Мила моя, няма страшно всичко ще се оправи. И аз имах странни първи 20 години в живота си. Много зле- бях убедена, че съм най-грозното същество на света, за моето семейство даже не ми се обяснява. Като бях малка ме беше страх да излезя от квартала... и бях толкова сигурна, че няма мъж за мен на този свят, че си бях направила сделка с един добър приятел (който ми е като брат), че ако никой не ни вземе и него и мен до 30 годишна възраст- събираме се да живеем заедно, че да не стареем сами... Това беше преди, но много се промених от тогава. Ето ти и моя съвет. И как се оправих аз самата. Най вече гледай да се концентрираш на позиTиBноTо, а не на негативното- това е начина. Например- вместо да се притесняваш и страхуваш, радвай се, че в университета ти има готини хора. Бъди благодарна на новите приятелства. Пробвай да си намериш работа, какво губиш- най- много да не те наемат. Гледай да си заета с неща- хобита, книги, приятели, работа, излизай, обикаляй България, ходи ако искаш да си доброволец напред-назад.ВИНАГИ се заобикаляй с позитивни хора, НИКОГА не разрешавай на някой депресаиран човек или в лошо настроение да е наблизо до теб. Не говорим за човек, който по принцип е ОК, но има кофти момент днес. А говорим за човек, който винаги е зле. Защото ти се опитваш да се измъкнеш от този кръг, а пък такива хора, ще те вкарват обратно в него.. Колкото си по-заета, толкова повече няма да имаш време да си мислиш някакви подобни неща. Започни нещо спорт- квото те кефи. Например на мен в най-голямата депресия ми помогна въртенето на огън, не само че е супер готино и различно усещане, а ме и срещна с уникални хора- които иначе не бих знаела изобщо. Ето ти сама си отговори на въпроса, като каза, че си написала прекалено много пъти страх. А от какво те е страх точно, в най-лошия случай, ще сE каже НЕ, няма да се свърши света. Давай с умсивка напред и се радвай, че си на 20. Даже мене ако ме питаш, радвай се, че нямаш приятел, че няма с кого сега да се съ0бразяваш, можеш да си ходиш където си искаш и да се забавляваш, както ти е кеф. А той истинския човек ще се появи и с него няма да имаш никакви проблеми и- и така ще знаеш, че той е правилния. Довери се на интуицията ти. Ако ти се струва, че едно момче не е ОК по какъвто и бил начин, не си губи времето. Успех.
Виж целия пост
Изпаднала съм в душевна дупка и не знам как да изляза...
- Публикувана: 7 окт. 2015, 19:26 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2016, 19:05 ч.
# 31
24 окт. 2015, 15:06 ч.
Благодаря за съветите, доста често ги чета, за да си припомням, че животът продължава и че всичко ще се оправи. Като цяло се чувствам доста добре, заобиколена съм от позитивни хора, грижа се за себе си... почнах да се пооглеждам за някое друго момче, но ми се виждат много незряли и почвам да се отчайвам и в такива моменти той най-много ми липсва... той наистина ми даваше всичко, от което се нуждаех, той беше всичко, за което съм си мечтала някога и е много трудно като си имал всичко да ти се изплъзне от ръцете... някак си доста е вдигнал летвата и ще ми е много трудно да намеря подходящ за мен човек, така си мисля. Но за момента и сама съм добре,налагам си да не мисля за тези неща, но все пак от време на време ми се навъртат в главата и се чувствам самотна... кога ли ще спра да сравнявам всеки човек с него. Спомням си любимата ни пицария, в която ходехме и как се прибирахме в нас преяли и си лягахме на топличко... всякакви малки, че дори и незначителни на пръв поглед неща си спомям и ми е адски мъчно, че вече няма да ги има. Той наистина беше част от семейството ми, част от мен. Никога не съм го приемала като просто поредното гадже, за мен той беше приятел, човекът, който най-много ме познаваше и разбираше... но за нищо не съжалявам вече, дала съм каквото съм могла да дам и държах докрай на нашите отношения, не се отказах от нас и продължавам да обичам, което според мен е най-извисеното човешко чувство! Той губи... или поне така ми се иска да вярвам.
Виж целия пост
# 32
24 окт. 2015, 22:20 ч.
Ама за каква летва говориш? Сама казваш, че е бил избухлив и явно те е лъгал с месеци за това какво изпитва към теб и как вижда вашите отношения. Така ли си представяш идеалния човек?
Нормално е да си спомняш различни случки и да се чувстваш зле на моменти. Но това ще става все по-рядко и в един момент ще мине, вярвай ми.
Ще срещнеш друг човек, който ще ти създава хубави емоции и ще те кара да се чувстваш жива. Мисля, че още е рано, трябва да го преболедуваш първо за да можеш да създадеш пълноценна връзка, но и това ще стане. Просто си трябва време.
Виж целия пост
Благодаря за съветите, доста често ги чета, за да си припомням, че животът продължава и че всичко ще се оправи. Като цяло се чувствам доста добре, заобиколена съм от позитивни хора, грижа се за себе си... почнах да се пооглеждам за някое друго момче, но ми се виждат много незряли и почвам да се отчайвам и в такива моменти той най-много ми липсва... той наистина ми даваше всичко, от което се нуждаех, той беше всичко, за което съм си мечтала някога и е много трудно като си имал всичко да ти се изплъзне от ръцете... някак си доста е вдигнал летвата и ще ми е много трудно да намеря подходящ за мен човек, така си мисля. Но за момента и сама съм добре,налагам си да не мисля за тези неща, но все пак от време на време ми се навъртат в главата и се чувствам самотна... кога ли ще спра да сравнявам всеки човек с него. Спомням си любимата ни пицария, в която ходехме и как се прибирахме в нас преяли и си лягахме на топличко... всякакви малки, че дори и незначителни на пръв поглед неща си спомям и ми е адски мъчно, че вече няма да ги има. Той наистина беше част от семейството ми, част от мен. Никога не съм го приемала като просто поредното гадже, за мен той беше приятел, човекът, който най-много ме познаваше и разбираше... но за нищо не съжалявам вече, дала съм каквото съм могла да дам и държах докрай на нашите отношения, не се отказах от нас и продължавам да обичам, което според мен е най-извисеното човешко чувство! Той губи... или поне така ми се иска да вярвам.
Ама за каква летва говориш? Сама казваш, че е бил избухлив и явно те е лъгал с месеци за това какво изпитва към теб и как вижда вашите отношения. Така ли си представяш идеалния човек?
Нормално е да си спомняш различни случки и да се чувстваш зле на моменти. Но това ще става все по-рядко и в един момент ще мине, вярвай ми.
Ще срещнеш друг човек, който ще ти създава хубави емоции и ще те кара да се чувстваш жива. Мисля, че още е рано, трябва да го преболедуваш първо за да можеш да създадеш пълноценна връзка, но и това ще стане. Просто си трябва време.
# 33
25 окт. 2015, 01:06 ч.
breezeblocks_wave, една голяяяяяяяяма 
имаш от мен.
Ще скрия текста надолу, че стана ферман
Виж целия пост
имаш от мен.Ще скрия текста надолу, че стана ферман
Скрит текст:
Ако наистина чувстваш, че имаш нужда от психотерапевт, можеш да вземеш направление от личен лекар за психиатър. Има такива, които са психиатър/психотерапевт. С направление ти се полага около половин час за оценяване на цялостното психологическо състояние и веднъж месечно при нужда през здравната каса. Не се отразява в досие, здравна история и т.н., така че няма от какво да се притесняваш. Ако се интересуваш, можеш да ми пишеш на лични 
Не си длъжна да се справяш с всичко сама, понякога помага просто да изплачеш какво те мъчи на спокоен и неутрален човек. А понякога депресията наистина е недостиг на витамини и минерали и промяна в хормоналните нива.
Абсолютно нормално е при липса на мъжка фигура в семейството да имаш затруднения в първите си връзки. Мъж-жена и отношенията между тях се запечатват в съзнанието на всяко дете, така се учим как трябва (а понякога как не трябва) да се държим и какво можем да очакваме, съзнателно или не си създаваме модели за подражание и/или отричане. Едва ли има някой тук, който поне веднъж не си е помислял, че никога няма да е като майка си/баща си, като има семейство и в един момент се е оказал в ситуация, в която повтаря същото поведение, което отрича.
Аз също отраснах с майка и баба (но котаракът ни беше мъжки!
) и най-добрият съвет, който мога да ти дам е, да се изнесеш и да заживееш сама възможно най-скоро. Обичах безкрайно много баба си, майка ми да ми е жива и здрава, също много я обичам, но за да заживееш пълноценно и да си щастлива със себе си ти трябва лично пространство, собствени правила и най-вече създаване на личен опит, необременен от техния, по който да се водиш и да си правиш изводи. Ако можеш - намери си почасова работа без притеснение от това каква е. Срамна работа няма. Моята първа работа беше барманка в кръчма, която налива ракии и подава марки и манджи между сервитьорите и кухнята Плащаха ми минималната работна заплата по онова време и то не навреме. Няма да ти обяснявам, за да живея с тези пари какво ми представляваше квартирата, как изглеждах, как се придвижвах и дали изобщо имах време да си помисля между университета и работата да изляза някъде или да загледам някого. Още си спомням как въздишах тайно по търговския представител на пепси и с колко съжаление ми гледаше хванатата на опашка, вмирисана на шкембе, мастика и оцет коса 
Само 3 години по-късно имах книжка, хубава кола, собствен бизнес, две котки, няколко гаджета и тия пари ги давах на месец за маникюр, ама нямаше кой да ми каже тогава, че всичко ще се нареди и бях толкова смотана и нещастна, че ми иде да се върна назад във времето, само за да си ударя шамар. 
Мисълта ми е, че и 300 лева на месец да ти дават, пак е нещо и променя самочувствието. Самостоятелността е голяма сила.
Това, че сте жени и затова ви лъжат майсторите е пълна самозаблуда, точно поради липсата на мъжка фигура. От баба ми (очевидно жена), знам всичко, което ми трябва за да надзиравам майстори. Тя имаше "криво око", дето се казва и като направят нещо майсторите, примерно замазка, само отиваше с нивелира, слагаше го отгоре и ако не е идеално равно ги караше да преправят всичко за тяхна сметка. Няма да забравя как за замазката на една стая от 12 квадрата отиде един тон бетон, докато й хареса Това да изискваш качество за парите си не е мъжка или женска черта. Това е от човек до човек.
Впоследствие, като заживях сама и ми се налагаше да правя ремонти, почнах да се интересувам от всичко и да питам за всичко. И аз съм жена, но мога да ти обясня подробно етап по етап кое как се прави от греда до ключ. С питане и до Цариград се стига, да не говорим колко е лесно с интернет
Раздялата след дълга връзка е винаги много тежко нещо, независимо кой я е поискал. Важното е да запазиш в съзнанието си хубавите неща и уроците, които си научил с този човек. Аз пазя много добри чувства към бившите си, сещам се понякога за тях, случвало се е и да ми липсват, въпреки че обожавам мъжа си. Всеки го изживява по различен начин и различно дълго. Не се притискай и си дай време. Не прибързвай. Не търси някой, който да те допълни или да запълни липса, не търси бившия си в другите. Всеки човек е различен, всеки си има история. Подхождай към хората, както ти би искала да подхождат към теб. Бъди честна и искрена в намеренията си. Така дори и някой да те нарани по пътя, или ако ти нараниш някого без да искаш, винаги ще бъдеш чиста пред себе си и няма да има за какво да се обвиниш. Научи се да бъдеш щастлива и да се справяш с живота сама. Така, когато някой ден срещнеш някой подходящ, връзката ви няма да бъде обременена от задължения и изисквания и двамата ще знаете, че сте един с друг, не защото имате нужда един от друг сега, а защото така сте избрали.
Щастие и нещастие са взаимосвързани и едното не може да съществува без другото. Иначе животът ни щеше да е една скучна, равна линия. Всичко зависи от това с какво го сравняваш. Например за мен нещастие беше преди няколко дни, когато установих, че нямам място за съдомиялна в кухнята, защото го сравних с резултата от трапезарията
Учи, развивай се, намери си хоби, разшири кръга си от познати, усвоявай нови умения, работи върху себе си. Колкото по-добре се чувстваш сама със себе си, толкова повече хора се появяват с желание да бъдат покрай теб. Може да опиташ да четеш Ошо, ако ти допадне като философия. Аз лично не препоръчвам четенето на книги за самопомощ, когато наистина имаш нужда от такава. Много черно-бели и идват понякога. Има една чудесна книжка "Енциклопедия на житейската психология", която е много забавна и ме е вдигала не един или два пъти в кофти моменти: http://www.book.store.bg/p40272/enciklopedia-na-zhitejskata-psih … liona-libina.html
Пожелавам ти успех и много щастие в бъдеще
Не си длъжна да се справяш с всичко сама, понякога помага просто да изплачеш какво те мъчи на спокоен и неутрален човек. А понякога депресията наистина е недостиг на витамини и минерали и промяна в хормоналните нива.Абсолютно нормално е при липса на мъжка фигура в семейството да имаш затруднения в първите си връзки. Мъж-жена и отношенията между тях се запечатват в съзнанието на всяко дете, така се учим как трябва (а понякога как не трябва) да се държим и какво можем да очакваме, съзнателно или не си създаваме модели за подражание и/или отричане. Едва ли има някой тук, който поне веднъж не си е помислял, че никога няма да е като майка си/баща си, като има семейство и в един момент се е оказал в ситуация, в която повтаря същото поведение, което отрича.
Аз също отраснах с майка и баба (но котаракът ни беше мъжки!
) и най-добрият съвет, който мога да ти дам е, да се изнесеш и да заживееш сама възможно най-скоро. Обичах безкрайно много баба си, майка ми да ми е жива и здрава, също много я обичам, но за да заживееш пълноценно и да си щастлива със себе си ти трябва лично пространство, собствени правила и най-вече създаване на личен опит, необременен от техния, по който да се водиш и да си правиш изводи. Ако можеш - намери си почасова работа без притеснение от това каква е. Срамна работа няма. Моята първа работа беше барманка в кръчма, която налива ракии и подава марки и манджи между сервитьорите и кухнята Плащаха ми минималната работна заплата по онова време и то не навреме. Няма да ти обяснявам, за да живея с тези пари какво ми представляваше квартирата, как изглеждах, как се придвижвах и дали изобщо имах време да си помисля между университета и работата да изляза някъде или да загледам някого. Още си спомням как въздишах тайно по търговския представител на пепси и с колко съжаление ми гледаше хванатата на опашка, вмирисана на шкембе, мастика и оцет коса Само 3 години по-късно имах книжка, хубава кола, собствен бизнес, две котки, няколко гаджета и тия пари ги давах на месец за маникюр, ама нямаше кой да ми каже тогава, че всичко ще се нареди и бях толкова смотана и нещастна, че ми иде да се върна назад във времето, само за да си ударя шамар. Мисълта ми е, че и 300 лева на месец да ти дават, пак е нещо и променя самочувствието. Самостоятелността е голяма сила.Това, че сте жени и затова ви лъжат майсторите е пълна самозаблуда, точно поради липсата на мъжка фигура. От баба ми (очевидно жена), знам всичко, което ми трябва за да надзиравам майстори. Тя имаше "криво око", дето се казва и като направят нещо майсторите, примерно замазка, само отиваше с нивелира, слагаше го отгоре и ако не е идеално равно ги караше да преправят всичко за тяхна сметка. Няма да забравя как за замазката на една стая от 12 квадрата отиде един тон бетон, докато й хареса
Това да изискваш качество за парите си не е мъжка или женска черта. Това е от човек до човек.Впоследствие, като заживях сама и ми се налагаше да правя ремонти, почнах да се интересувам от всичко и да питам за всичко. И аз съм жена, но мога да ти обясня подробно етап по етап кое как се прави от греда до ключ. С питане и до Цариград се стига, да не говорим колко е лесно с интернет
Раздялата след дълга връзка е винаги много тежко нещо, независимо кой я е поискал. Важното е да запазиш в съзнанието си хубавите неща и уроците, които си научил с този човек. Аз пазя много добри чувства към бившите си, сещам се понякога за тях, случвало се е и да ми липсват, въпреки че обожавам мъжа си. Всеки го изживява по различен начин и различно дълго. Не се притискай и си дай време. Не прибързвай. Не търси някой, който да те допълни или да запълни липса, не търси бившия си в другите. Всеки човек е различен, всеки си има история. Подхождай към хората, както ти би искала да подхождат към теб. Бъди честна и искрена в намеренията си. Така дори и някой да те нарани по пътя, или ако ти нараниш някого без да искаш, винаги ще бъдеш чиста пред себе си и няма да има за какво да се обвиниш. Научи се да бъдеш щастлива и да се справяш с живота сама. Така, когато някой ден срещнеш някой подходящ, връзката ви няма да бъде обременена от задължения и изисквания и двамата ще знаете, че сте един с друг, не защото имате нужда един от друг сега, а защото така сте избрали.
Щастие и нещастие са взаимосвързани и едното не може да съществува без другото. Иначе животът ни щеше да е една скучна, равна линия. Всичко зависи от това с какво го сравняваш. Например за мен нещастие беше преди няколко дни, когато установих, че нямам място за съдомиялна в кухнята, защото го сравних с резултата от трапезарията
Учи, развивай се, намери си хоби, разшири кръга си от познати, усвоявай нови умения, работи върху себе си. Колкото по-добре се чувстваш сама със себе си, толкова повече хора се появяват с желание да бъдат покрай теб. Може да опиташ да четеш Ошо, ако ти допадне като философия. Аз лично не препоръчвам четенето на книги за самопомощ, когато наистина имаш нужда от такава. Много черно-бели и идват понякога. Има една чудесна книжка "Енциклопедия на житейската психология", която е много забавна и ме е вдигала не един или два пъти в кофти моменти: http://www.book.store.bg/p40272/enciklopedia-na-zhitejskata-psih … liona-libina.html
Пожелавам ти успех и много щастие в бъдеще
# 34
26 окт. 2015, 13:16 ч.
Ха, колко съм наивна... аз от уважение не съм го махнала от фейсбук, а той от уважение към мен си качва снимки с новата си как се целуват.
Чувствам се като глупачка... наистина си мислих, че е различен.
Да, знам, не сме заедно, има пълното право да си бъде с която си поиска. Но след като знае, че страдам за него и ми е тежко, поне да го поскрие за известно време. Ей така от солидарност. Няма такива неща братче. Такова е мекотело жалко, та не можа да ми каже истината.
Благодаря на всички за съветите, вече съм абсолютно убедена, че по-добър за мен ще намеря, а ако няма - майната им на всичките...
"И не е тъжно, че не вярвам в тебе. А, че след теб не вярвам в никого."
Виж целия пост
Чувствам се като глупачка... наистина си мислих, че е различен.
Да, знам, не сме заедно, има пълното право да си бъде с която си поиска. Но след като знае, че страдам за него и ми е тежко, поне да го поскрие за известно време. Ей така от солидарност. Няма такива неща братче. Такова е мекотело жалко, та не можа да ми каже истината.
Благодаря на всички за съветите, вече съм абсолютно убедена, че по-добър за мен ще намеря, а ако няма - майната им на всичките...
"И не е тъжно, че не вярвам в тебе. А, че след теб не вярвам в никого."
# 35
26 окт. 2015, 18:14 ч.
По-добре, че е станало така. Поне няма с месеци или дори години да идеализираш някакъв нереален образ.
Виж целия пост
# 36
27 окт. 2015, 19:56 ч.
Да, определено за мен всичко приключи и това беше последният удар болка, който усетих. Чувствам се добре, разговарям повече с хората и съм по-уверена в себе си, харесвам се и се приемам. Съветите ви ми помогнаха много и си ги чета периодично. Пожелавам ви да сте здрави, щастливи и все така борбени жени! Наистина сте чудесни!
Виж целия пост
# 37
4 ноем. 2015, 20:56 ч.
Охооо, мила, нещо подобно изпитах на много повече години, семейна и ако сега ме питаш как съм се справила - много трудно, и пак не съм сигурна че вече всичко е ОК.
По ирония на съдбата аз пропаднах в дупката точно на днешната дата през 2006
Доста време мина, уж съм излязла оттам, но...
Ти във ФБ, а аз го виждам на работното си място - да кръшка с подчинените си на онази, която измести мен. Мога да злорадствам, но защо - като не съм аз, все ми е тая с коя е.
Ох, само да бях на 20....
Виж целия пост
По ирония на съдбата аз пропаднах в дупката точно на днешната дата през 2006
Доста време мина, уж съм излязла оттам, но...Ти във ФБ, а аз го виждам на работното си място - да кръшка с подчинените си на онази, която измести мен. Мога да злорадствам, но защо - като не съм аз, все ми е тая с коя е.
Ох, само да бях на 20....
# 38
5 ноем. 2015, 03:37 ч.
Имаш нужда от време! И наистина по-добре,че е станало така във Фейсбук.Боли,знам,но е и много отрезвяващо.Ако имаш сили го изтрий за да не се мъчиш с други нови снимки.Това,че той не е бил Човека и е постъпил така с теб обаче съвсем не означава,че всички мъже са като него.В това бъди сигурна! Ще се увериш след време,че има много стойностни такива.Е,всъщност може и да не са много,но има! Дотогава не бързай да се хвърляш в нова връзка и на първо място се научи да си бъдеш самодостатъчна.Обичай се и се цени,колкото и клиширано да звучи.Радвай се на малките неща и в никакъв случай не си мисли,че само мъж е в състояние да те направи отново щастлива.Малка си и ако знаеш само колко хубави неща те очакват тепърва
Съветите на erdbeermund са страхотни между другото! Прочети ги пак.Успех от мен и горе главата!
Виж целия пост
Съветите на erdbeermund са страхотни между другото! Прочети ги пак.Успех от мен и горе главата!
# 39
6 ноем. 2015, 07:50 ч.
Според мен само трябва да се радваш, че си се отървала от такъв плевей...
Ще мине, трябва си време... а и то колелото се върти...
Виж целия пост
Охооо, мила, нещо подобно изпитах на много повече години, семейна и ако сега ме питаш как съм се справила - много трудно, и пак не съм сигурна че вече всичко е ОК.
По ирония на съдбата аз пропаднах в дупката точно на днешната дата през 2006 Доста време мина, уж съм излязла оттам, но...
Ти във ФБ, а аз го виждам на работното си място - да кръшка с подчинените си на онази, която измести мен. Мога да злорадствам, но защо - като не съм аз, все ми е тая с коя е.
Ох, само да бях на 20....
По ирония на съдбата аз пропаднах в дупката точно на днешната дата през 2006
Доста време мина, уж съм излязла оттам, но...Ти във ФБ, а аз го виждам на работното си място - да кръшка с подчинените си на онази, която измести мен. Мога да злорадствам, но защо - като не съм аз, все ми е тая с коя е.
Ох, само да бях на 20....
Според мен само трябва да се радваш, че си се отървала от такъв плевей...
Ще мине, трябва си време... а и то колелото се върти...
# 40
15 ноем. 2015, 20:32 ч.
А, как си лекувате нараненото его?
Почвам да правя грешката да се сравнявам с новата му и се чувствам получовек. Мисля си как тя е по-добра от мен за него и как той е по-щастлив, а мен ме е забравил, а сигурно и се радва, че ме е зарязал, може и да се държи с нея по-добре, отколкото се е държал с мен... не знам дали са ирационални мисли, но се чувствам много зле за себе си и почвам да се чудя кой изобщо ще ме иска... и че ще си остана сама... драма голяма, но ...
Виж целия пост
Почвам да правя грешката да се сравнявам с новата му и се чувствам получовек. Мисля си как тя е по-добра от мен за него и как той е по-щастлив, а мен ме е забравил, а сигурно и се радва, че ме е зарязал, може и да се държи с нея по-добре, отколкото се е държал с мен... не знам дали са ирационални мисли, но се чувствам много зле за себе си и почвам да се чудя кой изобщо ще ме иска... и че ще си остана сама... драма голяма, но ...
# 41
15 ноем. 2015, 21:11 ч.
Уейв, хората не са домати на пазара, та по-хубавите или по-едрите да са по ценни.
Ти си човешко същество, което заслужава да бъде обичано.
Да се сравняваш с новата е като да се бориш с призрак - идеализираш я и никога няма да я "достигнеш". Не си го причинявай, моля те.
Това че те е зарязал, ще преживееш ( дори и да не ти се вярва сега), самопричиняването на чуство за малоценност е по-трудно за преодоляване.
Разбирам необходимостта да се огледаш в нечии очи, за да разбереш колко струваш. Дали ще ме чуеш, ако ти кажа, че стойността ти като човек и като жена, уменията, знанията, характерът ти - те не намаляват, дори и той конкретно да не ги цени?
Млада си. Ще мине време, и то ще ти даде тази увереност, която сега търсиш.
Имай търпение, моля те. Дай време на времето.
Виж целия пост
Ти си човешко същество, което заслужава да бъде обичано.
Да се сравняваш с новата е като да се бориш с призрак - идеализираш я и никога няма да я "достигнеш". Не си го причинявай, моля те.
Това че те е зарязал, ще преживееш ( дори и да не ти се вярва сега), самопричиняването на чуство за малоценност е по-трудно за преодоляване.
Разбирам необходимостта да се огледаш в нечии очи, за да разбереш колко струваш. Дали ще ме чуеш, ако ти кажа, че стойността ти като човек и като жена, уменията, знанията, характерът ти - те не намаляват, дори и той конкретно да не ги цени?
Млада си. Ще мине време, и то ще ти даде тази увереност, която сега търсиш.
Имай търпение, моля те. Дай време на времето.
# 42
17 ноем. 2015, 18:21 ч.
Абсолютно!
То е до човек. И аз съм така. Някой хора така им гадно и се филмират и си мислят и мислят и не спират.
И почти винаги няма нищо общо с действителността, а и от този ефект, които според мен си е направо дефект, няма никаква полза.
Виж целия пост
То е до човек. И аз съм така. Някой хора така им гадно и се филмират и си мислят и мислят и не спират.
И почти винаги няма нищо общо с действителността, а и от този ефект, които според мен си е направо дефект, няма никаква полза.
...не знам дали са ирационални мисли...
# 43
18 ноем. 2015, 15:22 ч.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.
Ако не мога да простя нещо, то е цитираното. Иначе ясно - винаги ще има по-млади и/или по-хубави, тръгнем ли да се сравняваме и да се подценяваме, сме загубени.
Виж целия пост
А че след теб не вярвам в никого.
Ако не мога да простя нещо, то е цитираното. Иначе ясно - винаги ще има по-млади и/или по-хубави, тръгнем ли да се сравняваме и да се подценяваме, сме загубени.
# 44
22 ноем. 2015, 06:06 ч.
Здравей,
По отношение на бившия ти приятел искам да споделя нещо. 4 години бях с едно момче, с което искахме да създадем семейство, имахме планове (и възможност) да заживеем най-после заедно. Ами в крайна сметка той реши, че ще замине за чужбина и ме изостави. Много тежко го преживях, защото вече даже имахме потенциален апартамент....но 9 месеца по-късно срещнах друг, днес, години по-късно сме женени и имаме детенце. Искам да ти кажа, че и аз си мислех всичките тези неща, сигурно всички си ги мислим, особени след раздяла, но в крайна сметка животът е пред нас, а ти си толкова млада. Ще срещаш нови хора, ще пътуваш...
Иначе майка ми често е страдала от депресии и нейният начин е 1) книги как да си помогнем сами, напр. на Луиз Хей и 2) излизане с приятелки. Това е, особено приятелките.
Виж целия пост
По отношение на бившия ти приятел искам да споделя нещо. 4 години бях с едно момче, с което искахме да създадем семейство, имахме планове (и възможност) да заживеем най-после заедно. Ами в крайна сметка той реши, че ще замине за чужбина и ме изостави. Много тежко го преживях, защото вече даже имахме потенциален апартамент....но 9 месеца по-късно срещнах друг, днес, години по-късно сме женени и имаме детенце. Искам да ти кажа, че и аз си мислех всичките тези неща, сигурно всички си ги мислим, особени след раздяла, но в крайна сметка животът е пред нас, а ти си толкова млада. Ще срещаш нови хора, ще пътуваш...
Иначе майка ми често е страдала от депресии и нейният начин е 1) книги как да си помогнем сами, напр. на Луиз Хей и 2) излизане с приятелки. Това е, особено приятелките.
Препоръчани теми