Кое е по-силно - подсъзнателното или съзнанието?

Scientifiс evidence. Кажи му, че има много здраве от най - великите светила създатели на науката. Използва се евиденс навсякъде в научната общност. ОбъркАл се е здраво. Няма такова нещо като свидетелство, освен за Божиите Чудеса.

https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_evidence

Аз ти казвам на български как е приета фразата и ти писах точните думи на английски. Да, evidence се ползва в английския. В английския пък witnessing е съвсем друго нещо.

Колкото до "свидетелство", това е протестантски израз, в православието е "откровение" или "видение". Просто стилово е различно. Но поне като пишеш дипломна работа в СУ, не искат да виждат думите "научно доказателство".

Детайли на езика, съзнанието и подсъзнанието.

Разбрах те, да. Обаче в нашият език е прието "доказателство" превод на евиденс.
А, за СУ не се и учудвам. Напълно е възможно.

Прието е в ежедневния език, но има и по-коректни начини да се каже, ако наистина вече заговорим на научен език, а не на вестникарски.

Например на английски ще видиш mathematical proof, но няма да видиш scientific proof.

Айде сега почнахте като руснаци  след третия стакан водка "Има ли Бог, няма ли Бог"
Зависи след коя чаша водка все пак се говорим. След четвъртата се появяват доказателства че Го има, а на сутринта махмурлука ви нашепва че Го няма...

Защо пиян човек "реве" за едно и също и репертоарът му не се променя дълго време?

Мисля, че се получило разминаване между моя и твоя пост, Някакси не правят разговор двата.
Малко като аз да кажа, че повечето българите носят черни дрехи зимата, и да ме обориш, че напротив - представители на други нации го правят... също. А като извадим най-крайните представители - какво остава като обща нагласа в двата светогледа? Луди хора има с всякакви вярвания. Месии също. Да, дразнещо е за много хора. Но колко любопитни са за различни възможности "разумните" и колко "интуитивните" хора? И по-важното - защо човек, вярващ на интуицията си да е неразумен?

Но основаната разлика дето между двата поста е друга - нещо което вметващ между другото: науката не е разумът. Тя е описаната реалност. Тази, която е видяна, известна и изучена. Ако не претендира за нещо, естествено е то да е неизчерпателността ѝ. Но да се отъждествява с разума е несериозно. Интуицията е началото на много открития и на много решения. Ако продължаваш да вярваш, че противопоставят и взаимно изклюват разбира се.

PS Чета хронологично и после видях следващият ти пост. Нютон е вярвал в Бог. Не в бог И точно така е било и с хората дето са ни просветили, че планетата е кръгла и че се върти. А за доказателствата съм абослютно съгласна - доказват се емперичени наблюдения с помощта на математика. В случая, който споменах - физични феномени с математически "разнищени" механизми.

Именно, става въпрос за вяра, а вярата не се нуждае от доказателства. От доказателства се нуждае хипотезата. Вярата е аксиома.

Което не пречи, вярващите в Бог да са "загубеняци", вярващи в Дядо Коледа в очите на много хора. Две неща са знам. Най-честият о
По-интересното е тези хора /с очите дето описаното виждат/ защо противопоставят наука и невидимо. Най-честият отговор е, че не е доказано. Но не доказателството прави нещо съществуващо. И изобщо не сме стъпали в съзидателната сфера и моделирането на материалния свят.

Аксиомата не води до противоречия, тя има тежест на теорема, твърдение, което е в сила за всички случаи, за които става дума в него. Докато вярата е нещо измислено и често има различия и противоречия в нея.

А пример?
За различия и противоречия.
Интересно ми е къде ще ги търсиш обаче, понеже всяка вяра е лична.
Може да е, че днес ще срещнеш някой, или че ще загубиш мач. Че си красив или некадърен...
Богът пък не можеш си избра кой изобщо...

Редактирам: Пример за енергия, емоция и т.н., които трудно минават за съвапедения ако ти се случват често. Мислиш за някой - виждаш го. Обръщаш се към тълпа спонтанно, без причина и там те гледа /точно в момента извил глава също/ някой, който познаваш.

Съществуването на Бог е аксиома, затова направи аналогия с математиката.

Интересното е, че именно последователите на разни религиозни, окултни и всякакви духовни учения много, ама много искат и всячески се опитват да търсят, дори произвеждат или нафантазират научни доказателства. Явно, все паак, се нуждаят от легитимация чрез науката, сигурно за да  убедят себе си, че са с трезва мисъл. А и Нютон, и Декарт и много други, за чиито имена сега не се сещам, спокойно са си живяли с вярата в Бог и с науката. Така да го нарека, не са смесвали ракия и бира.

Да ми вяра и ще ти открия противоречията.

Ако е "дай ми", не е като да не съм споменала няколко.

Не знам за какво разминаване пишеш. Напълно е възможно. Аз просто проявих любопитство кои са научните доказателства в полза на съществуването на Бог.

Наука се прави с разум. Науката е чиста еманация на разума. В нея няма никакви емоции. Научното мислене е способността да погледнеш дадено явление, достатъчно далеч от собствените си предрасъдъци и емоции и да го изучаваш, даже и да не ти харесва даденият обектът. Просто емоции не се влагат. Емоциите се влагат в къщи, не в академичната стая. Затова отъждествих наука с разум.
Не мога да разбера какъв аргумент е това, че Нютън е вярвал в Бог? Това доказателство за съществуването на Бог ли е или, че разумен човек може да вярва в Бог? Може би пък е доказателство, че и най - мъдрият си е малко прост. А може би показва, че човек не може да избяга напълно от своето време и то оказва отпечатък. Може би пък доказва "Божието на бога, кесарювото на кесаря" или както там беше т.е. науката иска доказателства, вярата не иска. Никакво противоречие няма. Противоречие има, когато вярата започне да се опитва да се доказва със средствата на разума, тогава няма как да стане вече. Напълно е възможно ученият да каже, науката казва няма Бог, но личното ми емоционално усещане е, че аз вярвам, че такъв има. Това обаче нищо не означава, нито доказва. Лични емоционални възгледи не са обективна действителност, нито истина. Айнщайн пък не е вярвал в Бог и не само той, но и Шрьодингер, Планк и много други също. Това какво доказва? Научната общност е силно атеистична или агностична, това пак нито доказва нещо нито е от значение. Андариел правилно е отбелязала за вярата.