Здравейте!
Имам съмнения относно един човек и реших да споделя с вас,за да чуя и още странични мнения.
Преди няколко месеца приключих сериозна връзка. Наскоро се запознах с едно момче. Писахме си в продължение на месец някъде,като през това време се чувахме от време на време.
Най-накрая се срещнахме. И всичко беше...сякаш се познавахме от години..
Рядко се чувствам така в компанията на някого. Той ми каза,че от година,близо две си няма никого.
Каза,че се е уморил от обещания и не иска нито той да ми обещава нещо,нито аз на него.
Тези обяснения бяха отговор на моите въпроси за възприятията му относно връзките.
Излязохме и втори,и трети път. И се случи
Целунахме се 
чувствам се като 15 годишна,разказвайки това Но отдавна не бях усещала онова чувство в стомаха при целувка 
Виждахме се още няколко пъти. Бяхме и в тях дори,но не сме правили секс. Единия следобяд прекарахме заедно в леглото,след неговата нощна смяна. Той ме допусна в дома си сякаш ме познава отдавна. Разказа ми за семейството си,казваше как от толкова време подобно хубаво нещо не му се е случвало. И така..
Всеки от нас замина по работа до родния си град. За няколко дни ние се чухме точно веднъж,което за мен не е нормално.
Вярно е,че не мога да му водя сметка. Но все пак аз го подхвърлих това и се започнаха едни обяснения от негова страна колко много бил зает,а той наистина имаше доста работа за вършене.
Извини ми се дори ако съм се обидила от нещо и че нищо не е било с лошо.. просто не се е спрял от работа.
Пише ми всеки ден,споделя деня си,изпраща ми снимки от дейностите си, пита ме аз какво правя,споделя планове и идея. Но аз все пак не приемам,че човек не може да отдели по 5 минути на ден най-малко,за да чуе един човек.
Той работи и нощни смени,които наистина са изтощителни,защото са 3 или 4 дни подред и наистина в последно време му се беше насъбрало. Дали може това да е причината или просто не му пука толкова и не се чувства по същия начин както аз?
Страхувам се да не се опаря отново,хлътвайки и накрая да се окаже,че аз съм тази,която е хлътнала доооста повече.
Не ми се иска пак да страдам
Виж целия пост
Имам съмнения относно един човек и реших да споделя с вас,за да чуя и още странични мнения.
Преди няколко месеца приключих сериозна връзка. Наскоро се запознах с едно момче. Писахме си в продължение на месец някъде,като през това време се чувахме от време на време.
Най-накрая се срещнахме. И всичко беше...сякаш се познавахме от години..
Рядко се чувствам така в компанията на някого. Той ми каза,че от година,близо две си няма никого.
Каза,че се е уморил от обещания и не иска нито той да ми обещава нещо,нито аз на него.
Тези обяснения бяха отговор на моите въпроси за възприятията му относно връзките.
Излязохме и втори,и трети път. И се случи
Целунахме се чувствам се като 15 годишна,разказвайки това Но отдавна не бях усещала онова чувство в стомаха при целувка Виждахме се още няколко пъти. Бяхме и в тях дори,но не сме правили секс. Единия следобяд прекарахме заедно в леглото,след неговата нощна смяна. Той ме допусна в дома си сякаш ме познава отдавна. Разказа ми за семейството си,казваше как от толкова време подобно хубаво нещо не му се е случвало. И така..
Всеки от нас замина по работа до родния си град. За няколко дни ние се чухме точно веднъж,което за мен не е нормално.
Вярно е,че не мога да му водя сметка. Но все пак аз го подхвърлих това и се започнаха едни обяснения от негова страна колко много бил зает,а той наистина имаше доста работа за вършене.
Извини ми се дори ако съм се обидила от нещо и че нищо не е било с лошо.. просто не се е спрял от работа.
Пише ми всеки ден,споделя деня си,изпраща ми снимки от дейностите си, пита ме аз какво правя,споделя планове и идея. Но аз все пак не приемам,че човек не може да отдели по 5 минути на ден най-малко,за да чуе един човек.
Той работи и нощни смени,които наистина са изтощителни,защото са 3 или 4 дни подред и наистина в последно време му се беше насъбрало. Дали може това да е причината или просто не му пука толкова и не се чувства по същия начин както аз?
Страхувам се да не се опаря отново,хлътвайки и накрая да се окаже,че аз съм тази,която е хлътнала доооста повече.
Не ми се иска пак да страдам
