За образователните системи по света и у нас

       Само за чужди езици ли става въпрос или по всички предмети?
Струва ми се, че по основен език и математика методиката е по-сложна, затова питам.

Изобщо не става въпрос за чужди езици, а за помощ за домашните, например, математика, граматика, история. Това не е преподаване, а помощ. Ако ще се преподава това се прави от квалифицирани педагози.

В тази връзка и по темата – французите имат хубава практика за помощ в самите училища. С разрешение на родителите има допълнителна помощ по четене, например, в малките класове. Взимат някои деца в малки групи в част от обедната почивка или по време на някой час и специализиран в това затруднение педагог подпомага децата със затруднения в четенето. Отделно децата, които не са разбрали или усвоили добре новия материал, което се вижда от упражненията по преподаденото, често могат да бъдат задържани половин час на обяд, за да им се дообясни. Същото се прави и с отсъствалите, за да наваксат пропуснати уроци. Това го намирам крайно положително, защото е в течение на учебния ден преди детето да се е изморило и прибрало вкъщи и тепърва родителите да трябва да започват да обясняват отначало.

При нас тази практика е по четене - 5ти клас помагат на 1ви клас. Всяко голямо дете си има по едно мъниче и в определен ден малкото чете на голямото и се коригират грешки. Не съм чувала за други предмети да се дават допълнително уроци от ученици.

Това не е в училище, а по принцип. Както тийнове са детегледачи, по същия начин и помагат с уроците.

Иначе в училище ми харесва практиката големите да четат на малките и обратното, а и като цяло да има взаимодействие между класовете.

Вероятно подобен начин на педагогическа комуникация между деца у нас не се приема добре и не се прилага, т.к. манталитетът на българина е по-специфичен в тази насока. Принципно той гледа на децата като на малки деца поне до 25 години, а на собствените - цял живот и им няма доверие, като на възрастни или поне като на едни по-големи хора. Не отчита различието между 7 и 17 годишните. Или поне не в достатъчна степен. Съответно не ги ангажира с подобни отговорности, т.к. не смята, че те могат да се справят с тях. А всъщност взаимоучителната метода е била прилагана успешно и у нас.
Аз също предпочитам да няма такава ясна граница между класовете и да се предостави възможност на децата да се включат по-активно в образователния процес, не само като пасивни консуматори, които учат и биват изпитвани, а и като обучаващи. Имам предвид и това, че човек много добре сам се учи, когато учи другите. Винаги има какво сам да си допълни. Самата аз съм обяснявала по физика на моя приятелка, която беше оставена на поправителен изпит. Това ми помогна и на мен самата много.

Тези обобщения ...
Часовете по информатика първи срок за класа на сина ми се водеха от единадесетокласници. Школите по информатика редовно се водят от топ състезатели и студенти, които са на светлинни години напред в материята пред някои от редовите учители по информатика. Дъщеря ми водеше доста от заниманията на школата по биология в училище. В подготовката за олимпиади винаги се включват бивши състезатели. Вкъщи от години голямата обяснява на брат си, ако нещо го затруднява, и това се приема за съвсем нормално и желано и от двамата. Програмистът пък вече заработи някой и друг лев от мен с програмки, които всекидневно ми улесняват работата 

"Вероятно..." 
Народопсихологията е обобщение. И наука. Всяка наука ползва и синтеза.
Ако си против, не се обръщай към мен. Не съм я измислила аз.
Факт е, че у нас обсъжданият метод не се приема и прилага така, както в други държави. И това не се дължи на единичните случаи, а именно на общия. 
При мен и при децата ми не са водени часове от ученици никога. Имам поглед лично върху четири училища. Нямам нито един познат, който да ползва услугите на ученик за обучение или за помагане при отглеждане на дете /освен ако не става въпрос за негово собствено по-голямо, но и това е част от нашата традиция, за която не обсъждам дали е добра или лоша, тя е просто такава, каквато е/. Изключенията най-често доказват правилата.
А тук изразих мнение, че не бих отказала по принцип такава услуга - помощ от по-голям /пък и не само/ ученик.

Judy, при вас не е имало, но ето, че при Кармела има. Всяка година в училището на децата ми има по някой германец - доброволец, който прясно е завършил гимназия, но още не е тръгнал да следва. Товарят го и с административна работа, но го пускат и в часовете на 8 клас. Нямат педагогическа правоспособност тези доброволци, да, но на децата им е забавно с тях и има какво да научат. Играят игри някакви, разиват уменията си за устна комуникация. Наскоро гледах на сайта - пак има  такава доброволка. Та ето, че и в друго училище има подобна практика. Да не говорим за множество форуми, в които деца помагат на деца , решават им и им обяснват задачите,  ентусиазирано организират форумски "олимпиади", проверяват направеното от участниците, правят класиране. В такъв форум точно имаше и страхотен раздел "Виртуална класна стая" - учители бяха дали свободата на списващите деца да влязат в ролята на учители, да представят от А до Я конкретен урок.. Задаваха им въпроси по темата, търсеха обяснения сякаш те са учениците. Така че не е съвсем незастъпена практиката и у нас, трябва просто да се доразвие.

При големия ми син има само нейтив спийкъра по английски, но също не е ученик, а възрастен човек, в смисъл пълнолетен. Дали е млад е без значение. Не е ученик, обаче. Също нямат педагогическа правоспособност, доколкото знам, водят си само часовете по език и то модулът за нейтив. Другите часове по език си ги водят наши преподаватели.
Говоря за традиции и общоприето положение по въпроса за обучение от ученици. Доброволчеството е нещо различно от това, за което пиша. Тук аз обсъждам само обучение от ученици на ученици. Което не е разпространено. Може да има изключения, но си остават изключения. И то основно в нет пространството. Нека не смесваме отделните теми, защото става кашаво.  Не са много родителите, които биха заложили подготовката и/или оказване на помощ за отглеждането на децата им да става от други деца. Все още. Доразвиването е добре да стане в самите училища, с реална комуникация. А дали и как ще стане на свободния пазар е отделна тема. За там лично аз се съмнявам, че ще се случи скоро у нас и ще се разпространи и ще замести класическото извънучилищно обучение на частните уроци и аналогични услуги. Докато в доста държави го има и е развито като система.

Всъщност е нормално подобно договаряне да няма трудов, а гражданско-правен характер. Съответно човекът да си декларира доходите.

При нас са от 3ти клас нагоре.

Щерката е в 3ти клас и тази година за първи път имаха малки приятелчета за reading buddies. Последната седмица в четвъртък се върна супер уморена и ми каза, че вече знае как се чувствам аз с малките деца по цял ден. 

 Имала задача да е голям приятел на седмичната литургия в сряда. Но понеже искала да помогне на учителката си пожелала да й дадат две 5 годишни и каза, че през цялата литургия едвам ги е усмирявала да не скачат, да не говорят, да се побутват и да не правят маймунждалъци. След това им е помагала с четенето на френски и със смятането на задачите им и осъзна колко е трудно да си голям приятел.

При нас помощта от по-големите деца към по-малките не е само в помощ с четенето, а  и в математика, на излизания от у-ще и на занимания.

Във всичките й у-ща по танци , със скаутите и на лагери се разчита на по-големи деца да помагат активно с по-малките с преподаването, наблюдението, разучаването на стъпки, надзора докато учителя подготвя други неща и т.н. 

Когато са в гимназия тези доброволчески помагания се зачитат към задължителните им 120 часа по Community service, които могат да се разпределят по 30 на година за 4те години гимназия.

Всичките им доброволчески акции със скаутите, или спортните им инициативи организирани от спортните клубове за деца се зачитат като покриващи този минимум на доброволческа помощ на по-големи към по-малки или възрастни граждани.
Система на приемственост е.

Децата на 12-13 пък активно бейбиситват малки деца сами у дома на родителите съседи и т.н.

Отделно в нейният клас примерно, и не само, децата сами си проверяват диктовките. Прави се диктовка и всяко дете проверява на друго дете как се е справило, подписва се ,пише окуражаваща оценка и резултата. Учителят не проверява домашни и диктовки. Всичко се прави от децата.
По подобен начин се работи и в Япония и във Финландия.

Много си права, но то е въпрос на баланс и навици. В самото училище всички са безумно щастливи от това големите да четат на малките, особено в момента, в който тъкмо вече четат добре и са горди батковци и каки на малките. Малките пък са горди да отидат при по-големите да покажат нещо, което вече знаят.

А за уроците вкъщи сигурно не би станало, но едно дете на 16-17-18 може да поработи като помощник за домашни и това като отговорност и тип работа е вероятно най-подходящото, за което се сещам. Но тук не е и прието тийновете да правят каквото и да е освен да искат най-новия Айфон, та надали ще добие популярност.

При нас децата също си проверяват разни упражнения и тестове взаимно, поправят грешките и пишат оценка. Не ми е хрумвало досега да го смятам за нещо изключително

Нека да оставим народопсихологията настрана! Всеки си решава според ситуацията и възможностите.


А за диктовките какво правим, когато се окаже, че проверяващите деца сами не знаят правописа?
Като цяло изпадаме в ситуация едни некомпетентни учат други некомпетентни. И понеже ми се е случвало съвсем на живо няколко пъти - питам някое дете нещо, то ми изстрелва един грешен отговор, аз го питам защо мисли, че отговорът е точно този, а то ми отговаря $така:батко ми каза$. Аз не мога да зная дали каката е обяснила грешно, дали детето е разбрало грешно, но се започва един анализ защо отговорът трябва да е друг и защо е друг и защо е верен.
За мен няма сериозно и несериозно учене, защото ученето си е учене, а едно несериозно учене и научаване на грешна система или отговори вече прави двойна работа - веднъж детето вече е научило нещата грешно, възприело е грешното обяснение за вярно, и като всеки човек си го защитава, а се налага не само да се махне това грешно знание и грешно обяснение, а и по-трудно се замества с новото. В училище нямат възможност за много грешка-проба, защото препускат по материала и едно грешно заучено нещо може да си остане така до късна възраст.

Бояна , не е ли твърде обобщаващо твърдението какво искат бг тийновете? Определено доста от тях не се вълнуват само от скъпи елекронни придобивки, кифленски дрешки и хойкане в МОЛ-ове.