Здравейте! Не знам дали съм уцелила темата. Но искам да се допитам до други жени, които са попадали в ситуация като моята.
Приятелят ми се държи с мен като куче. Подритва ме, не ме уважава, натирва ме, сиктардосва ме.
Сега сме скарани. Причината е, че ми писна да го понасям това. Не мога повече. Бременна съм (още не живеем заедно, а може и да не заживеем), а на него изобщо не му пука.
Ето пример: в четвъртък вечерта щяхме да се виждаме. Първоначално идеята беше да дойде към 8 часа, но аз трябваше да се видя със сестрата, после трябваше да седна и със съседа. Той ме изчака и каза, че за него няма проблем, в колкото часа съм била свободна, в толкова щял да си тръгне от работа.
Като затръгва, ми обясни, че бил много гладен, каза ми да "се стягам", като дойде, само да ме вземе и да ходим навън да хапнем. Аз обаче реших да го изненадам и реших да сготвя. Когато дойде и видя, че готвя, от вратата директно влезна в тоалетната с телефона си. И седя там 15 минути. Ами писнало ми е да не ми обръща внимание. Аз очаквах да дойде в кухнята и докато готвя за него и полагам усилия за него, за да му е хубаво, да ми прави компания. Седя 15 минути, после излезна. След него не меришеше и директно му обясних, че не съм щастлива да се крие от мен в тоалетната. Можеше това време да го прекара с мен в кухнята. Той, вместо да ме прегърне и да ми каже, че ме обича, ми се ядоса. И оттам вечерта просто не беше хубава. След това се изкъпа, пренесе двете салати и отиде да легне в хола. Като госпожица е, болял го гърба, все се оплаква, че нещо го боли. И с това се извинява да лежи от време на време. Викнах го да ми помогне с настъргването на малко пармезан, а той не дойде. Ами как да не се почувствам предадена от гадното му отношение? За други неща става, но аз щом го викам, не става. Това просто не е любов да не можеш да разчиташ на любимия за всичко. Казах му, че ми е станало неприятно, а той пак реагира зле на това. Обясни, че бил изморен и искал да си почине, да отпусне гърба и т.н. оправдания. Ами и аз съм изморена, и аз искам почивка, но не, аз седя и готвя през това време. За него, а той не го оценява и дори не идва, когато го повикам.
Друг случай – даде ми колата си, за да не се разкарвам бременна пеша. Както казах, не сме заживели заедно все още. Пред блока ми някой го е забърсал по задницата. Когато видяхме, аз му казах, че ще отида при застрахователите и всичко ще изчистя сама. Обаче той не ми даде, каза ми, че това си е негова работа да си оправи колата и да не съм се занимавала. Когато му обясних, че когато взима индивидуални решения, се губи заедността ни, той пак се ядоса. Бил си купил сам колата, негов труд било, негова вещ, да не съм му се налагала (а аз не му се налагам изобщо), той щял да си се занимае.
Как да се преборя с пословичния му егоизъм. Просто нямам сили вече. Когато нещо ме притеснява, той не иска да седне и да ме чуе, а си знае неговото. А аз през това време страдам. Страдам и ме боли от предателството и егоизма му. Търся диалог с него, обаче на него изобщо не му дреме.
Виж целия пост
Приятелят ми се държи с мен като куче. Подритва ме, не ме уважава, натирва ме, сиктардосва ме.
Сега сме скарани. Причината е, че ми писна да го понасям това. Не мога повече. Бременна съм (още не живеем заедно, а може и да не заживеем), а на него изобщо не му пука.
Ето пример: в четвъртък вечерта щяхме да се виждаме. Първоначално идеята беше да дойде към 8 часа, но аз трябваше да се видя със сестрата, после трябваше да седна и със съседа. Той ме изчака и каза, че за него няма проблем, в колкото часа съм била свободна, в толкова щял да си тръгне от работа.
Като затръгва, ми обясни, че бил много гладен, каза ми да "се стягам", като дойде, само да ме вземе и да ходим навън да хапнем. Аз обаче реших да го изненадам и реших да сготвя. Когато дойде и видя, че готвя, от вратата директно влезна в тоалетната с телефона си. И седя там 15 минути. Ами писнало ми е да не ми обръща внимание. Аз очаквах да дойде в кухнята и докато готвя за него и полагам усилия за него, за да му е хубаво, да ми прави компания. Седя 15 минути, после излезна. След него не меришеше и директно му обясних, че не съм щастлива да се крие от мен в тоалетната. Можеше това време да го прекара с мен в кухнята. Той, вместо да ме прегърне и да ми каже, че ме обича, ми се ядоса. И оттам вечерта просто не беше хубава. След това се изкъпа, пренесе двете салати и отиде да легне в хола. Като госпожица е, болял го гърба, все се оплаква, че нещо го боли. И с това се извинява да лежи от време на време. Викнах го да ми помогне с настъргването на малко пармезан, а той не дойде. Ами как да не се почувствам предадена от гадното му отношение? За други неща става, но аз щом го викам, не става. Това просто не е любов да не можеш да разчиташ на любимия за всичко. Казах му, че ми е станало неприятно, а той пак реагира зле на това. Обясни, че бил изморен и искал да си почине, да отпусне гърба и т.н. оправдания. Ами и аз съм изморена, и аз искам почивка, но не, аз седя и готвя през това време. За него, а той не го оценява и дори не идва, когато го повикам.
Друг случай – даде ми колата си, за да не се разкарвам бременна пеша. Както казах, не сме заживели заедно все още. Пред блока ми някой го е забърсал по задницата. Когато видяхме, аз му казах, че ще отида при застрахователите и всичко ще изчистя сама. Обаче той не ми даде, каза ми, че това си е негова работа да си оправи колата и да не съм се занимавала. Когато му обясних, че когато взима индивидуални решения, се губи заедността ни, той пак се ядоса. Бил си купил сам колата, негов труд било, негова вещ, да не съм му се налагала (а аз не му се налагам изобщо), той щял да си се занимае.
Как да се преборя с пословичния му егоизъм. Просто нямам сили вече. Когато нещо ме притеснява, той не иска да седне и да ме чуе, а си знае неговото. А аз през това време страдам. Страдам и ме боли от предателството и егоизма му. Търся диалог с него, обаче на него изобщо не му дреме.
