Обсебваща приятелка

Имах такава приятелка в гимназията, постепенно тя си промени прическата като моята, постоянно вземаше дрехите ми, копираше начина ми на изразяване и за капак се опита да ми вземе гаджето  
Но преди това успя да ме обсеби за няколко месеца, преди да се усетя и да избягам с двеста - опита се да ме изолира от приятелите ми, за да ме има на разположение за постоянните си оплаквания, цупеше ми се, когато ѝ казвах, че ще излизам с гаджето си и т.н. След като я изхвърлих от живота си, неколкократно я виждах как стои навън в сенките, докато аз и приятелят ми сме в някое заведение, доста плашещо беше и вече не знаех кого от двама ни дебне 

Относно твоята приятелка - мисля, че ако това мрънкане и обсебващо поведение е обичайно, а не предизвикано от някаква обективна криза, и ако няма индикации, че ще си стъпи на краката, а няма да продължи да ти е обесена на врата - няма да успееш да я "превъзпиташ". Може и да започне да се съобразява с нуждата ти от лично пространство, но в себе си ще таи негодувание към теб.
Наистина можеш да се надяваш да си намери гадже  

Защо ли ми прилича на енергиен вампир. 
Срещала съм такива прилепчиви хора, вечно мрънкащи, много говорещи и нищо не правещи.
Изцеждали са ме до дупка. В един момент не издържах и сложих точка. Не съм душеприказчик, нито психолог. И аз имам мои проблеми.
Чудя ти се как я търпиш.

За гадже - съмнявам се дълбоко, тя няма вяра на мъжката аудитория. Трудно допуска хора до себе си и е доста мнителна.
Сега си спомням, че преди , когато се запознахме и бяхме няколко момичета каза, че хората около нея все и повтарят да спре да бъде толкова подробна и че изтощавала всички така, никой не искал да я слуша и всеки и казвал да дава по същество. Но така разказа нещата, все едно тя приема за нормално това си поведение и не смята да го променя, идеята беше "Никой не ме разбира".
Тогава аз и казах, че няма проблем , все пак сме различни хора и наистина не вярвах, че положението е такова. Мислех, че другите преувеличават...

Иначе винаги ми казва, че много държи на честните хора, че ако нещо ме дразни у нея трябва да и кажа... че ако някъде бърка не трябва да крия и т.н. В повечето случаи винаги казвам, ако мисля различно от нея, но проблемът е там, че тя наистина сякаш приема нещата ПРЕКАЛЕНО навътре. А не е човек, който да не се е изправял пред трудности и не мога да разбера, сякаш е защитна реакция това поведение, сякаш не иска да погледне реално, че животът не е толкова страшен и има неща, за които наистина не трябва да ти пука.

Та... относно това да и кажа - ами , аз сгреших, мисля, че наистина си прекалено 'подробна' и това не ми допада - просто не знам как ще го приеме, а не обичам драматизациите.

И да прекратя отношенията си с нея не е толкова лесно, както казвате, защото все пак често се засичаме, а и двете нямаме много приятели в унито. Просто ще е кофти, защото ще сме разделени и сами. Депресиращо е. Харесва ми да говоря с нея, добродушна е по характер и мисля, че ако премахне това от себе си ще стане много по- стабилен човек. Но често , когато си говоря с нея , все трябва да си подбирам думите, за да не ги разбере грешно, защото реакциите и към неща, които не разбира как ги казвам са... все едно се засяга, изражението и става някакво депресирано.

Кофти ситуация общо взето.... А колко време ни остава в унито - ами не много.  

И аз имах такава обсебваща приятелка, която ми се сърдеше, че не съм денонощно с нея, даже от гаджето ревнуваше.
Всъщност няколко такива съм имала, но не издържах и приключих взаимоотношения.

Иначе е права, че е неуважително да не върнеш обаждане или смс.

Ти сама си и дала карт бланш да стане още по-подробна. 
Като е искала да бъдеш откровена с нея е трябвало да бъдеш. А ако се обиди и и кажи, че самата тя е поискала откровеност. Лично аз не мога да търпя подробни хора. Прекъсвам и директно казвам, че е подробна, дразни и да мине по същество.
Лично аз не бих могла да изтърпя човек, който ми е неприятен само защото няма с кой да съм.
Още като малка с едната ми баба се научих да казвам не и да не търпя това. Тя беше много подробна. Писваше ми и директно си и казвах нещата в очите. Сърдеше се, цупеше се, но и казвах, че е много подробна, дразнещо е и да се съобразява. Тя не та не, не можело да я прекъсвам. Аз пък и казвах, че мога, че съм човек и това, че е по-възрастна не значи, че не трябва да се съобразява с мен или който и да е друг от семейството.
А като бях на 19 някъде работех в едно квартално кафе. Имаше една клиентка от квартала и реши, че трябва да ми изпие енергията. Такова нещо и баба ми не беше, тя просто нервираше хората. А тази клиентка само дърдореше и то не винаги отрицателни неща. За 15 минути разговор се чувства смазана психически и физически, страшна отмалялост и главоболие. Всъщност изглеждаше доста ведра и положителна жена. Издържах я 4-5 пъти. После се научих просто да не я слушам и това доста помагаше да не се чувствам толкова зле. Дори вече като идваше и искаше да и правя компания си намирах работа. След време спря да идва. Свърши и храната 
Майка ми има една приятелка, която пак е толкова подробна, приказлива и досадна. С тази разлика, че само дразни, а не ми дърпа от енергията. Ама съм я научила, прекъсвам си я и казвам "Давай по същество, че се отклони". Или пък "Трябва да тръгвам, имам работа" и други такива.

Трябва да бъдеш по-твърда с нея и да не и позволяваш такова вмешателство. Три часа разговор аз няма да издържа. Още на 20-та минута ще прекъсна работа. Че за 3 часа мозъкът ще ми се опържи от говорене.
А когато и даваш съвети, а тя не приема и после пак мрънка, ти какво и казваш? Пак ли я изслушваш и едни и същи съвети ли  даваш? Аз ако бях леко тактично казвам "Да, говорихме, казах какво мисля, от теб зависи, друго не мога да ти кажа" Случвало ми се е така ситуация. Някой познат да ми дудне за един и същи  проблем, да давам един и същи съвет, да не го приема и после пак. Ама като го кажа с моя си твърд тон много бързо стоплят и дотук с мрънкането.
Иначе е малко егоист щом смята, че никой не я разбира, а е наясно с треските си за дялане.
Лично аз общувам с хора, които ме кефят. Ако някой не ме кефи или спре - разкарвам го.

Аз не мисля, че възприемаш това момиче като приятелка,иначе нямаше да приемаш разговорите с нея като натоварващи.И моята най-добра приятелка го раздава някой път на монолози, но някой хора са си такива.Аз си я обичам, приятелки сме вече от повече от 10 години и я приемам, каквато е.Някои хора обичат да споделят, други да слушат.Пък и не виждам, ако ти е толкова неприятна защо контактуваш с нея.

Това е и моето мнение.
 И още - тя те има за приятелка, но ти нея - не.
Ако искаш да и станеш приятелка, помогни й, говори откровено с нея. Ако ли не, отдръпни се.

А, в постовете по-горе прочетох пълни простотии, както и диагнози от псевдо разбирачи от психика и психология.

Здрасти, съгласна сам с това мнение и се чудех примерно дали не можеш да излезнеш с нея няколко пъти и дали не можеш да и помогнеш да си намери приятел ... Според мен ще е глупаво да я отблъснеш и оставиш, ще е неприятно, но нали затова си нейна приятелка. Виждаш какъв е проблема и се опитваш да помогнеш, ако не успееш да й помогнеш най-верояртно ще я загубиш като приятелка, и тогава ще си задаваш въпроса, колко добра приятелка си ти вдействителност ? Опитай се да и помогнеш просто да си намери още някои освен тебе ...

Красимира, малко трудно ще и бъде да и намери приятел. Първо, защото тя не иска. Няма им доверие и само се оплаква, но не прави нищо.
Второ, с това подробно бърборене кой мъж ще я хареса?
Тя е погълната от собствените си грижи, много и дреме, че опъва на някой нервите с говорене.

Без да съм чела другите коментари ,мисля , че не си вярна приятелка.
Не се сърди.
Казваш й директно в очите,  тя акп ти е приятелка ще те разбере.
Приятелка как странно ми звучи в днешно време.
Аз си имам една и мога ден и нощ да я слушам, как ми се оплаква.

Според мен подходи с уважение. Тя не го е направила нарочно, има нужда от теб и постепенно е прекалила, без да разбере, след което пък ти се обижда. Поговорете си честно, като я увери, че каквото и да вижда, че не вдигаш и т.н. не е израз на чувства и неуважение, а просто временно стечение на обстоятелствата. Хората и границите наистина СА различни, както казваш.

Честно казано не виждам за какво имат да си говорят и изясняват. Те са колежки, не приятелки. Явно е, че другата е лепка и егоист - просто си е намерила кой да я слуша и не иска да я пусне. Авторката трябва да постави ясни граници и да си отстоява мнението твърдо. На когото не му харесва - свят широк...

А може би авторката не я чувства точно приятелка...Защото аз отрязах една такава,както съм писала по-горе,но имам едно 22 годишно приятелство в което колкото и да мрънка моята сродна душичка,това не ме дразни или натоварва и не ми пречи.Мога да говоря с нея денонощно.Не може да се обясни.Един човек или го усещаш част от себе си,или каквото и да справиш,нещата не се получават.

аз познавах едно такова чики -рики, не издържах и прекъснах всички контакти с нея. никога не можех аз да споделя каквото и да е, бях само слушател и поемах всичката отрицателна енергия...малко ми е тази на работа 

още праща покани в фб...трий си я след 2-3 седмици пак ми прати друга  а в съобщенията имам романи защо и се сърдя, оставила, зарязала и не съм й мислила доброто  ( 3-та година продължава така)

Хора, направо някои от вас сте описали една моя позната- може ли да ми пишете на лични, поне от кой град са девойките, които описвате- да не се окаже, че е същата

Аз имах такава позната. Мисля, че най-голям критерий за това, че съм постъпила правилно като казах край е, че като прикл. отношенията  ни- сякаш камък ми падна/воденичен/ от шията, ДИШАХ СВОБОДНО. Ни най-малко не ми липсваше. И сега и сега като звъни телефона, мисля, че е тя и ме побиват тръпки
/ Преди беше така- звъни ми на единия тел/ не вдигам- нямам нерви да слушам/, звъни на другия, звъни на домашния, звъни на мъжа ми; детето тогава нямаше телефон, но ако имах куче, щеше да звънне и на него /