Някога били ли сте самотни в семейството си?

  • 20 133
  • 115
Пълна къща ,всички се забавляват, а аз няма с кой да си поговоря .Може и темата да е объркана,самата аз имам чувството,че вървя с главата надолу Simple Smile)) . Бях толкова енергичен човек ,станах леличка .На вас било ли ви е самотно у дома ?
Виж целия пост
# 1
Не, никога не съм била самотна.

Винаги правя нещо, заета съм и не ми остава време за подобно чувство и подобни мисли.

Ако мога с нещо да ти помогна?
Виж целия пост
# 2
Само в предишното ми семейство, когато бях тийнейджър. Нямаш ли приятелка, на която да звъннеш и да поговорите, когато се почувстваш така?
Виж целия пост
# 3
Аз също когато съм заета ,нямам подобни изблици , но Sad ,вечер сякаш ми се ще малко компания .Знам ли и аз .То цялото ми същество е  противоречиво и уж посвикнах с всичките си странности ,но изтървам момента понякога е задълбавам . Всъщност имам доста приятели(ела ми вижте  ФБ-ка и личните съобщения) ,но там с никой не ми се говори. Май си вкарах автогол с отдаването на 100% на семейството.Толкова съм отвикнала от забавления ,че отказвам на колегите ,когато има общи сбирки и после ме е яд .

Сирена - ще ти кажа ,срам ме и да си призная .Точно веднъж избухнах и се оказа ,че всички са в шок от чутото ,защото дори и не предполагат колко всъщност ми е трудно(приятелка една и сестра ми бяха слушатели ) . Страдам от ужасна мания да съм перфектна Sad  , особено за пред хората. Мъча се да се променя  ,но не става бързо.
Виж целия пост
# 4
Компания вечер? Погледнах предишните ти публикации и видях, че имаш семейство. Мъжът и децата ти оставят ли те да бъдеш самотна? Може би аз нещо не разбирам.

А ФБ и приятелите там - какво да ти кажа? Не разбирам хората, които живеят във и чрез ФБ.

Може би е добре да си поговориш с психоаналитик. Няма нищо страшно в това. Той може да открие първопричината за състоянието, в което изпадаш.  Peace
Виж целия пост
# 5
Всъщност, самотата харесва ли ти или не?  В друга публикация си писала, че се чувстваш най- добре, когато си сама, а тук- обратното.  newsm78
Виж целия пост
# 6
Сам и самотен са две много различни неща. Може да си сам и да не си самотен. Може да си заобиколен от куп хора и да се чувстваш самотен.
Виж целия пост
# 7
Изтрих другата публикация , зная какво ще стане ... Не веднъж съм споделяла тук,защото е анонимно ,въпреки ,че след толкова години има доста потребители с които се познаваме и зная какво се случва като се започне с хапливити коментари...Както и д е .
Аз обичам да съм сама. Многото хора ,за по-дълго време около мен ме напрягат . Друго имам предвид.Самотно ми е .Мъжа ми има своите хобита ,има как да разпуска . Пък може би наистина имам нужда от терапевт .
Виж целия пост
# 8
Терапефт ли? Според мен имаш нужда от мъж, който да те забавлява и да те кара да се чувстваш жена. Той ако не се сеща сам, измисли ти нещо да правите заедно, а не той с хобитата си, ти да тъпееш.
Виж целия пост
# 9
Да, разбирам те! Hug
Трябва ти някой истински душеизприказчик Wink
И все пак тази самота не е като другата, при която няма дори с кого да се скараш. Hug
Виж целия пост
# 10

Не. Терапевт.  Wink
Виж целия пост
# 11
Да, разбирам те! Hug
Трябва ти някой истински душеизприказчик Wink

Точно. Приятелка, пред която няма нужда да се правиш на перфектна и може да и се оплакваш колкото си искаш. И тя на теб за нейните проблеми. Изпитано е, действа. То затова има и поговорка: "За какво ми е психоаналитик, като имам прятелки". Точно в САЩ, където живея, психолози казват: Срещайте се по-често и говорете с приятелките си, за да не прибягвате до мен. Семейството е много важно, но не трябва да е 100 % от живота ти.
Виж целия пост
# 12
Аз обичам да съм сама. Многото хора ,за по-дълго време около мен ме напрягат . Друго имам предвид.Самотно ми е .Мъжа ми има своите хобита ,има как да разпуска .
Аз съм същата. Не обичам много хора, натоварват ме, а в същото време понякога ми е самотно. ММ си има негови интереси и занимания, но реално е прекалено погълнат от работа. А аз не си падам твърде по женските компании и предпочитам неговата компания. Преди не бях такава или по-скоро бях по-млада. Знам кога се затворих толкова. Не разбрах как допуснах в стремежа си да получа нещо, да огранича толкова много интересите си.
На семейни събирания редовно се чувствам съвсем не на място.
Виж целия пост
# 13
Абсолютно е така ,семейството си е семейство ,но не трябва да е 100% живота ти !
Виж целия пост
# 14
Била съм. Често съм се чувствала и нещастна, въпреки че отстрани погледнато всичко ми е наред. Опитай се да се отървеш от перфекционизма и манията за контрол /те често вървят ръка за ръка/. Говори с приятелки, излизай като те канят, намери си хоби и се запиши на танци или йога.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия