?Въпроси всякакви за СО?

По повод майката и бащата- насилник, точно ми попадна във Фейса

От 30 юли заработи безплатната денонощна линия за подкрепа на жертви на домашно насилие, създадена от „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, с подкрепата на AVON и кампанията „Говори открито срещу домашното насилие“. Номерът на линията е 080011977 и е напълно безплатен. Не обръщай гръб на проблема и говори открито за него. Ако откриваш симптоми на насилие или тормоз у своя близка или ти самата си жертва, незабавно потърси подкрепа – заедно сме по-силни, а ние винаги ще бъдем до теб. Прочети повече тук: https://avon4.me/2K69LYF

Не, аз не казвам, че това е редно!  Просто в тая държава е така. Това се очаква от близките на всякакви болни. Да се оправят с тях.

Да, аз също държа да ги спазват в моя дом, но наистина има хора с друга нагласа. Не знам на колко години е авторката, но предполагам, че майка и е горе-долу от поколението, което наистина угаждаше на гостите и за тях правилата не се спазват, щото са за малко и са на гости. А и просто си има такива хора - на най-близките ще изкараш душата за нещо, но пред другите са бели и добри за същото нещо.

Не съм казала, че очакам племенницата  ми да знае, че това са нередни неща, а че смятам за редно да й се обясни - също както съм обяснявала  и на моето дете на нейната възраст.  Или защото е бебе и защото е вкъщи за няколко дни трябва да я оставя да прави всичко - нека къса, цапа , чупи без да й се обяснява, че това не е редно?!  Пък после ако трябва ще сменям щори и каквото друго се наложи...

Това, че се очаква от теб, не значи, че ще го направиш. Поне не те задължават и можеш да решиш как да постъпиш. Не е хубаво, но като няма по-добро решение, да търпи жената издевателства, защото това се очаква от нея?
Случая, който дискутираме в момента е просто един от многото, когато жената се е отказала да се бори, което е много ужасно, защото е оставила децата й да отрастнат в тая отрова и риск.


Пандачина, не разбрах говорила ли си вече с майка си за това. Ако тепърва ще разговаряте - постарай се да бъдеш спокойна, сигурна съм, че майка ти ще се съгласи с теб, просто не превръщай темата в спор, а й обърни внимание колко е непоследователна и как се чувства дъщеря ти от това.

Тактично оставяй децата да си играят в общите стаи, а не в стаята на детето ти. Ако нещо цапа и чупи, после родителите ти да имат грижата за него. Може така да им просветне малко.

Говори с майка ти за правилата и за това, че не е добре едното дете да вижда, че другото е по-галено.

Щом са те приели в дома си, значи ще се съобразят с теб също.
Отстоявай си позицията, защото минеш ли в отстъпление след това все ще отстъпваш.
И си права за наложените правила, щом се отнасят за рушене и цапане. Само се опитвай да се поглеждаш отстрани, за да не прекаляваш с правилата, все пак.

Да не се играе с щорите ок. Ама за обувките, може да го отминеш, когато има гости. Примерно.

Тя написа, че детето се качва с обувки върху леглото на другото дете. Хич не е за отминаване точно това.

Аз едно не разбрах- правилата за дъщеря ти от майка ти и снаха ти ли са измислени и как биха реагирали, ако твоето дете мачка щорите и скача с мръсни обувки върху леглото?

и че другото дете често живее с тях по няколко дни, т. е. не е просто "на гости" за 2 часа

Пандачина, да не те притеснявам, но има хора с направо промити мозъци на тема роднини и гости. Моята майка беше същата. Развалихме си отношенията за много неща, но не мръдна и на йота в отношението си към някои роднини. По същият начин отношението към мен и братовчед ми беше коренно различно. Карали сме се за тези неща до смъртта й, но никога не пожела да се коригира. Например, винаги се е карала с мен за оценките ми в училище - за 5 беше яко цупене, за 4 скандал, по-ниски оценки не съм имала никога, завърших гимназия с отличен успех. За първият изпит от висшето ми образование - също скандал за 5. Първият ми братовчед връзваше едвам тройките, защото вуйна ми го беше разпущила да не учи, редовно беше на поправки, дори остана да повтаря един клас. Е, познай каква радост беше като си вземеше поправката с 3. Естествено, че сме се карали, но никаква полза, изкарваше го едва ли не бавноразвиващ се, намесваше каква бременност била карала вуйна ми с него и какви ли не идиотични доводи (чак се ядосвам като пиша), но никаква промяна в отношението, камо ли пък да му се направи забележка на принца. Също, когато идваше в нас (той е доста по-малък от мен), всичко му беше разрешено, всичко което си харесаше му беше подарявано и т. н. Опитай се да говориш с майка ти, но не съм оптимист, ако е като моята майка

Пък точно за обувките е най-лесно "Хайде да идем да събуем обувките като кака в коридора! Леле, колко си пораснала, даже помагаш да ги свалим!"
Защо трябва да се прави забележка, дава се личен пример - и голямото дете се чувства добре, и на малкото се задават правила с добри примери

За щорите: пред майката се казва (внимателно) "Ей, тук може да се порежат тези твои хубави пръстчета!" или " "Ако намачкаме щорите, ще трябва да ги вдигнем/махнем и  Слънчо ще ти свети в очичките."
Все пак говорим за дете на година и 3 месеца, проучващо света... Моето най-голямо на тази възраст винаги намираше един телефонен кабел при родителите ми (и един вкъщи), хиляда пъти го разкачи от розетката, то не беше повтаряне, то не беше скриване, като магнит му действаше в момента в който се влезеше у тях... не се спря до две годишен.
Малко по-спокойно гледайте на нещата, големите винаги се чувстват (поне малко) онеправдани, дори братя сестри за които правилата са еднакви, просто на малкото не се задават толкова императивно и голямото се цупи обидено.

Благодаря на всички за отговорите! Помогнахте ми да се уверя, че не е в мен проблемът. Майка ми наистина гледа на мен като на черна овца в семейството - на мъже все не случвах, на работа не случих (въпреки завършената бакалавърска степен висше образование), а сега и в дома й живея с детето си.
Да, говорила съм с нея по този въпрос много пъти и все до скандал се стига - опитвам се да й го кажа внимателно, но тя винаги тръгва на скандал и все с доводите за това колко съм се провалила в живота си според нея.

Относно правилата. Те са съставени от бабата и от мен още когато моята дъщеря беше бебе и още тогава моето дете беше учено да спазва тези правила по достъпен за възрастта й начин. И не, не се карам на племенницата и не обяснявам като някаква дуднеща тетка. Всичко се прави като за възрастта на детето и така, както съм обяснявала на моето дете на тази възраст. Намирам начин да го обърна на игра, да предложа друга алтернатива за занимание и както казах и в първия си пост, племенницата ми няма проблем с тези неща, тя ги приема нормално, но големите хора не ги приемат и все ме изкарват виновна.

Не смятам, че мога да си затворя очите за качване с мръсни обувки върху леглото на детето ми. Това не е нормално за мен. Не е нормално и да пуснеш детето да ходи с мръсните обувки вътре, но за това си затварям очите.

А дали снаха ми би приела това поведение в дома си от моето дете - абсурд. Но от нейното може и да го приема, не знам, не съм им гостувала, а и не са ни канили. Само веднъж ни поканиха, но в апартамента на майка й където от тогава 3-годишната ми дъщеря се очакваше да стои на едно място в продължение на часове. Като видяха, че това няма как да се случи й позволиха да гледа телевизия. Аз се занимавах с нея с разни играчки, които си носехме и това беше изтълкувано като лошо възпитание, защото не стоях през цялото време на масата с другите възрастни, а обръщах внимание и на детето си.

Ами не си ги затваряй, става дума за елементарна хигиена. Ако другите неща са дрболийки и ти дуднат, просто не прави забежки на възрастните, а повикай детето да го събуеш и питай (между другото) "имате ли пантофки или да извадя едни по-дебели чорапки?" (ако е студено). Не спори, не обсъждай до безкрай какво може и не може, има си неща, които не може! Не коментирай с майка ти "ама за Мимито не може, а за Анито може!", а просто покажи и налагай систематично правилото! Щом майката не приема в къщата й да се ходи с обувки, а при свекървата никой не показва, че е проблем, тя явно не иска да вкарва ред в чужда къща и оставя нещата просто така.