Изповед

Ох, психологии, йоги, техники...хората въобще не си представят колко може да са вредни тия неща.

Няколко простички хитринки от Ежко Бежко:

- Всяка фирма е бездушна, ти си там за пари, не чакай някой да пляска с ръце и да ти се възхищава на сложните идеи, всеки студент-второкурсник има такива идеи. Няма такова нещо като специалност и длъжностна характеристика, не и в 21 век.

- Не привличаш достатъчно мъже- едно гадже, преди години, и още го мислиш и жалиш. Работи в тая насока.

- Зарежи йога, семинари и психология. С тях само си заравяш главата в пясъка. Имаш реални проблеми като за простички хитринки. Не усложнявай излишно.

- Търси по-добра работа, не задължително "по специалността". Ейчар, медии, рекламни агенции, пробвай в AII Datapro, след като владееш толкова езици.

Милички, благодаря ви за подкрепата и съветите, но не съм самонадеяна служителка, дето се мисли за гениална. А се издигнах от позициа в кол център, на тийм лидър, сега съм на съвсем друго ниво, мениджър на процес, което по дефиниция е на по-високо ниво в йерархията, но заплатата ми я държат на ниво агент, докато колеги имам дето взимат 2-3 пъти повече от мен и това е публична тайна, която обсъждаме още няколко новоназначени колеги, с които заедно се оглеждаме настрани, понеже мечтата за растеж във фирмата явно за много хора е утопичен оазис. Претенциите ми изобщо не са на ниво колко гениални идеи давам. Вие добре знаете, че в булгаристан работодателите редовно нахендрят служителите си на по-високи отговорности и повече работа, а за пари никога нема.
Със здраве.

Зарежи го тоя кол център. Понякога така се случва- киселите служители не успяват да се усетят за какво става въпрос и не напредват, защото си гледат само проблемите, но не виждат възможностите. Винаги има хора, които по-добре преговарят за заплати, по-убедителни са.

Като не ти отърва фирмата, сменяй. Всички така правят, тия, дето сега взимат добри заплати, не знаеш откъде са дошли и какви гадости са видели, докато се научат как се договаря заплащане.

И, както казах, забрави за психологии, кармични астрологии и простотии. Ако толкова те влече, аз завърших Философия на съзнанието и езика в СУ, държавна поръчка, такса 70 лева на семестър.

Попаднала си в дупка и вместо да мислиш как да се измъкнеш от нея, ти зацикляш върху онеправданата си същност. Родителите ти са виновни за всичко, роднините, колегите, шефовете, съфорумките, аз (да, да, знам, че и аз съм от виновните пред теб, даже само защото пиша в темата ти ), само ти – цялата в бяло.
Хм. А дали?
Защо не вземеш, просто така, за разнообразие, да се замислиш дали пък сама не си се докарала до това дередже? Дали не грешиш в нещо?
Без да съм психолог, мога да ти кажа, че имащ крещящи проблеми в комуникацията с околните, свръхочаквания и свръхагресивност, с които нищо няма да постигнеш, освен да ти помогнат да се самонатъпчеш още по-надолу в дупката.
Аз съм съгласна да призная вината си в злоба, завист и каквото там още ме упрекнеш, също и като главен виновник за бедите ти, особено за това, че не знаеш как да си напишеш СВ-то и че не те уреждам на добре платена работа, но категорично отказвам да участвам в самозаблудата ти, която те унищожава като личност. Цунки, гушки и лицемерно кудкудякане недей да очакваш от мен. Това е последното, от което имаш нужда.
Трябва ти просто едно огледало и малко повече честност, обективност и самокритичност. Иначе няма как да видиш собственото си озлобление, което те разяжда.

Да, оглеждам се на други фирми, кандидатствам, пускам сивита, разпитвам познати, но още удрям на камък по някаква причина, а имам сериозни сертификати и опит. И да, за психологията, тя явно ми послужи да си стъпя на краката емоционално и това е. В България много хора имат нужда от това. Ценностната ни система не е много здрава тук. Потърсиш съвет, и само присъди получаваш, никой не иска да влезе в обувките на другия. И не е нужно, един разказ, как някой е успял да се измъкне от подобна ситуация, би бил много ценен, и мислих, че това е предназначението на тези форуми...
И благодаря ти, че ме нарече кисел служител, без да ме познаваш... аз, която винаги помагам на колегите си и виждам решения, заради което шефовете са ме дърпали за ушите и са ми казвали, искаме да се заемеш с тая неразбория и да я оправиш, защото виждаме, че знаеш как. Което съм приемала винаги като предизвикателство и благодарение на което съм израствала. Но уви, не и като заплата.

Аз бях 10 години служител в големи фирми. Когато осъзнах, че това вече наистина не е за мен, че не ставам за катерене по йерархични стълбици и подмазване на шефове от различно естество, отделно, че парите не ми стигат, просто се отказах. Измислих си собствен бизнес, нямащ нищо общо с това, което бях работила дотогава. Потръгна полека - лека. Имало е и моменти, в които е трудно, бориш се и това е, мислиш нови стратегии. Аз всеки ден мисля как да подобря нещата по отношение на работата. Парите може да се случи да не достигат във всеки един момент, никой не е застрахован, освен потомствените милионери. Това са нещата от живота...

Аз ти казвам, че си кисел служител вътрешно, въпреки усмивките и помощта, и не защото познавам теб, а защото познавам себе си. Защото съм била в подобни ситуации- да гледаш в паничката на другия, да се дразниш как ти имаш повече сертификати и курсове, а другият напредва повече. Чак след години разбрах къде са ми били пропуските. Че не е работата да се хвърляш навсякъде, а да работиш умно. Не знам на колко си години, може би имаш нужда още да поработиш, докато се пречупиш и видиш как всъщност се работи и какво се иска.

Аз не само ти влизам в обувките, аз съм била там. И други такива момичета съм виждала- много учени, ама все не могат да се пласират и все нещо друго е виновно. Даже лично съм им предлагала на практика в кърпа вързано работно място- ама и това не щат! Буквално му тикаш помощ в ръцете, но виждаш, че той не може да я хване, защото съзнанието му е другаде.

Ценностната ни система си е ОК и си е съвсем здрава, просто не е приятно, когато те свалят на земята.

И докато гравитираш около фирми с техн. услуга, вземи изкарай един курс по програмиране, поне е смислен сертификат.  

Има и още нещо - някои хора просто не са подходящи за служители в голяма фирма. Аз съм такава, хем се справях успешно с това, докато бях без семейни ангажименти и деца. После обаче буквално всичко почна да ми тежи и като теглих чертата - не си струваше. Не е речено цял живот СВ-та да пишеш, има и други начини да се реализираш.

Celtic , докато не спреш да се самосъжаляваш и да обвиняваш другите за "дупката", в която си - няма да излезеш от нея. Всеки изживява трудности. Щом нямаш подкрепа от семейството си - създай свое. Помисли за половинка, която да е до теб и да сподели товара ти. Щом години / десетилетия семейството ти само те товари - и финансово, и емоционално - какво очакваш? Изведнъж всичко да се обърне на 180 градуса? Няма да стане.

За мен е безмислено да дълбаеш на едно работно място, на което не само се чувстваш зле, а и не получаваш подобаващо заплащане. Но явно самата ти трябва да стигнеш до този извод. Не хаби сили в самосъжаление - излишен разход на енергия е.

Наистина престани да мислиш толкова песимистично.Звучиш отчаяно и те разбирам донякъде.Но-знаеш ли,че в България всяко второ семейство е затрупано с кредити и се чуди как да се оправи? Знаеш ли,че не са малко хората със висше образование,знаещи езици и т.н.,които години наред не могат да си намерят работа по специалността,която са завършили? И като изпаднеш в дупка от която не виждаш изход какво ще стане? Аз примерно също имам висше икономическо образование,боря се от 24 годишна да си намеря хубава работа.Бедна ти е фантазията колко CV-та съм подавала и колко съм се изнервяла,че не става и не става.Е,в един момент просто осъзнах,че ако чакам да почна да работя това,което искам ще трябва да почна да ям хляб и сол всеки ден.И почнах с неща,които не са ми по специалността,заминах и за чужбина известно време.В момента съм пак в период на търсене на работа.Но не съм се отказала,нито отчаяла.Иска се търпение и много амбиция.Креативност и гъвкавост.Почваш някъде,но през това не спираш да се оглеждаш и за други места.И така,търсиш ли търсиш докато не се появи това,което ще те удовлетворява.

Ей този рефрен ми беше в главата, докато четях темата....
И не може да не ме наведе на толкова често срещаното, стандартното, типичното бг-оправдание:Аз правя всичко правилно и вярно, но ДРУГИТЕ все не ме оценяват.
Е, ако перманентно нещата не ти се получават, с различни хора-родители, сестра, колеги, приятели, дали пък все в тях е причината?
А и малко в повече ми дойдоха приказките за пари, имоти, пари, имоти, пари, имоти.....вярно, завоалирани със сложни думи и психология, ама ....все се сещам за приказката:"Който и за каквото да ти говори, знай, че става дума за пари!"
Моят съвет (знам, че няма да ти хареса, но така или иначе вече започнах):някъде, в нещо перманентно грешиш в подхода си спрямо другите.Затова не получаваш това, което търсиш и искаш.Вгледай се в себе си, не в другите, и ако успееш, виж в какво грешиш.
Защото, колкото и да е скапана тая държава, не е нормално млад човек, умен, с образование, езици, хъс за работа, да не успее да пробие никъде.
Поне така мисля.

Повечето хора като тръгнат да търсят работа, я търсят според специалността, не според способностите. Добре, като си икономист- какво можеш? Пишеш ли добре, анализираш ли добре, софтуер владееш ли, можеш ли да презентираш, да говориш пред хора? Това са способности за много различни кариери.

Като имаш квалификации, какво можеш реално? Щото има хора с много квалификации, които пред някоя задача и новост се спичат. Има такива, които уж не са учили формално, а се справят.

Ти поискала ли си по-висока заплата? Говорила ли си със шефа си за това? Мотивирано, с факти - позиция, на която си и задължения? Ако не си го направила няма как да ти я увеличат.

Ми дааа, аз от повече от 10 години работя и изобщо не е по специалността ми. Досега някак успявах да пробивам, именно заради умения, а не тапии, и се борих за заплата и успявах. Но има периоди, в които се намесват много външни фактори и един зрял човек не е на място да си въобразява, че всичко зависи от мене или от шефа. Редовно поставям този въпрос, но днес вече имах възможност (той ми я даде) да поставя вече сериозно този въпрос със заплатата. Ако познавате хора в компанията, в която работя, които са от повече от 5 години и са се развивали като позиции, а не да си цъкат на едно място, всички ще ви кажат същото. И това ни е тема на разговор с колегите. Що се отнася до това, че много хора са затънали в кредити... мисля толкова пъти писах, че не това ми е мъката, че съм се примирила и си го влача, не се изживявам като единствената жертва на банките в тая държава. Но семействата поне се подкрепят едни други, не си забиват нож в гърба, да те гонят с адвокати за глупости. Бедата е, че способни-неспособни, ставаме все повече. И наистина май частната инициатива ще излезне един добър изход от цялата схема.
Докато ме плюете, че мрънкам и не ви е жал за мене (то наистина жал към силен човек някак не върви), съдбата ми праща "ангели", които ми съдействат с информация за намиране на нова работа. Не, с връзки не става, сама съм се оправяла винаги досега. Но мисля, помагала съм на достатъчно хора да си намират работа, някои благодарни, някои не, както някой каза по-горе, но съм давала това на хората. Сега си го получавам. И при положение, че и на мен ми е омръзнало от 5 годишна да слушам само - имоти, пари, имоти, пари, след последния разговор с тази фамилия на тази тема (понеже тях явно друго не ги вълнува), просто реших да ги изтрия окончателно от живота си. Айде и за това сега ме плюйте синовен дълг и тн. Обявявам се за мишена! 

Много ми е интересно как така сама се определяш като силен човек,а искаш да ни е жал за теб.И само мрънкаш.Има нещо дразнещо в изказа ти.Не,че човек трябва да е супер скромен винаги,но хем се описваш като Голямата Работа,хем нещо все не ти е както трябва.