Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

  • 30 723
  • 736
# 525
Нали искаме детето да не реве, да не се тръшка? Ако веднъж вече се е стигнало до това дете да се тръшка и да реве, значи след предприети мерки ще е нужно да мине време, докато усвои правилата на играта.
Макар че аз няма и да го оставя да хленчи по пътя. Вкъщи си е вкъщи, а навън трябва да се държи както трябва. Тези неща, дето ги обсъждаме сега се случват във възрастта 2-годишни или 3-годишни. Тогава е времето не да се оставя детето да развива лошия навик да се тръшка, а да се поставят правилата. Да, отнема време да ги научи, но ги научава.
Виж целия пост
# 526
Да, обаче ние в случая на темата не знаем децата в кой обучителен период са. И си пишем свободни съчинения. Може да са били точно в този период на учене.
Виж целия пост
# 527
А да, бе да, как пък няма да му давам бисквитка за наградка, че било послушно и не се тръшкало ! Ми то трябва да слуша по принцип. Аз да не дресирам куче ?
Виж целия пост
# 528
В кой да са? Дете на 5 като се затръшка, определено е пропуснат период. Винаги си личи кога е "детето се тръшка и родителят се тръшка" и двамата водят битка помежду си за това кой да кара влака . По изражението на лицето, по походката, по цялостното поведение на детето и на родителя си личи.

За децата често изкушението е твърде голямо, за да се държат не както трябва, примерно в магазина, където всичко е така дизайнвано, че най-привлекателното за децата да е точно на тяхната височина и на една ръчичка разстояние, особено ако родителите решат, че трябва да прекарат дълго време, обикаляйки между щандовете. Детето получава награда за това, че е спазило уговорката - отиваме да пазаруваме, не купуваме нищо допълнително, а после те черпя бисквитка. Ако мрънкаш и искаш шоколад - няма да има шоколад, няма да има бисквитка и ще си развалим настроението.
Виж целия пост
# 529
Моето двегодишно като се заинати в магазина за еди какво си и винаги му казвам, че това вече го имаме вкъщи. Действа всеки път за сега. Докато се приберем, той вече е забравил, че изобщо е искал нещо Joy Ама за по-големи деца най-вероятно няма да стане номера. Друго, което съм казвала, специално за магазина и искането на нещо, е, че това не е хубаво и не го ядем и предлагам нещо друго, което знам, че обича. В интерес на истината, до сега не се е стигало.чак до тръшкане на обществено място. Все съм успявала с убеждаване и забаламосване, до сега поне.
Виж целия пост
# 530
Аз никъде не прочетох на колко години са децата, които ревяли на терасата. Нито пък знам дали на майката и е личало и какво точно.
Виж целия пост
# 531
Тия на които децата не се тръшкат никога - да се благодарите, че са ви кротки. Аз съм имала и от този тип и от типа който се търкаля в магазина.
Виж целия пост
# 532
Аз имах предвид, че моето не се е тръшкало на обществено място до сега. Иначе вкъщи си има изблици, ама пак успяваме да го разсеем все някак. Най-важното е д ане отстъпваш и да не даваш това, за което се тръшка, а да се опитваш да разсееш с нещо друго. Чак да го игнорирам, не мога, признавам си, сърце не ми дава да го гледам да плаче било и от инат, но това също е стратегия и реална психологическа тактика. Така, че всеки да си открие какво действа при неговото дете. Не бих съдила игнорираща майка, знам ли колко са й опънати нервите. Не съдя и такива дето се поддават на тръшкане и дават нещото въпреки, че е грешка, но те ще си го разберат по трудния начин. Моя, примерно, изнудва така дядо си, ама защото той му се връзва. С други хора не го прави чак толкова. Така, че възрастния задава тона на отношенията и детето свиква с кой как му позволява да се държи.
Виж целия пост
# 533
Има един период при децата (2г-3г), в който си спестявам пазаруването с тях.

Понякога се налага: за да не ми се тръшка за шоколад, не минавам през сектора с шоколад, за сметка на това давам задачи: да вземе мляко, да си избере салам, да вземе кисело мляко. Така славно отиваме на касата и пак й давам да слага нещата на лентата. После иска нещо да яде от купеното. Взимам нещо, което да става за ядене с ръка: ядки, плод.
Детето доволно, че е имало задачи, после и почерпка, и аз доволна.

Но, истерии е имало. Последно се тръшна на входа на магазина и блокира движението 🤪
И не се тръшна за шоколад, а че оставих количката за пазаруване.🤷♀
Какво мислят другите не ме интересува.
Глуха съм за тъпи и остроумни коментари.
Виж целия пост
# 534
Аз рядко ходя с деца в магазин, но когато се случи, винаги им купувам по нещо. Вече са големи, знаят че не може да изкупим магазина и не е проблем да си изберат по един боклук. С малките деца определено е по-трудно, защото със сигурност има двегодишни, които не отбират от “това го имаме вкъщи”.
Виж целия пост
# 535
А да, бе да, как пък няма да му давам бисквитка за наградка, че било послушно и не се тръшкало ! Ми то трябва да слуша по принцип. Аз да не дресирам куче ?

Точно това щях да кажа и аз - давах бисквитки, когато си учих кучето.
Виж целия пост
# 536
То сделки, то награди, то бисквитки, представям си го отива в училище, питат го нещо, отговаря и чака награда, че си казал урока. Или на работа, шефа му възлага задача и той му казва, че ще я свърши срещу определена сума отгоре ? Хахаха, ще остане много разочарован, че моделът на мама не вАжи при другите хора.
Виж целия пост
# 537
Да се чуди човек как сме оцелели ние, когато не ни награждаваха с нищо и не ни се тресяха толкова. Аз не съм удряна, физическо насилие не е упражнявано никога върху мен, но и не съм награждавана с бисквитки и други неща, защото не съм поискала нещо в магазина. "Тежката" дума на майка ми беше достатъчна. Така си отглеждам и децата, не се налага да ги "награждавам" за да не се тръшкат. Големият, като повечето деца и на детска не искаше да ходи. Обяснявах, обяснявах, че мама и тате трябва да ходят на работа и няма кой да го гледа, не може да остане сам вкъщи, че в детската и другите деца са като него, родителите им работят, но след работа веднага ще го вземем, но той влизаше три седмици с рев сутрин. Аз си поплаквах като го оставя, сърцето ми се късаше, не очаквах да е такъв стрес и за мен, но как трябваше да постъпя? Да го спра от детска и да напусна работа, за да не плаче всяка сутрин? След това той беше започнал да "успокоява"  другите деца (по информация на госпожите) - папкаме, спинкаме и мама идва.
Виж целия пост
# 538
Аз колкото бой съм отнесъл, не е истина просто. И от учители, и от майка ми, чак се зачудвам как съм оцелял, за тръшкането пък да не говорим колко се е затрогвала от него
Виж целия пост
# 539
То сделки, то награди, то бисквитки, представям си го отива в училище, питат го нещо, отговаря и чака награда, че си казал урока. Или на работа, шефа му възлага задача и той му казва, че ще я свърши срещу определена сума отгоре ? Хахаха, ще остане много разочарован, че моделът на мама не вАжи при другите хора.

Ами не се случват така нещата.
Между тригодишното и детето, което ходи на училище, а камо ли човека, който вече ходи на работа има огромна разлика, иначе нещо не е наред в развитието му.

Аз все чаках да се сбъднат прогнозите на врачките, които казваха 'давай му, давай му сега каквото поиска", ще видиш като се тръшне за Ферари какво ще правиш. Колкото по спокойни са децата и не се оставят да истерясват за глупости, толкова по лесно е с тях. Когато са малки най-разумно е просто да не им се създават дразнители. Няма как да заведеш дете на място пълно с изкушения и да викаш само "не може'.

Пак се случват инциденти, моето е ревало, че му подавам счупена солета, а иди я залепи. Но колкото по-малко са борбите между малко дете и родител, толкова по-спокойно расте човека, а и за нас е по-добре.

Иначе ги разбирам хората, които смятат, че боят и твърдото отношение са ги направили хора, явно са успели да ги убедят, че са били изначално много лоши и е било за тяхно добро, но децата са си просто малки човечета, непрекъснато искат нещо, както и възрастния човек иска. Това е съвсем нормално, а не проява на лошотия. Просто са им недозрели възможностите да си изразяват потребностите и желанията и затова го удрят на рев.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия