?Въпроси всякакви за СО?

Така е. И нямат нужда някой да ги светва, че можело да имат проблеми и да останат без поколение. Те знаят.

Абе то е много лесно от позицията на майка с едно, две, три или четири деца, да съветваш младите да не стискат кълки, че да не се окажело после еди какво си. Но те нещата не винаги следват тази логика.
Първо, не всяка доволна от съдбата си майка, навремето когато е забременяла, го е направила целенасочено. Просто случайност, която се е оказала добра за нея. Но почти не познавам свои връстници, които да имат големи деца и които наистина да са влизали в плана.
Второ, това дали някой ще може да има деца на 40, след като на 20 хич не му е било на акъла, а на 30 не е смеел да пристъпи към такъв етап, пак си е строго индивидуално. Една жена ще успее, друга няма. Коя кога ще се скапе физически, зависи и от много други неща като наследственост, начин на живот, чиста случайност итн.
Трето, една жена може от млада да си е семеен тип, да иска да има някога деца, но не от кой да е. При някои жени, намирането на подходящ партньор отнема повече време, отколкото при други. Дали завишени изисквания, дали сбор от качества, дали пак случайност...не знам. Да не говорим за случаите ( доста такива има описани тук) как някоя жена я мотае даден индивид 10 и кусур години и все не идва време за сериозно обвързване и деца, та накрая се оказала пак сама и пак всичко отначало.

Четвърто, понякога дори и да искаш и да има с кого да го имаш това бебе, разбираш рано-рано, че ти или той, а понякога че и двамата имате репродуктивни проблеми. Хората се борят, ходят по лекари, понякога успяват, друг път не. Понякога се разделят, отново са сами, докато пак си намерят някого и така животът си минава по един или друг начин, и ако през цялото време го прекараш в мисли как ще остарееш, умреш, бездетен и болен, ми то по-добре направо да отидеш да те евтаназират в Швейцария по от раншко, че да не се мъчиш.

И пето - от личната си позиция и опит, също бих посъветвала много, ама много близка приятелка, ако има свестен човек до себе си и се колебае дали да избърза или да изчака със забременяването, все пак да избърза. Но на не толкова близки хора акъл не бих давала. Не знаеш кой през какво е минал и рискуваш или да бръкнеш в нечия рана, или да се поставиш в глупава ситуация.

Чакайте, хора, не всеки иска да купонясва до 50 години. Моите приятелки, които нямат деца си имат съвсем спокоен начин на живот, не са вдетинени 35 годишни.

А на тези, които зачекнаха темата за репродуктивните проблеми ще кажа, че от всичките ми близки с деца, една е заченала инвитро и то на възраст под 30 години. Другите жени, които са с деца около мен, родиха над 33-34-35 годишна възраст и заченаха по естествен начин, без да се борят със стерилитет. По-възрастните родители в момента, не са по-възрастните родители преди 30-40 години, моля ви се, огледайте се малко! Не давам съвети да се забременява късно, но не виждам защо всички трябва да са юруш на маслините, че след 30 вече ще е късно.

имам доста познати, на които за съжаление, им се наложи да забременеят ин витро. Много близки. Пределно съм наясно с процедурата.

И последно, една от познатите ми направи 11 опита за зачеване. Не ми е заседнал клавиша - 11 имах предвид. Накрая си осинови дете. Та не винаги става, дори да имаш парите.

Аз имам много приятелки без деца и с неподходящи партньори около 40 и когато зачекнат темата за децата им -казвам да не го мислят, а да почваме да живеем, защото време не остана. Ние се борихме за кариера, аз гледах и деца, дадохме всичко от себе си за другите, сега ни е време да взимаме. Като цяло нямам против да си ражда кой когато иска , но да страдаш, че нямаш деца, пък да не става по ред причини -за мен лично няма смисъл. Купихме си жилища, добре сме -децата са дар от Бога, който няма така е било писано. Аз съм за красивите рокли и екзотични чудите пътешествия. Не да се самосъжаляваме.

За мен приказките как видиш ли жените сега искали да раждат на 40+, за да се наживеели или за да градят кариера, са пълна измислица. Около мен има доста жени без деца, но причините са две - нямат партньор или имат репродуктивни проблеми.

Малко жени искат да раждат на 40+, но на 30-35 доста. А преди 10 години това е било смятано за последния влак. Сега влака не само не е последен, ами си е съвсем по разписание.

7 души са харесали мнението на Кристина, според което тя има 2 деца, но счита, че който няма деца, се коркал напразно и нямало какво да страда и да се самосъжалява? Нови низини.

Точно. Аз даже бих казала, че границите са 30-38.

Аз лично не познавам жена, срещнала партньор на 20+ и да отлагала раждането до 38....  Повечето 20+ жени с партньор след максимум 5-7 години се сдобиват с дете. Да, вече обществото не приема 30-годишна за възрастна първескиня, но 35 все още е. Около мен няма жени избрали да родят първо дете след 30 само по собствено желание..... вие къде ги срещате не знам.

Аз също не познавам такива.
При повечето има здравословен проблем, проявил се още в 20-те и сложил началото на борба за бебе, която може да откара и до 40 понякога.
Или липса на човек до нея.
Или проблемна връзка, която се надява да оправи.

Но семейство, което да отлага съвсем съзнателно толкова години - не.

Просто животът е такъв, човек никога нищо не може да предвиди. Замислих се за това след случая Белнейски, този на 3-те загинали деца от Австралия в самолетната катастрофа и т.н. Били за млади родители, планирали по 2-3 деца, но съдбата е отредила да са по-възрастни родители, с едно...

Някои раждат рано, за да имат повече време с децата си, а си отиват на 20-30, други по една или друга причина раждат на 40 и доживяват 90.
Така че - на теория е едно, на практика обаче какво ще стане, никой не знае...

Пък аз познавам такава жена. Всъщност не една, но едната е сестра ми. 11 години връзка преди дете. На 37.
Аз харесах мнението на Кристина, защото имайки дете, рано, по стечение на обстоятелствата, все още смятам, че това не е осмислило живота ми, нито пък го е развалило.
Бях относително щастлива като майка, както щях да съм и без да съм такава.

Изобщо не си представям живота без деца, след като вече ги имам. Мисълта да ги няма ме ужасява.

Имането на дете променя ситуацията окончателно. Няма как да знаеш дали нещо е щяло да ти липсва или пък не, какъв е щял да бъде животът ти. Но считам за липса на всякакъв такт и акъл да приказваш на хора с репродуктивни проблеми, които искат деца и се борят за такива, че тъй им било писано и какво толкова, да си носели новите рокли, и че страданието им нямало смисъл. Но пък тя си беше казала, че не ѝ пукало за приятелките ѝ, така че мнението ѝ си е в хармония с това.

Е, на христина80 всичките ѝ изказвания са като на социопат в депресия. Опитала се е да бъде жизнерадостна с новите дрехи, ама толкова си може. Иначе наистина няма как да знаеш какъв ще си и какъв ще животът ти при едни коренно различни обстоятелства, ако не си котката на Шрьодингер.