Вече сме родители! Какво ви дразни след като родихте?

Чак пък всички да спазват правилата в чужбина, хайде моля ви се. Да не изместваме темата, все пак. Както се писа по-нагоре, на който не му харесва да си стяга куфарите и да ходи да яде пластмасови домати, където му сърце пожелае.

Имането на домашни домати ли е най-важното за теб в една страна ?
Стягането на куфарите се прави така или иначе от голяма част от населението ,но оставащата част е добре да се замисли какво да промени и в какво общество иска да им растат децата . Това ако за вас е нормално ,за много хора не е нормално . 

Основното, което исках да кажа е, че в 21 в. някой да обяснява как е в чужбината е смехотворно. Отдавна живота там не е табу за никой, хората пътуват, виждат и знаят. В Лондон, който беше споменат е пълно с бай Ганьовци, ще спестя етническия анализ на голяма част от населението там, как живеят и какви европейци са. Не казвам, че тук всичко е идеално, но да се обобщава така е несериозно. 

Аз съм срещала по-голямо чудо - румънците. Мароканците и те са ми в класацията за особен вид.

Запозната съм с глобите и правилата в Швеция и в няколко други държави. Проблемът тук е, че никой не иска нищо да променя, докато на него му е добре. Ставала съм свидетел на ситуации, в които хората са изловени в крачка, има свидетели и всичко и те заочват да отричат, притискат ги до стената и те пак не си признават, а започват да мрънкат , как всички го правили, пък видиш ли - точно тях хванали... Няма разкаяние, няма желание за промяна, няма нищо. И какво общо има доматите със желанието да живееш добре, в подредена държава. Всичко е съсипано тук, природа, въздух, село, град .. Кой го е направил? И не са само циганите, защото там където живеем в момента роми няма, ама в асансьора се палят цигари, фасове се хвърлят през балкона, боклук се хвърля през терасата, паркира се така че да не може са се излезе, паркирани коли в градинките... За това всички мрънкат, но накрая, нищо не правят за да го предодвратят. По този повод да ви разкажа една случка, та да се посмеете. Помолих съседа да бъде по-внимателен, когато си отваря вратата на колата , защото няколко пъти удря нашата кола и остават вдлъбнатини и рески от неговата боя. Нищо не каза, освен ще ни покаже от къде изгрява слънцето, аз отговорих че няма нужда, наясно съм. Колата ни претърпя няколко инцидента. Без доказателство няма, как да кажа, че е той.. Но след като родих бебето имаше жестоки колики и доста плачеше. Единия ден стана към 14:30 и като ревна това дете, не мога да го утеша. Към 15:10 се звъни, отварям полиция, господинът се обадил да съобщи, че нарушавам реда като вдигам шум, но не споменал, че бебето плаче. Та стой полицията на прага гледа мен, гледа бебето и се чуди какво да ми каже. Много патетична ситуация. На момчетата им стана тъпо, на мен ми стана тъпо.

Големи сте буквалисти с тия домати. Не ми е приятно да дискутирам наклона на темата, но да, права си. Така е тук, всеки е пас, закони или няма или не се спазват. Но, вярвай ми и съседите ни са свестни и в трамвая не пътуваме прави с детето. Има хора и в България, съжалявам, че не ги срещаш често.

Като отвори приказка за шум да ти разкажа и аз случка. Преди една година имах съседка бразилка с две деца на 3 и 5 години. Обичаше скандалите, купоните, пиенето, секса. Всичко го правеше така че стените вибрираха. Викали сме полиция и следобед и посреднощите, идват, отваря въпросната и заявява / в моята скапана къща ще си правя каквото ми е кеф / и затръшва вратата под носовете им. Нямаше управия с нея, добре че забременя и се изнесе. За една година я изхвърлиха от няколко апартамента. Наскоро беше отвъртяла шамар на някаква баба пред училището на децата си, оказа се нейна съседка, която не и търпяла простотиите и и правела забележки. Живея в малко село извън България. Та ... деля хората на ставащи и неставащи, а не на българи и чужденци.

Права си, срещат се, но в провинцията. Баба ми е от Мадан, върна се там да живее. Страхотно място в балкана, прекрасни хора, щедри и много човечни. Там, чистосърдечно признавам, проблеми не съм имала.

На една приятелка с ревливо бебе, приятните и съседи и изпратиха социалните.Беше много неприятно, защо макар, че установиха,че е злобна шега се наложи по процедура да ги посещават и те да посещават психолог.
Моето момиче в момента много плаче, като видях съседката и се извиних.Не е приятно определено, но жената е разбрана!

По темата - и мен най-много ме дразнят майки, които смятат, че света се върти около тях и собствените им деца. Добре е човек още в ранните си години да бъде научен, че не е център на вселената.  
Отдавна съм спряла да очаквам някой да ми отстъпва ред, да ми прави път или да ме пусне да мина на пешеходна пътека, само защото съм бременна или с малко дете. Сега хита е с малко дете и куче като се опитвам да пресека - да ви кажа май добавянето на кучето в картинката има някакъв ефект, повече спират.  

Спомням си обаче една ситуация отпреди години - прибирам се от Германия със самолета. Детето ми с операция на ръцете и двете ръце в превръзки, а то още няма 2 годинки. В самолета на Луфтханза съответно всички стюардеси и стюарди се чудят с какво да ни помогнат и да ни облекчат. Слизам на софийското летище и там мила родна картинка - 5 полицая седят и 10 минути ме наблюдават ще успея ли или няма да успея да премина 10-те метра до контролата с детето на ръце, ръчен багаж, голям куфар и опакована лятна количка. Никой не се помръдна.

Въпрос на човещина и възпитание е да отсъпиш място/да помогнеш някак на бременна, на майка с дете, на стар човек, на инвалид и тн. За мен лично е изненада да разбера, че много хора в такава позиция не получават отклик и малко привилегии. Аз - която не съм била все още бременна - винаги съм получавала всякаква помощ отвсякъде - отварят ми врати, спират ми такси, държали са ми кошницата по касите в супермаркети, пускат ме с предимство по опашки, ако бързам - и то ей така, от ч о в е щ и н а и с и м п а т и я, защото всъщност аз не спадам нито към старците, нито към инвалидите. Попадала съм явно все на святни хора. Но и друго ми прави впечатление - винаги съм била усмихната. И аз помагам на усмихнати хора. Ако някой ми влезе на бурия, начумерен и кисел - бая ще има да си почака за моето добро отношение.
Колкото до авторката - да, права си да очакваш вежливост - нали сме социални животни - човекът разчита на човека.
Но изблиците ти и истериите ти са леко притеснителни, успокой се, събери себе си, контролирай си гнева, че току виж освен да пътуваш права в метрото, може да си довлечеш и по-голяма беля на главата.

М, да. Много е тъп наклона на темата - възпитаната чужбина срещу невъзпитаната България.
Живяла съм 4 години на такова място в чужбина, че се изсипваше целия свят. Не съм забелязала да са много по-възпитани хората от тук. А, да - продавачките казваха 4 пъти 'мерси". И какво от това.

Невъзпитани има в цял свят. Проблемът е, че тук някак си се озлобяваме един срещу друг - може би заради немотия, криворазбрани ценности и най-вече "недай си Боже да не се прецакаме". Иначе съм съглсна с desinkata_85, че е много важно да си усмихнат, да си личи, че ти е леко на душата, а ако си някой кривондел веднага си проличава и хората автоматично се дистанцират. Е, разбира се има и пълни темерути, на които колкото и да им се усмихваш пак ще те напсуват и отрежат, ама то си е до човек

И аз съм съгласна с това.  

Темата не изчетох назад. Това, което споделих лично за Германия и тук си е факт.

Не знам, аз откакто родих (преди година и три месеца) съм най-щастливия човек на земята. Нямах кризи, депресии.....не знам защо. Може би защото бяха съвсем сама с бебето и.....просто няма нито кой да помага, нито кой да те дразни. Единствено от няколкото килограма повече ми докривяваше, но с малко воля, спорт и ограничения ги поразхвърлях.
Прави ми впечатление, че ползваш градски транспорт за да отидете на лекар.......не знам дали ви е рутина, но аз например гледам всичко да ми е на една ръка разстояние, както се казва. Почти не се е налагало да ползвам гр. транспорт когато сме ходили с детето по прегледи - когато се налага сме ползвали количката.
Ако трябва да мъкна шестмесечно бебе с всичкия му багаж.....и аз бих избухнала.
Може би се натоварваш прекалено много.