пъти на ден, не е заложник и може да си тръгне, когато иска - ако поиска.
Малко е странно, че в единия случай, баща ти чува заради звука /не че тя му е казала/, а във втория смело си признава, че той я е потрошил, което със сигурност се чува по-ясно от звука на другия глас. За едното и счупва ръката, а за другото не му пука, хем първия път вината не е в нея, а втория - да. Няма много логика.

Мисля, че майка ти не е искрена с тебе и играе малко двойна игра. И да я "мислиш" се постига целенасочено. Също смятам, че не иска да бъде спасявана и да и бъде помагано. А това, че стои заради вас, децата, дето никак не сте деца, пак е част от привличането на внимание, да пробуди вина и отговорност, за да я мислите ... Баща ти може да е луд и насилник, но майка ти върви успешно по същия път, просто тормози по прикрит начин.
Виж целия пост
# 16 598
Хващаш я сега майка ти и я водиш (насила ако трябва) да вадите медицинско за счупената ръка. Ама веднага. След това отивате да й вадите ограничителна заповед, а след това я взимаш при теб. Ако трябва я заплаши да избира между теб и баща ти и ако не дойде няма да общуваш с нея. Познавам такива жени, те много лесно се подмамват после от склонената глава на насилника. Връщат се и така до безкрай. Тя вече е смазана. Няма никаква сила, която да я измъкне от там по нейна воля. Това си е стокхолмски синдром. Остава да я махнеш ако трябва и против волята й. Имам приятелка такава. Тя има много счупвания от мъжа си, но се връща пак и пак. Но нея и няма кой да я спаси. С две деца, едното с увреждане. А майка ти има теб. И трябва да я махнеш от там.
Виж целия пост
# 16 599
Това за мединското не е лоша идея като цяло, но ако може да го направите поне за момента без знанието на баща ти, за да не се озвери още по-остро преди да имате план.
Виж целия пост
# 16 600
Подай сигнал в РП за принудително лечение щом е с психично заболяване. И задължително извадете медицинско.
Виж целия пост
# 16 601
Аз да, майка ми е в малко населено място на десетки километри от мен.
Живея с приятелят ми, но мога да я приютя за в началото. След това трябва да и търся квартира колкото и да не мш се иска да я оставям сама. Всяко начало е трудно, поне докато човек стъпи на крака.... а и тя е на възраст в която не и се правят резки промени.
Не знам как да я привлека, как да я  измъкна от ежедневието и.
Тя си е свикнала и не пряви нищо по въпроса, защото след периодът на физическото насилие идва един кратък , в който баща ми обикновено става щедър я подмамва с някакви парцалчета и излизания.  Така той изкупува вината си, но на нея съм и ядосана, защо се подмамва....
И аз го съжалявах, когато го виждах с наведена глава по коридорите на психиатрията, исках да се излекува, исках да имам баща, но когото да разчитам, исках упора, но уви...
Значи след като майка ти съвсем осъзнато е решила, че за 2 парцала и 1 ресторант е готова да й чупят кокалите - няма какво да я мислиш. Тя ако искаше да се е спасила сама или поне да е поискала помощ. Жената обаче предпочита паричките, каквото и да й струва. Нищо не можеш да направиш, освен да спреш да контактуваш и с нея. Лошото е, че те въвлича в собствените си проблеми от които не иска да излезе и обвиява теб, че уж заради теб търпяла. Как ще е заради теб, като ти вече не си малка и живееш в друг град - не се ли усещаш как те баламосва, понеже не иска да си признае, че стои с баща ти заради паралцки и подобни? Предложи й да доиде при теб и да й намериш кваритра, да помогнеш, ако можеш за намиране на работа. Ако ти откаже значи изборът й между свободата и парите е ясен. Биеш игнор и не се занимаваш повече. Хората са го казали - насила хубост не става.
Виж целия пост
# 16 602
Не всеки може да бъде спасен.
Помисли дали не е по-добре да скъсаш тези връзки, докато е време.
Успех каквото и да решиш.
Виж целия пост
# 16 603
Не можеш да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне - това е Sad
Виж целия пост
# 16 604
Съгласна съм с горното мнение. Точно Стокхолмски синдром. Вземи я пробно при теб да видиш как ще се чувства тя, а и вие. Ако нещата са добре, намери й квартира и работа за постоянно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия