?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 854 216
  • 20 915
# 20 355
Нито човека, нито животните имат инстинкт във всеки момент да са готови да раждат. Напротив - стрес, липса на ресурси, всичко това подтиска инстинкта за размножаване. Има си един минимум от условия. Човек обаче е планиращо същество и понякога действа напряко на инстинкта си.
Виж целия пост
# 20 356
Уиш, ако знаеше, че ще останеш вдовица с две малки деца, нали все пак би ги родила?
На Анонимната и пожелавам успешно забременяване, лека бременост и безпроблемно раждане. И много кураж за след това.
Виж целия пост
# 20 357
Ако всеки вземаше предвид най-черните сценарии - човечеството досега да е загинало.
-------------

Това дете има огромното предимство да е желано.
Оттам нататък не е казано, че цял живот ще бъде с един родител.
Виж целия пост
# 20 358
Уиш, ако знаеше, че ще останеш вдовица с две малки деца, нали все пак би ги родила?
Така поставен, въпросът предполага да си представя, че ги няма не хипотетични, а реалните ми деца, което ме лишава от обективност на отговора. Най-вероятно бих ги родила, което би било изключително емоционално, а не разумно решение.
Виж целия пост
# 20 359
Мисля си, че всичко свързано с желанието да имаш деца е най-вече емоционално. Защото ако трябваше да слушаме разумът... Joy
Виж целия пост
# 20 360
Винаги съм се чудела кой точно аспект на имането и гледането на дете може да накара една жена да роди сама. Да не изпусне какво е това бременност? фазата бебенце? да не остарее сама? Не знам коя е водещата емоция.
Виж целия пост
# 20 361
Ама, много ти се моля Филомена! Аз съм решила поне на стари години да стана разумна и добро момиче.  Mr. Green
Виж целия пост
# 20 362
Трудно ми е да ти отговоря, Сирен. Аз почти 30 години се шматках без да имам и най-малкия мерак за деца. Бях ампутирана към всякакви инстинкти за продължаване на рода. И един хубав ден, една срамежлива мисъл за дете, ми мина през главата. После още една, и още една... При мен решаващ фактор беше, че срещнах бащата на децата ми. Нито фазата бременост (бррр), нито някакви страхове за бъдещето, имаха значение. Просто исках да дам любовта си на едно създание, което да е "и аз, и той".
Уиш, за това децата се правят на "млади години". JoyKissing Heart
Виж целия пост
# 20 363
Да де, но кое може да те накара да искаш да си САМО майка, без страстта към някой мъж, който да е баща...грижата ли, усещането, че си нужна ли...
Виж целия пост
# 20 364
При мен решаващ фактор беше, че срещнах бащата на децата ми. ...Просто исках да дам любовта си на едно създание, което да е "и аз, и той".

Ти го каза. Това е и моята идея, която бих опитала да набия в канчето на дъщеря ми някой ден, ако се наложи.
Виж целия пост
# 20 365
Просто приемам, че това, което важи за мен, не важи и за другите. И обратно. Имам се за късметлийка в това отношение и мога само да потупам окуражаващо по гърба различните от мен.
Виж целия пост
# 20 366
Честно казано, Сирен, аз не мога да отговоря на въпроса ти. Не се сещам за нито едно нещо, което би ме накарало да пожелая да съм майка. Сега, откак имам дете, виждам реално какво е и мога да изброя 1-2 неща. Но преди да я имам, ми нямаше такива. Навих се, защото баща й пожела. Никакви сантименти от рода на написаните от Филомена не са ми минавали през ума. Аз и след проимването на дете не съм особено сантиментална, камо ли преди това.

Фазата бременност не знам кой с всичкия си би я желал ама свят широк, хаховци много.

Бебешкия период... Относителна работа, на някои им се скъсва джигера, моята беше супер кротко и послушно бебе, като по учебник, имах късмет. Ама и тая фаза не е кой знае колко интересна, поне за мен, тъй като категорично не съм от типа лигави мамчета, на които им се подкосяват краката и им рукват сълзи от бебешко гукане и говорят в множествено число, защото смятат, че са едно цяло с детето си.

За остаряването сама... Че то аз при всички случаи ще си остарея сама. Дъщеря ми няма да старее с мен, по простата причина, че имаме значителна разлика в годините, тъй че за мен и това е тъп аргумент.
Виж целия пост
# 20 367
За съжаление не всеки намира своя човек. Всички виждаме резултатът от това. По-добре жената да чака подходящ мъж и ако  не се появи навреме, евентуално да реши да е самотна майка ако има голямо желание за деца. Защото доколкото разбрах Анонимната е на 37 и според мен е чакала достатъчно за човек, от когото да има дете. След време може да срещне някого, но може пък да е твърде късно за деца тогава. Дай като няма мъж да се откаже от това да има свои деца. Кой би го направил ако има желание да има? Не мисля, че вие бихте.
Виж целия пост
# 20 368
Аз имах предвид следното- и аз, и ти, и още милиарди жени сме поискали не абстрактното "да имаме дете", а конкретното "да имаме дете от точно определен мъж". Поискали сме го не защото ни се е прищяло да се размножим, да запълваме празнини и т.н., а за да създадем продължение на "ние", което сме образували с този мъж. Мисля, че това е най-естествената причина да имаш деца.
Виж целия пост
# 20 369
Демек лигав сантимент.

Не се заяждам, Уиш, вероятно си права ама за мен е такова Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия