За образователните системи по света и у нас

И при нас е от тази година. Преди това домашното се даваше в петък за следващия петък.

Тя темата се е пообърнала на английската система vs българската (със съответната емоционално натовареност), но аз все пак ще споделя още малко за това как е в Исландия.

Децата започват училище на 6 години. Задължителното образование е до 16 г. Няма елитни училища. Няма изпити, селекции, нива и разделения на децата според възможностите. В часовете могат да работят самостоятелно, могат да работят по групи, като в зависимост от задачите можеш да се групират и деца с близки (временни) способности, като и с различни. Много се държи на последното (хетерогенната среда), особено в основното училище.
На практика всеки записва детето си в кварталното училище.

След 16г. вече е по-различно. Гимназиите (и паралелките в тях) са специализирани. С езикова насоченост, с хуманитарна, точни науки, технически училища, професионални. Период на обучение 3-4 години. Има такива, които се водят по-престижни и не чак толкова. Примерно, най-старата гимназия, която наподобява софисйската класическа гимназия, се води за една от най-престижните. Обаче и оплаквания има - че там се учи много и децата се стресирали за едното нищо.

Моите деца са малки (3ти и 5ти клас) и съм запозната по-отблизо само с началното образование. Принципно го дават доста спокойно от 1ви до 4ти клас. С домашните също. Това, което децата трябва да правят всеки ден у дома е да четат (и да отговарят на въпроси по текста). Знам, че има училища, които дават малко повече домашни от други, но в нашето, примерно, в 1 клас освен четене нищо друго нямаше. После 2 клас имат домашни около 3-4 пъти в годината и постепенно се увеличават. Сега в 5 клас имат писмено домашно всяка седмица. Могат и да им дадат да правят нещо по-често, но отнемащо 5-10 мин максимум, а през уикенда, това което не е направено по седмичния план се довършва у дома. (От 5ти клас нагоре всяко дете си има седмичен план, който се дава в края на седмицата и стои винаги в чантата. Седмичният план се праща и по и-мейл на родителите. Преди това - от 1ви до 4ти клас - учителите седмично изпращат и-мейл с какво са се занимавал през изминалата седмицата и какво предстои следващата седмица).

От 1ви до 4ти клас имат 6 учебни часа дневно по 40 мин. От 5ти до 7ми по 7 часа. Обядват в училище + 2 големи междучасия.  След училище има занималня до 4 клас, включително. Занималнята е място за игра. Не се учи там.


Харесва ми, че се обръща внимание не само на чисто академичните умения. 2 пъти годишно има индивидуално срещи между учители, ученици и родители, за които предварително децата попълват кратки въпросници у дома. Как се чувстваш в училище? Какво ти харесва? Какво не ти харесва? Кои са ти приятелите в училище? и подобни. Училището работи по програмата Olweus за превенция на булинг (какъв е терминът на бг за това?) сред учениците. Има някои извънучилищни мероприятия във връзка с тази програма, които ми допадат и някои не чак толкова. Към училището има и програма "ментор". Всяко дете в 3 клас може да кандидатства за нея. Менторът е по-голям приятел - ученик или студент, с който детето излиз и прекарват време заедно, забавлявайки се.

И последно, с риск да засегна нечии патриотични чувства, но много се радвам, че детето ми със СОП не учи в Бг. Поне на базата на информацията, която постоянно получавам от родители на деца със СОП и хора, имащи работа с тази част на Бг системата. Не че тук всичко е идеално, аз писах по-рано в тази тема как бях набрала на училището на децата ми, но поне не се борим с вятърни мелници и не сме оставени да се оправяме сами.

Това, което ми харесва в Бг системата са извънучилищните занимания - школи, кръжоци и подобни, за мотивирани деца и деца със изразени интересни. Може би не всички са добри, но някои със сигурност. Тук това го няма.

Привет на всички.
Голям проблем на нашата образователна система според мене е липсата на дисциплина (колкото и многопластово и многопосочно да звучи тази дума) в училищата. Учителят се изтощава от липсата на ред и това води до занемаряване на преподаването.
А по повод по-горе написаното от ЧеКа - не знам някъде да има училище с адекватно отношение към деца с някаква степен на дислексия.

Не знам какво разбираш под адекватно. Но Образователни технологии е едно такова училище. Познавам майка на дете с дислексия, което завърши там - беше изключително доволна.

Ами не е така. Детето ми учи тук по чужда образователна система и не е единствено. Всичко може, всичко е възможно. Просто хората не искат. Мързи ги и не им се занимава, това е.

  Кой го мързи и не му се занимава, не можах да разбера аз.

Целият народ. Ако хората искаха образователната система би могла да се промени и из основи. Не го намирам за невъзможно. Но управляващите правят каквото си искат, хората си мълчат, промяна никаква. Само оправдания.

Аз имам и един друг въпрос- принципно изчела съм темата, но не забелязах да е било обсъждано и се извинявам, ако греша.
Как се поставят оценки на децата? От каква възраст имат такива? По какъв начин се формират срочни и годишни оценки? А кои оценки важат за общите им дипломи, с които кандидатстват във ВУЗ? От външни оценявания, от текущи оценки, нещо средно?
Интересно ми е как е в различните системи разрешен този въпрос.

Това е интересен въпрос и на мен ми е любопитно, защото не съм сигурна и при нас как ще е за в бъдеще
Дъщеря ми е втора година в училище по френската система и оценки нямат засега. Пишат им в тетрадките браво, отлично. Тя е в системата от 3-годишна и още от тогава си имат едни кнжки, да ги наречем бележници. В тях са изброени най-различни умения. Обхващат всичко, как общува детето, как се държи, какви знания е усвоило. Всяко умение се оценява с оценка от 1 до 4 като 4 е най-високото. На края на всеки срок ни ги представяха да ги разпишем и разговаряхме с учителя. Седят в училището.

Мога да кажа малко за гимназията в Англия, в която учи дъщеря ми. Мери ще се включи с още, предполагам, нейния син вече завърши успешно и кандидатства и ще ме поправи, ако греша много.
В различни гимназии е различно, мога да говоря за нашата.
Децата учат по различните предмети, разделени по групи - това засега не се е променило и не съм чула да се променя скоро. Групите са според нивото на ученика. Във всяка група има 3 подгрупи. Според уменията, които демонстрира и как се представя на междинните тестове по предмета, ученикът бива местен в съответната група (и натоварван с по-сложни материали съобразно уменията му).
В края на 11 клас има матури (GSCE), на които изкарват съответно оценки, с които после кандидатстват в колеж или sixth form в училището, допълнителни две години по, как да кажа, задълбочено образование. В края на тези две години пък държат A-levels, с които кандидатстват в университети.
Работа могат да си търсят и без колежанско или университетско образование - често в обявата за работа може да пише, ако е от значение за работния пост, какви нива се изискват по съответния предмет, например GSCE или A-level по английски, чужд език, математика и т.н.

Оценки като A,B,C или 4, 5, 6 нямат. Родителите получаваме репорт - какви са очакванията за детето по даден предмет по принцип, се справя в момента детето по даден предмет и какви са целите, които искат тя да постигне съобразно настоящото й ниво.
Тоест, по математика например могат да очакват дъщеря ми да постигне в края на годината ниво 5С. Тя да работи в момента на 5В (да е надминала очакваното), а първоначално да са очаквали да има 4А, базирано на успеха й от предната година.
Тези оценки са подредени като
4 A, B, C - А най-високото в ниво 4
5 A, B, C - след 4А минава на 5С, най-ниското за ниво 5
и така нататък.

Подобен репорт има и за малките - как се справят съобразно националния курикулум по различните предмети. Най-радващо окото е "надминава очакванията" (които са били поставени за детето по даден предмет.)

Само въз основа резултатите от тези матури ли става кандидатстването или се взимат предвид текущи оценки, които си пишат учителите по време на учебната година?
А за университета как е? Базата за кандидатстване само на тези А-нива ли е?

Между другото бях гледала преди време филма Waiting for 'Superman'. Сега се сетих, че е по темата, говори за недостатъците на образователната система в САЩ.

Писахме ги тези неща назад.
Ако искаш да кандидатстваш в колеж или sixth form трябва да си постигнал определено ниво на GSCE/учебните заведения си имат свои политики и те определят с какво ниво и по кои предмети кандидатстваш/. Същото е и при университетите - там кандидатстваш с резултатите от A-levels.
Текущи оценки като в Бг няма. Има тестове за определяне на постигнато ниво на детето, въз основа на което се задава и нивото за цел до края на срока/годината за което ще се работи с детето.
Тук се слага "оценка" на училищата и училищата се борят за високите оценки. Съответно училището има интерес да обучава децата така, че да постигат високи резултати.

Текущи оценки няма. Бу е обяснила, децата работят на нива, 1 е най-ниското, 8 (ако не греша) най-високото и всяко ниво си има поднива. До 14 години се ползва този начин на определяне на знанията. Следи се не само нивото, но и прогреса. Очаквания прогрес за една учебна година е 2 или 3 поднива. Ако детето няма прогрес или е само едно подниво, родителите биват информирани, правят се извънредни родителски срещи, назначават се учители или съученици, които да помагат на детето по предмета, защото явно има сериозен проблем. Такава беше процедурата в училището на сина. Повече внимание обръщаха на прогреса, от колкото на какво ниво работиш.
От 14-16 години са с оценки А*,A,B,C,D,E,F. В зависимост от нивото на което си работил, започваш от съответната оценка, пак като нива могат да се разглеждат, най-високото е А*. До С се счита че детето се е справило с изпитите. И така децата започват от различни букви и надграждат за 2 години знания, целта е да се стигне до А*. Задължителни предмети са математика, английски, химия, биология, физика, имат нещо като зачоти по физическо и citizenship, от тази година се включва задължително и чужд език. Отделно трябва да изберат 3-4 предмета според интересите си. По всички тези предмети имат официален изпит и оценяването е външно, като нашите матури.
След gcse вече идва разделението при обучението, академично или практично. Да обърна внимание, образованието е задължително вече до 18 години. Не е необходимо да правиш A levels или курс в колеж, може апрентисшип или друга подобна форма на обучение, но трябва да продължиш обучението си. В зависимост от избраната професия се избира и формата на обучение, като имате в предвид, че за някои професии може по различен път на обучение и различни квалификации да се вземат, в зависимост от желанието и способностите на детето. Тук още по-голям роман може да се напише  
А levels е квалификацията за университет. Обикновено училищата избират децата според представянето им на GCSE. Задължително минимум 3 А Левълс трябва да имаш. Предметите ги избираш ти в зависимост от интересите си и изискванията на университетите. Изпитите са в края на обучението, външно оценяване като нашите матури. Подаваш апликация за уни с резултатите от тези 3 изпита, някои университети питат и за резултати от GCSE. Има и други квалификации, с които се кандидатства в университет, но това е най-популярната.
Много гъвкава е тук системата след 16 години, имаш доста избор и опции, в зависимост от личните предпочитания.

Точно липсата на прекомерен субективизъм, изразен с текущите, срочни и годишни оценки, ми допада на мен. Понеже у нас има огромни разминавания между изискванията на отделни училища и учители, които, обаче, оказват съществено влияние при кандидатстването в гимназия и университет под формата на годишни оценки, а от там- и оценки за диплома.
Лично аз предпочитам в тази насока от значение да бъдат само резултатите от положени общонационални изпити /как ще се именоват е без значение/, за да са поставени учениците на що- годе равнопоставена основа.