Изпаднала съм в душевна дупка и не знам как да изляза...

  • 17 942
  • 65
# 45
Мило момиче,  звучиш много интелигентно, което безкрайно ме радва. Голяма  Hug от мен и ти казвам от опит - ще мине. Че даже ще дойде и момент, в който ще се чувстваш по-добре. И не забравяй една житейска мъдрост - "колкото по-късно, толкова по-мръсно". Така, че радвай, се, че си изкарала този урок на живота на 20г. Аз го изкарах на 31 с бебе в ръце. И приятели нямах (просто  на тази възраст, с децата всеки е нанякъде и времето е недостатъчно). За всичко и за всичко. На всичкото отгоре имах големи проблеми с родителите си, сама съм и нямаше никой, ама никой на когото можех да се доверя, или просто да поговоря. И се справих.  И в момента, ако имам вълшебна пръчица не бих върнала събития да ги променям. Всъщност оказа се, че в самотата си не съм самотна и съм си напълно самодостатъчна, в смисъл без мъж, само дъщеря ми да е жива и здрава. Да, ситуацията взе своите жертви, умря вярата ми в мъжете и любовта, дори в хората, но това пък ме направи по-силна. И така по-леко можех да понасям ударите на живота. Иначе с мацката, заради която ме заряза нямам проблем, дори можем да комуникираме, още са заедно, да са живи и здрави. В началото и аз се опитвах да се сравнявам с нея, но доста бързо разбрах, че е напълно безпредметно. Любовта си е любов, ако ще аз да съм Клаудия Шифър, а тя чудовището от Лох Нес. Просто го забрави, с коя е, къде е, какво прави и прочее, просто не те интересува! Да се оправя! И ще видиш колко по-лесен ще е животът ти.
За Бога, на 20 години си!
Виж целия пост
# 46
Благодаря за отговорите, сигурна съм, че сте прави, с времето, може да се каже,  че ми става по-леко, опитвам се да не се замислям с кого е и какво прави. Но най-тъжното е, че аз попринцип много трудно влизам във връзки, недоверчива съм и съм страхлива. За момента ми е трудно да повярвам, че някой няма да ме предаде по този начин. А, тая болка, която изпитах сега, се моля да не я изпитам отново. Мисля си как ще си остана сама доста дълго време... независимо, че ми е самотно на моменти. Трудно допускам хора близо до себе си, но направя ли го, много ги ценя и обичам. Затова ми е адски тежко всеки път щом някой ме остави. Бившият ми приятел беше първият човек, когото пуснах в семейството си, дори го смятах за част от него, бяхме си много близки, знаехме всичко един за друг. Беше ми много ценен и скъп човек и въпреки раздялата ни исках да продължи да бъде част от живота ми, защото смятах, че е човек,  който си заслужава.Но след всичките тия лъжи и недостойно поведение от негова страна, разбрах, че в крайна сметка не си заслужава. За него ще ми мине, здраве да е. Но  някой друг човек не знам дали ще допусна толкова близо.
Виж целия пост
# 47
Ще допуснеш:) Както казах на 20 си Wink
Виж целия пост
# 48
Сякаш описваш моя случай! Изпаднала съм в депресия, получила съм паническите атаки за цял живот и ги лекувам с антидепресанти - съм се отровила от тях! Умирам от мъка.....Обичам мъж, на когото не му пука за мен! Имала съм връзка с него 3 г. Благодаря ви, че споделяте нещата, давате насоки, кураж..., от които и аз ще се възползвам... newsm78
Виж целия пост
# 49
Възмутена, откога получаваш паник атаки? След раздялата ли?
Виж целия пост
# 50
Възмутена, откога получаваш паник атаки? След раздялата ли?
Много съм изстрадала тази раздяла. Обичам този човек и до днес чакам да се върне...., но няма как да стане....Сърцето ме боли за него...От там получавам паник атаки! Изпаднала съм в душевна дупка и аз! И не знам, как да изляза! Първо съм получила депресия! Изгубила съм всякакъв интерес към живота! И после и ПА!
Виж целия пост
# 51
Депресията и паник атаките се овладяват с терапия и антидепресанти.
 Но за да спре да те боли, е нужно просветление - че на първо място си ти, не друг човек, отделен от теб. Трябва да се грижиш за себе си и да обичаш себе си повече от всичко друго. Тогава ще осъзнаеш, че заслужаваш да продължиш напред и да намериш човек, който ще те обича и харесва, който ще те накара да се чувстваш добре. Защото го заслужаваш. Заслужаваш да дадеш и получиш любов, не да я просиш. Не я търси на грешното място и не се заблуждавай, че щастието е само с този човек. Явно дълго време не можеш да се примириш и се обсебваш от идеята, че трябва да си го върнеш. Осъзнай, че не е възможно. Ако е искал, щял е да се върне. Не иска. Това, което си желаела, никога няма да стане. Примири се. Вземи си излей душата на хартия, напиши всичко, което чувстваш. Изгори после писмото или го пусни в река/море. Символично приключване. Докато не се примиряваш, а отвътре те яде, че всичко може да се промени, няма да спре да ти е лошо. Сама си вредиш.
Виж целия пост
# 52
Благодаря ти много! Наистина го чакам и си мисля, че той ще се осъзнае, разбере, че така както аз никоя друга няма да го обича, че ще започвам да му липсвам...., което разбира се, че е погрешно! Всичко е илюзия в главата ми, а и много врачки съм обиколила и те са казвали, че ще се върне - давали са ми напразни надежди....Дано да превъзмогна нещата! Особено вечерта ме набляга тежка мъка и страдание - се депресирам, самотно ми е и болно!
Виж целия пост
# 53
Здравей Уейв! Hug
Така грозно може да те зареже мъж на много ниско интелектуално ниво.Все едно магаре те е ритнало и за това така те боли.Я се погледни с моите очи.Щом имаш шанс за стипендия Еразъм, значи си умна и имаш висок успех.Звучиш, обичлива, чувствителна и интелигентна.Имаш си майка, баба и котка, които да обичаш с цялото си сърце.Вдигни глава и му се изсмей на това момче,което се старае да „блесне” в момента по най-примитивния начин, като се качва  с някаква си там във Фб.Не твоето его страда, а той се излага, защото примитивно мислещият индивд използва „достойни” за себе си и мисленето си похвати.Изобщо не го мисли и не съжалявай за нищо.Залягай и вдигай успеха.Ако вземеш Еразъм, специализирай навън и го разбий тоя.Егати глупака, да изпусне мацка, като теб.
Виж целия пост
# 54
Катарина, благодаря.
От известно време се канех да пиша отново в темата за това как се развиха нещата при мен през последните няколко месеца, но не ми се искаше да вдигам темата отново. Тъй като все пак е вдигната ще благодаря отново на всички,  които ме подкрепиха, съветите ви ми дадоха сили да се справя и мога да кажа, че година по-късно от раздялата ми с този човек аз вече не чувствам нищо към него. Не вярвах, че ще се случи, но е факт. Преди 6 месеца срещнах едно страхотно момче и аз отново обичам. Не се обсебвам, не се страхувам, разбираме се и ни е забавно заедно.  Занапред не мога да кажа как ще бъде, може да е още един повод за подобна тема в бг мама, хаха, но това няма особено значение, важното е, че в момента ни е хубаво заедно и сме щастливи. Престраших се и това лято усърдно търсих работа, намерих си в крайна сметка и така... толкова за мен.   Мога да кажа, че никога не съм се чувствала толкова щастлива.
Пожелавам много щастие и на вас! възмутена, на теб пожелавам кураж, събери сили да се откъснеш от тоя човек, друг начин няма. Успех!
Виж целия пост
# 55
Благодаря ти много! Наистина го чакам и си мисля, че той ще се осъзнае, разбере, че така както аз никоя друга няма да го обича, че ще започвам да му липсвам...., което разбира се, че е погрешно! Всичко е илюзия в главата ми, а и много врачки съм обиколила и те са казвали, че ще се върне - давали са ми напразни надежди....Дано да превъзмогна нещата! Особено вечерта ме набляга тежка мъка и страдание - се депресирам, самотно ми е и болно!
За мен, не ти трябват антидепресанти, а психолог.
Явно си прилепчива натура, която няма нито чувство за собствено достойнство, нито за собствена стойност.
Лягай на диванчето и си търси корените на проблема, вместо да се тъпчеш с лекарства и да въртиш глупави надежди.
Аз друго се питам, не си ли представяш как се въргаля в кревата с другата и не те ли е гнус да си го представиш с теб? newsm78
Що за всеядно трябва да си?
Виж целия пост
# 56
absurd, благодаря ти много! Последното ти изречение в поста ти много ме отрезви! Наистина, толкова ли няма други хора. Само той ли е умен, галантен, обича живот, романтика и прочее.....Та сега съм легнала и мисля да не чакам нищо от него! Разбира се, че се въргаля. Наблюдавам го от анонимен профил, който той е приел в приятелите си..., няма го никакъв, кой знае къде, а да се разкара! Моля да пишете историите си...та по-лесно да се вразумя!
Виж целия пост
# 57
Няма нужда да ти описваме историите си.
Просто си представи как ще го прегръщаш, ако се върне.
Как ще позволиш да те целува с тая уста, с която е близал другата.
Как ще ти мирише на другата и как ще хукне след първата следваща фуста, която му се изпречи.
Мога да съм още по- гнусна, ама не искам да си го причинявам, само и само да дойдеш на себе си. Mr. Green
Виж целия пост
# 58
absurd, Наблюдавам го от анонимен профил, който той е приел в приятелите си..., няма го никакъв, кой знае къде, а да се разкара! Моля да пишете историите си...та по-лесно да се вразумя!

О, моля те, не прави това.Я го пускай да се въргаля с която си иска.Докато тъпчеш на едно място забравяш, че посоката в живота винаги е напред.Знаеш ли, когато съм имала случай някой да се опита да ме смачка, вадя огледалото, поглеждам банковата си сметка, успехите на страхотната ми дъщеря и го отсвирвам на мига.Който не ме харсва, просто няма вкус.Точка.Абе, как ще пиеш антидепресанти, заради мъж?Да е починал някой и наред с това да те тероризират разбирам, но само заради мъж, не!
Виж целия пост
# 59
Катарина, благодаря.
От известно време се канех да пиша отново в темата за това как се развиха нещата при мен през последните няколко месеца, но не ми се искаше да вдигам темата отново. Тъй като все пак е вдигната ще благодаря отново на всички,  които ме подкрепиха, съветите ви ми дадоха сили да се справя и мога да кажа, че година по-късно от раздялата ми с този човек аз вече не чувствам нищо към него. Не вярвах, че ще се случи, но е факт. Преди 6 месеца срещнах едно страхотно момче и аз отново обичам. Не се обсебвам, не се страхувам, разбираме се и ни е забавно заедно.  Занапред не мога да кажа как ще бъде, може да е още един повод за подобна тема в бг мама, хаха, но това няма особено значение, важното е, че в момента ни е хубаво заедно и сме щастливи. Престраших се и това лято усърдно търсих работа, намерих си в крайна сметка и така... толкова за мен.   Мога да кажа, че никога не съм се чувствала толкова щастлива.
Пожелавам много щастие и на вас! възмутена, на теб пожелавам кураж, събери сили да се откъснеш от тоя човек, друг начин няма. Успех!



 smile3501
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия