Обсебваща приятелка

  • 10 975
  • 72
# 15
Няма какво да говориш с нея, да се обясняваш - да не мислиш, че ще те изслуша и разбере? Ами, не, тя просто има нужда да мрънка на някого и да получава съжаление  Peace Ако не си ти, ще си намери друг гостоприемник

На твое място просто бих се дистанцирала постепенно, но категорично и бързичко - тя не може да ти държи сметка защо не вдигаш телефона или не се виждаш с нея всеки ден - имаш си ангажименти, толкова  Peace
Виж целия пост
# 16
Хората се държат така при две обстоятелства:
Самотна е
Позволила си й

И моята най-близка приятелка беше обсебваща доста дълъг период от време - в периода, в който нямаше стабилна връзка, имаше проблеми в работата, общо взето нямаше на какво да се опре и какво да прави - без мен. Всеки ден бяхме заедно, всеки ден си пишехме, всеки ден говорихме - аз съм омъжена жена, имало е моменти, в които съм си имала свои ангажименти и настроения, освен това имам безброй много приятели и не мога да огрея едновременно навсякъде- но нито за минута не й обърнах гръб и не я сиктирдосах. Поставях се на нейно място и осъзнавах, че не й е лесно.
Заедно преминахме през това.
Ела я виж сега - работи, има си сериозен приятел, има си неща /хубави/ на главата. Ами по-рядко ми звъни и вече сведохме вижданията до само един път седмично. Simple Smile Не й се сърдя - и да си кажа - ха, виж я сега е добре и не ми виси на врата. Та много ясно! Приятелите, истинските, са за най-трудните моменти. По кафенца и сладкарнички е лесно да се ходи. Важното е, когато имаш зор - да има на кого да се облегнеш.
Не казвам, че и ти трябва да търпиш такова поведение, напротив всеки преценява сам за себе си. Аз просто съм такава - обичам да се отзовавам във всякакви ситуации, хем ми писва, хем го правя с желание и отговорност.
Виж целия пост
# 17
Просто авторката не е приятел на въпросната. Аз имам приятелки от години и се чуваме всеки ден, споделяме си и имаме нужда една от друга. Нито ми тежи когато ми споделят, нито когато ми се обаждат, тежи ми когато не са ок, но това авторката не го разбира.
Виж целия пост
# 18
Първо да кажа на госпожата,която мисли,че искам да я разкарам, защото не харесвам момичето и че нямам време за нея. Веднъж имах 38 градуса температура ,но останах с нея,защото беше разтроена,няма да изпадам в подробности за причината,но беше сериозна. Имам време за нея,но не и за постоянното и подробно обяснение и монолози.
Ще прекратя наистина това постоянно звънене. Аз също обичам да говоря по телефона,но ...мисля,че ме разбрахте. Пък после ще видим какво ще стане.

А относно това да говоря с нея - не знам дали ще мога,защото когато съм насъбрала бързо се ядосвам и не искам да кажа нещо в повече.

 Мерси за персоналното обяснение. Щом си и отделила време, макар и болна, значи смяташ, че в приятелството ви има хляб.

  Мисля, че ако се разбереш с нея за времето, в което ще можете спокойно да говорите и да я изслушваш, проблема ще се уреди. Естествено, че не може да ти звъни по всяко време и да очаква пълноценно внимание.
Виж целия пост
# 19
+1
Приятелството е затова, и двете страни да дават по нещо една на друга. Ако отношенията са едностранни, това за мен не е приятелство, а чисто използване. Щото я си представи, че ти си в ролята на изискващата внимание и време персона, а тя има на главата си я изпит, я неразположение някакво. Дали пак така ще дойде да ти държи ръката както правиш ти? Като си отговориш на този въпрос, ще ти стане ясно дали ти е приятелка или просто те използва.
Виж целия пост
# 20
Тя също ми е помагала в трудни моменти,изслушва ме,но много ама много изпада в подробности за всяко нещо. Няма ден,в който да не ме потърси за нещо. За мен приятелството не е да се чувате и виждате всеки ден. Имам близки приятели,с които се виждаме два пъти месечно. Просто всеки си има някакви неща от ежедневието и не ми харесва да ми казва всяко едно,защото има неща,които нямат нужда от обяснение. Като тръгне да ми обяснява за някой проблем ми разказва от А до Я неща,които ми ги повтаря всеки път,отклонява се от темата...
А няма как да не се виждаме,защото учим заедно. Просто тая толкова подробна близост не е за мен.
Опитвала съм се да говоря с нея за проблемите и,да и дам съвети,дори да настоявам да ме послуша,но тя все гледа черногледо. Според нея това е да си реалист,но не е така за мен. В живота трябва да имаш твърд характер и да действаш,а не постоянно да се вайкаш ,ами ако не стане ,какво тогава.

Та...Да,ще пиша за развитието по-натам.
Виж целия пост
# 21
Имах и аз една такава приятелка. Имах. Вече нямам. Тя обаче не беше като описаната, напротив - беше умен, пробивен човек, но малко нещо мъжемразка. Много обичаше да се налага за всичко. Приключихме си отношенията, когато започна с опити да се налага и относно мъжа в живота ми. Сега като погледна назад - тежало ми е да имаме такива отношения, но сме ги имали точно както по-напред казаха - позволила съм й. Интересно обаче, че липсата й не ми тежи никак.
Относно изказванията, че приятелите са за трудните моменти и разговори всеки ден по 15 минути - съгласна. И аз имам такива. Но тук явно става дума за безкрайни часове /авторката спомена 3-часови разговори неведнъж/ досадни монолози. Често. Това, мен ако питате, си е чист психически тормоз. Не е приятелство.
Авторке, според мен нямаш полезен ход. От разговори мисля, че полза няма да има. Тя просто си е такава. Или мълчиш и траеш или късаш и хвърляш. А може пък с времето да се реши проблема. Вас ви свързва учението. След като завършите, повечето хора поемат нанякъде и пътищата им с колегите рядко се засичат. Друг е въпросът кой курс сте и ако ви остава доста до завършване, дали си струва да стиснеш зъби за това време.
Виж целия пост
# 22
Всеки път си плюя в пазвата като се сетя за прекратено такова "приятелство".

не очаквай да ти признаят после някакви усилия.
Виж целия пост
# 23
 Има такива подробни, наистина е доста досадно. И аз имам такава приятелка, но тъй като пък имам и проблеми с концентрацията на втората минута се отнасям и спирам да я слушам. Случвало се е да ми щрака с пръсти да ми привлече отново вниманието.

  Това си е маниер, подробното разказване, наистина е досадно.
Виж целия пост
# 24
Абе радвай се, че ти е приятелка само, на мен майка ми е така. Ако зависи от нея по 3 пъти на ден ще ми звъни да ми обяснява по 5 часа колко бавно растяла тревата. Изключваш и "ъхъкаш" на подходящи интервали и внимаваш да вдигаш телефона по-рядко и толкова.
Виж целия пост
# 25
Имах една такава приятелка.Чувахме се няколко пъти седмично,но пък разговорите бяха адски дълги по телефона.Минимум 1 час в който правех по 10 опита да кажа "довиждане"  ooooh! Whistling Освен това ме натоварваше психически,докарваше ми главоболие и накрая просто се дистанцирах от нея.Започнах деликатно да отклонявам поканите за среща,да вдигам по-рядко с оправданието че точно сега имам работа...Абе трудно стана.Но пък след няколко месеца успях да се оттласна от негативната й енергия...Има и такива хора.Мисли за себе си,не позволявай да те стресират и притискат.Все пак живота си е твой и ти решаваш кого да допуснеш до себе си  Peace
Виж целия пост
# 26
Имах същата приятелка. След 1ч на кафе с нея се чувствах много психически изморена и неспособна да правя каквото и да е след това. Исках само да си лежа и почивам. На такива им казват енергийни вампири. Просто в един момент спрях да си вдигам телефона, после го и блокирах. И така приключи нашето приятелство. Жал ме е за нея, още я мисля, искам да знам какво се случва с нея, но не съм такава мазохистка за да си причиня този тормоз още 4-5 години. Страх ме само да не ми направи някоя магия защото ходи при такива жени
Виж целия пост
# 27
Аз имам близка, която има навика да се оплаква. И да, това е вид енергиен вампиризъм. Приятелите са за това - да те подхранят с енергия, когато се налага. Въпросът е в критериите относно наложителността. Според мен и кажи направо - виж какво, аз не мога да отделям по 2-3 часа за телефонен разговор, защото ме заболява глава и накрая нищо не възприемам (аз съм така). Ако имаш някакви важни, сериозни, спешни проблеми - звънни ми, но предварително резюмирай нещата, така че да се събереш в 15-20 минути. Кажи, че явно си друг тип човек, който има нужда и от самота и когато редовно комуникирате твърде дълго, почваш да се чустваш некомфортно.
 Просто не се крий, изяви претенциите си. Какво е това приятелство, ако ти се правиш на каквато не си, само за да и уйдисаш.
Имай предвид, че много момичета и жени са така - колкото повече, толкова повече. Затова ти постави границите си, вероятно тя по друг начин тълкува общуването. Което не е лошо, но реалността е в това - сблъсъка на две гледни точки и готовността да приемеш, че другият е различен.
Виж целия пост
# 28
  Виж какво, авторката, приятелката ти като си намери гадже, ще те остави на мира.
Виж целия пост
# 29
Ти никакви граници не си поставила в отношенията ви.
Попадала съм в абсолютно същата ситуация като теб, суъченичка, имаме лекции заедно и тн. Много амбициозен човек с много високо самочувствие, но драма куин до мозъка на костите.
Оплаквания постоянно, за всичко, драматизиране за абсолютно обикновени неща, звънене посред нощите за абсурдни неща, викаше ме да ѝ сменям крушките...  Shocked Не си спомням един път нещо да е било наред при нея.

Успях да се откопча като спрях да си вдигам телефона и да отклонявам всякакви покани. След критики относно приятеля ми чашата преля  newsm78 . Правеше ми намеци, че никога не би била с човек като него  Naughty
В един момент започна да се дразни, че не ѝ вдигам телефона... сякаш съм длъжна, че не излизам вече с нея, че ако се засечем случайно винаги бързам и тн.

Ако наистина не ти е приятено с нея и мислиш, че те натоварва просто прекрати тези отношения.

Приятелството трябва да е приятно, да не е едностранно и всичко да се случва от самосебе си. Усетиш ли, че не си ок с даден човек и нищо не те обвързва с него, имаш право да си гледаш живота и да не се съобразяваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия