За образователните системи по света и у нас

Това беше едно хубаво мнение - едно на ръка, понеже Бу наистина може да сравни двете системи като сравнява ябълки с ябълки и второ, понеже споделя безпристрастно наблюденията си без онова високомерно чувство "вижте ние дето сме хванали бога за шлифера".

Иначе проектчета, разкази и прочее правеше и дъщеря ми, но не помня в кой клас. Преди 4 е било, но кога - идея си нямам. Но търсехме в интернет информация за София (исторически забележителности), веднъж имаха задача да направят доклад за някаква семейна вещ с "история". Ние писахме за един японски порцеланов сервиз, по този случай изследвахме марката на дъното на чашите и я търсихме в един регистър. Открихме, че сервизът е над 100 годишен, че се е произвеждал в тази и тази област на Япония, описахме разликата между яйчен порцелан (eggshell porcelain) и обичайния порцелан. Абе беше толкова интересно, че още го помня    Та според мен си е не само до система, а и до учител и до среда. Ако 90% от децата в клас нямат потенциал да направят такива неща ясно, че е тъпо да им дават такива задачи. И обратно.

Една част от родителите тук мислят като теб и на драго сърце биха прехвърлили отговорността на училището. Тези е най-лесно да ги излъжеш, че детето учи. Шарени плакати, проекти, портфолия, изяви. Да се вдига шум и да е шарено - на това най-много се радват.

Има обаче едни други, за които доброто образование на детето (а не само някакви откъслечни знания) са приоритет. Така се дава на детето по-голяма възможност да се ориентира в областите, в които ще избере да се развива. От една страна, смятам, че е време и училището да даде възможност за развитие и по двете писти. Кой каквото го влече - това. Но от друга, не съм толкова сигурна дали е добре да се орязват възможности на толкова много деца, които ще станат неволни жертви на желанието на родителите да си осигурят спокойствието.

Когато семейството го мотивира и подкрепя, детето се съобразява и връща хилядократно положените от родителите усилия. Лошото е, че си трябва време, а трудът от страна на родителя във връзка със стимулирането на любознателността и създаването на навици за учене не може да е спорадичен, за да даде нужните плодове. На тези неща родителят се учи в движение и лошото е, че няма възможност да върне времето назад, за да поправи допуснатите грешки. Аз, примерно, съжалявам, че не четох повече книжки с детето когато беше малко. Малко сме и обсъждали прочетеното - друг мой съществен пропуск.

В какво се изразяват промените за учене и оценяване?

Това е ОК, ако не очакваш нещо повече от училищното ниво, както е по програма. Но ако искаш примерно детето ти да влезе в МГ след 4 клас не можеш да разчиташ на училището, защото изискваното ниво за успее детето ти в това начинание е много по-високо от предвиденото по програма. Т.е. даже истинска и реална шестица по математика не стига за влизане в МГ. И тогава какво правиш? 

Бу, ще ми е интересно да ви видя домашните на малката ти дъщеря. Може и на лични.

Райчун и Черна повече не ми се пише ... просто няма смисъл да обяснявам големи глупости сте изпляскали и двете. Дано в Бу се вслушате ето тук

Не мисля, че GI имаше в предвид въобще да не се занимава с тях, а че не иска да е и учител и родител. Иначе ясно, че като родители имаме отговорност, а и в системата тук си е заложено родителите да помагат. Започва с "четенето" на книжки по картинки от 4 годишното дете на родителите. Родителите имат отговорност да попълват дневник, какво и как са прочели децата. После съществено четене на книжки на родителите, по-високите нива е четене и дискутиране на книжката с родителя. Много обичах тогава да попълвам дневника на децата, като споменавах бисерите им, даже си ги пазя още. Книжките се дават от учителите и са собственост на училищната библиотека, децата нямат много свобода да избират книжките си.
Има курсове организирани в училищата, как да се помага на децата по английски и математика. При нас и лифлети раздават с идеи на какво да наблегнем в ежедневието, за да практикува детето дадени знания. Един вид учителят преподава и обяснява, а родителят по-скоро помага в затвърждаване и практично приложение на знанията. В нашето училище имаме задължение да следим и дали домашното е написано. Всяка седмица разписваме тетрадката за домашно, а аз я ползвам за комуникация с учителя. Ако нещо е затруднило детето ми пиша и тя й го обяснява допълнително. Синът в гимназията също имаше такъв дневник, но само първите две години. После разчитаха, че са изградили навици.

Разбира се и тук за училищата с изпит не можеш да разчиташ само на наученото в училище и трябват допълнителни занимания, дали с родител, частен учител или школа, това е вече личен избор.

Сега като заговорихме за смесване на деца по възраст и знания се сетих, че в нашия град има 3 училища с добра репутация и прилични академични резултати, които приемат с изпит. Но не взимат само най-добре представилите се на изпита, а разделят децата по групи, според резултатите от изпита и от всяка група на лотариен принцип изтеглят еднакъв брой деца. Един вид съотношението работещи на високо ниво и не толкова блестящи ученици е еднакво. Изненадата е, че въпреки, че не подбират само отличници, училищата се представят отлично и са много популярни в града!

Много внимателно си прочетох постинга и смея да заявя, че на 100% е коректен, а не е изпляскана глупост. Пречупено през нашата реалност в България твоето желание да не те занимават с учителски дейности, а да оставиш всичко в ръцете на училището, у нас се нарича безхаберие и незаинтересованост. И си има съответните последствия. Ще кажеш, че ти си писала за Англия. ОК, там може и да може, макар да се съмнявам, ако искаш училище с подбор. Но с постинга си и с оглед на темата ти декларираш такова поведение като универсално приложимо, но в България то не върши работа.

Много добре разбирам какво визира GI, както и много добре разбирам, защо Черна станция и  Райчун са написали това - в първия случай е уважението към професионалиста и след като този учител е професионалист - значи ще си свърши работата за която е заел позицията. Във втория случай действителноста е съвсем различна - много ти се иска да попаднеш на професионалисти, но това дето е на яве....те е научило, че ако не си свършиш сам работата, няма кой да ти я свърши....
Самото значение на "професионалист" има различно значение и смисъл....

Кое е това нещо, което е толкова видно, та кара родителите в бг сами да се заемат с нещата по обучението на отрочето?  И кое те кара въобще да мислиш, че всичките родители непременно са в състояние да помагат и да заместят учителя? Преди малко точно гледах във фейсбук снимка на елементарна задача за 6 клас по математика, от чиято  сложност някои родители били "възмутени.. Толкова им е  недостатъчен капацитетът  на такива да осмислят колко е лесна всъщност  задачата, та се съмнявам, че  могат да изземат просто ей така функциите на учителя и ефективно да помогнат на децата си. Като гледам из форума колко грешки се допускат и в писмената реч, изпитвам силно съмнение, че качествено  би се помагало  при евентуална нужда по БЕ в по-горни класове.

Моите деца  не са някакви супер генийчета, нормално развити деца, учили системно през годините и натрупали  приличен запас от знания  и умения на база наученото в клас , писането на домашни, допълнителното четене и занимания по интереси като изкуства и спорт. И най-вече научени да се борят сами, да се помъчат над онова, което ги затруднява.. Понеже най-сладък е моментът на  самостоятелното справяне с нещо на пръв поглед непосилно. Намесата ми в целия този процес през годините  е била по-скоро документално-организационна и  спонсорираща (но не уроци, а примерно курсове по рисуване, по танци, тренировки, занимания с вокален педагог). Тоест винаги съм гледала да съм пределно наясно с наредби, регламенти, закони и т.н детайли, свързани с кандидатстването и обучението им в конкретно училище. Но толкова.. Помощ по учебната част е имало само в редки случаи на  блокаж.. Както и примерно в началните дни на 8 клас, когато челно се сблъскаха с необходимостта да учат думи  на чужд език с родове, различни от нашите. Докато свикнат с новото  и се настроят към непознатия език, помагах с изпитване на лексиката.. Но това да  е продължило седмица-две. Та не знам какво е това явното, дето ти оттам го виждаш, а ние слепците го пропускаме и  което  би ме накарало да седна да уча с тях, понеже  някой някъде смята, че учителите не са си свършили работата. Ами болшинството са си свършили. Има и такива, към които имам забележки, но те не са толкова към преподаването им, колкото към подхода им.

А и като се замисля, в тази тема моите деца са сигурно най-големите и за цели 13 години (заедно с ПДГ) при голямата и успоредно с това и 10 с малките да се бях бъгнала досега от учене, обясняване,  допълване заради нищоправенето от страна на учителите... Още повече, че заради разни обстоятелства пуснах  голямата си дъщеря на училище на  точно 6 години и n на брой специалисти като Калинката се изредиха да ми кзват как греша и как в по-горните класове ще закъса осезаемо и аз ще трябва да съм там да помагам с ученето  в ролята на домашен учител и да спасявам положението. Ми не познаха.. Ама хич.

Гледай шарените плакати и се радвай!    И аз така правя. Те, че децата ни ще си останат необразовани е ясно, защото сме глупави майки, които са ги хвърлили в ръцете на учителите и не се занимават с тях! Така де, къде сме виждали ние образование! Ами не сме! Изобщо не сме учили по десет години след гимназия. И аз се махам. Това не е дискусия.

Определено разбирам напълно това, което пишеш.

Лекарите никакви професионалисти не са, щом не могат да излекуват артрита и базедовата болест (има и по-тежки нелечими). Мога да продължа и с други професии. Работата с хора няма нищо общо с работата в баничарница. Имаш хубав продукт - имаш и доволни клиенти. Но пък и защо да отричаме консуматорското  мислене, то не е от днес.

За да разглеждаш работата на един учител и да поставяш квалификации, трябва първо да видиш дали в този клас няма отличници, които се справят сами или с минимална помощ вкъщи, а не да гледаш само най-хубавото птиче. Щом има деца, които се справят, твоето също може да е сред тях и ти да си сред доволните. Учителят не вика при себе си само най-способните, нали? Ако не си доволна, значи определено имаш проблем и учителят може да ти съдейства, ако го вземе присърце. Учителят никога няма проблем, той все ще добута детето до някакво прилично ниво. Ако и за теб това ниво е прилично, ще има сделка. Лошото е, че в началото всички имат високи очаквания, които детето много бързо може да приземи, когато усети, че родителят е непостоянен. Нека приемем, че всички са любознателни и вкъщи им се чете повече от достатъчно. Минаваш на втори левъл -  да създадеш навици за подготовка (да, знам, че звучи ужасно детето да стои и да учи по някакви тъпи учебници  ; интересното е, че в България всички учебници са тъпи, но далеч не всички деца затъпяват заради тях ). Няма как обаче да скочиш автоматично на втори. Не вярвам някоя от вас да си оставила детето в този период от живота му на съдбата и учителите, които все повече заприличват на чиновници. Вън има правила и вие се съобразявате: искат ви читателски дневници - правите, искат подписи в домашното - подписвате, измислят си нещо друго - няма оправдания, ако не го направиш. И Бу знае какво учи в момента детето, но не го е пратила при учителката да му обясни за двете кралици, нито пък смята това за съществен пропуск от страна на учителката. А дали пък и Бу не го е подготвила с разговори за Англия и живота там или то е научило всичко това само от телевизията.

При ученето не толкова учителят работи, за да научи детето. Той насочва. Основната работа се пада на детето. Нашите родители да попълват читателски дневници е мисия невъзможна. Аз не виждам и особен смисъл. Ползата от това начинание е да не забравяш, че имаш ангажимент.  Когато моето изграждаше навиците си за учене, също трябваше да му подписвам тетрадките с домашното и определено не ми беше приятно, защото трябваше да отделя и време да ги проверя и да направим заедно анализ на грешките. И аз не исках да ставам учител на детето си . Чистосърдечно проведох един разговор с учителката и думата, която тя използва, за да обясни подписа след домашното също беше "ангажимент".

И тука отдавна е много шарено И последно, оставили ли сте си децата само на учителките или не? Това не ми стана ясно. Щото вие може да искате да сте само майки, но сметките ви да останат без кръчмар.

Чета ви с интерес. И стигам до извода, че колкото и Русалка, и Черна ст. да се опитват да спасят нашата образователна система (въпреки че и моето дете е учило по нея), няма да се получи.  Вероятно и двете сте вътре в системата и затова толкова отчаяно я браните, а аз си мисля, че точно такива като Вас трябва да се заемат с промяната й. Четем какво се случва навън.

Ще те разочаровам, Рихан, не позна... Ако се разровиш в стари мои постове, ще видиш колко директно и остро съм критикувла системата и учителите в нея, "умните" глави в МОН също,  ако нещо наистина не ми харесва, до степен сериозни пререкания тук с преподаватели като Лиляна, Ганис и други форумки от системата, както и вчера с един господин, който се опитваше в отговор на поста ми, че МОН направо се **ра,  да вмени, че  готвените от горе  промени за редуциране на хорариума по някои предмети са само  позитивни и не пречат на децата, ориентирали се да следват навън.... Пак казвам, аз не я представям за някаква супер система, има си ред недостатъци, но в нашите условия почти всичките хубавинки, с които  толкова се хвалят останалите, са неприложими. Една дори и хубава система не можеш да я хванеш за ушите и да я пренесеш другаде, тя е съобразена с обективните условия на място. И ако не е идеална нашата, каквато не знам някой да е твърдял че е, то не предствлява определено  и повод за пълно отрицание като ставащото тук, при това от хора навън, тъй като е факт, че не само моите, а и ред други деца съвсем  успешно са се справили с пребиваването, порастването си, обучението си и социализацията си в нея. Сама трябва да си видяла, че заимстването на части от западни модели тук, тоест въвеждането им на парче, само и единствено влошава нещата. Не води до нещо позитивно...

И моля те, без предположения къде работя, ред форумки знаят къде и въобще не е свързана работата ми  по никакъв начин с образователната система. Защото по същия начин неуважителен мога да ти върна жеста с предположението, че си завършила  примерно Богословския и в опита си да намериш реализация си  тръгнала да убеждаваш аудиторията как децата трябва да учат вероучение в светско училище, за да се  научат що е то ценности.. Това се учи и възпитава  в семейството предимно. А срещу едно  такова евентуално  въведение  в образователната ни система ще се подпиша с две ръце и два крака, нищо че ти после го извъртя иначе... Във вида, в който последващо го предстви, вероучението се учи в други часове и към момента - литература, история, психология нагоре.. Но не  направих такъв намек преди няколко страници, нали? Така че и ти се въздържай от разни предположения, моля.

ПП Предлагам ти да ни обясниш как  примерно при този глад на кадри у нас  ще се приложи моделът с една  главна учителка и двама помощници в клас, които да си разпределят работата по  нива с децата? Или как примерно ще се въведе навсякъде  по основните училища до 7 клас за малките обучение до 3-4 часа следобяд с цел приключване с домашните и уроците още там (и естествено с лелеяната цел освобождаване на майките от всякакви ангажименти учебни) предвид липсата на свободни за целта стаи по училищата и необходимостта от  учене на 2 смени в повечето?

Значи нищо не си разбрала. Мисля, че няколко пъти вече го споменах, за теб отново ще кажа - дали е поради системата, дали е поради късмет, но досега сме попадали само на много добри професионалисти, спрямо които аз нямам НИКАКВИ претенции. Те са си свършили прекрасно своята работа, а аз моята разбира се.

Така, е разбира се. Каква е тази дискусия, ако аборигените не те слушат със зяпнали уста и не поемат със светнали очи всичко казано от теб, ами даже ти опонират? И какво от това, че техните деца вече са минали от край до край през началното, основното и средното образование? Това не им дава никакво право да имат повече опит от родители на деца в началното училище, но дебелите им глави не увират и това е


Единствената ми връзка със системата е, че детето ми е все още в нея. Друго общо нямам. А защитавам НЯКОИ аспекти от тази система, защото виждам и хубави неща. Дали е поради късмет, дали заради самата система, но аз съм доволна от крайния резултат и кажи ми защо тогава да плюя безогледно? Аз съм на мнение, че системата ни има нужда от фина настройка, а не от поредната коренна реформа, която без съмнение ще влоши нещата. Също така системата ни е плод и на местната ситуация, защото България не е нито Англия, нито Финландия и това ТРЯБВА да бъде отчетено.
Що се отнася до нашата активност - когато правителството опита да затвори МГ-тата след 5 клас, нещо което ме касае и интересува, и което според мен е измежду най-ценните неща в системата, и аз заедно с други родители се заехме да протестираме, да пишем писма, нашата петиция събра не помня колко хиляди подписа, ама бяха много (докато сега колежки в другата тема не могат да се разберат кой да пусне петиция), популяризирахме възраженията си в медиите, имаше директна среща с хората от правителството, които движеха нещата, направихме координация с учителите и директорите и поне за момента успяхме. Нека и плювачките направят толкова за това, в което вярват, пък тогава да ме поучават.