На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

Да де, ама от детската площадка започва възпитанието. Ако го учиш да се държи като на бойно поле, че всичко му е позволено и може да присвоява това което му хареса, вероятността да се върне с разбита глава от дискотека един ден ще е по голяма.

А ти какво правиш през това време? Как реагираш? Откъде да знаят хората какви са правилата за разпореждане с твоите играчки? Някои хора носят играчки и нищо, че са цяла купчина - не дават на другите да играят с тях. Други като теб носят играчки за общо ползване. Няма как хората да знаят къде са ти границите, освен ако ти не ги заявиш ясно и категорично.
1. Ако държиш да ти връщат играчките на място, когато дете (обичайно на възрастта на твоето, предполагам) взима играчка, молиш придружаващата го баба/майка или друг възрастен: "Да, нямам против, заповядайте, поиграйте! Само, моля, може ли после да върнете играчката пак тук, защото ми е трудно и объркващо да събирам играчките из целия парк."
Ясно, че някои хора няма да се съобразят, обаче, казвайки това, ти категорично си заявила правилата, според които следва да се ползват играчките.
2. Ако ти стане супер дразнещо, поставила си граници, но на хората не им пука и си правят пак каквото знаят, вместо да губиш време и енергия във възмущение, а после време и енергия да пускаш теми, да четеш мнения, да влизаш в спорове, просто спри да носиш множество играчки.
3. След като си избрала сегашния вариант, следва да имаш предвид, че хората са различни, различна е и представата им за общо/чуждо, отношения на площадката и т.н. Нормално е да има такива, които не са по твоя стандарт и виждания, даже е обичайно да са мнозинство. Неписано правило е, че на площадката всичко е общо (друг въпрос е дали следва да е и т.н.).  
4. Това не е проява нито на агресия, нито на невъзпитание. Нормален етап от детското развитие е. Отделен въпрос е, че до всяко дърпащо чуждите играчки дете следва да има майка, която да коригира поведението му и постоянно да го насочва към зачитащо другия и неговото пространство поведение, за да може то в крайна сметка да се научи на такова.
5. А ти какво направи по въпроса? Ако си си замълчала, значи нямаш повод да се оплакваш. Никой не знае докъде ти е приятно да ти ровят из нещата. Като не искаш да ровят, казваш на майката: "Извинете, не ми е приятно да ни се рови в чантата!/Не разрешавам да ми се рови из чантата!" Или ако е дете: "Извинявай, в нашата чанта не се рови!". С ясен, твърд и категоричен тон.
Ако майката въпреки това продължи и каже същото за слънцезащитния, бих й отговорила, че си е моя работа в коя част на чантата и дали ще си държа слънцезащитния. И че не е работа на детето й, нито нейна да ми бърка из нещата. (Не разбирам защо трябва да се разрешават на децата неща, които, ако се направят от възрастни, изглеждат неприемливи?!...) И бих задълбочила този разговор по начин, по който тя да научи, че не е редно да се рови по чужди чанти.
Ако мълчаливо отминаваш тази случка, все едно с поведението си казваш, че за теб е напълно приемливо и нормално да ти пипат нещата и да ти ровят в чантата, както и да се разпореждат със съдържанието й.
6. Случва се децата да се удрят, бутат, блъскат - не е голяма драма. Децата не се раждат научени.   При деца до 3 години поведението следва да се мери с аршин, различен от този при големите деца и при възрастните.
7. Е, какво толкова? Нали затова си ги занесла - за да играят децата. Как, по какви причини - има ли значение. Пак казвам: ако не ти е приятно, не го прави. Никой не те кара, нито си длъжна да носиш играчки за всички. Избор имаш: можеш изобщо да спреш да носиш и да се изхитриш и ти да ползваш чуждите.  
Не можеш да държиш сметка за поведението на хората, нито да го коригираш. Можеш да моделираш твоето, така че да си удовлетворена, да си прекарваш приятно на площадката и да не позволяваш на хората да ти навлизат в личното пространство и да показват незачитане.
Лично аз не се замислям кой на какво учи децата си, пък какво, пък защо - важно ми е аз на какво уча моите и доколко успявам да ги науча на това, което смятам за важно. 

Значи бременната майка може да мъкне играчки и да ги събира след това, а бабетката не може да извади своите играчи и да ги даде на нейното дете, така ли?