На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

  • 12 399
  • 215
# 60
Всъщност съм забелязала, че най-яките социопатчета израстват неусетно в "колективна" среда, скрити сред другите сладки дечица. Никой дори не ги забелязва. Научават се да оцеляват, да мимикрират, да тормозят незабелязано.

Детето може да общува достатъчно и без градинки. Има роднини, съседи.

И с малко бебе не съм изкарвала цял ден навън. Нали все пак трябва да хапнеш нещо хубаво, да си починеш, да прочетеш нещо...това висене по пейки какво ти дава? Люпене на семки и клюки?
Виж целия пост
# 61
Това за социопатите е шега, радвам се, че го разбрахте  Joy
Иначе не зная кой какво влага в това "цял ден навън". Случвало ми се е много часове да сме навън, но имахме по едно време проблем със спането вътре, докато навън детето успяваше да се наспи. Правила съм го за него. Семки не съм люпила, нищо, че търкахме пейките. Защо свързвате всяка майка, която е навън с люпене на семки, не мога да разбера! Откакто се е родил малкият, графикът ми е такъв, какъвто той го определи, включително висенето навън, вътре и прочие.
Виж целия пост
# 62
Мерси, съфорумки, че споделихте. Всеки намира начини според обстоятелствата и разбиранията - универсални рецепти няма.

При нас ситуацията е малко усложнена от факта, че сме аз и детето, татко си нямаме. Майка ми ни помага, доколкото може, но пък живеем в чужбина, тя не се оправя толкова добре с езика, та аз съм и баща, и майка. Но както и да е, оправяме се някак.

Събота и неделя държа да е навън, но рядко стигаме до площадките. Обикновено ходим извън града, в който живеем, караме колела в парка (тукашните мязат по-скоро на гори, площадките са рядкост), ходим из разни по-малки градчета. Откакто станах шофьорка (по-скоро баш шофьорка), не ме свърта в града. Доста ни канят по рождени дни, та поне през уикенд детето (и аз, няма как) е на рожден ден.

Още веднъж мерси!
Виж целия пост
# 63
аз не разрибам носенето на чували с играчки по площадките. винаги нося играчки, но такива, които моето дете ползва и в разумно количество. нещо не разбирам идеята да нося по много и за другите деца, не съм дядо коледа все пак. естествено, че като изсипеш един чувал шарении пред детските очи, ще предизвикаш хаос, и трябва да си готова и за реакции, които не ти харесват.
Виж целия пост
# 64
Цитат
А как реагирате, когато дете си проси да му подарите от вашите играчки? Когато синът ми беше малък, това беше една от най-трудните ситуации, в които съм изпадала.
Не става въпрос само за детска площадка, където така или иначе играчките са предварително прежалени. Ами деца на ваши познати, които идват и с ей-такива огромни очи ви питат: "Ще ми подариш ли това?", държейки в ръка любимата или най-новата и скъпа играчка на вашето дете, подарена му по случай рожден ден или друг голям празник?
Или в още по-комплицираната ситуация, когато детето пита майка си: "Мамо, мога ли да взема тази играчка у нас?", а тя лениво провлачва: "Може, ама питай леля си Х дали ще ти я даде".
Как постъпвате в такава ситуация? От една страна – чуждото дете, което много иска и ви гледа с надежда, от друга – жалните очи на вашето дете, което не иска да се раздели с играчката си. Особено когато още не ѝ се е нарадвало...
А как би реагирала, ако синът ти има нова кола и нечий друг син дойде и с молещи очи ти каже: "Много искам да имам кола като на сина ти! Ще уредиш ли да ми я подарите. "  #Crazy
Играчките на моето дете (скъпи, евтини - няма значение) са играчки на моето дете. Те са негови вещи, част от неговото лично пространство и то е човекът, който следва да се разпорежда с тях. Ако реши да подарява, да подарява - но после не му съчувствам, като започне да съжалява, нито купувам нова за компенсация. Това бързо учи на правилно поведение в подобни случаи.
Ако някое друго дете дойде да ми иска играчки на моето, обяснявам нещо от сорта на: "Съжалявам, тази играчка е на еди-кой си. Само той може да прецени ще ти я подари ли или не. Това е любимата му играчка и се съмнявам, че ще иска да се раздели с нея. Ако искаш, отиди го попитай все пак." Детето ходи, пита, ясно е какъв отговор получава и за мен ситуацията е приключена. Не виждам нищо толкова драматично в това, че нечие дете не получава всичко, което си науми, че на всяка цена трябва да има. Даже и да става дума за моето дете. В такъв случай не съчувствам на чуждото дете (или на моето, макар че не се е случвало, понеже знаят да уважават личното пространство на другите, научени са, но и да искат, не бих отстъпила), защото не виждам повод за съчувствие.
И 5 еднакви играчки да има, никога не бих принудила детето си да подарява нещо насила. Подаръците трябва да се правят от добро сърце. А и така ще му покажа, че не уважавам личното му пространство, не зачитам границите му. Е после как ще очаквам от него да знае как да зачита чуждите? Също това не е животоспасяващо, не е етичен жест на обич или нещо подобно. Не виждам никакъв смисъл в подобен жест, още повече, че той дава и лош урок на другото дете - оставя го с погрешното впечатление, че правилно постъпва, като си проси играчки и че едва ли не другият е длъжен да отстъпи (ако разправията става пред него и пред него започна да уверявам моето дете да бъде добро и да си подари играчките).
Виж целия пост
# 65
Когато дъщеря ми беше бебе, прекарвахме доста време на вън. Ми то не е само седенето по пейки. Нали има и друга работа за вършене.

Примерно:
Моята сутрин като си изпиеше млякото пак заспиваше. През това време шетам, готвя каквото има за вършене. Като се наспи пак мляко и след това я мятах на количката да разходим кучето или да напазаруваме. После на обяд се спи в къщи. Като станем мъжа ми се прибира от работа, вечеряме и пак на вън. Ето ти то целия ден по улиците минал.

sylviana, ние понякога сме носили много неща, но ако са имали уговорка децата. Решили, че на другия ден искат да си правят пикник на площадката. Та всяка майка носи каквото може за целта - детски сервизи, канички, чашки и т.н., постелка за земят, кукли, котлони, от тези пластмасови плодове, които са в детските комплекти. Абе каквото ти дойде на ума.  Момчетата пък носят инструменти, за да им ремонтират къщата. Забавно е, особено когато децата са горе долу на една и съща възраст.
Виж целия пост
# 66
Детето може да общува достатъчно и без градинки. Има роднини, съседи.

И с малко бебе не съм изкарвала цял ден навън. Нали все пак трябва да хапнеш нещо хубаво, да си починеш, да прочетеш нещо...това висене по пейки какво ти дава? Люпене на семки и клюки?
Не може детето да общува само с възрастни си мисля, когато няма братя и сестри или не ходи на детско заведение.   Thinking И на пейката може да се чете. Аз си носех книжка, когато разхождах бебето. Е, не сме стояли навън цял ден.
Виж целия пост
# 67
Детето трябва да общува с други деца. Възрастните не могат да играят детските игри, колкото и да се опитват. Родителите могат да избират с какви деца да играе детето им поне до време.
Хубавото е, че не е задължително детето да стане социопат, нищо че родителите му са такива. Mr. Green
Виж целия пост
# 68
Абе ще си кажете вие. Да не говорим, че за кърмено бебе не че не може да става навсякъде, но у дома е по-удобно.

Всъщност няма проблем детето да общува и предимно с възрастни, учи се на доста неща така. След 3г. възраст вече ще започне да си търси деца, но дотогава нищо няма да се случи, ако се подминават. А това, дето му викат "социализиране" е всъщност неестествено колективизиране и уеднаквяване в група на една възраст, вместо детето да комуникира с всякакви хора.

А за семките...ми то се вижда с просто око, като минеш през градинките.
Виж целия пост
# 69
Мамасита, децата се намират навън, не във вашия двор. Така, че на каквато и възраст да е детето, все ще се наложи "събиране със себеподобни".
Както вече съм ти писала, аз завързах контакти с малко приятни за мен майки в квартала. На скоро и с приятни за мен майки на деца от групата на детето. Та се уговаряме, събираме, ходим някъде. Всички си изкарваме чудесно.
В кварталната градинка сме взели респекта на "злото на площадката", та нямам никакви проблеми, даже ми е забавно.
А като ги няма другарчетата обикаляме из парковете.
Виж целия пост
# 70
Понякога децата са в съседните дворове.

Синът ми си намира деца, но изпитва удоволствие от общуване с възрастни и също учи много от тях.

Дъщеря ми е на годинка и няма много нужда от други деца- общо взето само се гледат странно, скубят се и обменят микроби.
Виж целия пост
# 71
А как реагирате, когато дете си проси да му подарите от вашите играчки? .... Особено когато още не ѝ се е нарадвало...

Веднъж попаднах в такава ситуация и ми беше ужасно неприятно. Детето беше вкъщи на гости с родителите си. Взе играчката и попита дали ще му я подаря. Сина ми тогава беше на месеци, така че нямаше отношение. Докато отговоря и родителите казаха "Да". Доста конфузно, но аз отказах, защото играчката беше чисто нова/даже не беше разопакована/, подарък за РД на сина ми и то за по-голяма възраст, та я пазех. За да оправя положението, подарих нещо друго. Но съм съгласна, че отказът е най-доброто /ако родителите не се бяха намесили, така щеше да стане/, защото детето трябва да разбере, че поведението му е неправилно.
Ходя всеки ден на детски площадки и гледам да следя основно за поведението на моето дете. Не се впечатлявам изобщо от това на родители и деца / с малки изключения напр. често се карат на детето или го удрят/. За мен, повечето родители реагират адекватно. Нося доста играчки, за да ми е спокойно, че ще има с какво да си играе. Щом съм я изнесла съм я прежалила. Играчките са за това, няма нужда да са вечни. Във връзка със спора в другите подобни теми, изключвам от това число скъпи тротинетки и велосипеди, но синът ми е на 2, така че още не ме касае такъв проблем.


Мамасита, но когато дъщеря ти стане на 2 ще има нужда от други деца. На 1 съм съгласна, че не е фатално.
Виж целия пост
# 72
Понякога децата са в съседните дворове.

Синът ми си намира деца, но изпитва удоволствие от общуване с възрастни и също учи много от тях.

Дъщеря ми е на годинка и няма много нужда от други деца- общо взето само се гледат странно, скубят се и обменят микроби.
Ми то дъщеря ти така се социлизира в момента.
Моето дете не знам дали обича да общува с възрастни, общо взето общува с всички налични в дадения момент познати.
Виж целия пост
# 73
А едно време само навън висяхме, а не приличам изобщо нито на Гичка, на Кичка, Мичка или прочие! Лидерите се раждат в колектива, а не сред куклите!!! Като има семки на площадката, означава ли, че всички люпят?  newsm78
Виж целия пост
# 74
Детето ми общува с достатъчен брой възрастни, както и с деца. Напоследък ми прави впечатление, че  е доста по-комуникативен от повечето деца на неговата възраст. Общува еднакво добре и с възрастни, и с деца. Познавам една майка, която до 3-годишна възраст на детето си не позволяваше игра с други деца, защото нямал нужда от социализация. Въпросното дете и сега, няколко години по-късно, не може да се впише в детска среда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия