С какво ви дразнят свекървите?- 48

  • 53 182
  • 773
# 645
Тя откъде да знае, че ти ще правиш?
Тя като е направила, защо държиш и ти да правиш?
Виж целия пост
# 646
Аз й казах, че ще правя. Държах да правя, защото исках да пробвам нова рецепта, а тя беше направила, защото така е искала предполагам. Аз не съм знаела, че смята да прави. Все пак, откакто живеем отделно нямам представа кога какво готви, а моята баница си я бях запланувала предния ден. Не си съгласувам готвенето с нейното все пак.

Пък и се опитвам да отуча мъжа ми да ми сравнява всяка манджа с нейната "Ама майка пък еди как си прави еди какво си"

Да свиква на моето готвене, колкото и да ми е ново и на мен.
Виж целия пост
# 647
Тя откъде да знае, че ти ще правиш?
Тя като е направила, защо държиш и ти да правиш?

Е, защо? Нали трябва да си ги премерят... баниците.

Държах да правя, защото исках да пробвам нова рецепта

Щеше ли нещо да ѝ стане на рецептата, ако я беше отложила за друг ден? Или по-важно е да си намерим поводи за дразнене?
Жената е искала само да те облекчи. Чула, че ще правиш баница (т.е. яде ти се) и ти е предложила от нейната.
От един момент нататък, след като премине периодът "я да ѝ натрия носа на свекървата и да ѝ докажа, че съм по-голяма готвачка и домакиня пък  Crossing Arms", готвенето, колкото и да е любимо занимание, дотежава. На човек започва да му харесва някой друг да му даде готово сготвено, да му спести малко време в кухнята (а и финанси).
Виж целия пост
# 648
Да ви имам проблемите. Ако имаше на мен кой да ми сготви, не само че нямаше да правя фасони, ами хиляди пъти щях да му благодаря. В момента съм с такъв грип, че не знам на кой свят ми е душата, а домашните трябва да ядат. Да имаш помощ някаква е супер облекчение особено в кофти моменти, ама само човек който няма може да го оцени.
Виж целия пост
# 649
Един вид да не се бием в гърдите, че сме перфектни домакини...
Виж целия пост
# 650
Така и така нищите баници и манджи да ви разкажа един случай. С ни беше на гости и решила да прави сладкиш. Като цяло много обичам как готви само пустите сладкиши така ги сиропира , че се разпадат ,а аз не обичам сиропирани сладкиши. Та пита ме тя предпочитания към сладкиша имам ли и аз спокойно отговарям сямо да не е сиропиран. Е ,познайте нямаше ли два буркана компот в него ? 😂😂 Имах чувството , че нарочно го е направила така , а после аз съм черната , че не ям от нейния сладкиш
Виж целия пост
# 651

Пък и се опитвам да отуча мъжа ми да ми сравнява всяка манджа с нейната "Ама майка пък еди как си прави еди какво си"

Да свиква на моето готвене, колкото и да ми е ново и на мен.
Според мен тук ви е проблемът. Ама не със свекървата, а с мъжа. Моят съпруг никога не е сравнявал как готвя аз или майка му. Може би трябва да му кажеш, че не ти е приятно да ви сравнява, защото всеки готви различно. Доколкото разбрах имате дете, т.е. отдавна сте заедно, би трябвало вече да е свикнал с готвенето ти.
Честно не мога да си представя мъжа ми  да ми дава уклон в готвенето, тогава ще взема аз да му давам уклон в шофирането.
Иначе и  на мен, ако майка ми или свекървата ми предложи ядене за вкъщи, си взимам. То обикновено е за едно ядене, та после мога пак да си сготвя на следващия ден, каквото съм решила. А пък за баница, ососбено различна, всеки се навива дори 2 дни подред.
Виж целия пост
# 652
Моят мъж винаги е казвал, че майка му и баба му готвят супер. Не мога да се сърдя на истината. Назад да бягат не мога да ги стигна.
Виж целия пост
# 653
Значи, да съм благодарна на свеки, че мъжа ми не й харесва яденетата. Ама той не го крие де. Каза, че като малък е хапвал основно сандвичи, защото не му е харесвало как готви. /освен сладките де, тях ги прави вкусни/.  Mr. Green

Виж целия пост
# 654
А моят мъж е по-гаден. От дете не е харесвал манджите на майка си, а предпочитал тези на нейната свекърва (живеели са заедно, но с отделни домакинства). Една от многото причини за конфликтите между тях. Свекърва ми на луда е ставала да се старае и да повтаря бабините рецепти, но не - малкото гаднярче и със затворени очи познавало кое е сготвено от майка му и кое - от баба му.
Като се оженихме, не ме е сравнявал с майка си. Превъзнасяше се по навик по манджите на баба, но жената беше починала вече, не я познавах, та нямаше как да се меря с нея. Виж, опита се, че и досега го прави понякога, да ме сравнява с моята майка - нейните гозби винаги са по-вкусни от моите, но това изобщо не ме трогва. Майка ми едно, че наистина готви вкусно, второ, го посреща с негови любими неща, които аз категорично отказвам да готвя, та така всичко е цветя и рози. И като ми напълни кутийките с храна, не се дърпам - спестява ми време и труд, а и толкова ми е писнало вече от моето си готвене, че съм доволна да опитам нещо по-различно - като подправки, като технология и т.н.
Но си мисля сега, че ако ме беше сравнявал с майка си и ми беше натяквал, че не съм на нейното ниво... Хм. Ами щях да ѝ го върна - пакетиран и с панделка, пък да си го храни, както си ще.
Виж целия пост
# 655
Как' Сийка,
за мен проблемът си остава в мъжа, а не в свекървата в този случай. Но пък явно някои жени го удрят на чест и затова се сърдят. Искат те да си сготвят, почистят, отгледат. Няма лошо, сигурно са се напатили и  затова така реагират. Аз съм си отнесена и мързеливичка и само някой да ми предложи да ми даде готова сготвена храна и вече съм съгласна. Никакви нови рецепти не могат да ме изкушат. Така че всичко май е до опит и нагласа в отношенията.
Виж целия пост
# 656
Най-вече нагласа.
Виж целия пост
# 657
Надскачането - аз съм по-добра от свекървата.
Виж целия пост
# 658
Във връзка с баницата...преди години всяка седмица ни канеше в тях на обяд.Ама всяка-няма "ангажирани сме", няма "не искам", няма "имам планове".Искахме, не искахме-бяхме зачислени там в неделя, иначе следваха цупения... Да си призная, че се дразнех, освен, че и го натякваше/"аз ви храня"/.Приемах го точно като "ела да ти покажа каква съм домакиня" и задължително питаше сина си дали харесва яденето, последвано с обяснения, как била се постарала да го направи както обича, какво сложила вътре и пр...докато не получи комплимент и благодарност. Сега, ако знаете как ми се иска да поднови пак поканите...действително много ще ме облекчи.Ако иска да си приказва, че ни хранила, ако желае цял ден да се обяснява с колко любов е готвила за сина си, ако ще и да сравнява с моите манджи-просто да си го привиква от време на време там на обяд.Казвам ви, ще съм и благодарна.Аз ще си лежа и ще си почивам Heart Eyes.Нищо против и сиропирани сладкиши да ми прави и баници/прави ги страхотно-евала/.Всяко нещо приемам с благодарност...Ама нъцки...Веднъж само си позволих да предложа тя да направи тиквеник, от мен необходимите продукти, че го прави вкусно. Ей, прие го като...едва ли не, че и заповядвам...Не знам защо се засегна, а бях съвсем добронамерена...
Виж целия пост
# 659
... Но пък явно някои жени го удрят на чест и затова се сърдят. Искат те да си сготвят, почистят, отгледат...
И в един момент се усещат, че всичко на тях чака и нямат ден почивка!
Какво значение има кой, как и какво готви! Особено ако го прави в друга къща Laughing
Драмата с баницата пък въобще, ама въобще не я разбирам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия